МОТИВИ
ПО НОХД № 34 ПО ОПИСА НА ТРЪНСКИ РАЙОНЕН
СЪД ЗА 2020 ГОДИНА
Районна
прокуратура – Перник е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.В.М., с ЕГН **********
***, ***, с *** гражданство, ***
образование, ***, ***, работи в ***, за това, че за
времето от 20.09.2019г. до 01.10.2019г. от къща в с.Б., общ. Трън, обл.Перник, чрез използване
на техническо средство /подправен ключ на входната врата/ е отнел чужди движими вещи - 1 брой акумулаторна батерия,
марка «Стандарт» и перфоратор марка «DEWALT“
модел
DW907K-2“ на обща стойност 666 лв.
от владението на С.Х.Г., без нейно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои –престъпление
по чл.
195, ал.1, т.4 пр. 2-ро, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Трънският районен съд, на основание чл.304 вр. с чл. 195, ал.1, т.4 пр. 2-ро, вр.
чл. 194, ал.1 от НК, призна
подсъдимия К.В.М. роден на ***г***, с ЕГН: **********,***, с
адрес за призоваване: гр.Трън, ***, ***,
работи в ***, за невиновен по така повдигнатите обвинения за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр. 2-ро, във вр. чл.194, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие представителят на РП
– Трън поддържа повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 пр.
2-ро, вр. чл. 194, ал.1 от НК.
Пледира подсъдимият да бъде осъден като му се наложи наказание под минимума от
3 месеца лишаване от свобода. Предлага на основание чл. 66 от НК да бъде
постановено да се отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от три
години.
Подсъдимия К.В.М. не се признава за
виновен, възползва от правото си да депозира обяснения в първото съдебно
заседание, като заявява, че няма никаква извършена кражба, той е дал на св.С.Г.
пари да закупи акумулатор защото стария вече не работел и понеже били в
приятелски отношения /а в пледоарията си твърди, че били и любовници/ работили
на доверие затова документите за акумулатора не са на негово име. Живял в дома
на пострадалата в Англия, но после се скарали и той след като се прибрал в
България и заявил, че повече няма да идва при нея в Англия. Вероятно затова тя
е депозирала жалба, че той е извършил кражба. По отношение на перфоратора
твърди, че такъв свидетелката никога не е имала, а ако е искал да краде от
къщата и то, и сега има ключове от къщата , които тя му е предоставила.
Потвърждава, че действително имало в дома и водоструйка „Кархер“. Не е логично
да открадне само двете вещи, за които го обвиняват, а да остави нови плоски
телевизори и много други скъпи вещи, които се намират непокътнати в къщата.
В последната си дума подсъдимият К.М.
счита себе си за невиновен и моли да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14
и чл. 18 от НПК всички доказателства събрани по делото – показанията на свидетелите С.Х.Г., Н.Д.Б., Т.Г.Т.,
прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства –
справка за съдимост, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум,
свидетелство за съдимост на подсъдимия, съдебно-оценителна експертиза/, копие
на гаранционна карта и други документи свързани с установяване идентичността и
собствеността на вещите обект на кражбата, намери за установено следното:
Подсъдимия К.В.М., с ЕГН **********
***, с адрес за призоваване: гр.Трън***, ***, с *** гражданство, ***
образование, ***, ***, работи в ***.
Подсъдимият
К.В.М. и св.С.Х.Г. се познават от години, били в приятелски отношения. Св.Г.
живее и работи в Англия, а в с.Б., общ.Трън, обл.Перник притежава къща. От
октомври 2018г. до края на лятото на 2019г. подсъдимият живял в Англия в дома
на пострадалата Г. заедно с мъжа и Д. /76г./ Живели и работели заедно шест
месеца- изпращали ги за различна работа чрез агенция за наемане на работници. След
това в началото на лятото на 2019г. /месец юни/ тримата заедно се върнали в
България, в гр.Трън и с.Б.. Тогава /14.06.2019г./ св.Г. *** акумулатор марка
„Стандарт“ за около 230 лева и го занесла в дома си в с.Б., където го монтирали
в двигателния отсек на лек автомобил ***, собственост на подсъдимия. През месец
юли тримата отново заминали за Англия. Подсъдимият се върнал през месец август
2019г. в България по лични причини – трябвало да изнесе помен на починало
момче. Тогава отишъл в къщата на св.Г. *** и си изкарал автомобила ***, който
съхранявал в двора им заедно с техните коли. След което през месец септември
2019г. се уговорил с подс.М. да закупи личния му автомобил ***, но без
акумулатора. След което придвижили автомобила до дома на св.Т., а на следващия
ден подс. М. дошъл и си взел акумулатора. Преди да си тръгне от Англия подс.М.
се скарал със св.Г., тъй като тя искала той отново да се върне, но подсъдимият
отказал. Въпреки това и след месец август продължил да поддържа двора и къщата
в с.Б., свидетел на което била и св.Н.Б.- съседка на св.Г. в селото. Тя виждала
как многократно подс.М. посещава двора на св.Г. където извършвал поддръжка на
имота като се грижел и за автомобилите на семейството на св.Г.. През месец
октомври св.Г. пристигнала отново в къщата си в с.Б.. Входната врата била
заключена, по вратите и прозорците нямало следи от взломяване, но когато влязла
в къщата установила, че и липсват акумулаторната батерия за автомобил
„Стандарт“ със сериен № 4341161F0348, от
спалнята под леглото липсвал перфоратор «DEWALT“ модел DW907K-2“. Усъмнила се в подс.М., тъй като нямало следи от
насилствено влизане в къщата, а той безспорно имал достъп до ключовете от
къщата и подала жалба в РУ-Трън рег. № 361000-1503/08.10.2019г. /л.3 от
делото/. В жалбата описала, че подс. К.М.
без нейно знание влязъл в къщата и в с.Б. като е ползвал подправен ключ, който
си бил извадил и откраднал акумулатор, пароструйка за миене на коли, бормашина
„Диволт“, също така взел колата *** и я продал, а сега я заплашвал, че ще я
пребие. В последващо обяснение твърдяла, че автомобила е нейн, но преписан на
името на подсъдимия и дала информация, че същия е продаден от подсъдимия на св.Т.Т..
На 30.10.2019г. при провеждане на полицейска операция в 17.00ч. от служители на
РУ-Трън в града в района на автогарата била извършена проверка на лек автомобил
***, собственост и управляван от подс.К.М. и било установено, че акумулаторната
батерия съвпада с тази обявена за липсваща по заявената кражба от св.С.Г..
Въпросната акумулаторна батерия била иззета по съответния ред /протокол за
оглед на м.п. от 30.10.2019г. /л.25-26 от делото/. Видно от уведомление до
пострадалата Г. /л.11 от ДП/ въпросното ДП 55/2019г. е започнало именно с
огледа на местопроизшествие, когато е намерен акумулатора на 30.10.2019г. От
протокола за оглед на м.п. при изземването на акумулатора не е ясно присъствал
ли е подс.К.М.. По-късно на 04.11.2019г. същия напуснал пределите на страната. През
есента на 2019г. когато подс.М. бил в България св.Н.Б., която е съседка на св.С.Г.
по имот в с.Б. видяла подс.М. да излиза от двора на св.Г.. Знаела, че по това
време домакинята не е в страната, а също така и, че с подсъдимия се познават и
са в добри отношения. Попитала подсъдимия какво прави в двора и той и казал, че
понеже св.Г. ще си дойде на 05.10.2019г. той отишъл да нагледа двора и къщата.
Св.Н.Б. попитала подс.К.М. откъде има ключ за имота, а той отговорил, че св.Г.
му го дала. След около 4-5 дни подс.М. отново се върнал в имота и изкарал от
двора на св.Г. паркиран там лек автомобил Субару негова собственост. През месец
септември 2019г. св.Т.Т. закупил от подс.М. лек автомобил марка Субару, модел
Форестър. Автомобила се намирал в двор в с.Б.. Договорили се подс.М. да продаде
автомобила, но без акумулатура, който бил нов. На следващия ден от покупката
подс.М. дошъл в дома на св.Т. и си взел акумулатора.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие
за установена, след като анализира гласните доказателствени средства -
показанията на свидетелите С.Х.Г. частично- кредитирани (приобщените по реда на
чл. 281, ал. 1, т. 3 от НП), Н.Д.Б. и Т.Г.Т., обясненията на подсъдимия;
заключенията от СОЕ; писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.10.2019г.; справка за съдимост; гаранционна карта;
веществено доказателство акумулаторна батерия марка Стандарт със сериен №
4341161F0348.
По
доказателствата:
Основните доказателствени средства, на които
се базира повдигнатото обвинение, са показанията на С.Х.Г., която е и
пострадала. Същите в съдебна фаза съдът прочете, тъй като намери основанията на
чл.281 ал.1 т.4 от НПК. Тя потвърждава, че с подс.М. са били в приятелски
отношения, същият е живял и работил в дома им в Англия гр.И., твърди, че е
закупила на 14.06.2019г. акумулатора обект на кражбата от гр.Г. за сумата от
230 лева, както и че при идването и в къщата в с.Б. през месец октомври 2019г.
установила липсата му, но и на други вещи, които не са намерени в хода на
досъдебното производство. Твърди, че според нея няма кой друг освен подсъдимия
да е влизал в къщата и да е взел вещите обект на кражбата. Не отрича, че подс.М.
многократно е идвал в къщата и знае какво има в нея. Както и, че когато му се
обадила по телефона и попитала защо е откраднал вещите, той отричал, но след
това я заплашил със саморазправа. А за последно преди да констатира липсата на
вещите е идвала през юни същата година-2019г. В показанията си дадени в хода на
съдебното следствие св.Н.Д.Б. обяснява, че познава добре подс.М., който от
4-5-години поддържал имота на пострадалата и знае, че били в много близки
приятелски отношения. Не знае дали св.Г. е дала ключ на подсъдимия, но той
коси, мие колите, поправя и сменя гумите и до ден днешен не вярва да е извършил
престъплението, за което е обвинен. През един ден в края на миналото лято възприела
подс.К.М. пред къщата. В двора пред къщата имало паркирани три коли, после
едната изчезнала, не се паркирала вече. Виждала го е да кара ***, както и
другите им коли. Поздравила го и попитала кога ще си дойде *** и подс. отговорил
след около 9 дни. Сара и на нея искала да предостави ключ, но свидетелката
отказвала. Влизала в къщата многократно в присъствието на стопаните, св.Б.
твърди, че вътре скоро бил направен ремонт и имало много и скъпа техника,
включително и два телевизора, много инструменти. Пострадалата и се оплакала, че
и няма водоструйка, зарядно, карта за телефон и други дреболии. Не било нищо
разбито, не е виждала по този повод в двора на пострадалата да идват полицаи.
В хода на съдебното следствие беше разпитан и
св.Т.Т., който описва, че преди повече от една година закупил *** на
подсъдимия, като след придвижването на колата същия после си взел акумулатора,
защото такава им била уговорката. Не си спомня индивидуализиращи белези на
акумулатора.
Съдът даде вяра на показанията на св.Н.Б. и
св.Т.Т.. И двамата са незаинтересовани от изхода на делото, обективно и
безпристрастно обясняват какво са възприели относно случая с липсващите
акумулатор и други вещи на св.С.Г..
Съдът дава вяра частично на показанията на
пострадалата Г. що се касае до хронологията на случилото се, близките отношения
с подс.М., описанието на инкриминираната вещ. Що се касае до твърдението и за
това, че автор на деянието е подс.М., тъй като той е имал достъп по време на
пребиваването си в жилището и в Англия до ключовете от къщата в с.Б., както и до това чия е собствеността на
инкриминираната вещ, иззета от автомобила на подсъдимия с протокол за оглед на
местопроизшествие съдът намира за недоказани и спорни. Тя не описва в
обясненията си да е възприела подс.М. да се опитва да взема ключовете им от
село. Същевременно необясними са твърденията и по отношение на това какви вещи
са отнети от дома и. В жалбата до РУ-Трън са изброени едни вещи /акумулатор,
пароструйка, бормашина и автомобил ***/, а впоследствие стеснява кръга до
акумулатор и перфоратор /л.32 от ДП/ - две вещи, за които без съответен
документ удостоверяващ приобщаването им по реда на НПК в кориците по ДП
55/2019г. са налични ксерокопия от документи, които да потвърдят собствеността
и върху тях.
Обясненията на подсъдимия М. бяха
кредитирани, независимо от двояката си същност на доказателствено средство и на
средство за защита, тъй като не се опровергават по категоричен начин от
доказателствената съвкупност. Подсъдимият обясни, че след като със св.Г. са
били в близки приятелски отношения и са се скарали по повод негово нежелание повече
да живее в Англия, тогава св.Г. му казала да върне акумулатора, че документите
са на нейно име. Даде обяснения и защо се е намирал въпросния акумулатор в
личният му автомобил. Добросъвестно обясни и, че св.Г. притежава водоструйка, но
не знае да има перфоратор. Обясни и, че в къщата има много други нови, скъпи и
леснопреносими вещи, които не са били обект на кражбата. Впрочем последното кореспондира и с казаното от св.Б..
Дадена бе вяра и на заключението по съдебно-оценителната
експертиза, като аргументирано, компетентно и добросъвестно изготвено.
В подкрепа на събраните гласни
доказателствени средства досежно отнетите движими вещи е и протоколът за оглед
на местопроизшествие от 30.10.2019г.
Съдът намира, и че ксерокопията на
документите удостоверяващи евентуално собствеността върху твърдените за отнети
противозаконно вещи в това число и гаранционната карта на л. 13 от ДП не са
приобщени като писмени доказателства по съответния ред. Следвало е това да бъде извършено с протокол
за доброволно предаване, където да се опише подробно какво се предава. Вместо
това има предпроцесуална документация с характер на предварителна проверка и писмо
/л.11 от ДП/ до пострадалата, че
преписката и е присъединена към образуваното на 30.10.2019г. ДП 55/2019г. Или
със съответен акт на водещия разследването РП. Такива материали по делото не се
намират.
Поначало вещи включително и документи биха
могли да се приобщят чрез доброволно предаване, но само след като лицето,
упражняващо фактическата власт ги предаде доброволно на разследващите органи.
Предаването на материали по предварителна проверка във вида на снети обяснения
и ксерокопия на документи касаещи отнетите вещи от един полицейски служител на
друг е по – скоро техническо, вътрешно – служебно действие, което по никакъв
начин не съставлява надлежно приобщаване на веществени доказателства по делото.
Поради всичко изложено съдът приема приложените по ДП 55/2019г. ксерокопия на
водоструйка „Кархер“, гаранционна карта на акумулаторна батерия с фабр. №
4341161FF48 , табела с надпис ADAPTOR и кутии с надпис DeWALT за негодно
доказателствено средство, изготвено в разрез с императивно установения надлежен
ред по НПК. От правна страна:
При така установеното от фактическа страна, е
налице недоказаност на кумулативните съставомерни признаци на престъпленията по
чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2-ро във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК.
Относно обвинението по чл.195, ал. 1, т.4, предл.2-ро вр. с чл. 194, ал. 1
от НК, от обективна страна не се доказа, че за инкриминирания период от време е
извършено отнемане на описаните в обвинителния акт чужди движими вещи от
владението на собственика на къщата, без нейно съгласие. В тази насока са
показанията на св. Н.Б. и Т.Т.. Не се събраха категорични доказателства относно
авторството на деянието. Една от двете инкриминирани вещи, за които е привлечен
като обвиняем подс.М. не е намерена, липсва каквото и да е описание за нея
и/или особени белези, както и резултати от издирването и. За другата вещ,
намерена в автомобила на подс.М. същия категорично твърди, че е закупена с
негови средства по негово поръчение от пострадалата С.Г., с която са си имали
доверие до един момент, докато не са се развалили приятелските им отношения. От
това, че към момента на откриването си процесната вещ е била във фактическата
власт на подсъдимия, само по себе си в случая не е от естество да обоснове
единствен възможен извод за неговата виновност и да изключи версията за своене
от негова страна със съзнанието, че си служи с вещ, която не е била обект на
престъплението кражба. Подсъдимият М. се сочи като автор на деянието единствено
в показанията на св. С.Г., на които обаче съда дава вяра частично, именно стъпвайки
върху обективните находки за близки приятелски отношения, които след
развалянето им са довели до депозирането
на жалба за извършена кражба без взлом и други външни белези на насилствено проникване в дома и.
Колкото до квалифициращият признак от обективна
страна, от свидетелските показания и протокола за оглед не се доказа, че е
използвано техническо средство - подправен ключ. На първо място такъв не е
намерен /впрочем няма данни да е търсен, доколкото подс.М. твърди, че и досега
в автомобила му се намира връзка с ключове дадени от св.Г./. Техническото средство е всяка вещ, която по
обичайното си предназначение служи за осъществяване на техническа операция, или
която деецът в конкретния случай е използвал за извършване на такава операция.
Извършване на такава операция е необходимо условие за осигуряване на достъп до
вещта или за отнемането и. Действително техническо средство би могло да е
подправен ключ /не и оригинален, защото тогава би следвало да се квалифицира кражбата
с признака специален начин/, но нито св.Н.Б. е видяла подс.М. да отключва
входна врата и да влиза, нито има други събрани доказателства, сочещи за използването
на т. техническо средство. Тук е мястото да се отбележи, и че в дома на св.Г.
не е извършван оглед на местопроизшествие, нито са снемани дактилоскопски
отпечатъци. Няма данни при огледа на местопроизшествие да е търсено
техническото средство подправен ключ. Единствено усилията на разследващия
полицай са били насочени към намерената акумулаторна батерия в двигателния
отсек на автомобила.
Въпреки, че поради поради недоказаността на
обвинението от обективна страна, отпада необходимостта да се обсъжда
субективната страна на деянието, включително намерението за противозаконно
присвояване съдът намира, че следва да се занимае и с въпроса доказан ли е
умисъла при отнемането на инкриминираната вещ. Настоящия състав намира, че
обясненията на подсъдимия в часта относно това какво е било отношението към
намерената в неговия автомобил вещ са обективни и безпристрастни, а при
съпоставяне с другите гласни доказателства по делото сочещи за наличие на
близки приятелски отношения между него и пострадалата обосновават извод за едно
спокойно владеене на вещта със съзнанието за негова собствена, а не чужда,
която той е отнел противно на волята на собственика и.
В заключение събраният доказателствен
материал, анализиран в цялост, не е от т. естество, че да обоснове единствен и
категоричен извод за виновността на подсъдимия. Недопустимо е присъдата да
почива на предположения и за постановяването на осъдителна такава е необходимо
виновността на подсъдимия да е доказана по категоричен и несъмнен начин, като
се изключат всички останали възможни версии. В конкретния случай не са налице и
косвени доказателства, които анализирани в съвкупност да водят до еднозначен и
несъмнен извод за виновност на подсъдимия. С тези съображения и съблюдавайки
разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 от НК,
подс. К.В.М. бе признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по
чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 –ро във вр. с чл. 194, ал. 1
от НК.
По веществените доказателства:
Съдът намира, че с оглед присъдата и
настоящите мотиви, сочещи за неизясненост
и категорична доказаност собствеността на вещественото доказателство то следва
да остане по делото до окончателно произнасяне на граждански съд в тази
насока.
По разноските:
Предвид изхода на наказателното производство,
направените по делото разноски следва да останат за сметка на Държавата.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: