Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №9437 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца
Д.Д.Д. срещу решение от 30.04.2020 г. по гр.д. №17701/2019 г. на Софийския
районен съд, 154 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу К.Н.П. осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от
2148,00 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в периода 25.05.2016
г. – 19.08.2016 г. и за сумата от 3000,00 лв. – обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в лишаването и от възможността да ползва по
предназначение, като отдаване под наем и извършване на необходим ремонт,
недвижим имот, находящ се в гр. София, жк. „Надежда“, кв. „Триъгълника“, ул. „********.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Поддържа, че първоинстанционният съд е кредитирал единствено
доказателствата, представени по делото от ответника, респ. показанията на
доведения от него свидетел. Сочи, че СРС необосновано е стигнал до извода, че
от страна на ответника не е реализирано противоправно поведение. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи
изцяло предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата
страна К.Н.П. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Във
въззивното производство на основание чл.129 ГПК е допуснато уточнение в периода
на предявения иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от категорията на пропуснатите ползи, като същите се
претендират за периода 25.05.2016 г. – 19.08.2016 г.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, поради следното:
Производството
по гр.д. №17701/2020 г. по описа на СРС, 154 състав, е образувано по искова
молба от Д.Д.Д. срещу К.Н.П., с която са предявени кумулативно съединени искове
с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2148,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждане
на недвижим имот, находящ се в гр. София, жк. „Надежда“, кв. „Триъгълника“, ул.
„********, и за сумата от 3000,00 лв., представляваща имуществени вреди от
категорията на пропуснатите ползи, изразяващи се в лишаването от възможността
за отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр. София, жк. „Надежда“,
ул. „********, които вреди са настъпили през периода 25.05.2016 г. – 19.08.2016
г. в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо
се в повреждане и превръщане в негоден за обитаване процесния недвижим имот.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с твърдения, че е предал на ищеца процесния
недвижим имот доброволно на 19.08.2016 г., за което е съставен протокол,
подписан от самия ищец.
Фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД включва противоправно поведение, вреда,
причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която
по аргумент от чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, т.е. в тежест на ищеца е да установи наличие на противоправно действие
или бездействие, както и че то е причинило вреда, и да установи причинна връзка
между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат. Причинната
връзка не се предполага, а трябва да бъде доказана.
По делото не е спорно, че процесните
недвижими имоти – две жилищни сгради, находящи се в гр. София, ул. „********,
са възложени на ищеца от ЧСИ Н.М.с влязло в сила постановление за възлагане от
25.05.2016 г.
Представено е и заявление от ответника
до ЧСИ Н.М.по изп.д. №5566/2015 г., в което се сочи готовност за доброволно
предаване на имота, находящ се в гр. София, ул. „********, на новия собственик.
Видно от представения по делото
протокол от 19.08.2016 г., двустранно пописан от страните в настоящето
производство, процесният недвижим имот е приет в състоянието, съгласно протокол
за опис на недвижим имот от 13.10.2015 г., издаден от ЧСИ Н.М.. Доколкото
протоколът носи подписа на ищеца и съдържа неизгодни за страната факти, съдът
ползва доказателствената му сила, с оглед разпоредбата на чл.180 ГПК.
От показанията на свид. Т.С.се
установява, че на 01.07.2016 г. ответникът в присъствието на ЧСИ е заявил
готовност за доброволно продаване на имота на ищеца, като самото предаване е
извършено на 19.08.2016 г. в присъствието на свидетели, за което предаване
ответникът саморъчно изготвил протокол, в който било описано и състоянието на
имота. Свидетелят сочи още, че при предаването имотът е бил в същото състояние,
в което е бил към 2015 г., когато ЧСИ е извършил опис.
Други относими доказателства не са ангажирани
и в този смисъл неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният
съд е кредитирал само ангажираните от ответната страна доказателства, доколкото
ищцовата страна не е ангажирала никакви такива. Представените от ищеца с
исковата молба писмени доказателства правилно са изключени от
първоинстанционния съд от доказателствата по делото на основание чл.183 ал.1 ГПК с определение, постановено в о.с.з., проведено на 05.02.2020 г.
При тези данни, настоящият
съдебен състав намира, че по делото не се установиха предпоставките от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Не се установи наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на ответника – да е повредил
и превърнал в негоден за обитаване процесния недвижимия имот, а напротив – от
описания по-горе протокол за приемане и предаване, се установи, че имотът е
предаден на ищеца в състоянието, в което се е намирал при извършения от ЧСИ
опис при изнасянето му на публична продан, респ. не се установиха и сочените от
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на имота, както и че същите са пряка и
непосредствена последица от соченото деяние. За пълнота на изложението
следва да се посочи още по отношение на иска за обезщетение за имуществените
вреди от категорията на пропуснатите ползи, че по делото ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че съществува сигурност за увеличаване на имуществото
му, която сигурност не се предполага, с оглед приетото в ТР №3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното и поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №79816 от 30.04.2020
г., постановено по гр.д. №17701/2019 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.