Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.07.2018 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 17.05.2018 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1875

по описа за

2018

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М.”, ж.к.”М. 4”, е предявило обективно съединени искове против И.Ц.М., ЕГН **********,***, с който ищеца моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1602/2017 г. на МзРС заповед № 844/27.10.17 г., за сумата от 30.22 лв. главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.10.2018 г., както и осъдителен иск, с който моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 287.61 лв. начислена неустойка по договор с абонатен № *********, ведно със законната върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от датата на подаване на исковата молба.

 Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 ГПК,  от ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК и чл. 92 ЗЗД.

Събрани са писмени доказателства. Приложено е ч. гр. дело № 1602/2017 г. на МзРС.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Процесуалният представител на ищеца с писмена молба, с искане за гледане на делото в негово отсъствие и със становище по същество, е поискал и постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238 и сл. ГПК, тъй като са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.

Ответницата не е представила в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответницата за основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответницата са указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването и в съдебно заседание. Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети по делото като относими към спора, исковете са и вероятно основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника и следва иска да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото на ищеца се следват и направените деловодни разноски.

 Водим от горното, и на основание чл. 237 ал. 1 ГПК, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Ц.М., ЕГН **********,***, че същата дължи на “Т Б” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М”, ж.к.”М 4”, изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 1602/2017 г. на МзРС заповед № 844/27.10.2017 г. за сумата от 30.22 лв. главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 26.10.2017 г. до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА И.Ц.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Т Б” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М.т”, ж.к.”М. 4”, сумата от 287.61 лв. начислена неустойка по договор с абонатен № *********, ведно със законната върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от 20.12.2017 г.

ОСЪЖДА И.Ц.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Т Б” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М.”, ж.к.”М. 4”, сумата от 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар представляващи дължими разноски по заповедното производство.

ОСЪЖДА И.Ц.М., ЕГН **********,***, да заплати на “Т Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., район “М.”, ж.к.”М. 4”, сумата от 75 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатски хонорар представляващи дължими разноски по исковото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                

                                                                Районен съдия: