РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Кюстендил, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. А.а
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520100267 по описа за 2023 година
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД, ЕИК ******,адрес на управление на
дейността[1]гр.С.,район В.,ул.“Р. П. К.“№ 4-*,съдебен адрес[1]гр.С.,ул.“Гр.
Иг.“ № **,ет*,ап.*,чрез адвокат П. В. В.,САК,е предявило против И. С.
Н.,ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Х. а.“№ **, иск да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1539,45
/хиляда петстотин и тридесет и девет и четиредесет и
пет/лева,представляваща дължима главница и законната лихва върху същата,
считана от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане. Претендира се присъждане на разноските от
заповедното и исково производства.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответникът оспорва
исковете и обстоятелствата на които се основават.
Преди датата на първото по делото съдебно заседание е подадена молба от
24.10.2023г. от процесуалния представител на ищеца, с която се моли съдът
да даде ход на делото и да приеме представените с молбата писмени
доказателства. Направено е и искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените въпроси.
1
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. С депозирана молба по делото заявява, че поддържа
предявените искове и оспорва изцяло отговора на исковата молба. В съдебно
заседание ответникът не се явява лично, представлява се от назначения му
особен предствител адв. В. М. от АК- Кюстендил.
Кюстендилският районен съд, след като съобрази доводите на страните,
както и събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
съгласно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа
страна следното:
Видно от материалите по приетото ч. гр. д. № 1691/2022 г. на КРС, ищцовото
дружество, в качеството му на заявител, подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 15.09.2022 г. година против
ответната страна за дължимите суми, предмет и на настоящото дело. Въз
основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 812/15.09.2022 година, срещу което длъжникът възразил при
условията на чл. 414 от ГПК. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по
заповедното производство е предявил настоящите положителни
установителни искове. Изложеното обуславя положителния извод, че ищецът
има процесуална легитимация да води настоящите искове.
От Договор за банков кредит №663/14.09.2004г. /л.70/ се установява, че
„БУЛБАНК“ АД (със сегашно наименувание „УниКредит Булбанк“ АД) е
предоставило на И. С. Н. И И. П. Н.А паричен кредит в размер на 1000,00
лева, като ответникът се задължил да погасява задължението си по кредита на
равни месечни вноски с краен падеж 20.08.2006г.
Вземането на първоначалния кредитор е цедирано с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 03.09.2008 г. на настоящия ищец „ЕОС Матрикс“
ООД, като видно от Приложение 1 към договора е включено и вземането на
банката към ответника.
Вследствие на извършеното прехвърляне на вземането между ищцовото
дружество и ответника е постигнато съгласие за доброволно уреждане на
отношенията във връзка с вземането по Договора за банков кредит, което е
обективирано в Споразумение за разсрочване на парично задължение от
05.10.2021 г.(л.6) Съгласно споразумението задълженето на длъжника в
2
размер на 1539, 45 лв., били разсрочено на 7 месечни вноски в размер на 220
лв. всяка и последна изравнителна вноска в размер на 219,45 лв.
С подписването на споразумението ответникът е уведомен и за извършената
цесия с нарочно Уведомление по чл.99 ЗЗД с изх.№ 83822/17.09.2021г.(л.10),
подписано от ответника на 05.10.2021г.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, извършена
от в. л. М. В.. Съгласно заключението на вещото лице на ответника е
отпусната сумата от 1000 лева и към момента на прехвърляне на
задължението към „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, непогасената част от
задължението по главницата за процесния договор е в размер на 1680,05 лв.
На 14.09.2021г. ответникът е направил погасителна вноска в размер на 150 лв.
и към момента на подаване на заялението по чл.410 ГПК дължимата сума е в
размер на 1539, 45 лв.
След запознаване с изводите на вещото лице назначения особен
представител на ответника е поставил допълнителна задача към същото.
Съгласно извършеното допълнително заключение към съдебно-счетоводната
експертиза на кредитополучателите била предоставена сумата от 1000 лева
при договорен лихвен процент 9,9 % , лихва за неплатена главница 23,99 % и
ГПР в размер на 10,35%. Освен това се установява, че за погасяване на
кредита са платени суми на датите 20.09.2004г., 01.02.2005г. и на
21.03.2005г., като с внесените суми са погасени следните задължения: 100,52
лв. – главница по договора; 17,26 – договорна лихва; 17,89 лв., лихва за
неплатена главница и 73, 32 лв. – наказателна лихва за просрочие. От
допълнителното заключение става видно, че към датата на прехвърляне на
вземането задълженията на длъжника са както следва: 899,52 лв.,
представляващи главница по договора за кредит и лихви в общ размер на 779,
78 лв.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
3
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т.1, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 99, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. Съдът, в
изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна
преценка на специалните положителни процесуални предпоставки за
допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице издадена заповед
за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч. гр. д. №1691/2022 г. на КРС именно за вземането, предмет на настоящата
искова молба. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, а в
законоустановения едномесечен срок е предявен иск, респ. следва да се
приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.
При посочените съображения предявените искове се възприемат за
допустими.
По отношение на основателността на установителните искове:
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415, вр. с чл. 422 от ГПК е
да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на
прeсъдено нещо, тъй като в случая възражението срещу заповедта препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от
ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на
нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, срещу която е депозирано
възражение.
В това исково производство задължение на ищеца бе да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
Няма спор между страните и доказателствата по делото установиха
възникването на валидно облигационно отношение между „БУЛБАНК“ АД и
ответникът , имащо характера на договор за потребителски кредит по смисъла
на ЗПК . Договора съдържа съществени уговорки за дадената в заем сума,
4
размера на договорената лихва, начина на връщане на даденото в заем, като
страните са се уговорили отпуснатата сумата, ведно с договорената лихва да
бъде върната на равни месечни вноски, всяка съдържаща в себе си част от
главницата и договорената лихва, уговорени са също началния и крайния срок
на връщане, ,като последния видимо от съдържанието на договора е
20.08.2006г. Не се спори между страните, а това се установява и от
експертното заключение на в.л.М. В. както и допълнителното заключение към
експертизата, приети от съда като обективни и неоспорени от страните, че
кредитора е изпълнил задължението си по реално предаване на сумата в заем
и по това, че ответника не е изпълнил задължението си, като е върнал само
сума в размер на 208,99 лева, представляваща неточно изпълнение.
Процесния договор за чиято легална дефиниция договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Доколкото цитираната
дефиниция съдържа само задължението на кредитора, но не и на потребителя,
последното би трябвало да се извлече от характеристиката на предмета на
договора - в случая паричен заем - посредством общата разпоредба на чл. 240,
ал.1 ЗЗД, според която заемателят (потребителят по терминологията на ЗПК)
се задължава да върне заетата сума.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, реално предоставяне на
договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане, които
предпоставки в казуса са налице.Договора обаче е нищожен,тъй като
съдържанието му не отговаря на изискването на ЗПкредит относно посочване
на ГПР-такъв липсва не само в договора,но и в погасителният план към
същият.При това положение длъжникът би следвало да дължи само чистата
сума по кредита,но не и лихви.Възражението на особеният представител на
ответника за погасяване на вземането по давност е недопустимо за
разглеждане,тъй като не е сторено своевременно с отговора на ИМ.Въпреки
това с оглед на подписаното споразумение между настоящите страни по
спора възражението е неоснователно и по същество.
Ищцовото търговско дружество претендира, че черпи права от договора за
прехвърляне на вземането на първоначалният кредитор,основаващо се
5
именно на договора за потребителсдки кредит.При това положение на първо
място кредитора не може да прехвърли права в повече от притежваните.На
второ място договора между кредитора и ищецът в настоящото производство
/цесия/,намиращ основанието си в нормата на чл. 99 ЗЗД, е нищожен.Това е
така защото противоречи на забраната на чл. 16, ал.1 от ЗПК /отм/,която не
допуска прехвърлянето на вземането по смисъла на чл. 99, ал.1 ЗЗД, ако не е
изрично уговорено в договора, а такава уговорка в случая липсва. След като
договора за цесия, с който това вземане е цедирано от "БУЛБАНК" АД. на
ищцовото дружество е нищожен, той не е произвел присъщите му правни
последици и поради това не е прехвърлил същото вземане на ищцовото
дружество и последното не е негов титуляр на това основание.
Поради изложеното съдът счита,че предявените искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
По разноските:
По делото няма данни ответникът да е сторил разноски,поради което тякива
няма да му се присъждат.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с 99,ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД ,съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „ЕОС
МАТРИКС“ЕООД, ЕИК ****,адрес на управление на дейността[1]гр.С.,район
В.,ул.“Р. П. К.“№**,съдебен адрес[1]гр.С.,ул.“Гр. Игн.“ № **,ет.*,ап.*,чрез
адвокат П. В. В.,САК, против И. С. Н.,ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Х. а.“№
**, искове да бъде установено по отношение на ответника,че същият дължи
на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД сумата от 1539,45 /хиляда петстотин и тридесет и
девет и четиредесет и пет/лева, представляваща дължима главница и
законната лихва върху същата,считана от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис на решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7