№ 1008
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Петкова
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100501641 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.435, ал. 2, т.6 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 1091/06.06.2022г. по описа на ЧСИ от длъжника Е. А. Р.
с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.С., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * срещу отказ на ЧСИ Янко
Бъчваров да прекрати на осн.чл.433, ал.1, т.5 от ГПК изпълнителното производство по и.д.
№ 20197060400574, обективиран в разпореждане от 30.05.2022г..
В жалбата се посочва, че длъжникът е поискал със свое заявление прекратяване на
делото на осн.чл.43, ал.1, т.5 ГПК, но със съобщение изх.№ 1390/30.05.2022г. е била
уведомена, че молбата й е оставена без уважение, без да е посочено с какъв акт и при какви
мотиви ЧСИ е отказал прекратяването. Моли, за отмяна на отказа на съдебния изпълнител
като необоснован, немотивиран е незаконосъобразен.
Приложено е писмено становище от пълномощника на взискателите адв.Д.Димитров,
че не са налице основанията по чл.433, ал.1, т.5 ГПК.
По делото е приложено становище на ЧСИ Янко Бъчваров по образуваното изп.д.№
№ 20197060400574 по реда на чл.436, ал.3 ГПК, с което жалбата се намира за неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима на основание чл.435,
ал.2, т.6 ГПК. Относно нейната основателност съдът приема следното:
Изпълнителното производство е образувано въз основа молба вх.№ 2608/28.11.2019г.
от С. Й. Ц. с ЕГН-********* и С. Й. П. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника
адв.Драгомир Димитров от САК и приложен към нея изпълнителен лист № 54/09.12.2011 г.,
издаден по в.гр.д. № 372/2011г. на Апелативен съд – Велико Търново, по силата на който
длъжника Е. А. Р. е осъдена да заплати на взискателите сумата от 11376,10лв., ведно със
законна лихва върху главницата, съгласно посоченото.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал да бъде връчена
покана за доброволно изпълнение, както за обезпечаване изпълнението да бъде възбрана на
собствени на длъжника ид.части от апартамент в гр.Бургас, поискана е и справка за
притежаваните от длъжника банкови сметки и при установяване на такива да бъдат
1
наложени съответните запори.
В писменото становище на ЧСИ по чл.436, ал.3 ГПК е посочено, че в предходни
периоди горният изпълнителен лист е бил изпълнителен титул по други образувани и
прекратявани изпълнителни производства, по описа на различни ЧСИ, като последното е
било прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изп.лист е бил изискан от взискателите и
съответно приложен към молбап за образуване на настоящото, но такива данни в
приложеното копие на сложеното за разглеждане изпълнително дело се съдържат само в
приложен отговор с изх.№ 1181/21.03.2022г. на КЧСИ адресиран до длъжника Е.Р. по повод
нейна жалба против ЧСИ Я.Бъчваров.
В кориците на изпратеното копие от изп.д.№ № 20197060400574 по описа на ЧСИ рег.
№ 709 не е налична ПДИ и разписка за връчването й на длъжника.
Видно от материалите по изп.д.№ 574/19г. на ЧСИ Я.Бъчваров наложена е и е вписана
в АВ вх.рег.№ 16071/11.122019г. възбрана на собствена на длъжника Р. 1/2ид.ч. от СОС с
идентификатор № 07079.602.98.1.4 в гр.Бургас. Изискани са данни за банкови сметки на
длъжника и са наложени запори на установените такива, като видно от постъпилите
отговори от ОББ АД и Юробанк България АД в банковите сметки не са налични авоари към
датата на получаване на запорните съобщения. По делото е налична извършена справка в
АВ само досежно актуалното състояние на СОС с идентификатор № 07079.602.98.1.4, но
липсва справка досежно това дали длъжника притежава и други недвижими имоти.
Приложена е справка от присъединения по право взискател НАП-Бургас за задължения и
декларирани имоти, в която е посочена декларация по чл.14 ЗМДТ от 2016г. на 1/2ид.ч. от
горния апартамент. По искане на взискателите е наложен от ЧСИ запор върху вземанията на
адвокатско дружество „Ризова и Михнева“ с Булстат-*********, както и запор върху
дружествения дял на длъжника от капитала на посоченото адвокатско дружество.
Със заявление вх.№ 1008/25.05.2022г. на ЧСИ подадено от длъжника Е. Р. е поискано
прекратяване на осн.чл.433, ал.1, т.5 ГПК на изп.дело № 20197090400574 по описа на ЧСИ
Янко Бъчваров. В заявлението Р. е посочила, че от отговорите на банките се установява, че
по разкритите на нейно име банкови сметки липсват средства, възбранената ид.част от
апартамента е несеквестируема, позовала се е на образувано по искане на ЧСИ Г.Михалев
производство по чл.448 ГПК пред БРС, за което е приложила препис от определение за
насрочване на ч.гр.д.№ 304/18г. по описа на РС-Бургас и е приложила постановление за
прекратяване изх.№ 3307/19.04.2022г. на ЧСИ Г.Михалев за прекратяване на образуваното
пред него изп.дело № 20177030400245 с взискател Т.Д.Д. и длъжник Е. А. Р..
С обжалваното тук разпореждане от 30.05.2022г./л.75/ ЧСИ Я.Бъчваров като е
намерил искането за неоснователно е отказал да прекрати производството.
Със съобщение изх.№ 1390/30.05.2022г. Е.Р. е уведомена от ЧСИ, че заявлението й е
оставено без уважение.
Р. е подала жалба вх.№ 1091/6.06.2022г. против постановения отказ на ЧСИ за
прекратяване на дизпълнителното производство.
По така изложените оплаквания, съдът приема следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. В конкретния случай жалбата изхожда
от длъжника в изпълнителното производство, насочена е срещу отказ на ЧСИ да прекрати
изпълнението и е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Поради това, жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде
продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Анализът на
цитираната правна норма обосновава извод, че за да е осъществен фактическият й състав, е
2
необходимо да са изпълнени двете предпоставки при условията на кумулативност –
невъзможност за продажба на имуществото и липса на друго секвестируемо имущество. В
конкретния случай, от представените по делото доказателства, се установява, че ЧСИ е
наложил възбрана върху 1/2 идеална част от посочения по-горе СОС, но също така и
липсват данни да е изисквана справка от АВ за всички отразявания на името на длъжника,
налична е такава конкретно само за данните за СОС с идентификатор № 07079.602.98.1.4.
По делото не се установява да са искани или извършени опис, оценка и публична продан на
възбранените идеални части, поради което не може да се заключи, че същите са
непродаваеми. При това положение, първата предпоставка на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК се
явява неосъществена. Не е налице и второто условие на приложимата правна норма, а
именно: липсата на друго секвестируемо имущество. Според трайната съдебна практика,
тази липса се установява с протокол по чл.448, ал.1, изр.2 от ГПК. Следователно,
прекратяването на изпълнителното дело на посоченото основание настъпва след като се
проведе производството по реда на чл. 448 от ГПК пред районния съд, в което длъжникът да
декларира цялото си имущество и всичките си доходи. В настоящия случай такова
производство, касаещо настоящото изпълнително производство, не е осъществено.
Наличието на подобно производство, образувано пред БРС през 2018г. и касаещо друго
изпълнително производство е неотносимо към настоящия случай, както поради времевата
дистанция от близо три години, през които е възможна промяна в имущественото състояние
на длъжника, така и защото процедурата следва да се извърши към конкретен момент. По
отношение на втората предпоставка, следва да се посочи и че длъжникът е в трудоспособна
възраст и има възможност да реализира доходи от трудово правоотношение, надхвърлящо
несеквистируемия минимум. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в решение
№ 129/12.04.2022 г. на ОС – Плевен по в. гр. д. № 185/2022 г., решение № 5887/14.09.2018 г.,
постановено от СГС по в. гр. д. № 11112/2018 г., решение № 264663/12.07.2021 г.,
постановено от СГС по в. гр. д. № 11391/2020 г.
По изложените съображения, жалбата е неоснователна, а отказът на ЧСИ да прекрати
производството е правилен, тъй като действително не е налице хипотезата на чл.433, ал.1,
т.5 ГПК.
Водим от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 1091/06.06.2022г. по описа на ЧСИ от
длъжника Е. А. Р. с ЕГН-********** от гр. Б., ж.к.С., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. * срещу отказ
на ЧСИ Янко Бъчваров да прекрати на осн.чл.433, ал.1, т.5 от ГПК изпълнителното
производство по и.д. № 20197060400574, обективиран в разпореждане от 30.05.2022г..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3