Решение по дело №178/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство пред Административен съд-Ямбол е по реда на чл.63в ЗАНН във връзка с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], **“, [улица], [тел. номер]; e-mail: [електронна поща], представлявано от управителя И. В. Т. против Решение № 4/06.01.2025 г. по анд № 20242330200576/2024 г. на Районен съд-Ямбол, с което е потвърдено Наказателно постановление № 28-2400014/16.05.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ямбол при Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, с което на „***“ ЕООД, гр.София, с управител И. В. Т., за нарушаване на чл.63, ал.2 КТ, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.7 вр. чл.416, ал.9 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 20000 /двадесет хиляди/ лева и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Ямбол при Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София направените по делото разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, т.к. не са обсъдени в детайли събраните по делото писмени и гласни доказателства; липсва произнасяне по основният аргумент, че се касае за техническа грешка, или по точно, че изпратеното уведомление до НАП е върнато, защото е имало техническа грешка при изписване на годината на сключения трудов договор; наложената имуществена санкци е прекомерна, доколкото няма системност в извършените нарушения и констатираното деяние макар и формално да осъществява признаците на административно нарушение, безспорно представлява маловажен случай и административнонаказващият орган следва да съобрази разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради това се претендира за отмяна на постановеното решение и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касатора не са представлява.

За ответника по касация се явява юрисконсулт Д., която намира касационната жалба за изцяло неоснователна, т.к. правилно и законосъобразно Ямболският районен съд е преценил, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай е неприложима, с оглед специалната норма на чл.415в от Кодекса на труда в каквато посока е Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по Тълкувателно дело № 7/2010 г. Сочи, че решението е обосновано и мотивирано, преценени и обсъдени са всички събрани по делото доказателства и правилно решаващият съд е преценил, че наложеното наказание следва да е в минималния предвиден размер, поради което моли да се остави атакувания съдебен акт в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в процеса прокурор счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно, защото при допуснатото административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил обжалваното наказателно постановление, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 4/06.01.2025 г. по анд № 20242330200576/2024 г. Районен съд-Ямбол е потвърдено Наказателно постановление № 28-2400014/16.05.2024 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Ямбол при Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, с което на „***“ ЕООД, гр.София, с управител И. В. Т., за нарушаване на чл.63, ал.2 КТ, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.7 вр. чл.416, ал.9 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 20000 /двадесет хиляди/ лева и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Ямбол при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София направените по делото разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

За да постанови акт си първата съдебна инстанция приема, че АУАН и НП са законосъобразно издадени, съгласно императивните разпоредби на ЗАНН и КТ и при изготвянето и връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи или накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Според съдът от събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично се установява, че има нарушение на трудовото законодателство, за което е санкционирано дружеството при условията на системност и неприложимост на чл.28 ЗАНН.

Според касационната инстанция приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, поради което постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци и не са налице касационни основания за отменянето му.

Правилно и законосъобразно Районен съд-Ямбол е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено при спазване на процесулните правила и в съответствие с материалния закон. В подкрепа на доводите си въззивната инстанция посочва подробни и аргументирани мотиви, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба, поради което липсват основания за отмяна на постановеното решение.

На първо място е ирелевантно обстоятелството, поради което изпратеното уведомление до НАП е било върнато, т.к. ангажимент на работодателя е да осигури всички изискуеми документи преди да допусне работника до работа.

На второ място безспорно се касае за системно нарушение, т.к. санкцията е наложена за това, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл.62, ал.1 КТ, включващи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като законът не прави разлика кой от цитираните документи не е предоставен, за да се касае за нарушение от един и същи вид.

В тази връзка санкцията е наложена в минималния предвиден в закона размер, поради което не може да се говори за прекомерност.

На трето място изрично чл.415в, ал.2 КТ регламентира, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 КТ, поради което е налице законова забрана и разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима в настоящия случай.

Ето защо административно-наказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в наказателното постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт.

В съответствие с това правилно и законосъобразно Районен съд-Ямбол е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановлении са спазени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН и от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че касатора е извършил административното нарушении, за което е санкциониран, поради което при разглеждане на делото и при постановяване на решението не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон.

С оглед изхода на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предвид посоченото настоящата касационна инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/06.01.2025 г. постановено по анд № 20242330200576/2024 г. на Районен съд-Ямбол.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***“, [улица], [тел. номер]; e-mail: [електронна поща], представлявано от управителя И. В. Т. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Ямбол сумата от 100 лева (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.