Решение по дело №2168/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 606
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20203100502168
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 606
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502168 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.
Образувано е по жалба на Н. Г. Ч., ЕГН **********, от гр. Варна, ЖК
„Възраждане“ бл.35, вх.2, ет.3, ап.31 и „Петрол Трейд 2015“ ЕООД, ЕИК
*********, против постановление за такси и разноски от 08.06.2020г. на ЧСИ,
рег. №716, с което е възложил на жалбоподателите да заплатят разноски в
размер на общо 1 972,70 лв. към ЧСИ, от които 168 лв.- за изпращане на 114
бр. уведомления и книжа по пощата, 18 лв. за вдигане на възбрана, 55,20 лв.
допълнителни разноски държавни такси по т.31 от ТТР към ЗЧСИ, както и
1 731,50 лв. пропорционална такса по т.26 от Тарифата. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на цитираното постановление. На първо
място се твърди, че изпълнителното производството е прекратено на осн.
чл.433 ал.1 т.8 ГПК, тъй като в продължение на две години взискателят не е
извършвал никакви изпълнителни действия. Затова и неправилно ЧСИ е
приел, че прекратяването е на основание чл.433 ал.2 ГПК, вместо да
констатира настъпването на основанието по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Настъпването на перемцията е пречка да бъде постановено атакуваното
постановление, поради което и последното е незаконосъобразно. Освен това
се сочи, че не са налице основания за начисляване на процесната сума.
Твърди се, че сумите по т.4, 10 и 31 е следвало да бъдат събрани авансово от
взискателя, а ако не е сторено, е допуснато нарущение от ЧСИ. Твърди се, че
не следва да се начислява таксата по т.26 от Тарифата, тъй като не са
извършвани никакви действия за събиране на сумата, а за образуване на
изпълнителното дело и за изпращане на запорни съобщения вече са събрани
простите такси. Предвид горното, жалбоподателите молят да бъде отменено
1
постановлението за разноски.
Писмен отговор от ответника по жалбата „Котура“ ЕООД не е постъпил
в срока по чл.436 ГПК.
ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК.

Съдът като съобрази изразеното от страните становище, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнителното дело № 20177160400279 по описа на ЧСИ рег. №716 е
образувано на 15.06.2017г. въз основа на издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и издаден въз основа на
нея изпълнителен лист в полза на „Котура“ ЕООД срещу Н. Г. Ч. и „Петрол
Трейд 2015“ ЕООД да заплатят солидарно сумата от 18 803,98 лв., законната
лихва върху главницата за периода от 10.03.2017г. до изплащане на
вземането, 376,08 лв. държавна такса и 800 лв. разноски. С молбата
взискателят е поискал образуване на изпълнителното дело, извършване на
проучване на имуществото, налагане на запори по сметки, възбрана върху
недвижими имоти,, запори на притежавани от длъжниците МПС. След
образуване на делото ЧСИ извършил проучване на имущественото състояние
на длъжника. Наложил е запор върху дружествените дялове на Ч. в
„Ергостранс“ ЕООД, както и запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Ч. в „Ергостур“ ЕООД. Наложен е запор върху банковите сметки на
Ч. в ПИБ АД, в Банка ДСК ЕАД. Наложен е запор и върху вземанията на
длъжника „Петрол Трейд 2015“ ЕООД , които има към „Симеонов-777“
ЕООД, „Ергостур“ ЕООД, “Ергос“ АД. Или общо от приложената преписка се
установява, че са наложени седем запора и една възбрана. С фактура от
06.07.2017г. взискателят „Котура“ ЕООД е заплатил сумата от 336 лв.
авансово, от които 120 лв. за проучване на имуществото на длъжника, 24 лв.
за образуване на изпълнителното дело, 90 лв. за пет броя наложени запора по
т.9, 18 лв. за една наложена възбрана по т.10, 6 лв. за други разходи по т.31,
връчени два броя покани -48 лв. Заплатени са и държавните такси за
налагане на запор върху дружествени дялове, както и към АВп за налагане на
възбрана. С фактура от 08.08.2017г. са внесени още 66 лв. от взискателя за
налагане на 3 бр. запори, както и за изпращане по пощата на призовка. Или до
01.09.2017г. са извършени изпълнителни действия по проучвания и справки,
налагане на запори и възбрана. За всички извършени изпълнителни действия
са заплатени авансово таксите по т.1, 2, 4, 5, 9, 10 и т.31 от взискателя. Общо
внесената сума възлиза на 402 лв.
С молба от 01.09.2017г. взискателя е поискал спиране на
изпълнителното дело на осн. чл.432 ал.1 т.2 ГПК. С разпореждане от
05.09.2017г. изпълнителното дело е спряно. Изпълнителни действия не са
2
поискани, нито такива са извършвани от ЧСИ до 05.06.2020г., когато с нова
молба взискателя е поискал прекратяване на изпълнителното производство,
като е посочено, че длъжниците са изплатили изцяло доброволно
задълженията си в размер на 20 382,10 лв. На 08.06.2020г. ЧСИ е издал
атакуваното постановление за разноските, като е определил такива в размер
на 1 972,70 лв. с ДДС. Н.Ч. е уведомен за постановлението на 18.06.2020г., а
жалбата е депозирана на 22.06.2020г., видно от представената разписка.
Жалбата е депозирана в срока по чл.436 ГПК от легитимирана страна и
на осн. чл.435 ал.2 т.7 ГПК е допустима.
По същество същата е основателна, поради следното:
Нормата на чл.433 ал.2 ГПК сочи, че изпълнителното производство се
приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнението. Затова и независимо на кое от основанията по чл.433 ал.1 ГПК
е прекратено производството, то събирането на разноските по изпълнението е
част от изпълнителното производство и същото следва да бъде извършено от
съдебния изпълнител преди приключване на изпълнителното дело. Затова и
макар да е основателно възражението, че изпълнителното производство
следва да се приеме, че е прекратено към 25.07.2019г. поради настъпила
перемция и на осн. чл. 433 ал.1 т.8 ГПК /доколкото последно извършено от
ЧСИ действие датира от 25.07.2017г./, то горният факт е неотносим към
приключването на изпълнителното производство.
Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника. В изпълнителното производство кредиторът плаща авансови такси
за образуване на делото и за поисканите изпълнителни действия, разноски за
предприетите изпълнителни действия и възнаграждение за един адвокат. Ако
тези разноски са направени от кредитора, съответната сума се събира от
имуществото на длъжника и се възстановява на кредитора преди
удовлетворяване на вземането му, а ако авансовите такси не са внесени от
взискателя, съдебният изпълнител събира съответната сума от имуществото
на длъжника и я задържа за себе си, тъй като таксите по изпълнението са
неговото възнаграждение. Длъжникът отговаря за всички тези разноски,
защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал
повод за образуване на делото (вж. също решение № 82/8.05.2012 на ВКС, IV
ГО по гр. д. 1891/2010). Безспорно в настоящото производство се установява,
че плащане преди образуване на изпълнителното производство не е
извършено от длъжниците, нито такова е налице след получаване на поканата
за доброволно изпълнение. Затова и тежест на длъжниците са направените в
изпълнителното производство разноски. Установи се, че последните са
внесени авансово от взискателя- заплатени са както таксите по Тарифата към
ЗЧСИ, така и държавните такси към банки, Агенция по вписванията и МВР за
извършване на справки, налагане на запори и вписвания на възбрани. Към
момента на спиране на изпълнителното дело не са били налице разноски,
които да не са били заплатени авансово от взискателя. Няма данни от
3
приложената преписка други изпълнителни действия да са извършени от ЧСИ
след спиране на изпълнителното дело. Затова и съдът приема, че описаните
по т.1, 2 и 4 от Постановлението такси не се дължат. Посочените 14 бр.
уведомления по пощата в действителност са налични, но същите касаят
извършени изпълнителни действия- запори, справки, за които такса е
начислена и заплатена. Затова и няма дължими такси по т.4 от ТТР към
ЗЧСИ. Таксата по т.10 от Тарифата за налагане на възбрана също е събрана от
взискателя- данни възбраната да е била вдигната впоследствие, за което да се
дължи нова такса, няма по преписката. Таксата по т.31 от Тарифата в размер
на 55,20 лв., квалифицирана като допълнителни разноски не е разбита по пера
и не е ясно основанието, на което е начислена. Предвид това и съдът намира,
че е незаконосъобразно определена.
Досежно таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ:
Т.26 от Тарифата сочи, че за изпълнение на парично задължение се
събира такса върху събраната сума, която е пропорционална и зависи от
събраната част. Настоящият състав намира, че тълкуването на цитираната
разпоредба налага извода, че сумата следва да е събрана в рамките на
изпълнителното производство посредством предприетите от взискателя и
извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Тази разпоредба
не намира приложение при извънсъдебно уреждане на спора между страните-
плащане, споразумение и т.н. Този извод се налага, като се изходи от
характера на таксата по т.26 от Тарифата, а именно възнаградителен такъв за
извършената от съдебния изпълнител работа по събиране на задължението от
взискателя. Затова и само при наличие на събрана в рамките на
изпълнителното производство сума длъжникът дължи заплащане на такава
такса. Заплащането на сума извънсъдебно или постигането на споразумение,
прихващане или други правни действия, с които страните прекратяват спора
по изпълнение на задължението, не е основание съдебният изпълнител да
получи възнаграждение за постигнатото между страните споразумение. Това е
така, тъй като погасяването на задължението на длъжника може да е резултат
от опрощаването му, т.е. сума въобще да не бъде събрана. Логиката изключва
възможността съдебният изпълнител да получи възнаграждение
пропорционално на поисканата сума. На практика такава сума няма въобще
да бъде събрана. Ето защо и съставът приема, че в тези случаи, когато
взискателят изостави изпълнителните действия чрез ЧСИ, а реализира
вземането си извънсъдебно, то такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ не следва да
бъде събирана от длъжника. За съдебния изпълнител остава за
удовлетворение заплатените такси по тарифата за конкретно извършените
действия. В случая такива такси са събрани авансово, поради което и
незаконосъобразно се претендират от длъжниците.
По изложените съображения съставът намира, че Постановлението на
ЧСИ от 08.06.2020г. е изцяло незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за такси и разноски от 08.06.2020г. на ЧСИ,
рег. №716, с което ЧСИ Н.Г. е възложил на Н. Г. Ч., ЕГН **********, от гр.
Варна, ЖК „Възраждане“ бл.35, вх.2, ет.3, ап.31 и „Петрол Трейд 2015“
ЕООД, ЕИК *********, да заплатят разноски в размер на общо 1 972,70 лв.
към ЧСИ, от които 168 лв.- за изпращане на 14 бр. уведомления и книжа по
пощата, 18 лв. за вдигане на възбрана, 55,20 лв. допълнителни разноски
държавни такси по т.31 от ТТР към ЗЧСИ, както и 1 731,50 лв.
пропорционална такса по т.26 от Тарифата, на осн. чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5