РЕШЕНИЕ
№ 2563
Гр. Пловдив,
10.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Второ отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3152 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано
по искова молба на У.Д.А., с ЛНЧ **********, с адрес в Република България - ***,
подадена чрез пълномощник и процесуален представител по делото - адв.С.Н., обективираща иск, против
Областна дирекция на МВР Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 700 лева, ведно със законната лихва считано от
06.02.2019 г. до окончателното изплащане, в резултат на отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ №16-1030-003169 от 27.07.2016г.,
издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД №
8020/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, разноски за договореното адвокатско
възнаграждение по силата на Договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018
г. сключен между ищеца и адв. Е.Х..
Ищецът, редовно призован не се
явява в съдебно заседание изпраща упълномощен представител адв.Н.,
който поддържа исковата молба, претендира разноските и по
настоящото производство.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР Пловдив,
в писмен отговор на упълномощения си процесуален представител юрк.И.П. оспорва исковата молба, изразява становище за
недопустимост на исковата претенция, както и навежда твърдения за неоснователност
и недоказаност на същата. Прави възражение за прекомерност на обезщетението,
съответно на адвокатското възнаграждение по настоящото дело.
В съдебно заседание, редовно призована Областна дирекция на МВР Пловдив не
изпраща представител.
Окръжна прокуратура Пловдив, чрез прокурор Каменов
дава заключение за основателност на иска, а относно размера, който следва да се
присъди, счита че следва да се подходи по справедливост.
Пловдивският Административен Съд – 10 състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на У.Д.А., с
ЛНЧ ********** е било издадено Наказателно постановление /НП/ №16-1030-003169
от 27.07.2016г. от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив,
с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 800 лв. на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от
9 месеца, за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Посоченото НП е обжалвано от У.Д.А. ***, за което е било
образувано АНД № 8020 по описа за 2018 г. на същия съд (приложено по настоящото
дело), като НП е отменено с Решение № 73 от 15.01.2019г. влязло в законна сила
на 06.02.2019г.
Пред ПРС, по първото и единствено съдебно заседание на
10.01.2019 г., У.А. е представляван от адв. А.И., преупълномощен от адв. Е.Х. – пълномощник на ищеца въз основа на сключен
договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018г. (приложен на л.5 по АНД № 8020 по описа за 2018 г. на ПРС), като съответно е
заплатил изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 700
лева.
Съгласно установената съдебна практика подобно
вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално плащане в
брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС
разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер
на разписка.
Истинността на въпросните документи не е оспорена по
надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи тяхното
съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената му
стойност, поради което и следва да бъде ценен като достоверен и достатъчен
източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на
адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.
Пред настоящата съдебна инстанция е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 5 по адм. дело № 3152/2019 г. по описа на съда) за процесуално
представителство по настоящото дело, както и списък на разноските, според който
ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и ДТ в
размер на 10 лева.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявения иск е подсъден на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл.204 ал.1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издаден процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени
вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице
отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична
причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на
държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта
на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната
съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3
от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите
реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер
на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което
обуславя нейната допустимост.
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове. За да възникне
право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този
акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Доказателствената тежест за установяване
наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата
между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал,
ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество.
Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен акт,
издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно
решение, постановено по АНД № 8020/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт.
С оглед на изложеното, предявеният иск за причинените
имуществени вреди се явява основателен, което налага уважаването му. Размерът
на тази претенция обаче се явява прекомерен и искът следва да бъде уважен до
размера от 400 лева.
Настоящият съдебен състав счита, че по този въпрос
следва да се съобразят две относими тълкувателни
решения - тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк.
д. № 2/2016 г. и тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г.
В първото ВАС е посочил в мотивите, че институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за
неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение,
отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите
на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да
изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил „В случай, че уговореното
адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на
дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното
обвинение и не е необходима последица от него.“
По силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Анализът на нормативното предписание налага извод, че за да се намали
възнаграждението, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки:
прекомерност на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата
предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от
заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е
прекомерно, защото законът не го е овластил по своя
инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка следва да
се посочи, че присъденото обезщетение в производството по ЗОДОВ, което
възмездява разноските, понесени от страните по административно-наказателни
дела, не зависи единствено от уговореното между тези страни и техните
процесуални представители. То следва да е съобразено с всички изисквания, на
които следва да отговаря и определянето на дължимия адвокатски хонорар,
съгласно Закона за адвокатурата, а именно да е справедлив и обоснован, т.е. да
не надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.
В правомощията на съда по иска за обезщетения за вреди е да изследва дали е положена
дължимата грижа от страна на увреденото лице при уговарянето на адвокатското
възнаграждение. Съдът е компетентен да прецени това в производството по ЗОДОВ,
като вземе предвид сложността на делото и конкретните процесуални действия,
извършени в защита на ищеца. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е обоснован и справедлив.
Предвид това и с оглед липсата на фактическата и
правна сложност на делото, справедливият размер на обезщетението за претърпени
имуществени вреди е в размер на 400,00 лева за съдебната инстанция – Районен
съд Пловдив, а именно малко над минималния размер за процесуално
представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
написването на жалба срещу наказателното постановление и явяването на адвокат –
процесуален представител в първото и единствено съдебно заседание по АНД № 8020
от 2018 г.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400 лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение в производство по обжалване на НП пред ПРС, а сумата над 400 лв.
до 700лв. искът следва да се отхвърли.
С исковата молба до настоящата инстанция ищецът
претендира и присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи заплатените
от него разноски по делото, които съдът констатира съобразно приложения договор
за правна защита и съдействие и списък на разноските в размер на адвокатско
възнаграждение от 500.00 лева и заплатена държавна такса в размер от 10.00 лева.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски в размер на 410 лв. –
заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 10
лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 400, 00 лв. определен в случая
с оглед възражението на представителя на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита и съдействие
пред настоящата инстанция.
В тази връзка следва да се посочи, че така
определеното възнаграждение не следва да се приема за прекомерно, като не са
налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им
част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с
чл.144 от АПК. В случая с оглед материалния интерес по настоящото дело (700лв.),
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от
Наредбата е 300 лв.
Ето защо, в процесния случай
уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който
каза се е 400 лв. за настоящата съдебна инстанция, е
ориентиран към минималния размер и като такъв следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован", с оглед осъществената процесуална
защита.
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пловдив, да заплати на У.Д.А., с ЛНЧ **********, с
адрес в Република България - ***, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, ведно
със законната лихва считано от 06.02.2019 г. до окончателното изплащане, съставляваща
причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила
съдебен акт наказателно постановление /НП/ №16-1030-003169 от 27.07.2016г.,
издадено от Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив,
представляващи сторените в хода на АНД № 8020/2018 г. по описа на Пловдивския
районен съд, разноски за договореното адвокатско възнаграждение по силата на
Договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018 г. сключен между ищеца и адв. Е.Х., като отхвърля иска за сумата над 400 лв. до
пълния размер на претенцията от 700 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на У.Д.А.,
с ЛНЧ **********, с адрес в Република България - ***, сумата от 410 лв. /четиристотин
и десет/ лева, съставляваща разноски по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: