Определение по дело №973/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./…….05.2020г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА

ИВАН СТОЙНОВ  МЛ.С.

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно частно гражданско дело № 973  по описа на ВОС  за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 15004/20.02.2020г. от „Електроразпределение Север“ АД , ЕИК *********,чрез процесуален представител срещу Определение № 2286/06.02.2020г. по гр.д. № 18397/2019г. по описа на 48 с-в ВРС, с което съдът на основание чл.248 от ГПК е допълнил Определение № 137 от 03.01.2020 г. в частта за разноските, като е осъдил И.Й.Т., ЕГН ********** и П.Й. Друмева , ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на „Електроразпределение Север“ АД , ЕИК *********сумата от 360 лева с ДДС  (триста и шестдесет лева) за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.

Въззивникът навежда доводи за незаконосъобразност на определението изразяващи се в следното: противоречие с разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК, Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и със задължителната практика на ВКС. Излага, че неправилно съдът е уважил възражението на ищците по чл.78 ал.5 от ГПК и е присъдил на ответника възнаграждение в минимални размери съгласно чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с параграф 2а от Наредба №1/2014 г. и то само за изготвяне на отговор на исковата молба без процесуално представителство.

Моли съда определението да бъде отменено както и да му се присъдят сторените в първа инстанция разноски в пълен размер, а именно – 996.00 лв. с ДДС. Претендират се разноски и за въззивното производство, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

В срока по чл.276  ал.1 от ГПК, въззиваемите чрез процесуалния си представител са депозирали отговор на жалбата, в който излагат становище за неоснователност на същата. Претендира оставянето й без уважение.  

Съдът, като взе предвид становищата на страните и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е  основателна.

За да постанови обжалваното определение ВРС е приел,че след като съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 130 ГПК, в която хипотеза съобразно чл. 78 ал. 4 ГПК, ответникът има право да му бъдат репарирани сторените разноски, такива му се дължат. Правилно съда е приел, че по дело има доказателства за сторени такива – адвокатско възнаграждение в размер на 996.00 лв..  Направеното с частната жалба възражение е, че  в случая неправилно съда е приложил нормата на  чл. 9 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Същото е   основателно. Няма спор, че освен изготвен отговор на исковата молба, по делото има договорено и процесуално представителство. Без значение е, че производството по делото е било прекратено, преди  по него ответника да е представляван от процесуалния си представител в о.с.з. В практиката си,вкл. и по чл.290 от ГПК, ВКС приема,че ищецът не може да иска отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК  да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия.  Прекратяването на производството и то поради насочването му към нелигитимиран ответник  са действия на ищеца, които се извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече, че настъпването им не е сигурно. Поради тази причина чл. 78 от ГПК не дава възможност на ищеца да се освободи от задължението си за заплащане на разноски.

В конкретната хипотеза, видно от Договор за правна защита и съдействие № 17613/02.12.2019г.същия  е сключен за процесуално представителство /вкл. и за изготвяне на отговор на исковата молба/  до приключване на съдебното производство, като е заплатен пълният размер на уговореното възнаграждение,преди постановяване на определението на съда за прекратяване на производството по делото.

Ето защо договореното и заплатено възнаграждение  на процесуалния представител на ответника се дължи в пълен размер, независимо че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед на който е определено същото.

По възражението за прекомерност.

В конкретната хипотеза следва да бъде съобразено възражението на въззиваемите/ ищци в първоинстанционно производство/ за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение на процесуалния представител на ответника. На същия следва да бъде присъдено такова в размер на 499 .00 лв. с ДДС в рамките  на минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от  Наредба №1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в сила към дата на договаряне и заплащане /.

С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е неправилно и  като такова следва да се отмени.

С оглед изхода на спора на въззивника следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 255.00 лева с ДДС съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.

 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 2286/06.02.2020г. по гр.д. № 18397/2019г. по описа на 48 с-в ВРС,в частта, с която  съдът е ОСЪДИЛ  И.Й.Т., ЕГН ********** и П.Й. Друмева , ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на „Електроразпределение Север“ АД , ЕИК *********, сумата от 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС  за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК,като  ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

 

ОСЪЖДА  И.Й.Т., ЕГН ********** и П.Й. Друмева , ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на „Електроразпределение Север“ АД , ЕИК ********* сумата от 499.00/четиристотин деветдесет и девет/  лева с ДДС  , на основание чл.78 ал.4 от ГПК.

 

            ОСЪЖДА И.Й.Т., ЕГН ********** и П.Й. Друмева , ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТЯТ на „Електроразпределение Север“ АД , ЕИК *********, сумата от 255.00/двеста петдесет и пет/ лева с ДДС, представляваща разноски във въззивното производство.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                    2.