№ 17
гр. Козлодуй, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20211440101048 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно, комулативно съединяване искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за
възстановяване на предишната работа, иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във
вр.чл.225, ал.1 от КТ – за изплащане на обезщетение за времето, през което
работникът е останал без работа, иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, във вр.чл.225,
ал.2 от КТ – за изплащане на обезщетение в размер на разликата между
получаваното от него в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД трудово възнаграждение, и
трудовото възнаграждение, получавано от него в по-ниско платена работа в
дружеството „Елит –С“ ЕООД, във връзка с чл. 333, ал.1, т.3 и чл.1, ал.1 и
ал.2 от Наредба № 5 на министъра на здравеопазването за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно
чл.333, ал.1 от КТ /обн., ДВ, бр.33/1987г./, във връзка с чл.333, ал.3 от КТ и
чл.272 от Кодекса на труда – за незаконна удържаното му обезщетение по
чл.221, ал.2 от КТ.
Производството е образувано по горе цитираните искове, предявени от
М. Н. М., с постоянен адрес град София. ж.к. „Дружба”, ....., ЕГН **********
чрез адвокат И.Х. В. – Пазарджишка адвокатска колегия и със съдебен адрес и
адрес за кореспонденция град София, ул. „Цар Самуил” № 20, ет.1, тел.
02/951 63 57 против „АЕЦ КОЗЛОЗУЙ” ЕАД, вписано в Търговския регистър
1
към Агенцията но вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Козлодуй, п.к. 3321, обл. Враца, представлявано от Наско
Асенов Михов – Изпълнителен директор.
С исковата молба се иска съдът да постанови решение, по силата на
което на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ да признае уволнението за
незаконосъобразно и да отмени като незаконосъобразна атакуваната Заповед
№ НК-12/06.07.2021 г. на Изпълнителния директор па „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”
ЕАД; на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищеца на
предишната му работа, която е заемал преди уволнението му – на длъжността
„Главен вътрешен одитор” в отдел „Вътрешен одит” в „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”
ЕАД; на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ да осъди
ответника „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД да заплати на ищеца обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение - от
07.07.2021 г. до 12.07.2021 г. и на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр.225,
ал.2 от КТ да му заплати обезщетение в размер на разликата между
получаваното от него в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД трудово възнаграждение и
трудовото възнаграждение, получавано от него за по – нископлатена работа в
дружеството „Елит-С” ЕООД за периода от 13.07.2021 г. до 07.01.2022 г. или
общо в размер на 21 949,48 лева; на основание чл. 272, ал.1 от КТ да осъди
ответника „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД да заплати на ищеца незаконно
удържаното от него обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 4 389,87
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.07.2021 г. до
пълното заплащане на дължимата сума.
Претендират се и направените съдебните разноски по делото,
включително и адвокатско възнаграждение.
Към исковата молба са представени като писмени доказателства както
следва: Трудов договор № 55/14.02.2013 година между М.М. и „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД; Допълнително споразумение към Трудов договор №
1605/20.05.2020 между М.М. и ..AEЦ Козлодуй” ЕАД; Заповед № НК-3 от
14.02.2020 г., гр. Козлодуй, изд. от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй;
Заповед № АД-1912 от 05.07.2021 г., гр. Козлодуй, изд. от „АЕЦ Козлодуй”
ЕАД, гр. Козлодуй; Писмени обяснения от М.М. относно Заповед № АД-1912
от 05.07.2021 г., вх. № Об.31/06.07.2021 г.; Заповед № МК-12 от 06.07.2021 г.,
гр. Козлодуй, изд. от „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй; Епикриза Болница
2
„Токуда”, пациент М.М., за периода 20.01.2012 до 21.01.2012 г., Клиника по
кардиология с приложени данни и диаграми от изследвания - 11 страници;
Епикриза Болница „Александровска”, пациент М.М., за периода 04.10.2019
до 08.10.2019 г., Клиника по нефрология и трансплантация; Епикриза
Болница „Токуда”, пациент М.М., за периода 26.05.2020 до 30.05.2020 г.,
Отделение по Интервенционална гастроентерология; Епикриза Болница
„Токуда”, пациент М.М., за периода 29.06.2020 до 05.07.2020г. от Клиника по
чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия; Амбулаторен лист за
платен преглед № 000460 от 25.06.2021 г. за пациент М.М. с приложени 2
броя ECG; Медицинско направление/искане, изх. № 2210 от 30.08.2021г. от
„Медик 28” ООД; Служебна бележка от 23.08.2021 г., гр. Козлодуй, изд. от
Синдикат на Атомните Енергетици - Национална Федерация на Енергетиците
- Конфедерация на Независимите Синдикати в България; Решение на
основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, Изпълнителна агенция „Главна инспекция на
труда”, изх. № 21059648/02.08.2021 г.; Фиш за работна заплата на М.М. за
месен април 2021г.; Фиш за работна заплата на М.М. за месец юли 2021 г.;
Трудов договор № 5/12.07.2021 г.между М.М. и ЕЛИТ-99 ЕООД, с отбелязано
постъпване на работа 13.07.2021г.; Трудова книжка № 207, издадена
09.06.2003г. на М.М.; Извлечение от Търговския регистър за актуалното
състояние на ответника.
Ответникът в срока по реда на чл.131 ГПК е представил писмен отговор
на исковата молба, с който считат исковата молба за допустима, като
подадена от лице, което има правен интерес, но смятат, че същата е
неоснователна и недоказана, поради което оспорват така предявените искове,
както по основание, така и по размер, и се излагат съображения за това. С
отговора на исковата молба ответникът иска съдът да постанови решение, с
което да приеме исковата молба на М. Н. М. за неоснователна н недоказана, и
да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове срещу
„АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Молят, при условията на евентуалност в случай, че
съдът приеме предявения иск по чл.334, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за
основателен, да не присъжда обезщетение за времето, през което М. Н. М., е
бил временно неработоспособен. Молят съда да присъди в полза на „АЕЦ
Козлодуй”ЕАД направените по делото разноски по делото на основание
чл.78, ал.8 от ГПК.
С отговора на исковата молба се оспорват изцяло като неоснователни
3
твърденията в т.1 от исковата молба, че при издаване уволнителната заповед
работодателят не се е съобразил с разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.3 от КТ.
Считат, че от изложеното в исковата молба е видно, че ищецът, като не е
уведомил работодателя при осъществяването на медицинското наблюдение
/предварително и периодично/ по Наредба № 11/22.10.2018 г. за здравните
норми и изисквания за работа в среда на йонизиращи лъчения и по Наредба
№ 3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични
медицинско прегледи на работниците, за болестите, при преценка за
пригодността му да изпълнява заеманата длъжност в „АЕЦ Козлодуй" ЕАД,
при постъпването му на работа и в последствие при периодичните
медицински прегледи, за които едва в исковата молба твърди, че страда е
нарушил принципа на добросъвестността, залегнал в чл.8, ал.1 от КТ. В
подкрепа на твърдението за нарушение на принципа по чл.8, ал.1 от КТ е
подписаната саморъчно от М. декларация от 24.01.2013 г., в която не само
декларира, че не страда от болести, при наличието на които не може да
започне работа в среда с йонизиращи лъчения, но е поел задължение, че при
промяна в здравното му състояние, настъпило по време на трудовото
правоотношение, установени от други здравни заведения, да уведоми
терапевта от здравната служба, отговарящо за структурното звено, в което
работи. В тази връзка с отговора на исковата молба се оспорва изцяло
представените към исковата молба документи, удостоверяващи здравното
състояние на ищеца, за болестите, за които ищецът твърди, че се ползва със
закрила по КТ, като молят да бъде открито производство по оспорване на
истинността им.
С отговора по чл. 131 ГПК се оспорва изцяло като неоснователни
твърденията по т.2 от исковата молба, за нарушение от страна на
работодателя на чл.333, ал.3 от КТ, тъй като бил избран за зам. председател
на САЕНФЕ-КНСБ и се оспорва изцяло твърдението на ищеца, че към датата
на уволнение е бил секретар на СНЦ „Синдикат на ядрените енергетици”.
Счита се, че представените в тази връзка доказателства от ищеца, които се
оспорват, не удостоверяват факта, че той е секретар на синдикат САЕ-НФЕ-
КНСБ. В тази връзка се оспорва изцяло представения към исковата молба
документ – служебна бележка от 23.08.2021 г., удостоверяваща качеството на
ищеца на организационен секретар и молят да бъде открито производство по
оспорване на истинността й. Оспорват се изцяло като неоснователни и
4
твърденията по т.3 от исковата молба, за многобройни нарушения на Кодекса
на труда, като се излагат подробни доводи за това оспорване. С оглед на
изложеното в отговора се смята, че предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнение незаконно и
неговата отмяна следва да бъде отхвърлен изцяло. По иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ в отговора на исковата молба се счита, че
липсата на незаконност на уволнението и липса на основания за неговата
отмяна предопределят и неоснователността на акцесорния иск за
възстановяване на предишната работа. Счита се, че изложените съображения
навеждат извода, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 КТ се счита, че липсват основания
за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ на ищеца за оставането му
без работа поради незаконност на уволнението за времето след уволнението,
поради липсата на основания за признаване на уволнението за
незаконосъобразно.
С отговора по чл. 131 от ГПК са представени писмени доказателства,
които са допустими, относими и необходими и следва да бъдат приети като
доказателства по делото, а именно: Заверено копие от личното трудово досие
на ищеца; 3аповед № НК-12/06.07.2021 г; Заповед№ НК-11/06.07.2021 г.;
Влязло в сила Решение от 02.12.2020 г. по ГД № 235/2020 г. на КРС;
Удостоверение за актуално състояние на „АЕЦ Козлодуй ” ЕАД; Лицензни за
производство на електрическа и топлинна енергия; Постановление № 181 на
МС от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности,
които са от значение за националната сигурност; Удостоверение за брутното
трудово възнаграждение на ищцата за месец май 2020 г. с рег. №У-01-
667/24.09.2021 г.; Фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец юни
2021 г.; Фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец юли 2021 г.;
Длъжностна характеристика ид № 10.ОУ.00.ДХ.2333/01, ведно с протокол за
запознаване; Етичен Кодекс на „АЕЦ Козлодуй ”ЕАД, ид. №
ДОД.АЕЦ.ПК.1133/02; Заповед № АД-1912/05.07.2021 г.; Заповед № АД-
1855/30.06.2021 г.; Обяснения Вх. № ОБ31/06.07.2021 г.; Обяснения Вх. №
ОБ-30/30.06.2021 г.; Правилник за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй"
ЕАД, ид. № 10.ОУ.00.ПК.057/09; Доклад Peг. № ВО-17/02.07.2021 г. на Н-к
отдел ВО, ведно с приложенията; Доклад рег. № ВО-16/29.06.2021 г. на Р.Ц и
5
Доклад 16/29.06.2021 г.; Здравно досие на М. М., съхранявано при
работодателя; Декларация от 24.01.2013 г.- 1 бр..
Съдът приема от фактическа страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове – на основание
чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението на ищеца М.М. за
незаконосъобразно и да отмяна като незаконосъобразна атакуваната Заповед
№ НК-12/06.07.2021 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”
ЕАД; на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ възстановяване на ищеца на
предишната му работа, която е заемал преди уволнението му – на длъжността
„Главен вътрешен одитор” в отдел „Вътрешен одит” в „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”
ЕАД; на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ да за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа
поради незаконното уволнение - от 07.07.2021 г. до 12.07.2021 г. и на
основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр.225, ал.2 от КТ за заплащане на
обезщетение в размер на разликата между получаваното от ищеца в „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД трудово възнаграждение и трудовото възнаграждение,
получавано от него за по – нископлатена работа в дружеството „Елит-С”
ЕООД за периода от 13.07.2021 г. до 07.01.2022 г. или общо в размер на
21 949,48 лева; на основание чл. 272, ал.1 от КТ за заплащане на незаконно
удържаното от него обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер па 4389,87
лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.07.2021 г. до пълното
заплащане на дължимата сума.
По делото са разпитани свидетели, изготвени, изслушани и приети са
съдебно – счетоводна експертиза и съдебно медицинска експертиза. Открито
е производство по оспорване на приложените към исковата молба писмени
доказателства.
Съдът приема от правна страна следното:
Безспорно по делото е, че въз основа на Трудов договор №
55/14.02.2013г. е било налице трудово правоотношение между ищеца М. Н.
М. и ответното дружество „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД град Козлодуй.
Съгласно Допълнително споразумение № 1605/20.05.2020г. е
променено мястото на работа на ищеца - от отдел „Вътрешен одит и
превенция на корупцията” в отдел „Вътрешен одит”, като последната заемана
от него длъжност е „Главен вътрешен одитор” в отдел „Вътрешен одит”,
6
което е и последното сключено допълнително споразумение към трудовия му
договор.
На 06.07.2021г. от страна на работодателя на ищеца е била връчена
Заповед № НК- 12/06.07.2021г. за прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответното дружество на основание дисциплинарно
наказание - уволнение.
В хода на съдебното производство, бяха установени незаконността на
процесното уволнение и на оспорваната от страна на ищеца Заповед № НК-
12/06.2021г. за прекратяването на трудовия договор на същия, като при
прекратяване на трудовото правоотношение, от страна на работодателя, са
допуснати и доказани в хода на процеса многобройни и съществени
нарушения на Кодекса на труда, всяко едно от които е самостоятелно
основание за отмяната на уволнението, като незаконосъобразно.
НА ПЪРВО МЯСТО, работодателят не се е съобразил с предписанията
на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, в който изрично е посочено, че
предварителната закрила се прилага при уволнения на основание чл. 330,
ал.2, т.6 - при дисциплинарно уволнение. Съгласно цитираната разпоредба от
КТ работодателят може да уволни работник/служител (изрично е посочено и
уволнение на основание чл. 330, ал.2, т.6 - поради дисциплинарно уволнение,
какъвто е процесният случай) само с предварително разрешение на
инспекцията по труда при наличие на обстоятелствата посочени в чл.333, ал.1
от КТ.
В случая, работодателят не е спазил изискванията на Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, издадена от Министерството на
народното здраве и централния съвет на българските професионални съюзи,
обн. ДВ. бр.ЗЗ от 28 Април 1987г., като не е събрал предварително преди
уволнението необходимата информация - дали ищецът М. Н. М. страда от
някоя от болестите посочени в чл.1, ал.1 от Наредба № 5.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от посочената наредба, задължение именно на
работодателя е да събере информация от работниците, които са определени за
уволнение, дали страдат от съответните болести, посочени в чл. 1, ал. 1 от
Наредба № 5.
По делото безспорно се доказа, че към момента на уволнението му
7
06.07.2021г., а и към настоящия момент - ищецът е страдал от две от
заболяванията, посочени в Наредба № 5 и по точно в чл.1, ал.1, т.1. -
исхемична болест на сърцето и чл.1, ал.1, т.6 - захарен диабет тип II.
Това е подкрепено от приетите по делото и неоспорени от ответника
писмени доказателства, които се представени от ищеца – Епикриза от
Болница Токуда на пациент М.М., за периода 20.01.2012 до 21.01.2012,
Клиника по кардиология с приложени данни и диаграми от изследвания - 11
страници, Епикриза от Болница Александровска на пациент М.М., за периода
04.10.2019 до 08.10.2019, от Клиника по нефрология и трансплантация,
Епикриза Болница Токуда на пациент М.М., за периода 26.05.2020 до
30.05.2020, Отделение по Интервенционална гастроентерология, Епикриза
Болница Токуда, пациент М.М., за периода 29.06.2020 до 05.07.2020, Клиника
по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия, Амбулаторен лист
за платен преглед № 000460 от 25.06.2021 за пациент М.М. с приложени 2
броя ECG, Медицинско направление/искане за, изх. № 2210 от 30.08.2021г. от
„Медик 28“ ООД. Всичко това се установява по безспорен начин и от
заключението на вещите лица по приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, в заключителната част на която категоричните изводи на вещите
лица са, че към момента на уволнението - 06.07.2021г. лицето М. страда от
заболяването - исхемична хемична болест на сърцето и, че към момента на
уволнението - 06.07.2021г. лицето М. страда от заболяването - захарен диебет
тип II.
От горното може да се направи извод, че към 20.01.2012г. лицето М. е
страдало от исхемична болест на сърцето и захарен диабет тип II, които са
доказани чрез съответните изследвания — холтер, ЕКЕ и изследване на
глюкоза. В здравното досие е посочено, че на 01.12.2020г. има преглед като
прегледалия го лекар по вътрешни болести и посочил, че М. страда от
артериална хипертония и захарен диабет тип II и други придружаващи
заболявания.
Тези изводи са потвърдени и при разпита на вещите лица в проведеното
на 19.11.2021г. открито съдебно заседание, чиито показания съдът кредитира
същите като компетентни, обективни и последователни. При разпита си,
вещите лица Румен Найденов и Ф. Т. потвърждават, че на М.М. са
извършвани медицински прегледи и изследвания, с които е потвърдено
8
наличието на заболяване "исхемична болест на сърцето" и "захарен диабет
тип 2".
Наличието на посочените заболявания у ищеца, а и това че
работодателят е знаел за тях, се установява и от представеното от ответната
страна и прието по делото като писмено доказателство здравно досие на
ищеца М., издадено от СТМ „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. От същото е видно, че
още от датата на първоначалния му преглед проведен на 24.01.2013г., ищецът
е бил „Годен за работа в среда с йонизиращи лъчения. Заключението по
т.3.6.6 е, че ищецът „Може да изпълнява посочената длъжност/професия
Главен вътрешен одитор в „АЕЦ Козлодуй“ АД. Работодателят - ответник
е знаел за посочените заболявания на ищеца още от датата на първия му
преглед - в т.3.6.4. е посочен „неинсулинозависим захарен диабет“, а в т.3.5.5.
- „АХ“ /артериална хипертония/, както и „ДМ“ /диабет мелитос/, като в
прегледите е участвал и кардиолог /т.3.5.3/. Показанията на съдебните медици
по делото, също потвърждават тези обстоятелства, като посочват, че кръвното
налягане и повишената кръвна захар се контролират, чрез медикаменти, така
„ че тези изследвания може да са в норма, т.е. те би трябвало да са в норма.
Трябва да са в норма, което не е необичайно “.
Твърденията на ответника относно това, че ищецът не бил страдал от
посочените заболявания както и че същите не са били известни на
работодателя, остават недоказани, също недоказани са и твърденията на
ответната страна за недобросъвестност на ищеца, напротив, още от дата на
първите медицинските прегледи горецитираните медицински заболявания са
били известни на работодателя.
Тезата на работодателя, че служителят не му бил предоставил
съответните медицински документи е неиздържана и не почива на събраните
по делото доказателства и действащото законодателство.Целта и задачата на
първоначалните и периодичните медицински прегледи осигурявани от
работодателя е именно екип от медицински специалисти да преглежда
служителите и да определя здравното им състояние. Имено тези
обстоятелства се отразяват в здравното досие на служителя, което би
следвало да отразява извършени прегледи от работодателя, а не твърдения на
ищеца пред комисията по прегледа. От посоченото по-горе, работодателят е
знаел за посочените заболявания на ищеца, като при това положение и във
9
връзка с чл. 2 от Наредба №5, задължение на работодателя е при преценена от
него и неговата СТМ да поиска от служителя да представи в предприятието
съответните медицински документи. Съгласно чл.2 работниците, които
страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни, но при поискване от
работодателя да представят в предприятието медицински документи
(епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните
заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет.
По делото липсва твърдение, че такова искане е било отправено от
работодателя към г-н М., не бяха посочени и представени доказателства за
това., т.е. наведените доводи от ответника относно медицинската пригодност
на ищеца за работа в йонизираща среда са неостносими към предмета на
делото.
Това дали ищецът е отговарял или не на изискванията за работа в
йонизираща среда по време на изпълнението на трудовия си договор, няма
значение за преценка на обстоятелството дали работодателят е нарушил
изискванията на Наредба № 5 и на чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, във
връзка с 330, ал.1 от КТ.
Видно от Наредба № 11 от 22 октомври 2018 г. за здравни норми и
изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, и по точно от
Приложение № 4 към чл. 11 - Медицински противопоказания за работа в
среда на йонизиращи лъчения, е че нито исхемичната болест на сърцето, нито
- захарен диабет тип II се явяват такова противопоказание. В този смисъл,
подписаната от ищеца декларация от 24.01.2013г. /въпреки, че е неостносима
към предмета на делото/ е абсолютно вярна, тъй като същата е именно
относно заболявания противопоказани за работа в среда с йонизиращо
лъчение. Още повече, че работодателят също е знаел за заболяванията, като е
било дадено от негова страна положително заключение за годността на
служителя за изпълняваната работа и за работа в йонизираща среда. Освен
това в представеното по делото от ответника медицинско здравно досие на
ищеца при работодателя, е посочено, че още от датата на първоначалния му
преглед от 24.01.2013г., ищецът е „Годен за работа в среда с йонизиращи
лъчения“, а заключението по т.3.6.6 е, че ищецът „Може да изпълнява
посочената длъжност/професия Главен вътрешен одитор в „АЕЦ Козлодуй“
АД.
10
Във връзка с всичко изложено по-горе е доказано, че работодателят е
нарушил изискванията на Наредба № 5 и на чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на
труда, във връзка с 330, ал.1 от КТ и е прекратил трудовото правоотношение
на ищеца, без да поиска и да получи съответното предварително разрешение
на Инспекцията по труда, което е било задължително в процесния случай.
Посоченото представлява самостоятелно основание за отмяна на
уволнението като незаконосъобразно, на основание, чл.344, ал.3 от Кодекса
на труда, който предвижда, че в случаите, когато за извършване на
уволнението се изисква предварителното съгласие на Инспекция по труда и
такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението,
съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание,
без да разглежда трудовия спор по същество.
НА ВТОРО МЯСТО, безспорно по делото бе доказано, че
работодателят е допуснал и нарушение на чл.333, ал.3 от КТ, което се явява
второ и самостоятелно основание за отмяната на уволнението като
незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ предвижда, че в случай на
уволнение по чл.330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, работодателят може да
уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в
предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен
изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната
синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация. Ищецът М.
е синдикален член от месец юли 2013 г., като членува в Синдиката на
атомните енергетици на Националната федерация на енергетиците,
Конфедерация на Независимите синдикати в България /САЕ-НФЕ-КНСБ/. На
VII-та Редовна национална Конференция на САЕ-НФЕ-КНСБ проведена на
13.11.2019г. ищецът М. е избран за зам.-председател на САЕ-НФЕ-КНСБ,
която длъжност се счита за организационен секретар, и която той е заемал
включително и към момента на уволнението му - 06.07.2021г. Като
доказателство в подкрепа на посочените твърдения, по делото е приета и
неоспорена от ответната страна на писмено доказателство - служебна бележка
от 23.08.2021 г., гр. Козлодуй, издадена от Синдикат на Атомните Енергетици
11
- Национална Федерация на Енергетиците - Конфедерация на Независимите
Синдикати в България. Видно от същата на VII-та Редовна национална
Конференция на САЕ-НФЕ-КНСБ, проведена на 13.11.2019г. ищецът М.М. е
избран за зам.-председател на САЕ-НФЕ- КНСБ, която длъжност се счита за
организационен секретар и подлежи на закрила по смисъла на чл.333, ал.3 от
КТ. Това е видно и от приетите по делото като писмени доказателства -
Протокол от 13.11.2019г. от VII-та Редовна национална Конференция на
САЕ-НФЕ-КНСБ и Протокол № 10 от 04.11.2020г. от заседание на
Синдикалния съвет на САЕ-НФЕ-КНСБ.
В т.2 от Протокол от 13.11.2019г. от VII-та Редовна национална
Конференция на САЕ-НФЕ-КНСБ е посочено, че ищецът М.М. е избран за
Зам.-председател на САЕ- НФЕ-КНСБ, а в т.2 от Протокол № 10 от
04.11.2020г. от заседание на Синдикалния съвет на САЕ-НФЕ-КНСБ е
записано че ищецът М.М. е определен за организационен секретар на
Синдикалния съвет на САЕ-НФЕ-КНСБ. В Протокол № 10 от 04.11.2020г. са
посочени и други двама секретари, но организационен секретар на
синдикалната организация и единствено ищецът М.М..
В установената съдебната практика, включително и такава на ВКС, се
приема, че не съществува правна пречка синдикалната организация да избере
неограничен брой секретари. В § 1 т. 6 на ДР на КТ обаче е уредена
синдикална защита само за двама члена от ръководството на синдикалната
организация: председателя и един секретар. Останалите секретари не се
ползват от защита по чл. 333 КТ. Когато в ръководството са избрани повече
от един секретари, със синдикална защита се ползва само "първият" или
"организационният". Това е този секретар, който изпълнява най-съществени
функции, какъвто е ищецът М..
Видно от представените писмени доказателства, а също така и от
показанията на разпитания по делото свидетел Аль. П. (заемал длъжността
Председател на САЕ- НФЕ-КНСБ за периода от 1996г. и до настоящият
момент) е, че ищецът М.М. е осъществявал най-съществени функции и то
именно в качеството си на организационен секретар на синдикалната
организация, и като такъв се е ползвал от специалната закрила при уволнение
поради обстоятелството, че е член на синдикалното ръководство.
Показанията на свидетеля Аль. П. потвърждават също така, че
12
длъжностите „Заместник председател“ и „Секретар“ съществували през
различните времеви периоди в Устава на организацията изцяло се
припокриват като съдържание и функции.
Видно от показанията на свидетеля преди редакцията на Устава на
САЕ-НФЕ-КНСБ действала до 04.11.2021 г. длъжността „Заместник
председател“ е била „Секретар“, като с промените в Устава приети на
Извънредната конференция на САЕ-НФЕ-КНСБ от 04.11.2021 г., отново се
възстановява старото й наименование „Секретар“ - чл. 11, чл. 15, чл. 16, чл.
25, чл. 28 и чл. 29 от Устава на САЕ-НФЕ-КНСБ в редакцията от 04.11.2021 г.
В подкрепа на тези факти са и приетите по делото като писмени
доказателства - Протокол от извънредна конференция на САЕ-НФЕ-КНСБ от
04.11.2021 г., и Устав на САЕ-НФЕ-КНСБ с промени от 04.11.2021 г.
Така посоченото, на второ място, представлява самостоятелно /извън
посоченото по-горе, на първо място/ основание за отмяна на уволнението на
ищеца като незаконосъобразно, на основание, чл.333, ал.3, от Кодекса на
труда, който предвижда, че в случаите, когато за извършване на уволнението
се изисква предварителното съгласие на синдикален орган и такова съгласие
не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя
заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да
разглежда трудовия спор по същество.
В процесния случай работодателят е прекратил трудовото
правоотношение на ищеца, без да поиска и да получи съответното
предварително съгласие на съответния компетентен синдикален орган, което
е било задължително, което също води до незаконосъобразност на
уволнението.
Посоченото се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства, както и от показанията на свидетеля Аль. П.. По делото бе
доказано, че при издаването на обжалваната Заповед № НК- 12/06.2021г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, работодателят е
допуснал и други многобройни нарушения на Кодекса на труда, явяващи се
допълнителни и самостоятелни основания за нейната отмяна. Заповедта е
издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда, като същата е
немотивирана - в заповедта не е посочено в какво точно се изразява
нарушението - съответно негови описани прояви, кога е извършено/са
13
извършени те. В т. I от мотивите на обжалвана заповед много общо и без да са
конкретизира е посочено, че служителят бил влизал в „словесни конфликти
със служителките С.Г, Р.Ц и Р.П Не са посочени конкретни прояви на
твърдяното поведение - в какво точно са се изразявали и кога са извършени,
което е абсолютно недопустимо и води до немотивираност на заповедта за
уволнение.
По отношение на изложения мотив относно служителката Ценова и
конкретно описан конфликт, състоял се на 04.06.2021 г., следва да се
отбележи, че дори изложеното да е вярно, то за същото нарушение, на
служителя вече е наложено дисциплинарно наказание със Заповед № НК-
11/06.2021г. на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ЕАД, поради което е изцяло
незаконосъобразно цитирането на твърдения конфликт от 04.06.2021г. в
обжалваната в настоящето производство заповед. Това на самостоятелно
основание я прави незаконосъобразна, тъй като на основание чл. 189, ал.2 от
Кодекса на труда за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може
да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Посоченото се подкрепя и
от показанията на изслушаните по делото свидетели С.Г, Р.Ц, Р.Пи Ян. Ян..
От тях става видно, че освен за случаите - от края на 2019г„ началото на
2020г., „за който е вече е наложеното на ищеца наказание - "забележка" със
Заповед № НК-3/ 14.02.2020 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ
КОЗЛОЗУЙ” ЕАД, което към датата на обжалваната понастоящем Заповед №
НК-12/06.07.2021г. е било и заличено и описан конфликт, състоял се на
04.06.2021 г., за който също е наложено наказание на ищеца „предупреждение
за уволнение“ със Заповед № НК- 11/06.2021г. на Изпълнителния директор на
„АЕЦ КОЗЛОЗУЙ” ЕАД. Не се описват и не се посочват други конкретни
прояви на твърдяно противоправно поведение на ищеца - в какво точно са се
изразявали и кога са извършени.
Показания на свидетелите С.Г, Р.Ц, Р.П, Ян. Ян. също доказват, че
ищецът вече е бил наказван за разглежданото в случая провинение.
В заглавието на т. II от мотивите на обжалваната заповед,
изпълнителният директор е посочил: „Установявам нарушения на трудовата
дисциплина, състоящи се в злоупотреба с доверието и уронването на доброто
име на предприятието“, след което са наведени негови твърдения нямащи
нищо общо с дадената квалификация и базирани единствено на голословни
14
твърдения. Цитираната в тази част на заповедта разпоредба на чл.187, ал.1, т.8
КТ, а именно злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието съдържа в себе си отделни състави на нарушения на трудовата
дисциплина, които макар и свързани, следва да се разглеждат отделно. За да е
налице „злоупотреба с доверието“ е необходимо използването на оказаното
от работодателя доверие на служителя за неправомерно извличане на
определена облага за него или за другиго, което накърнява доверието на
работодателя. В случая, от страна на работодателя не се твърдят и не се
доказват, посочените елементи от фактическия състав - не е налице извличане
на облага, нито за самия служител нито за трето лице. Вторият състав се
изразява в уронването на доброто име на предприятието. Съгласно
възприетата правна теория и практика това е нарушение насочено към
нарушаването на доверието на трети лица. За да е налице съставомерност на
извършеното по този състав е необходимо работодателят „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“
ЕАД да е злепоставен пред трети, различни от него лица. Видно от
изложеното в обжалваната заповед и събраните по делото доказателства и тук
не е налице съставомерност. Твърденията в заповедта са: „че с поведението и
изявленията си служителят уронва доброто ми име, безспорно в качеството
ми на изпълнителен директор“, т.е. посоченото е за уронването на доброто
име не на предприятието, а само на неговия изпълнителен директор, и то не
пред трети, външни на предприятието лица.
В заповедта е записано единствено, че изказани от служителя реплики
били обидни за директора, което само по себе си по никакъв начин не
представлява уронване на доброто име на предприятието. В обжалваната
заповед не са дори наведени каквито и да е твърдения и доводи в подкрепа на
горното /относно уронването на доброто име на самото предприятие/, а още
по-малко са посочени и събрани доказателства за това, което на
самостоятелно основание прави атакуваната заповед незаконосъобразна.
Това се установява и от показанията на разпитаните свидетели С.Г, Р.Ц,
Р.П, Ян. Ян..
Друго самостоятелно основание, за отмяната на обжалваната заповед
като незаконосъобразна е посоченият в нея период от време, за който се
налага дисциплинарното наказание - м.септември 2019г. до 05.07.2021г. Това
е в абсолютно нарушение на чл. 194, ал.1 от Кодекса на труда съгласно, който
15
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Също така в
процесния случай тежестта на наложеното наказание не съответства на
тежестта на извършеното нарушение.
Преценката на тежестта на нарушението следва да се основава на
всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение наработника/служителя към конкретното
неизпълнение.
От посочено в мотивите на заповедта твърдяно поведение на служителя
не се доказа настъпване на вредни последици за работодателя както в
икономически аспект, така и по отношение на нормалното протичане на
дейността му.
Посоченото се установява също от показанията на разпитаните
свидетели Р.Ц и Ян. Ян.. Видно от тях в отдела, в който е работил ищеца не е
имало неспазени срокове и неизпълнени задачи.
Също така неправилно и в нарушение разпоредбата на чл. 197 от КТ,
работодателят е посочил в обжалваната заповед и е взел предвид при
определяне на тежестта на нарушението и наложеното на ищеца предходно
наказание - "забележка", наложено със Заповед № НК-3/ 14.02.2020 г. на
Изпълнителния директор на „АЕЦ КОЗЛОЗУЙ” ЕАД, което към датата на
обжалваната понастоящем Заповед № НК-12/06.07.2021г. е било заличено и
не следва да бъде взето предвид при определянето на тежестта на наказаното
с нея нарушение.
Наложените предходни дисциплинарни наказания, които са заличени по
смисъла на чл. 197 от КТ, не могат да бъдат съобразявани при преценката на
спазването изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ при наложено дисциплинарно
наказание, тъй като при изтичане на една година от налагане на
дисциплинарното наказание, то се заличава по право и заличаването има
действие занапред сила да се премахнат последиците от наказването и да се
възстанови положението отпреди наказанието. Фикцията, че работникът или
16
служителят не е бил наказван ще действа за в бъдеще след настъпване на
заличаването, поради което заличените дисциплинарни наказания не могат да
се вземат предвид при определяне на наказанието за извършено впоследствие
нарушение.
При издаването на заповедта за уволнение, не е съобразено и
обстоятелството, че служителят своевременно и в съответствие със
законовите разпоредби е предоставил обяснения на работодателя, в които
аргументирано е посочил, че не е извършил нарушенията, в които бива
обвиняван. В тях служителят посочва, че не разговаря със служителките Г. и
П.-Г., факт който се потвърждава и от техните показания по делото, а по
отношение на служителката Ценова, че конкретно описания конфликт,
състоял се на 04.06.2021 г. не е конфликт, а работен спор по отношение на
изпълняваната от него работа, което също е потвърдено от нея при разпита й,
за който конфликт, освен това, на ищецът му е наложено друго
дисциплинарно наказание.
Обясненията на ищеца М. са входирани при работодателя на
06.07.2021г. - вх. № 0б.31/06.07.2021г. и още на същия ден работодателят е
издал заповедта за уволнение. Посоченото навежда на мисълта, че
получаването на писмените му обяснения е било само една формалност за
работодателя, без същите да са взети сериозно под внимание и обмислени и
обсъдени от него при определянето на тежестта на наказанието.
Безспорно по делото се установи, че след прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца, работодателят също така незаконно е удържал от
дължимите му плащания за месец юли 2021г. обезщетение по чл. 221, ал. 2 от
КТ. Посочената удръжка от страна на работодателя е незаконна, тъй като в
разпоредбата на чл. 272 от КТ, определяща допустимите удръжки от
трудовото възнаграждение без съгласие на работника или служителя, не е
предвидена удръжка за такова задължение на работника или служителя.
5. Също така в хода на процеса бе доказано, че в резултат на посоченото
незаконно уволнение за определен период от време ищецът е останал без
работа - от 07.07.2021 г. до 12.07.2021 г., а след това е постъпил на
13.07.2021г. на по-нископлатена работа в дружество „Елит-С“ЕООД, с ЕИК
*********, която заема и към момента, като включително на проведеното
открито съдебно заседание от 08.12.2021г. бе извършена от съда и сверка на
17
трудовата книжка на ищеца, при която се удостовериха тези обстоятелства.
Всички вземания предявени с исковата молба и посочени по-горе се
установяват и от изслушаната и приета по делото съдебна-счетоводна
експертиза на вещото лице Гергана Димитрова Котева - Станоева.
В заключението си по нея, което не бе оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, вещото лице изцяло потвърждава
по основание и размер процесните вземания на М.М. от „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“
ЕАД.
Във връзка с всичко посочено по-горе съдът намира, че претенциите на
ищеца по делото са изцяло доказани по основание и размер, поради което
следва да уважи изцяло предявените искове.
При този изход на делото ще следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца и направените разноските в настоящето производство за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 лева, което съдът намира, че
е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и броя на предявените искове по делото.
Ето защо Козлодуйският районен съд, пети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал.1,
т.1 от КТ уволнението на М. Н. М., ЕГН ********** с адрес в град София,
жк.“Дружба“, ......., чрез адвокат И.Х. В. – Пазарджишка адвокатска колегия и
със съдебен адрес и адрес за кореспонденция град София, ул. „Цар Самуил”
№ 20, ет.1, тел. 02/951 63 57 наложено със Заповед № НК-12/06.07.2021 г. на
Изпълнителния директор па „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ М. Н. М., ЕГН
********** с адрес в град София, жк.“Дружба“, ....... на заеманата преди
уволнението работа - „Главен вътрешен одитор“ в отдел „Вътрешен одит“, в
„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД град Козлодуй.
18
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр.225, ал.1 от КТ, „АЕЦ
КОЗЛОЗУЙ” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията но
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Козлодуй, пк. 3321, обл. Враца, представлявано от Наско Асенов Михов –
Изпълнителен директор да заплати на М. Н. М., ЕГН ********** с адрес в
град София, жк.“Дружба“, ....... обезщетение за времето, през което същият е
останал без работа поради незаконното уволнение - от 07.07.2021 г. до
12.07.2021г., и на основание чл. 344, ал.1, т.З от КТ вр. 225, ал.2 от КТ да му
заплати обезщетение в размер на разликата между получаваното от него в
„АЕЦ Козлодуй“ЕАД трудово възнаграждение, и трудовото възнаграждение,
получавано от него на по нископлатена работа в дружеството „Елит-
С“ЕООД, за периода време от 13.07.2021г. до 07.01.2022г. общо в размер
съгласно приетото по делото заключение на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводно експертиза, в размер на 21 949,48 лева /двадесет и една
хиляди деветстотин четиридесет и девет лева и 48 ст./.
ОСЪЖДА на основание чл. 272, ал.1 от КТ „АЕЦ КОЗЛОЗУЙ” ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията но вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй, пк. 3321, обл.
Враца, представлявано от Наско Асенов Михов – Изпълнителен директор да
заплати на М. Н. М., ЕГН ********** с адрес в град София, жк.“Дружба“,
....... незаконно удържаното от него обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в
размер на 4 389,87 лева /четири хиляди триста осемдесет и девет лева и 87
ст./, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.07.2021г. до пълното
заплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА „АЕЦ КОЗЛОЗУЙ” ЕАД, вписано в Търговския регистър към
Агенцията но вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Козлодуй, пк. 3321, обл. Враца, представлявано от Наско
Асенов Михов – Изпълнителен директор да заплати на М. Н. М., ЕГН
********** с адрес в град София, жк.“Дружба“, ....... сторени разноски в
размер на 2400,00 лева /две хиляди и четиристотин лева и 00ст./ за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд от
19
страните в двуседмичен срок от датата на връчването му.
Да се публикува съгласно ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
20