РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

23.01.2020

Град

М.

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 09.01.2020 г. в следния състав:

 

Председател

И. ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

1426

по описа за

2019

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

И.И.И., ЕГН ********** ***, е предявил обективно кумулативно съединени искове против СУ „И. В.“ - М. със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Георги Димитров“ № 32, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, с която ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконно и да го отмени, както и да възстанови ищеца на предишната му работа като „Ръководител на направление информационни и комуникационни технологии“ в СУ „И. В.“ – М..

 Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който ответната страна оспорва иска. Твърди, че трудовия договор е прекратен правилно и законосъобразно на основание чл. 71 ал. 1 КТ.

Правното основание на исковете е чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ.

 По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от личното трудово досие на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Твърди се в исковата молба че на 25.04.2019 г. ищецът е сключил трудов договор със срок за изпитване № ТД-17-1819 г., въз основа на който е заемал длъжността „Ръководител на направление информационни и комуникационни технологии“ в СУ „И. В.“ – М.. Ищецът изпълнявал задълженията си качествено и добросъвестно, поради което на 27.09.2019 г. сключил нов трудов договор № ТД-10-1920 г. По силата на новия трудов договор ищецът изпълнявал същата длъжност. От 31.10.2019 до 08.11.2019 г. ищецът бил в отпуск по болест. След приключване на отпуска, ищецът се явил на 11.11.2019 г. на работа и в същия ден след обяд му била връчена заповед № ЧО-12/30.10.2019 г.,    с която се прекратява трудовото му правоотношение, считано от 30.10.2019г. Ищецът не  приел и не подписал заповедта и на следващия ден се явил на работа, но не бил допуснат с аргумента, че трудовото му правоотношение  е прекратено. След това ищеца не правил опити да се яви на работа. В исковата молба се твърди, че в последствие ищецът е получил процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание. В тази насока, съдът намира, че не следва да обсъжда и депозираните по делото свидетелски показания относно отказа му да подпише заповедта. Твърди се, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна с изложени съображения. Копия от двата трудови договора и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение са приложени по делото, същите се съдържат и в личното трудово досие на ищеца, приложено по делото.

Съдът намира, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните за незаконосъобразна по следните съображения:

В първия трудов договор от 25.04.2019 г. е посочено, че основанието за сключване на договора е чл. 68 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 70 Кт - в полза на работодателя. В договора е посочено, че е с определен срок – до 30.10.2019 г., считано от 30.04.2019 г. Независимо, че са посочени само с цифри, от клаузите на трудовия договор следва да се приеме, че страните са уговорили сключването на срочен трудов договор на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 КТ за определен срок – от 30.04.2019 г. до 30.10.2019 г., като за същия срок са уговорили и срок за изпитване в полза на работодателя. На 27.09.2019 г. страните са сключили втори трудов договор, като в него е посочено основание – чл. 67 ал. 1 т. 1 КТ – за неопределено време и във вр. с чл. 70 КТ, с което са уговорили и нов срок за изпитване, без същия да бъде посочен в договора. Посочено е в същия, че се сключва за неопределено време, считано от 27.09.2019 г. и работникът се задължава да постъпи на работа в същия ден. С оглед горното, съдът намира, че уговорката за сключване на срочен трудов договор на основание чл. 68 ал. 1 т. 1 КТ е недействителна. Никъде в договора не е посочено, а и страните не се позовават на разпоредбата на чл. 68 ал. 3 и ал. 4 КТ, и с оглед характера на работата, която е изпълнявал ищеца, съдът намира, че тази уговорка е в противоречие с разпоредбите на чл. 68 ал. 3 и ал. 4 КТ и е недействителна. Със сключения втори трудов договор, който съдът намира че е с характер на анекс към първия трудов договор от 25.04.2019 г., страните са уговорили, че трудовото правоотношение вече е за неопределено време, и недействителността на клаузата за определен срок не следва да се обявява от съда, тъй като е налице хипотезата на чл. 74 ал. 6 КТ, която сочи, че недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. В настоящия случай, съдът намира, че този недостатък е отстранен с втория трудов договор, имащ характера на анекс. От горното следва че след 27.09.2019 г. страните са били в безсрочно трудово правоотношение. Другата уговорка, че в основанието за сключване на този анекс се включва и клауза за срок на изпитване по чл. 70 КТ, без да бъде посочен срока, съдът намира, че е недействителна, на основание чл. 70 ал. 5 КТ, и тази недействителност следва да бъде обявена с решението. В тази насока съдът намира, че не следва да обсъжда наведените от страните доводи за недействителност на отделни клаузи от трудовия договор или на целия такъв, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 5 КТ страните не могат да се позовават на недействителност, докато тя не е обявена от съда.

От горното следва да се приеме, че след 27.09.2019 г. страните са били в безсрочно трудово правоотношение, и издадената от ответника заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане на уговорения срок е незаконосъобразна, и следва да се отмени.

При този изход на делото искът по чл. 344 ал. 1 т.1 КТ, основателен е и иска п чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на длъжността заемана преди уволнението - „Ръководител на направление информационни и комуникационни технологии“ в СУ „И. В.“ гр. М..

На ищеца се следват и направените деловодни разноски в размер на 560 лв.

Ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на МзРС в размер на 60 лв.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА недействителността на клаузата за уговорен срок за изпитване по чл. 70 КТ /без да бъде посочен срока/ в трудов договор № ТД-10-1920/27.09.2019 г., сключен между страните.

ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и ОТМЕНЯ заповед № ЧО-120/30.10.2019 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на И.И.И., ЕГН ********** с ответника СУ „И. В.“ гр. М., Булстат: *********, поради изтичане на определения срок, като незаконосъобразна.

ВЪЗСТАНОВЯВА И.И.И., ЕГН ********** на длъжността „Ръководител на направление информационни и комуникационни технологии“ в СУ „И. ***, Булстат: *********.

ОСЪЖДА СУ „И. ***, Булстат: ********* да заплати на И.И.И., ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 560 лв.

ОСЪЖДА СУ „И. ***, Булстат: *********, да заплати държавна такса в полза на МзРС върху уважените искове в размер на 60 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                           Районен съдия: