РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330110774 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд против И. А. Я., ЕГН
**********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“, вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 16.11.2016 г., в град П., при движение на
кръстовището на ул. „Ц. С.“ и ул. „В. М.“, настъпило ПТП по вина на ответника, който
не пропуснал движещия се по път с предимство л.а. с ДК № ..., ударил го и причинил
имуществени вреди.
Управлявал л.а. „Пежо 306“ с ДК №...., без задължителна застраховка ГО.
По образуваната преписка по щета № 110287/07.04.2017 г., ищецът платил
обезщетение на увредения от 1755 лева, което претендира за присъждане, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 29.06.2021 г. до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител, е
подал отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва
наличието на предпоставки за плащане на обезщетението. Не се установявало при ПТП
да е нанесена „тотална щета“ на увреденото МПС. Същото имало валидна застраховка
ГО и не било снето от регистрация в МВР. Оспорва - към момента на ПТП
управляваният от ответника л.а. да е бил без задължителна застраховка ГО; водачът на
увреденото МПС да е имал качеството на упълномощен водач и да е придобил на
законно основание правото да управлява превозното средство. При условията на
евентуалност, въвежда възражение за съпричиняване. Оспорва ищецът да е бил
валидно сезиран с искане за изплащане на обезщетение, както и да е извършено
1
надлежно такова на правоимащо лице. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже настъпилото ПТП по
вина на ответника, който е управлявал МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, причинените на увреденото МПС щети и техния размер,
причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е
платил застрахователно обезщетение в посочения размер на увредения, т.е. по
основание и размер претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, в т.ч., че към момента на настъпване на ПТП е имал
валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност”, както и
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при
установяване на горното от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен по следните съображения:
Настъпването на ПТП със сочените участници, наличието на материални щети се
установява от протокола за ПТП, анализа на писмените документи, както и св.
показания на полицейския служител, съставил протокола и посетил произшествието на
място и водача на увреденото МПС /св. К. П. и св. А. Х. – л.142-143/. Съставеното НП
на виновния водач не е обжалвано, наложени са съответни санкции за нарушение на
правилата за движение по пътищата. Установява се както от представената справка от
база данни на информационния център към ищеца, така и от публично достъпната
информация за това в интернет сайта на ГФ, а също и от представените документи от
третото, неучастващо по спора лице – ЗК „Лев инс“ АД /л.77-81/, че управляваното
МПС „Пежо 306“ с ДК № ..., чийто водач е причинил инцидента, е нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Механизма на произшествието, причинната връзка с вредите и техния размер се
установяват от съвкупния анализ на писмените док., св. показния и заключението на
вещото лице по САТЕ, което се кредитира като ясно и компетентно изготвено.
Релевантният по спора въпрос, който води и до неоснователност на претенцията,
е, че по делото не се установява ищецът да е извършил плащането на правоимащо лице
– т.е. на увредения.
Този факт – като съществен елемент от ФС на претенцията, е оспорен изрично в
ОИМ. В тази връзка и на основание чл. 146, ал. 2 ГПК – с доклада на делото, на
страната са дадени изрични указания, че не сочи доказателства да е платила
обезщетение именно на правоимащо лице и да е била сезирана валидно с искане за
плащането му от такова. Въпреки това, надлежни доказателства, които да установяват
тези обстоятелства, не са ангажирани в процеса.
Налице е уведомление за имуществени вреди от 07.04.2017 г. /л.8/, с посочени
данни за собственик на увреденото МПС – Й. К. С. и такива на заявителя А. И. Х.. На
последния е платено застрахователното обезщетение /л.30/. Това плащане обаче не е
извършено на правоимащ /увреден/.
По делото няма нито едно доказателство, което да установява собственост на
2
МПС за лицето Й. С. Договор или някаква данна в тази насока липсват – както
представени от ищеца, така и от ОДМВР – сектор ПП /л.126-136/. Името на това лице
не фигурира никъде, за да бъде извършена преценка, че има право /респ. надлежно
упълномощено от него лице/ да получи плащане в качеството му на увреден.
В тази връзка, следва да се отбележи, че - според показанията на получилия
плащането св. А. Х. - собственикът на автомобила му бил шеф /без да сочи имената
му/ във фирмата, в която работел и му дал автомобила да го управлява – устно му
разрешил, предал ключовете и документите за МПС. Допълва, че наследниците го
упълномощили, за да задвижи щетата към ГФ, за да се получи обезщетение. Доста след
ПТП, те му прехвърлили автомобила с договор.
Тези св. показания по никакъв начин не установяват посочения спорен факт по
делото, а отделно и не кореспондират на писмените доказателства, поради което и не се
кредитират в тази част. Налице е УН на Й. С. с посочени наследници, както и
пълномощно /с превод/ от две лица /чиито имена не съвпадат изцяло с посочените в
УН/, които упълномощават св. Х. да ги представлява пред ГФ и да получи обезщетение
за щета № 111236/2016 г.
Проблемите в тази насока са няколко – първо – както се посочи – доказателства за
това, че С. е бил собственик на МПС – няма, за да могат наследниците му валидно да
упълномощават трето лице да получи плащане за вреди по вещта. Второ - това
пълномощно /без нотариално удостоверени подписи и при липса на данни за
съответствие на лицата с наследниците на С./ е от дата 26.01.2017 г. Процесната щета
обаче е образувана на 07.04.2017 г., след подаденото уведомление /л.8/, като тя е и с №
11-0287/07.04.2017 г., докато в пълномощното изрично е посочено, че
упълномощеният има право да получи обезщетение по щета със съвсем различен №
111236 и от различна година - 2016 г. Очевидно е, че пълномощното касае различна,
по - ранна щета /макар и за същото МПС/, като този документ /с изрично посочен
номер на щета/ е съставен преди да бъде образувана процесната, поради което и няма
как да касае упълномощаване за получаване на обезщетение по нея. По делото няма
данни за някакъв вид съответствие, връзка или идентичност между щети на ГФ за това
МПС от конкретното процесно ПТП № 11-0287/07.04.2017 г. и № 111236/2016 г.
Поради това и според настоящия състав, не може да се приеме, че става дума за
редовно упълномощаване, от правоимащи лица /наследници на собственик към онзи
момент/ именно относно процесната щета, за която е платено обезщетение.
Упълномощаването и предхожда образуването на пр. щета. При липса на права в полза
на упълномощителите, упълномощеният също не е придобил такива.
Също така, в разрез с показанията на св. Х., по делото не се установява лицата по
пълномощното някога да са му прехвърляли с договор собствеността на МПС. Такива
документи и данни няма приобщени.
Дори по някаква причина, горните съждения да не бъдат споделени, а
пълномощното да бъде прието за релевантно именно към процесното ПТП и щета,
следва да се посочи изрично, че не са спазени императивните изисквания на чл. 558, ал.
6 КЗ, за да е било валидно и надлежно извършено плащането от страна на ищеца. Тази
норма постановява, че „плащане от Гаранционния фонд към увредено лице чрез
пълномощник се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с
нотариална заверка на подписите относно конкретна претенция, в което се
съдържа изявление, че увреденото лице е уведомено, че има право да получи
плащането лично. Когато Гаранционният фонд извършва плащане чрез пълномощник,
е длъжен да уведоми изрично и писмено увреденото лице, като посочи и размера на
3
извършеното плащане.“. Нито едно от тези изисквания не е спазено в случая.
Качеството на увреден не се установява за лицето Й. С; пълномощното не е с
нотариално удостоверени подписи, нито касае процесната щета /а друга от по – ранна
година/, ГФ не доказва да е уведомил писмено увреденото лице за плащането на
пълномощник или размера на дължимото такова. Тези предпоставки не са спазени,
поради което и остава неясно по каква причина ищецът е платил именно на лицето Х..
Не се доказва същият да е имал надлежно учредени права да получи плащане, нито да
има качеството на увреден или негов пълномощник, за да получи обезщетение за
обезвреда.
За пълнота следва да се посочи, че в тази връзка е налице и изрично извънсъдебно
признание на самия ищец за тези неизгодни за него факти – по липса на пълномощно и
съответствие на лицата по представеното такова. Според приетото уведомление от
25.05.2017 г. от Фонда до Х. /л.183/ - за да бъде платено обезщетение именно по тази
щета – му е изискано представяне на декларация с нот. уд. подписи в оригинал и в
съответствие с чл. 558, ал. 6 КЗ, относно правото му на упълномощено лице да получи
обезщетение по конкретната претенция, в която да се съдържа изявление на Я. С. и С.
М., че, като увредени лица, са уведомени, че имат право да получат плащането лично;
както и писмен документ, удостоверяващ, че С. М. и С. С. са едно и също лице. Към
тази дата обаче, единственото пълномощно, вече е било налично и представено в ГФ,
видно от вх. № и дата – 26.01.2017 г. Няма доказателства друго пълномощно, освен
обсъжданото, да е било представено. Тоест – самият ищец е приел, че същото не е
валидно и не отговаря на изискванията на закона, като не делегира надлежна
представителна власт на А. Х. да получи плащане. Такива са собствените му
изявления, предвид искането да се представи пълномощно, съответстващо на чл. 558,
ал. 6 КЗ. Въпреки липсата на такова, както и изискуеми от посочената норма изявления
на увредения /или поне не представени по делото/, ищецът е извършил плащане в
полза на Х. на 09.06.2017 г. По каква причина и на какво основание е сторено това, в
настоящото производство остава неясно и недоказано. Получателят Х. не се доказва да
е имал качеството на увредено лице или надлежно упълномощен получател на
обезщетението, поради което и ищецът не установява това си твърдение, изрично
оспорено от ответника.
С оглед горното, не се установява плащането да е извършено именно на увреден
от твърдяното ПТП, при което и този основен елемент от ФС на претенцията е
недоказан, а оттам и възникването на регресното право на ищеца.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.
Доколкото ищецът не установи в пълнота фактическия състав на претенцията си, пълно
и главно доказване не е проведено и предявеният иск като неоснователен, следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, но същият не е направил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Гаранционен фонд, със седалище
и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4 против И. А. Я.,
ЕГН **********, осъдителен иск за присъждане на сумата от 1755 лева -
представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета №
110287/07.04.2017 г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил с ДК № ....,
причинени вследствие на ПТП, настъпило на 16.11.2016 г., по вина на Я., като водач
на МПС с ДК № ...., управлявано без сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 29.06.2021 г. до окончателното
погасяване.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5