№ 403
гр. Пазарджик, 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
и прокурора Таня Петрова Мадина (ОП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. Александров
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215200600440 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-граждански ищец Н. Г. П. не се явява. За него се явява
адв. И.В., редовно упълномощен отпреди. Представя договор за правна
помощ.
Жалбоподателят-подсъдим М. СТ. СТ. се явява лично и със защитника
си адв. Е.Н., редовно упълномощена отпреди.
Явяват се вещите лица д-р П.М. и д-р Ц.К..
За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
П. М. М. – на ** г., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
1
без родство със страните по делото.
ЦВ. СТ. К. – на ** г., българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Вещите лица предупредени за отговорността по чл. 291 от НК.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р П.М. и д-р Ц.К..
ПРОЧИТА заключението, изготвено от експертите.
Вещите лица д-р М. и д-р К. поотделно : Поддържаме заключението.
Нямаме допълнения към същото.
Прокурорът: Нямам въпроси към експертите.
Адв. В.: Нямам въпроси.
Адв. Н.: Аз имам въпроси. Механизмът на увреждането къде е описан в
писменото Ви заключение?
Вещото лице д-р М.: На стр. 6, предпоследен абзац. Касае се за булбус
разрушаваща травма на лявата очна ябълка в резултат на юмручен удар с
голяма сила в областта на лявото око, както е видно от материалите по делото.
Адв. Н.: Можете ли да кажете в какво положение са били телата на
пострадалия и на извършителя – единият стоял ли е по-високо, лице в лице ли
са били, били ли са единият по-вляво, другият – по-вдясно? Има данни по
делото. Съобразено ли е това? Разказал Ви е пострадалият.
Вещото лице д-р М.: Ние сме се запознали с материалите по делото.
Тези неща са уточнявани с разпита на свидетелите. Това, което от медицинска
гледна точка можем да използваме е медицинската документация от УМБАЛ
„Св. Г.“ по време на пролежаването на пострадалия там и извършената
компютърна томография, с която се установява фрактура на вътрешната стена
на лявата орбита, а освен това и херниране на меки тъкани около очната
ябълка при счупването на медиалната стена на лявата орбита. Така, както и
колегите след това са приели при освидетелстването, става въпрос за т. нар.
издухваща фрактура или фрактура, при която в резултат на силния удар и
счупването на медиалната стена настъпва и херниране на тъкани от очната
ябълка.
2
Адв. Н.: Извинете, но до тук обяснявате за резултата. Мен ме
интересуваше положението на телата – ударът отгоре надолу ли е нанесен,
челно ли е нанесен, отдолу нагоре ли е нанесен, отляво надясно ли е нанесен?
Вещото лице д-р М.: Разбирам. При ударите с твърд тъп предмет е
трудно да бъде определено точно това, което Вие питате – дали отгоре
надолу, отляво надясно и така нататък. Хернирането е от вътрешната страна,
което значи, че и счупването на медиалната стена на орбитата говори за
посока отвън навътре, в посока на носа, тоест деформацията на самата очна
ябълка, счупването и проникването на меките тъкани говори за нанасяне на
удар, който има посока отпред назад, но и отляво надясно в случая, което е
удобно да се получи при положение на пострадалия и на подсъдимия един
срещу друг и нанасяне на юмручен удар с дясната ръка. По отношение на това
дали са били на една височина или единият е бил по-високо разположен, а
другият по-ниско, това при твърди тъпи предмети е трудно да бъде
установено, все пак не става въпрос за удар с нож. Иначе, в анамнезата на д-р
К. той съобщава, но все пак това са негови твърдения.
Вещото лице д-р К.: Да, той съобщаваше, че се е намирал пред
стълбите, а нанасящият удара е слизал по стълбите.
Адв. Н.: Въпросът е дали от находката може да се направи извод за
достоверност на неговите твърдения, или не. Сега да Ви питам, Вие сте
разгледали обстойно документацията, условно казано медицинска, защото
това са разни частни писма от Г., съобразили ли сте в заключението,
подробно сте обяснили Вие, пренесли сте тази документация, но Вие казвате,
че липсва каквото и да било зрение, докато на стр. 4 в заключението сте
пренесли твърденията на немските лекари, че се изписва с прогноза за
намаляване на зрението. Как се отнасят тези неща?
Вещото лице д-р М.: Това е оптимистична прогноза, но тя не се е
реализирала така или иначе. По отношение на т. нар. частни документи,
въпреки че това в предишно съдебно заседание беше подробно разискван този
въпрос, искам да кажа, че немската школа в някаква степен се пренесе в
България. В момента, ако вземете една епикриза, тя започва точно така – с
обръщение към колегата, който ще продължи лечението. Съдържанието на
този медицински документ съответства на т. нар. епикриза, тоест приехме с
това, лекувахме така, направихме еди какво си.
3
Адв. Н.: Казвате, че прогнозата е оптимистична, което значи, че към
момента не прегледа какво – тепърва предстои, според немците, намаляване
на зрението?
Вещото лице д-р М.: Да, Вие цитирате документите от 03.05.2017 г. до
08.05.2017 г. – това е второто пролежаване, когато като резултати от
проведеното лечение те записват, че визусът на лявото око възприятия на
движенията на ръката, обаче малко по-късно в протокола от Медицинска
комисия № 165/18.07.2017 г. на колегите от П. – комисия, председателствана
от проф. К., вече се установява, че визусът на лявото око е равен на
перцепция и проекция – липсваща за светлина. Тоест реално той не
разпознава нищо от околната действителност, не възприема, не позиционира
и не може да определи предмет от околната действителност.
Адв. Н.: Това как се изразява?
Вещото лице д-р М.: Perceptio proection incerta.
Вещото лице д-р К.: Ако е запазено светоусещането – ако различава
светлината.
Адв. Н.: А как ще съпоставите този междинен резултат на немските
лекари между вписаното на стр. 3 от Вашата експертиза под т. 1, че тази
перцепция за светлина без проекция е била отразена в медицинската
документация на медиците от УМБАЛ „Св. Г.“ още след операцията? На стр.
3 Вие сте констатирали тяхното заключение при изписването под т. 2 –
„Медицински документи за лечение в Очна клиника“. Каква е била
ситуацията след операцията в П.?
Вещото лице д-р К.: Нула зрение. Това се вижда от епикризата.
Адв. Н.: Говорим след операцията.
Вещото лице д-р К.: След операцията, да.
Адв. Н.: Как се получава така, че след операцията е нула, после пак е
нула и вече при третото пролежаване на 03-ти май – 08-ми май се проявява
това възприятие на движение на ръката, проявява се евентуално
оптимистичната прогноза, тоест имало е някакво зрение и прогнозират
намаляване на зрението? Как междинните документи сочат на наличие на
зрение, а началните и крайните документи – на липса на такова? Как се
получава това?
4
Вещото лице д-р К.: В резултат на травмата и разкъсването на тъканите
в очната ябълка настъпват кръвоизливи, които нарушават прозрачните очни
среди и светлината не може да достигне до очното дъно, до ретината и по
този начин да се трансформира в нервен импулс. В такъв случай и в резултат
на стреса от самата травма, пациентът дава зрение нула. Въпреки
хирургичното лечение и овладяната инфекция, при изписването зрението
също е нула и пациентът при това положение се изпраща вече в Г. с цел
реконструкция, реконструктивни операции, за да може да се възстанови
формата на очната ябълка, все пак да има някакъв естетичен вид. В Г. при
реконструктивните операции се почиства съдържанието на вътрешността на
очната ябълка и светлината достига до някакви остатъци от ретината, но тя
няма качества на нормална ретина. С това око не може да се чете, няма
ориентация в пространството и няма централно зрение и в следващите етапи
на възстановяване изчезва и това, и се появява абсолютна слепота.
Обяснението за намалението на зрението е това, че при втората операция се е
получил кръвоизлив, който не е позволил да се продължи по-нататък с
хирургичните интервенции.
Адв. Н.: Тогава, когато германските лекари пишат прогноза за
намаляване на зрението, имал ли е зрение, или не?
Вещото лице д-р К.: Тогава той е имал движение пред окото. Това
намаление на движението всъщност означава неговото изчезване и
настъпване на абсолютна слепота. Под „движение“ имам предвид
възприятията на пострадалия за движение, че е възприемал движението на
ръката, но и то изчезва впоследствие.
Адв. Н.: Имам въпрос към д-р М.. Когато правихте единични
експертизи, които са приети на първата съдебна инстанция, Вие твърдяхте, че
извършените в Г. прегледи на дясно око са въпрос на грешка или в записите
на лекарите, или в превода, а сега в комплексната експертиза твърдите, че е
необходим преглед и на дясното око, за да се проследи. Кое наложи да си
промените Вие Вашето мнение и тук да подпишете без възражения
комплексната експертиза?
Вещото лице д-р М.: Нищо не съм променил. Искането за извършване
на допълнителен преглед и по отношение на дясното око мисля, че беше
Ваше.
5
Адв. Н.: Не.
Вещото лице д-р М.: Тогава с д-р К. извършихме по отношение на
развитието или отсъствието на т. нар. офталмия симпатика, която може да се
развие при някои тъпи травми на едното око, тоест поражение от автоимунен
характер на другото око, което не е засегнато от травмата. За изясняване на
този въпрос беше извършен и преглед на пострадалия и е отразен съответно
резултатът. По отношение на твърдяната от мен вероятно фактическа грешка,
става въпрос за това, че има разминаване на описанието на обективната
находка в двете очи и то е видно, че тази грешка е фактическа – на едното
място описанието е едно за това око, а пък съответно след това се вписва
другото, така че тук вече съдът може да се произнесе.
Адв. Н.: Как разбрахте, че е фактическа грешка като все пак се оказва,
че там е малко по-различна констатацията на немските лекари от Вашата,
тоест, че там е имало някакви наченки или някакво остатъчно зрение, докато
вече в България това е изчезнало? Как правите Вие извода, че немските
лекари са сбъркали при положение, че сами установявате, че техните
констатации е нормално и закономерно да се отклоняват от тези на
българските лекари? Имам предвид за дясното око за медицинската
документация, представена за първата инстанция. В единичната експертиза
казвате, че има грешка, а в комплексната казвате, че това е необходим преглед
и на двете очи.
Вещото лице д-р М.: Не мога да разбера Вашия въпрос. Медицинската
документация е цитирана дословно, както и в първата експертиза. Тук не
виждам къде има разлика в двете експертизи. Имам единична експертиза и
след това с д-р К..
Адв. Н.: Имате две експертизи с д-р К.. В тях Вие твърдите, че
отразеният от немските лекари преглед на дясното око е необходим и че така
се практикува, за да се види състоянието и на двете очи.
Вещото лице д-р М.: Да.
Адв. Н.: А във Вашата единична експертиза казвате, че е станала
грешка и че данните се отнасят за лявото око, а не за дясното.
Вещото лице д-р М.: Не е така. Те пак са изследвани двете. Няма очен
лекар, който да прегледа едното око.
6
Адв. Н.: С една дума Вие твърдите, че няма разминаване между
комплексната и единичната експертиза?
Вещото лице д-р М.: Не може да има. Винаги се извършва преглед и на
двете очи, ние това сме го обяснили.
Не постъпиха повече въпроси към вещите лица.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещите лица д-р П.М. и д-р Ц.К..
На всеки от експертите ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на
по 50 лв. за явяване в днешното съдебно заседание.
Прокурорът: – Нямам искания по доказателствата.
Адв. В.: – Нямам искания.
Адв. Н.: – Нямаме искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, аз поддържам внесения
протест от Районна прокуратура – Пазарджик като считам, че в подробно
изложените допълнителни мотиви прокуратурата е направила необходимия
анализ на установените факти в хода на проведеното съдебно следствие, като
несъмненият извод, който следва да бъде подкрепен е, че подсъдимият е автор
на престъплението, за което е изправен пред съда и няма спор за причиненото
телесно увреждане, а именно тежка телесна повреда със загуба на зрение на
лявото око. Подробно са изложени съображения в протеста защо
прокуратурата приема, че деянието е извършено по хулигански подбуди и че
не се касае за деяние при хипотезата на чл. 128 от НК.
Аз поддържам в тази част протеста, като считам, че изводите са
правилни и обосновани, и че действително подсъдимият по никакъв начин не
7
е бил провокиран от пострадалия. Единствената забележка, която е била
отправена от страна на пострадалия, това е репликата: „Приятелю, поне да се
беше извинил.“ Считам, че категорично следва да се направи извода, че
подсъдимият е действал по хулигански подбуди, като наред с репликата да не
му се обяснява, подсъдимият е един човек с несдържани емоции и за да
покаже пред приятелите си от фитнеса своето его, е демонстрирал силата си с
нанесения директен удар в окото на пострадалия – действия, които считам за
непристойни, неприлични, противоречащи на обществения живот и
показващи явно неуважение към обществото. Считам, че не се касае до
разрешаване на личен проблем, имайки предвид обстоятелството, че двамата
не се познават и такъв проблем за разрешаване не е установен в хода на
проведеното съдебно следствие.
Считам, че следва да признаете подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл. 131 от НК – нанесена тежка телесна повреда по
хулигански подбуди, като му определите наказание при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, което да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим, като уважите предявения
граждански иск, като съответно прецените по справедливост. В този смисъл
моля за Вашия съдебен акт.
Адв. В.: Уважаеми окръжни съдии, аз също ще Ви моля да уважите
протеста и жалбата ми, като приемете, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, които обосновават обвинението така, както е прието от
прокурора в обвинителния акт, а именно причинена тежка телесна повреда по
хулигански подбуди.
С допълнително изложение към жалбата съм направил подробен анализ
на свидетелските показания, като ще си спестя повторението му, но не мога
да не акцентирам върху едно важно обстоятелство, изяснено в миналото
съдебно заседание след разпита на свидетеля М С. – брат на подсъдимия. То
пряко кореспондира с показанията на свидетеля П. и допълнително
аргументира нашето становище, че тези показания не отразяват обективните
факти от действителността. Тоест, казано по друг начин, те са лъжливи и
тяхната единствена цел е да създадат алиби на подсъдимия.
В съдебно заседание пред първата инстанция свидетелят П. беше
категоричен, че на процесната дата не е носил със себе си телефон и не е
8
провеждал разговори или поне няма спомени да е провеждал разговори от
телефонен номер **********, който е неговият. Това е телефонният номер,
който той е посочил дори като такъв, с който може да осъществява контакт с
него следователят при разпита, проведен на 03-ти януари 2017 г. – това е
единственият телефон, посочен от П. за връзка с него. От справката за
комуникации и местонахождение се вижда, че този телефон е бил
регистриран в 17:22 ч. на процесната дата от клетка Д – Р. В 17:45 ч. вече
клетка в гр. Пазарджик го засича на ул. „К.В“ в „Е“ и тук е мястото където
искам да привлека Вашето внимание: В промеждутъка от 17:52 ч. до 18:04 ч.
има входящи обаждания – три на брой от телефон ******. Тоест в един
кратък интервал от време са проведени три разговора от брата на подсъдимия
– М С. със свидетеля П. на този телефонен номер – именно на номера, който
П. не може да си спомни с него ли е бил същият ден, или не е бил. Свидетелят
П. в разпита си каза, че не си спомня да е разговарял с някой по телефона.
Свидетелят С. пред Вас каза, че е провел един разговор. Тоест очевидно и
двамата спестяват подробности, тъй като разговорите са три и аз смея да
твърдя, че тези разговори в хода на тяхното провеждане е уточнено какво
трябва да заяви П. в разпита му пред полицейските служители същата вечер –
той е разпитан непосредствено след това. Тоест по един категоричен начин
следва да се приеме нашето твърдение, че П. същият ден е бил с телефона си
и го е използвал десетки пъти – проведени са над 40 разговора с този
телефонен номер. С телефонния номер горе-долу той е следвал пътя и на
автомобила, с който ние твърдим, че се е движел П., защото камерите на АПИ
са засичали автомобила на същите места, където пък съответно клетки са
регистрирани за присъствие на телефона.
Споделям становището на прокурора, че престъплението е извършено
по хулигански подбуди и аз лично за себе си не мога да определя една
безпричинна и демонстративна агресия като друго, различно от хулигански
подбуди.
В края на краищата самият пострадал има интерес да се установи
именно извършителят на престъплението и по този начин той да получи
някакво възмездие като бъде наказано действително лицето, което е
извършило престъплението. Пострадалият няма интерес да сочи лице, което
знае, че не му е причинило тази тежка травма, особено лице, с което те са се
намирали в нормални отношения. Те не са имали влошени отношения, които
9
да провокират желание у пострадалия да набеди невинно лице в извършване
на това престъпление.
Относно свидетелите, които бяха разпитани пред първата инстанция,
посочени от защитата – това са свидетелят Ш., чийто показания, съпоставени
с тези на свидетелите А. и Н., установяват, че подсъдимият е дошъл преди
17:00 ч. в залата за фитнес. Писменото доказателство – това са записванията
на клиентите, посещаващи фитнеса категорично установява, че в 17:30 ч. е
пристигнал подсъдимият – точно по времето, когато е извършено деянието.
Свидетелят М заявява, че нищо не е видял, а свидетелят – адвокат П.
коментира, че лице на име Г. Я го е карал да свидетелства срещу М. По
делото няма данни пострадалият някога да е твърдял, че е бил ударен от М С.,
така че някак нелогично звучи това лице, което той сочи някой да го е
убеждавал да свидетелства срещу М С..
Моля да уважите жалбата като приемете с Вашия съдебен акт, че
престъплението е извършено по хулигански подбуди, съответно да наложите
ефективно наказание на подсъдимия и уважите гражданския иск в пълния
размер, който претендираме. Моля да ни присъдите и разноските.
Адв. Н.: – Уважаеми окръжни съдии, аз Ви моля на първо място да
отбележите колебливата позиция на прокуратурата в хода на разглеждане на
това дело по отношение на подадения протест от страна на Районна
прокуратура – Пазарджик. При предходно гледане на делото пред съдия Д.,
представителят на Окръжна прокуратура беше категоричен в това, че не
поддържа протеста по отношение на квалификацията, която желае Районна
прокуратура, а именно, че е нанесена телесна повреда при хулигански
подбуди при условията на чл. 131 от НК. Днес явилият се прокурор, не че не е
негово право, но ми е интересно как фактите се интерпретират по различен
начин, пък и обвинението, според мен, трябва да има една ясна и категорична
позиция. Явилият се днес прокурор твърди, че са налице основания да бъде
осъден подсъдимият първо, защото било доказано авторството и второ,
защото били установени хулиганските подбуди. Нищо от това не е вярно.
Спорните моменти са три от самото начало и аз продължавам да твърдя, че и
към днешна дата не са изяснени авторството на деянието, характерът на
телесната повреда и правната квалификация, която иска прокуратурата да
бъде приложена, не е правилната правна квалификация. Аз ще започна от там
10
защо: Защото и в двете отменителни решения на ВКС е подложен на критика
именно ходът на разсъжденията на предходните състави, чиито актове са
отменени, във връзка с приложимостта на тази по-тежка квалификация, а
именно квалификацията по чл. 131 от НК. Върховният съд и в двете, и в
последното решение, което за Вас е обвързващо, с което се отменя присъдата,
постановена от състав с докладчик съдия Д., се посочва, че при фактите, по
които няма спор и които споделя този състав, не могат да бъдат изведени
квалификации, които да указват на хулигански подбуди за извършване на
деянието. Съвсем не е вярно изразеното от Вас и от представителя на
държавното и на частното обвинение, че има демонстрация спрямо
обществото и желание да се утвърди подсъдимият пред своите приятели от
фитнеса. Тук намирам първото противоречие в тезата на прокуратурата.
От първата съдебна инстанция прокуратурата твърди, че там се намират
приятели на подсъдимия, които всъщност не са се намирали пред фитнеса, не
са могли да възприемат това, което се е случило, не са очевидци, с
изключение на свидетеля К. А., по отношение на който също има
противоречиви мотиви, но поне неговото присъствие не се отрича и от самия
пострадал П., защото той се е опитал да го вдигне.
Прокуратурата от една страна твърди, че пред фитнеса няма никого, а
от друга страна твърди, че мотивите, от които е бил воден подсъдимият е да
утвърди своя авторитет и влияние като нанесе телесната повреда. Няма
такова нещо и то е ясно от представеното от мен възражение против протеста
и въззивната жалба, в което съм се опитала да изведа и да цитирам онази
практика на Върховния съд, която конкретно покрива фактите на настоящия
случай.
И двамата представители на държавното и на частното обвинение
изкривяват фактите и всъщност ги нагласят спрямо версията на пострадалия
П. като изцяло елиминират показанията на А.Д., които са напълно обективни
– собственикът на „Ш.С“ и който е повторил пред съда онова, което му е било
съобщено от П. още в първия момент и това, което му е съобщено е, че той е
казал на извършителя: „Какви са тези селски номера, селски истории?“
Съвсем не е вярно твърдението на П., че паркирал колата след като бил
засечен, изчакал, слязъл водача на „Д.“-та и тогава П., според неговите
показания, бил казал: „Какво направи, приятелю, защо така ме засече?“
11
Естествено, че неговата версия пред съда ще бъде такава, защото той
старателно избягва всички онези факти, които водят до извод, че той е
предизвикал този скандал. Обясненото от П. е следното: „Той ме засича с
колата, аз слизам, изчаквам го.“ – значи П. слиза и вместо да се отправи към
приятеля си А.Д. в „Ш.С“, той изчаква да слезе и водачът на „Д.“-та и според
П. му казва: „Защо така ме засече, приятелю? Поне да се беше извинил.“, като
П. е категоричен, че не му е обърнато никакво внимание и водачът се е
отправил по стълбите към фитнеса, даже казва: „Не се обърна към мен.“ и
изведнъж както се качва по стълбите на фитнеса, той се спира, обръща се
рязко, слиза и тогава, според П., му е нанесъл този удар. Човек, който не иска
изобщо да се занимава с този, който го моли да се извини, има някаква
причина да се обърне и да се върне. Тази причина първоинстанционният съд
много ясно е описал. Тази причина е отправената от пострадалия реплика,
която далеч не е „Какво става, бе, приятелю?“ а е реплика, която е
предизвикала конфликт между тези двама души. Тази реплика най-вероятно е
онази, която той сам е съобщил на свидетеля С., който не е очевидец и която е
свързана с квалификацията: „Какви са тези селски номера?“. За съжаление,
както казах неведнъж, че в нашия разговорен език всичко, което е свързано с
нещо като селски номера или селски истории се възприема като някакво
хитруване, някаква лъжа на дребно и така нататък и има обидно значение.
Неслучайно фигурира и в речника на обидните думи на българския език. И в
този момент се обръща извършителят, отива и нанася този удар. Този факт на
отправената забележка, който е възприет от първоинстанционния съд,
упорито се избягва от страна на представителите на частното и на
държавното обвинение, за да представи по някакъв начин безобидно
поведението на пострадалия и изключително агресивно поведението на
подсъдимия или всъщност на извършителя, който и да е той, на това
увреждане.
Категорична е съдебната практика, че за да може да бъде
квалифицирано такова деяние като извършено по хулигански подбуди, то
непосредствено преди него или по време на извършването му трябва да има
извършени хулигански действия. Посочила съм, както казах, в практиката
подробно съм цитирала и съдът е категоричен, че тогава, когато има личен
момент, има предизвикване, има разменени обиди, в никакъв случай
нанесената телесна повреда, каквато и да е по своя характер, не може да бъде
12
прието, че е по хулигански подбуди, защото тя не изразява отношение към
правовия ред и обществото, а изразява отношение към лицето, което е там и
което по някакъв начин е предизвикало реакцията на дееца.
Квалифициращият състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от
НК задължително изисква нанасянето на телесното увреждане да се
предшества или съпровожда от едно или няколко действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
като самото причиняване на телесната повреда обективно е мотивирано или е
последица на предприетите хулигански действия. Извън нанесения удар, и
държавното обвинение в обвинителния акт, и частният обвинител не описват
каквито и да било други действия от страна на извършителя, които могат да
бъдат насочени срещу обществения правопорядък и да бъдат квалифицирани
като хулигански действия. Ето защо първоинстанционният съд е много прав
когато приема, че става дума за класическа телесна повреда, в каквото насока
е застъпил становище и прокурор П. в заседанията, в които се е явявал.
Неоснователна е изцяло претенцията да бъде наложено наказание, което
да бъде ефективно при положение, че става дума за един конфликт, в който са
участвали и двете страни. Чуха се много приказки във връзка с агресивно
поведение – всички са голословни. Така твърдеше прокурорът от Районна
прокуратура, че поначало бил избухлив, имал лоши характеристични данни –
нещо, което категорично не се установи при многократните съдебни
заседания, проведени от 2017 г.
Прокуратурата първо твърдеше, че имал присъди – установи се, че в
Централния регистър, воден в Министерството на правосъдието, няма
присъди от държави извън България. Ясно е, че му е чисто свидетелството за
съдимост от гледна точка на постановени в България присъди, но поради
трайното пребиваване на подсъдимия извън пределите на страната се направи
тази справка в Регистъра и по двете му имена, тъй като той има смяна на
малкото име – преди се е казвал М., сега М., излишна според мен справка,
защото при смяната на имената ЕГН не се променя, и Прокуратурата остана
разочарована от това, че няма никаква регистрирана присъда, постановена
където и да било.
На следващо място обвинението – и държавното, и частното твърде
много разчитаха на характеристична справка, която е съставена от
13
разследващ полицай и която е крайно време да престане да бъде прилагана по
всякакви дела, поради простата причина, че по махленски свидетелства и от
разследващ полицай, който няма никакъв пряк контакт с евентуалните
обвиняеми, не е квартален, не е бил в пряк контакт, вади някакви данни от
База данни „Население“ коя е майка и кой е баща, какви братя и сестри има, и
на базата на това прави една характеристична справка, която няма общо с
действителността.
Беше разпитан свидетелят – беше разпитан адвокатът П., който
установи, че не само че подсъдимият няма противообществени прояви, не
само че не е избухлив, напротив – той прави всичко възможно, че да може да
уталожи страстите там, където са се нагорещявали такива при събрания на
етажни собственици в построена от него сграда, в която има обект и самият
адвокат П.. Той обяснява пред съда как е поемал разноски на собственици,
които не искат да си платят. Ако беше толкова избухлив, ако беше човек с
агресия, в никакъв случай нямаше да решава нещата, рискувайки своите
собствени финанси и поемайки чужди задължения. Няма установени никакви
противообществени прояви. Голословни са приказките за характер, който е
агресивен и буен.
Сега, обаче, аз бих искала да се върна на по-съществените проблеми по
това дело, а именно доколко е доказано авторството.
Не е вярно съобщеното от адв. В., че от самото начало не бил твърдял
пострадалият нищо за брата на подсъдимия и никъде не бил казвал думата
„М“. Напротив – до такава степен той не е наясно кое е лицето, което му е
нанесло удара, че по делото са множество доказателствата, че уж докато
пътувал към гр. П. за клиниката, в която е трябвало да бъде прегледан, заедно
с лицето Т.Д., А.Д. се бил обадил и съобщил на Т.Д., че: „Абе, май П. го
удари М.“ След това като беше разпитан А.Д. в съдебно заседание, той каза:
„А, няма такова нещо. Най-вероятно името М са ми го казали полицаите
докато ме разпитваха.“ След това за десети пъти разпитвахме полицаите,
които са се явили на местопроизшествието – полицаите Т. и П., и които
казаха, че не са водели разговор със свидетеля С., в който разговор да са
съобщавали името М на А.Д., че той да го съобщи после на Т.Д., така че
името на М С. се е споменавало същата вечер и неслучайно при разпита му
пред Вас той каза, че при първото влизане в залата полицаите са казали: „Кой
14
е М?“ Затова той е излязъл с тях. След това са се върнали, суетели са се нещо,
върнали са се и са попитали: „На кого е тази „Д.“?
Категорични са всички полицаи, включително оперативният дежурен,
че същата вечер, независимо от това, че е посочван подсъдимият на
пострадалия, той не е бил разпознат от него. Полицаите Т. и П. казват, че:
„Той каза: „Не съм сигурен. Погледна го и каза: „Много ме боли, не съм
сигурен, не мога да го кажа“. Разпитан беше и оперативният дежурен
Бакалов.
Налице са 14 аудиофайла, които много моля да ги изслушате, защото в
тях става ясно как двамата полицаи докладват на Бакалов, който е оперативен
дежурен, че няма разпознат деец на това деяние, че не може да бъде
установен той и Бакалов приема този доклад.
Назначена е вътрешна проверка в ОД на МВР заради връзките на
пострадалия, която вътрешна проверка е излязла със становище, че няма
нарушение и че действително фактите към момента, в който полицията се е
явила пред залата, са били такива, че пострадалият не е могъл да посочи, не е
могъл да разпознае кой му е нанесъл удара.
Няма да се спирам, описала съм и разминаванията в описанието на
външния вид на извършителя, как е описан като човек много едър, около 100
кг., височина 180 и няколко, как едни казват, че е бил с качулка, други казват,
че е носил сак, друг пък казва, че е бил с голи ръце и е нямал сак.
Опитите да бъдат дискредитирани показанията на свидетеля П., който
също е разпитван многократно и беше подложен на интервенция в правото му
на личен живот като бяха проследявани телефонните обаждания в разрез с
практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург, който посочва в
решение от 2020 г., мисля че по едно чешко дело беше, че е недопустимо
нарушаването на Регламента за личните данни и правото на личен живот,
освен в случаите когато става дума за изключително тежки престъпления,
свързани с националната сигурност. В конкретния случай, за да се направят
изводи, че А. П. лъже, беше нарушено правото му на личен живот и бяха
проследявани, въпреки моите възражения съдът удовлетвори искането на
прокуратурата да проследява неговите комуникации и клетките, през които е
минавал неговият телефон на процесната дата.
Неслучайно съм поискала от Вас да анализирате възможностите за
15
прилагане на косвени доказателства тогава, когато има множество преки
доказателства, които установяват различно от това, което установяват
косвените доказателства.
Проследена е фирмената кола на А. П. къде се е движела, проследено е
движението на неговия мобилен телефон при положение, че А. П. е
категоричен, че колата му се управлява от различни лица в неговата фирма и
че когато тренира, той не носи мобилния телефон, а го оставя в колата да се
зарежда или в дома си. Съобщава лицата, които управляват тази фирмена
кола – колко са на брой и кои са, и е категоричен, че е спортувал същият ден,
когато е срещнал М.С. и той го е помолил, поради липса на книжка, да го
закара до фитнеса. Този факт се потвърждава от свидетелите С. –
собственикът на фитнеса, потвърждава се от К. А., който дава описание на
лицето, което е нанесло удара и е отишъл да вдигне пострадалия от земята,
пък пострадалият го напсувал и тогава той се върнал във фитнеса,
потвърждава се и от свидетеля Ш..
Спекулативни са твърденията пред Вас, изнесени днес от колегата В. в
насока, че той не бил си носил телефона, обаче получил три обаждания по
този телефон от брата на подсъдимия. Ами да, свидетелят П. казва: „Аз го
оставих пред фитнеса и си отидох пеш до вкъщи.“, като заявява, че живее на
4-5 минути пеш от този фитнес. Той се е намирал в своя дом, очевидно във
владение вече на мобилния си апарат, когато е получил тези обаждания.
По делото е прието и така е установено, че около 17:30 ч. влиза М.С.
във фитнеса, а според данните от проследяването на мобилните телефони,
обажданията от страна на М С. към П. са били някъде около 18:00 ч. П.
спокойно си е бил вкъщи още 20-25-30 минути е бил вкъщи, когато е получил
тези обаждания и в това няма никакво противоречие и няма никакво
разминаване.
Моля да приемете също така, че в тази част първоинстанционната
присъда в голяма степен лежи на предположения. Предположенията на съда
са свързани с това, че не може П. да спортува без мобилен телефон, че
непременно щом се движи телефонът му през някакви клетки, то и П. се
движи с този телефон. Извинявайте, ако така се доказват престъпленията,
това означава много невинни да си тръгнат с присъди.
Стигна се до там, че първоинстанционният съд твърди, че след като е
16
установено, че П. е носил мобилния си телефон, а то не е установено – това са
предположенията на съда, щом П. носи мобилния си телефон, но той казва, че
не го носи когато спортува, ерго той не спортувал същия ден. Това, ако не е
хипотеза, която не почива на абсолютно никакви доказателства, не знам кое
би било забранената от НПК хипотеза.
Моля, също така, да съобразите обстоятелството, че не се установява
телесна повреда по начина, по който е решило това да прави държавното и
частното обвинение.
На първо място, между единичната експертиза, изготвена от съдебния
лекар д-р М. и последващите комплексни експертизи има сериозно
противоречие и аз казвам, че това противоречие се намира в обстоятелството
извършен ли е или не преглед в Г. на дясното око, което би трябвало да е
здраво и дали вписванията по отношение на това дясно око са верни, или са
резултат на грешка. В единичната експертиза д-р М. твърди, че става дума за
грешка. В двойната експертиза вече твърдят, че не е грешка и че трябва да се
направят тези прегледи. Няма установена, обаче, по несъмнен начин телесна
повреда, която да води до пълна слепота на това ляво око, защото
обясненията, които днес даде д-р К. за това как минава през няколко етапа и
първоначално е нямал никакво зрение, после е добил някакво зрение, а след
това зрението изчезва, не дава отговор на въпроса само тя ли знае това нещо и
то е тайна за немските лекари? Излиза, че тези, които са преглеждали, които
са правили операции, които са правили манипулации, казват, че прогнозата е
за намаляване на зрението, а лекарката, която е извършила преглед и прочита
техните, да кажем, че са медицински, аз не твърдя, че са медицински
документи, казва, че те са имали оптимистична прогноза. Добре, от
обясненията, които тя даде пред Вас, че когато се направи тази манипулация,
която е направена в Г. първоначално се избистря зрението и т. н., но после,
при положение, че травмата е такава, то ще изчезне, това нещо само
българските лекари и д-р К. го знаят, а немските са решили да направят
оптимистична прогноза. Няма такава закономерност, очевидно е, че няма
такава закономерност, каквато заявява пред Вас д-р К., че непременно след
това ще се стигне до загуба на зрението. Имало е основание немските лекари
да говорят, че в бъдеще зрението ще намалее, но те не са записали, че то ще
стигне до пълна слепота. Защо е стигнало до пълна слепота, след като се
твърди, че в момента няма зрение, ние нямаме отговор на този въпрос. Във
17
всеки случай няма писмен отговор на този въпрос, защото основното на едно
експертно заключение е да е писмено. В залата могат да се уточняват някои
неща в писменото заключение, само че отговор на въпроса защо в Г. са
считали, че зрението ще намалява, а тук се твърди, че от самото начало е било
ясно, че няма да има зрение, ние нямаме, и тъй като има противоречиви
експертизи във Ваша тежест ще лежи това да изясните коя от тези експертизи
ще кредитирате и дали ще ги кредитирате по отношение на характера на
телесната повреда.
По същия начин стои въпросът с гражданския иск. Ако Вие приемете
тезата на първоинстанционния съд, ако направите извод, че е установено
авторството и приемете тезата на първоинстанционния съд, която
кореспондира на фактите, че е имало предизвикателно поведение от страна на
пострадалия, очевидно е, че гражданския иск не може да бъде уважен в
пълния размер, а трябва да съобрази и приноса на пострадалия. Говорим за
иска за неимуществени вреди.
От друга страна, обаче, искът за имуществени вреди е изцяло недоказан.
Представени са едни фактури, всички сме наясно как се установява връзката,
представени са едни фактури за проведени изследвания, за които няма
никаква яснота дали имат пряка връзка с повредата, или представляват
изследвания, които всеки може да си направи, за да види състоянието на
своето здраве, профилактики и т. н. Всичко това се установява с експертиза.
По делото не е поискана от частния обвинител такава експертиза. Експертиза
не е изготвена. Със свидетелски показания на пострадалия в предходно
заседание се опитаха да уточнят, само че това предходно заседание беше пред
друг състав на въззивния съд и Вие не можете да го ползвате поради простата
причина, че пред Вас не са събрани тези доказателства, се опитаха да кажат,
че фактура, която е издадена на лицето С.М., всъщност била фактура,
издадена за пострадалия П., обаче негов приятел е издал тази фактура, на
негово име била. Това, че е нощувало в „И.М.С-“ лице на име С.М., по какъв
начин се отразява на претенцията на пострадалия да получи обезщетение за
платеното от С.М. за този хотел?
Аз ще Ви моля да отхвърлите иска за имуществените вреди като
недоказан, а по отношение на неимуществени вреди, ако приемете, че е
установено по несъмнен начин авторството на деянието и решите, че точно
18
подсъдимият М.С. е извършителят, да съобразите конкретния принос на
пострадалия в нанасянето на този удар и съответно да определите
обезщетението по справедливост, като го намалите с този процент, с който
приемете, че пострадалият е допринесъл за увреждането.
В този смисъл моля за Вашия съдебен акт.
Адв. В. /реплика/: Уважаеми окръжни съдии, ще започна отзад напред
с аргументите, изложени от адв. Н..
Първо, дали е налице характера на телесната повреда: Загубата на
зрението при пострадалия е била налична още в момента на нанасяне на
удара, на получаване на травмата и тя е констатирана от лекарите в гр. П. при
изписването му. За загубата на зрението лекарите от гр. П. не са могли да
направят нищо. По същия начин те не са могли да направят нищо и за
запазването на органа, тоест на анатомичната цялост на окото. С тази цел
основно П. е отишъл в Г. – за да се запази анатомичната цялост на окото.
Както каза д-р К., това има единствено естетически ефект. Неговото око е
запълнено със силикон и затова не е изкуствено. Ако не беше отишъл в Г.,
трябваше окото му да бъде заменено с изкуствено. В края на краищата
ефектът, който е постигнат, има единствено естетически ефект, както вече
казах и се повтарям, но той не води до възстановяване на зрението в каквато и
да е степен, и медицинските документи, издадени и в България, и в Г. са в
тази насока. Това е подобрението, което са имали предвид най-вероятно
немските лекари като са издавали документа, а не прогноза, че той ще
прогледне. Сляп човек няма как да прогледне.
На второ място, относно това като анализираме действията на
подсъдимия, дали попадат в квалификацията на хулигански, непрекъснато
говорим за удар в единствено число. Моля да се има предвид, че ударът,
който е бил нанесен на пострадалия не е един. Един е този, който е причинил
травмата. Впоследствие самият пострадал каза, че неговият нападател се е
опитал повторно да го удари в лицето, той се е предпазил и се е свлякъл на
стълбите, след като се е свлякъл е бил ритнат с крак в областта на ребрата и
единствено неговата реплика: „Какво правиш? Извади ми окото!“ е спряла
нападателя от това да нанесе повече удари. Тоест целта на нападателя не е
била да го удари еднократно, а да му нанесе побой.
Като говорим за показанията на полицейските служители П. и Т.,
19
цитира се само частично казаното от тях от адв. Н.. Целият израз, използван
от тях, е следният: „Мисля, че е той, не съм сигурен, не виждам добре.“ Какво
очакваме от пострадал, чието око е извадено, какво друго може да каже?
Фактът, че казва: „Мисля, че е той.“ е ясен – и двамата свидетели го
потвърждават.
Характеристиката, която се коментира не е изготвена от разследващ
орган – тя е изготвена от районния инспектор, който обслужва улицата, на
която се намира адресът на подсъдимия. Когато обсъждаме показанията на
свидетеля П., неслучайно винаги се акцентира върху тях, защото един е
спорният въпрос – че нападателят е дошъл с лек автомобил „Д.“. Ние
твърдим, че тогава, когато този нападател е дошъл с „Д.“-та, единствено и
само той е пътувал в този автомобил. Свидетелят П. не е бил там и когато
бяха приобщени показанията на П. чрез прочитането им на досъдебното
производство, следва да се направи извод от тяхното съдържание: „Аз моя
телефон не го давам на друг да го ползва. Ползвам си го само аз, но не си
спомням дали точно по телефона ми се обадиха или по някакъв друг начин.“
В съдебно заседание тази негова позиция, с оглед напасването й към
защитната позиция на подсъдимия, претърпя известна метаморфоза: „Вижте
сега, може да съм бил с този телефон, може с друг да съм бил, ама същият ден
може и друг телефон да съм ползвал.“ Ами като е ползвал друг телефон, защо
точно на този три пъти му се обажда братът на подсъдимия, а не му се обажда
по другия телефон и защо когато друг не ползва неговия телефон, в рамките
на времето, когато той уж бил тренирал на Парк „О.“, са проведени около 38
разговора, 20 от които изходящи – той е търсил някого. Хем телефонът не в
него, защото тренира, хем 20 пъти някой се е обаждал от този телефон. Затова
твърдим, че неслучайна е тази позиция на П. – тя има една единствена цел,
която преследва, а именно да изгради алиби на подсъдимия. След като
подсъдимият смята, че не е той извършител на това деяние, защо са му
необходими шест или седем, станаха в един момент, осем свидетеля, които да
изграждат това алиби и за които се оказа, че откровено лъжат. Това е, което
исках да допълня.
Адв. Н. /дуплика/: Дуплика само по два пункта: Дали ударът е един,
два или три не променят субективната страна и не водят до извод за
хулигански подбуди тогава, когато е налице този личен мотив, за който вече
говорих.
20
Втората реплика, пак във връзка с телефона на П.: Също спекулативно
тук се говори за този телефон при положение, че П. казва: „Аз не го давам
съзнателно на някой, но когато той е в колата или в дома ми оставен, на него
отговарят хората, които са в колата или хората, които са в дома ми.“
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на жалбоподателя-подсъдим М.С.:
Нямам какво да добавя. Невинен съм. Не съм извършил това деяние.
ПОСЛЕДНА ДУМА на жалбоподателя-подсъдим М.С.: Невинен съм.
Нямам нищо общо със случая.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законния срок с
решение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:55 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21