РЕШЕНИЕ
№761 дата 10 юни
2022г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 19 май 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Г.
Прокурор: ………………….….
разгледа адм. дело № 2053 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000220004941-091-001/15.04.2021г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, частично
потвърден с Решение № 104/30.07.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас,
с който, в тежест на Р.Я.С. ***, са установени допълнителни задължения за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за отчетните 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г., в размери конкретно посочени и за които са начислени
съответните лихви.
Жалбоподателят Р.С. обжалва издадения ревизионен акт
като възразява, че органът по приходите без основание е отказал да цени
представени от него писмени доказателства за получени приходи от договор за
дарение, продажба на недвижим имот, договор за банков кредит. Оспорва също
установения размер на извършените разходи, като твърди, че е налице дублиране,
както и оспорва възприетото нулево начално салдо при изготвяне на паричния
поток. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощник, който поддържа жалбата, ангажира допълнителни доказателства в
подкрепа на своите твърдения и възражения, както и представя подробни писмени
бележки.
Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас, чрез
представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата и пледира за
нейното отхвърляне, алтернативно – определяне на задълженията според вариантите
на допълнителната съдебно-икономическа експертиза, в зависимост от това кои
факти ще се счетат за доказани, също ангажира допълнителни доказателства,
претендира разноски.
Данните от ревизионната преписка сочат, че със Заповед
№ Р-02000220004941-020-001/14.08.2020г. на началник сектор в ТД на НАП –
Бургас, изменена с последващи заповеди относно срока за извършване на
ревизията, е възложено извършването на ревизия на Р.Я.С. ***, с предметен
обхват – установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г.-31.12.2018г.
Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №
Р-02000220004941-092-001/10.02.2021г., като въз основа на съдържащите се в него
фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02000220004941-091-001/15.04.2021г.
от началник сектор „Ревизии” и главен
инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, с който, в тежест на ревизираното
лице Р.С., са установени допълнителни задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 5001,77лв., за 2015г. в
размер на 13764,20лв., за 2016г. в размер на 14717,01лв., за 2017г. в размер на
1285,02лв. и за 2018г. в размер на 4591,59лв. Начислени са и съответните лихви
за забава.
При оспорването по административен ред, с Решение №
104/30.07.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас, ревизионният акт е
частично отменен, съответно - задълженията са потвърдени в следните размери –
за 2014г. в размер на 4888,10лв., за 2015г. в размер на 10585,59лв., за 2016г.
в размер на 13734,83лв., за 2017г. в размер на 1229,91лв. и за 2018г. в размер
на 4591,59лв. Изчислени са и новите размери на лихвата за забава.
В хода на ревизията е извършено съпоставяне на
доходите на жалбоподателя с извършените от него разходи, като органът по приходите
е направил изследване и за предхождащата ревизирания период 2013 година. За тази година е възприето начално салдо на
парите в брой към 01.01.2013г. – 0,00лв. и крайно салдо към 31.12.2013г. –
0,00лв. По банковите сметки е установено наличие към 01.01.2013г. в размер на
7585,37лв., а към 31.12.2013г. - в размер на 119,60лв. Като доходи са възприети
възстановена парична сума от „Рантекс“ ЕООД в размер на 54740лв., както и
внесена по банкова сметка ***ер на 682,15лв.
Като разходи са отчетени такива за издръжка и живот в размер на
7742,56лв. (покупки, съгласно разплащателна сметка в ПИБ - 2626,32лв., вноски
по кредитна карта - 4837лв., плащания по банков път към ВИК - 68,57лв.,
плащания по банков път към ЕВН - 210,67лв.), разходи за погасяване на кредит -
6475,05лв., изплатено задължение към трето лице в размер на 19500лв.,
предоставени парични средства на „Рантекс" ЕООД в размер на 24730лв.,
внесени осигуровки за сметка на самоосигуряващото се лице в размер на 1476,72лв.,
местни данъци и такси в размер на 2,50лв. Или общо разходи – 59926,83лв. Видно
от РД, преди таблицата за Констатации за периода 01.01.2013-31.12.2013г.,
органът по приходите е посочил и разход от 36лв., но той не е включен в
таблицата от л.32 до л.34 на РД, респ. не е част от сумата на разходите (в
другите години разходите с аналогичен произход са посочени на ред 28 от
таблиците – други разходи). Видно от мотивите на горестоящия орган, касаещи
разходите за 2013г. установени в ревизията, той включва тази сума от 36лв., но
неправилно посочва, че ревизията е включила комунални разходи платени в брой на
стойност 442,06лв., каквито разходи през 2013г. не са извършени, такива не
присъстват и в таблицата от л.32 до л.34 от РД, като е видно, че такива разходи
са извършени през следващата 2014г. и са отбелязани на ред 15 от таблицата на
л.36, л.48 от РД. Видно от изложението в мотивите на директора на Дирекция
ОДОП, касаещи корекцията на част от фактическите констатации за 2013г., органът
посочва сумата от 9368лв. като разходи за извършени покупки, платени от
банковите сметки, плащания към експлоатационните дружества – 210,67лв. и
51,71лв., както и констатирано погрешно плащане в полза на трето лице в размер
на 19500лв., вместо 18000лв. и с тези посочени корекции е възприел общ размер
на разходите за 2013г. от 60052,27лв.
При така възприетите размери на доходите и разходите, както и
съобразявайки салдата по банковата сметка в началото и в края на годината,
горестоящият орган е определил положително превишение от 2835,65лв., за което е
посочил, че не представлява паричен остатък, а отразява резултат от съпоставка
за целите на ревизионното производство. Посочил е, че този приет размер на
разходите е благоприятен за лицето, тъй като не включва всички извършени разходи,
поради което може да се предполага, че след като няма декларирана от него
наличност на парични средства в брой към 01.01.2014г., то това установено
превишение е било изразходвано именно за такива неустановени и недокументирани
разходи, поради което е възприел за правилен изводът на ревизиращите органи за
крайно салдо на парите в брой към 31.12.2013г. в размер на 0,00лв.
За 2014г. констатациите по РД са следните: начално
салдо на парите в брой към 01.01.2014г. – 0,00лв. и крайно салдо към
31.12.2014г. – 0,00лв., тъй като жалбоподателят не е декларирал налични парични
средства в брой към тези дати, въпреки че е било изискано да го направи.
Наличните парични средства по банковите сметки към 01.01.2014г. са били в
размер на 119,60лв., а към 31.12.2014г. – в размер на 4447,61лв. Установените доходи са както
следва: възстановена парична сума от „Рантекс“ ЕООД в размер на 52026лв. и
внесена сума от трето лице в размер на 1502лв. по банковата сметка на Р.С..
Общо приходи – 53528лв. Констатирани са следните разходи: за издръжка и живот в
размер на 9285,79лв. (покупки, съгласно разплащателна сметка в ПИБ в размер на
410,18лв., вноски по кредитна карта в размер на 4910,63лв., вноски по втора
кредитна карта в размер на 3965,08лв.), комунални разходи в общ размер
442,06лв., вноски и лихви за погасяване на кредит - 6462,80лв., изплатено
задължение към трето лице в размер на 18000лв., дадени парични средства на
„Рантекс" ЕООД в размер на 63186лв., вноски за осигуровки - 1511,58лв. и
задължения за местни данъци и такси в размер на 329,46лв. Или общо разходи – 99217,69лв. Горестоящия
орган е уважил възражението на жалбоподателя и е посочил, че в разходите не
следва да се включват вноските по банковите сметки и тези по кредитните карти,
като от значение е само плащанията с тях, които следва да се считат за разходи,
поради което, извършвайки съответните корекции в тази част, е достигнал до
извод за направени разходи в размер на 98080,97лв. – органът е посочил разходи
за покупки с банкови карти на обща стойност 7970,53лв., вноски за банков кредит
– 6482,35лв. (правилната сума е 6462,80лв. видно от таблицата в РД – л.18, но
крайният сбор на разходите е верен), комунални разходи – 455,40лв. за ток и
165,22лв. за вода, като останалите разходи по паричния поток остават некоригирани,
съобразно таблицата в РД (л.35, 36 и 37).
При тези стойности на установените доходи и разходи и при съобразяване
началното и крайно салдо по банковите сметки, констатирано е превишение на
разходите в размер на 48880,98лв., която сума е счетена като доход от други
източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а стойността на превишението
представлява основата за облагане с данък, който за тази календарна 2014г. е
определен в размер на 4888,10лв.
За 2015г. приетото начално салдо на парите в брой към
01.01.2015г. е 0,00лв. и крайно салдо към 31.12.2015г. – 0,00лв., тъй като
жалбоподателят не е декларирал налични
парични средства в брой към тези дати. Установени са банковите наличности, като
към 01.01.2015г. те са в размер на 4447,61лв., а към 31.12.2015г. са установени
в размер на 5049,96лв. По отношение на доходите са констатирани такива от
трудови правоотношения в размер на 42,33лв., получено парично обезщетение от
НОИ в размер на 163,02лв., натрупана лихва по депозит в ПИБ в размер на 98,65лв.,
внесена сума от трето лице в размер на 1500лв. по банковата сметка на Р.С..
Общо приходи – 1804лв. Относно разходите са калкулирани такива за издръжка и живот в размер на 19569,13лв.
(покупки, съгласно разплащателна сметка в ПИБ в размер на 1104,05лв., вноски по
кредитна карта 8166,44лв., вноски по втора кредитна карта 10298,64лв.), платени
вноски и лихви по банков кредит в размер на 6450,70лв., изплатено задължение
към трето лице в размер на 18000лв., вноска в капитала в "Хилтекс"
ЕООД в размер на 5000лв., допълнителни
парични вноски в „Рантекс" ЕООД в размер на 54700лв., внесени осигуровки в
размер на 1468,36лв., публични задължения за МДТ в размер на 155,43лв.,
преведени суми на "Рантекс" ЕООД от личната банкова сметка *** Р.С. в
общ размер от 32000лв., върната сума на
трето лице в размер на 1500лв. в брой. Или общо разходи – 137343,62лв.
Горестоящият орган е счел за основателно възражението, че в разхода не следва
да се включват вноските по кредитните карти, което би довело до дублиране, като
от значение е плащането с тях, а не направените вноски и постъпления.
Допълнително е установил също, че сумата по паричния поток от 32000лв. се
включва в сумата от 54700лв. внесена в „Рантекс“ ЕООД, поради което следва да
бъде изключена от разходите. При тези нови данни е посочил, че установените
плащания за покупки на стоки и услуги са в размер на 19783,09лв., към тях са
прибавени останалите разходи, съобразно паричния поток по РД и като е изключена
сумата от 32000лв. е установен общ размер на разходите – 107057,58лв. При
съобразяване сумите по началното и крайно салдо по банковите сметки,
констатирано е превишение на разходите в размер на 105855,93лв., която сума е
счетена като доход от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а стойността
на превишението представлява основата за облагане с данък по чл.17 от с.з.,
който за тази календарна 2015г. е определен в размер на 10585,59лв.
За 2016г. приетото при ревизията начално салдо на
парите в брой към 01.01.2016г. е 0,00лв. и крайно салдо към 31.12.2016г. също
0,00лв., поради недеклариране на налични парични средства в брой към тези дати.
Установените наличности по банковите сметки са съответно 5049,96лв. към
01.01.2016г. и 4164,32лв. към 31.12.2016г. Като получени доходи са установени
такива по трудови правоотношения в размер на 1900,89лв., възстановени парични
средства от „Рантекс" ЕООД в размер на 26250лв. и лихва по свободен
депозит в ПИБ в размер на 3,59лв. Общо приходи – 28154,48лв. Като извършени
разходи са приети тези за издръжка и живот в размер на 16259,61лв. (покупки,
съгласно разплащателна сметка в ПИБ в размер на 3436,03лв., вноски по кредитна
карта в размер на 3763,84лв., вноски по втора кредитна карта в размер на
268лв., вноски по трета кредитна карта 8791,74лв.), извършени плащания в брой
към ЕВН в размер на 97,13лв., направени погасителни вноски и лихви по кредит в
размер на 22509,80лв., изплатено задължение към трето лице в размер на
18000лв., направени допълнителни парични вноски в „Хилтекс" ЕООД в размер
на 107730лв., дадени парични средства на „Рантекс" ЕООД в размер на
5000лв., суми за осигуровки за сметка на самоосигуряващото се лице в размер на
1476,72лв. и такива за местни данъци и такси в размер на 177,96лв., покупки в
размер на 12лв. (съобразно дневниците на регистрираните по ЗДДС лица), както и
даден заем на трето лице в размер на 4950лв. Общо разходи – 176213,22лв.
Горестоящият орган е уважил възражението относно направените вноски по
кредитните карти като включени в разходите и установил плащания през годината
за покупка на стоки и услуги съобразно движенията по банковите сметки в общ
размер от 17728,59лв. Констатирал е техническа грешка относно размера на
погасителните вноски за кредит, които в РД са калкулирани в двоен размер, като
следва да се считат за извършени в размер на 11254,90лв., коригирал е също така
разходите за електроенергия, като е съобразил сумите платени в брой и по банков
път. Останалите разходи по паричния поток са счетени за правилно установени.
Съобразно констатираните доходи, коригираните разходи и стойностите на салдата
по банковите сметки в началото и края на годината, горестоящият орган е
установил превишение на разходите над получените доходи в размер на
137348,31лв. и тъй като не е известен вида на дохода за покриване на тези
разходи, същите са счетени като доход от други източници по смисъла на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ, а стойността на превишението представлява основата за облагане с
данък по чл.17 от с.з., който за тази календарна 2016г. е определен в размер на
13734,83лв.
За 2017г., аналогично, началното салдо на парите в
брой е прието 0,00лв., както поради констатацията за предходната година, че в
края й не са установени разполагаеми средства, така и поради това, че лицето не
е декларирало налични парични средства в брой, както и крайното салдо към
31.12.2016г. също – 0,00лв. Банковите сметки към 01.01.2017г. са били с
наличност в размер на 4161,32лв., а към 31.12.2017г. - в размер на 4511,40лв.
Доходите са установени от следните източници - от трудови правоотношения - в
размер на 1903,31лв., получено парично обезщетение от НОИ в размер на
192,64лв., лихва по свободен депозит в ПИБ в размер на 0,78лв., възстановени
парични средства от „Рантекс" ЕООД в размер на 1007,68лв., възстановени
допълнителни парични вноски от „Хилтекс" ЕООД в размер на 52400лв. и
върнат заем от трето лице в размер на 4950лв. Общо приходи – 60454,41лв. В
извършените разходи са включени тези за
издръжка и живот в размер на 4118,92лв. (покупки, съгласно разплащателна сметка
в ПИБ в размер на 1462,33лв., вноски по кредитна карта в размер на 1599,51лв.,
вноски по втора кредитна карта в размер на 683,08лв., вноски по трета кредитна
карта в размер на 374лв.), вноски и лихви за погасяване на кредит -
26709,43лв., изплатено задължение към трето лице в размер на 16000лв., дадени
парични средства на „Рантекс" ЕООД в размер на 24318,47лв., платени
осигуровки за сметка на самоосигуряващото се лице - 1619,71лв., платени местни данъци и такси в размер на 176,03лв. и
покупки в размер на 12 лв. (от дневниците на регистрираните по ЗДДС лица). Или
общо разходи – 72954,56лв. Пред горестоящия орган отново е направено и
съответно – уважено възражението относно включването на вноските по кредитните
карти като разходи, като от движението на банковите сметки за извършени
плащания на стоки и услуги органът е
установил такива на обща стойност 3567,82лв. Останалите разходи са счетени за
правилно определени в РД. В резултат на извършените корекции разходите са
изчислени в размер на 72403,46лв. и предвид установените доходи и салдата по
банковите сметки, установеното превишение на разходите над доходите е в размер
на 12299,13лв. и поради неизвестност на дохода за покриване на тези разходи,
той е счетен като такъв по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, а стойността му
представлява основата за облагане с данък по чл.17 от ЗДДФЛ, който за тази
отчетна година е определен в размер на 1229,91лв.
За 2018г. ревизията отново е възприела начално салдо
на парите в брой – 0,00лв., както поради констатирания недостиг от предходната
година, така и поради липса на декларирани парични средства в брой както в
началото, така и в края на годината, поради което и крайното салдо е също
0,00лв. Наличните парични средства по банкови сметки към 01.01.2018г. са
установени в размер на 4511,40лв., а към 31.12.2018г. - в размер на 1120,95лв.
Доходите са установени от следните източници - от трудови правоотношения - в
размер на 1973,46лв., възстановени парични средства от „Рантекс" ЕООД в
размер на 24449,35лв., получен заем от трето лице по банковата сметка -
6500лв., или общо доходи – 32922,81лв. В частта за извършените разходи са
включени тези за издръжка и живот в размер на 4429,99лв. (покупки, съгласно
разплащателна сметка в ПИБ в размер на 1462,33лв.), вноски и лихви за
погасяване на кредит - 14656,46лв., дадени парични средства на „Рантекс"
ЕООД в размер на 52819,68лв., направени допълнителни парични вноски в
„Хилтекс" ЕООД в размер на 1670лв., внесени осигуровки за сметка на
самоосигуряващото се лице в размер на 1915,56 лв., платени местни данъци и
такси в размер на 166,36лв., покупки в размер на 71,14 лв. (от дневниците на
регистрираните по ЗДДС лица) и върнат заем в брой на трето лице в
размер на 6500лв. Общо разходи – 82229,19лв. При оспорването по административен
ред горестоящият орган е възприел изцяло фактическите констатации относно
получените доходи и извършените разходи и въз основа на тях, както и съобразно
салдата по банковите сметки, е потвърдил установеното превишение в размер на
45915,93лв., счетено като доход по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и
представляващ основата за облагане с данък по чл.17 от с.з., който за тази
отчетна година е определен в размер на 4591,59лв.
Горните констатации за всички ревизирани години са
преценени като такива, попадащи в хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а
именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период, поради което органът по приходите е преминал към
особения ред на извършване на ревизията по чл.122 от ДОПК, за което
ревизираното лице е било надлежно уведомено.
Жалбоподателят възразява, че органът по приходите не е
съобразил наличните в предхождащ началото на ревизията период парични средства
в брой, за които той е посочил като източници направено дарение от неговия баща
в размер на 230000лв. през 2012г., продажба на недвижим имот-апартамент също
през 2012г. на стойност 62700лв., както и банков кредит от 2012г. в размер на 54000лв.,
поради което твърди, че към началото на 2013г. е разполагал с около 300000лв.,
които е следвало да бъдат взети предвид при определяне на началното салдо за
първата от ревизираните години – 2014г.
Органът по приходите е извършил анализ на представените
доказателства за притежанието на горните суми, проследил е тяхното движение,
като по отношение на дохода с посочен източник - дарение от родител в размер на
230000лв., съгласно договор за дарение от 04.06.2012г., органът по приходите е
посочил, документът е без нотариална заверка, а дарителят Я. Радев С. е починал
и не може да се извърши проверка на твърдението за дарената сума, но е
направена служебна справка за периода от 01.01.2000г. до 31.05.2012г., за който
е установено, че дарителят е пенсионер, а получаваната пенсия в този период е в
диапазона 105,62лв. - 411,52лв., както и няма данни за подадени декларации по
чл. 50 от ЗДДФЛ. Счел е за недоказани твърденията на жалбоподателя, че източник
на дарените средства са както доходите от работа, така и такива от
селскостопанска дейност, която жалбоподателят е посочил, че дълги години е била
освободена от данъци, поради което земеделските производители не са подавали
ГДД. Позовал се е също така на липса на доказателства
за предаването на сумата в брой, както и за наличността й към 01.01.2013г.
По отношение на дохода от продажба на апартамент е
установено, че продажбата е извършена на 22.05.2012г. за сумата от 62700лв., за
която в нотариалния акт е отбелязано, че е платена по банков път преди сделката.
Органът по приходите не е установил наличието на банкова сметка, ***тва от
продажбата, респ. към 01.01.2013г. няма такава наличност, както и не е намерил
данни за извършени тегления на такава стойност, респ. жалбоподателят не е
представил исканите му банкови извлечения. Тезата на жалбоподателя е, че след
като сумата не е била налична по банковите сметки означава, че е била изтеглена
и тъй като не е извършвал покупки на значителна стойност, следва да се приеме
за налична към 2013г. Органът по приходите е посочил, че независимо че не са
били установени такива покупки, то е установено плащане на значителна стойност
по сключена Спогодба по чл. 365 от ЗЗД от 06.11.2012г. между В.Г.и Р.Я.С.,
съгласно която в деня на подписването ѝ жалбоподателят С. се е задължил
да преведе сума в размер на 50000лв., а остатъкът от 88000лв. да заплаща на
равни 59 месечни вноски по банков път, поради което е обосновал извод за
изразходени 50000лв. през 2012г. за погасяване на задължения.
Другият сочен източник на доходи е получен банков кредит от СИ Банк ЕАД на 21.08.2012г.
в размер на 54000лв., представляващ целеви заем - за довършителни работи,
подобрения, ремонт, преустройство на апартамент № 2, находящ се на адрес в гр.
Бургас, жк. Меден Рудник, бл. 242, ет. 2. За тази сума жалбоподателят е
посочил, че само част от нея е вложена в ремонт, като всъщност кредитът е бил изтеглен с цел да подпомогне
бизнеса си. В ревизията констатациите са различни - кредитът е бил усвоен на
21.08.2012г., като на 30.08.2012г. сума от 52000лв. е била внесена на депозит,
който е бил закрит на 31.10.2012г. и преведена същия ден на Г.М.С., с посочено
основание – заем. Установено е, че крайното салдо на сметката към 31.12.2012г.
е 349,18лв., поради което органът по приходите е приел, че сумата по този
банков кредит не е била налична към 01.01.2013г.
Органът по приходите е събрал данни и относно
твърдението за наличието на натрупани лични средства от трудова и други дейности
на жалбоподателя през годините. В тази връзка е установено, че за периода от
01.01.2000г. до 31.12.2012г. Р. С. има
деклариран осигурителен доход от трудова дейност (преди облагане) в общ размер
3306,71лв., като не са установени други източници на доходи. Установени са
покупки на имоти през 2008г., единият от които на стойност 76000лв., за другите
не са посочени стойностите. Констатирани са направени плащания - допълнителни
парични вноски в „Рантекс“ ЕООД на 05.01.2012г. в размер на 40000лв. и на
13.03.2012г. в размер на 70000лв. При тези данни органът по приходите е
посочил, че доходите на жалбоподателя за този период 2000г. – 2012г. са
многократно по-малки от извършените от
него разходи, поради което е обоснован извод за липсата на налични спестявания
към 01.01.2013г. Обобщено е, че през 2012г. жалбоподателят С. е имал доказани източници на доходи в общ размер на
116 418,18лв., от които - продажба на апартамент - 62700лв., банков заем -
52000лв. (след приспадане на банкови такси) и работна заплата - 1718,18лв. Установените извършени разходи
през 2012г. са - 52000лв. предоставен заем на Г.М.С., 110000лв. направени
допълнителни парични вноски в „Рантекс“ ЕООД, 50000 лв. изплатено задължение по
сключена спогодба, разходи за ремонт на
апартамент с неустановен размер, разходи за живот с неустановен размер. При
извършената съпоставка на така възприетите доходи и разходи на лицето за 2012г.
е констатирано, че разходите надвишават доходите, поради което е обоснован
извод, че жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства в брой към
31.12.2012г., респ. възприето е начално салдо на парите в брой към
01.01.2013г.– 0,00лв.
Жалбоподателят оспорва определеното от органа по
приходите начално салдо към 01.01.2014г., формирано в резултат на некредитиране
на доказателства за налични парични средства в брой в период съвсем близък до
ревизията - 2012г.-2013г., с посочените
по-горе източници – дарение, продажба на имот и изтеглен банков кредит.
Възражението съдът счете за неоснователно.
По делото е наличен съставен договор за дарение от
04.06.2012г., в който е посочено, че дарителят – Я. С., баща на жалбоподателя,
му дарява парична сума в размер на 230000лв., които парични средства ще бъдат
дадени в брой, предоставяни за лични нужди. Дарителят е починал на
01.10.2012г., поради което тази дата следва да се счита достоверна по отношение
на третите лица. Предвид предмета на дарението по този договор, неговият
характер е реален, като предаването на вещта, в случая – пари, подлежи на
доказване на общо основание и то не се подразбира с факта на сключване на
договор. Доказателства за получаването на сумата не са налице. Разпитаният по
делото свидетел М.С. разказа, че бащата Я. С. все споменавал, че имал спестена
сума към 200000лв., която ще даде на Р., „но какво му е дал, не съм се
интересувал“. В този смисъл, свидетелят възпроизвежда думи на друго лице, без
да знае как са се развили впоследствие намеренията и отношенията между лицата,
още по-малко да е техен очевидец, в частност – при съставяне на договора и
предаване на дарението. Изводът на органа по приходите относно недоказана
възможност дарителят да разполага със средствата, които се твърди да е дарил,
също е обоснован с проведеното изследване относно възможните източници на
доходи на дарителя, изложено по-горе в мотивите. В тази връзка св.М.С. сподели,
че бащата на жалбоподателя, в периода 1990г.-2014г. се занимавал с отглеждането
на животни – прасета за угояване, които свидетелят предавал от негово име в
кланицата в Карнобат, вземал парите и му ги предавал, като за едно изкупуване
получавал около 6000лв. Когато започнала инфлацията през 1990г. получаваните
пари обменял в долари. Разказа също, че бащата на жалбоподателя се занимавал и
със земеделие, като отглеждал домати и зеле, които ходели да продават по
селата, а доматите предавали и във фабрика по около 10 тона. Така изнесеното от
свидетеля не доказва наличието у дарителя на парична сума в брой от 230000лв.
Дори да са верни твърденията за извършване на дейности по животновъдство и
земеделие, то те не доказват наличието на посочената сума, тъй като е
неустановимо нито колко животни са били гледани, колко пъти са били предадени,
като твърдяната сума за едно предаване от 6000лв. със сигурност не може да бъде
една и съща за период продължил повече
от 20години, деноминацията на лева през 1999г. също влияе в значителна степен.
По отношение на дейностите по земеделие е неустановимо също нито какво
количество продукция – домати и зеле са били произвеждани за повече от
20години, нито на каква стойност е била изкупувана реколтата. При тези данни
съдът счете за обоснован извода на органа по приходите за недоказаност
притежанието у дарителя на средства в размер на 230000лв. към м.06/м.10.2012г.
Следва да се приеме, че този източник на доходи остава недоказан и с основание
не е включен при установяване на наличностите на парите в брой.
По отношение на продажбата на имот през 2012г.
жалбоподателят е представил Нотариален акт № 180/22.05.2012г., видно от който,
продал е недвижим имот, представляващ апартамент в гр.Бургас, за сумата от
62700лв., с отбелязване, че е платена изцяло по банков път преди сключване на
сделката. Отбеляза се по-горе в мотивите, че органът по приходите не е намерил
данни за наличие на банкова сметка, ***, нито данни за нейното изтегляне. Дори
да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че след като не е налична
по банковите сметки, това означава, че сумата е била изтеглена и на това
основание следва да се счита за част от парите в брой при определяне на
началното салдо, то няма данни кога е била изтеглена, за да се прецени
възможното й наличие в този пълен размер към 01.01.2014г., а от друга страна е
установено плащане през м.11.2012г. на значителна стойност – 50000лв. за
погасяване на задължение за спогодба, за което жалбоподателят не сочи източник
за покриването му. В жалбата страната посочва, че парите от сделката незабавно
са били изтеглени и ги е съхранявал в брой, за което ще представи
доказателства, но такива не са ангажирани по делото. В този смисъл съдът счете
за недоказано твърдението за наличието на сума в брой в размер на 62700лв. към
01.01.2013г. или 01.01.2014г.
На 02.08.2012г. жалбоподателят е изтеглил банков
кредит в размер на 54000лв., като видно от т.І.1. на договора кредитът е
отпуснат с цел извършване на строителни работи на недвижим имот – апартамент в
гр.Бургас. Първоначално е дал обяснения, че кредитът е използван за развиване
на бизнеса му, но впоследствие е установено, че отпуснатата сума е вложена в
депозит на 30.08.2012г., който е закрит на 31.10.2012г., като сумата от
52000лв. е преведена като заем на Г. С.. По делото беше разпитан като свидетел
лицето получило сумата, като посочи, че първоначално жалбоподателят му е дал
сума в размер на 11000лв., а след това му е дал и разликата до 60000лв.,
колкото са били необходими на свидетеля за закупуването на камион. Документи за
договора не са били съставяни. Свидетелят каза, че е изтеглил сумата, но тъй
като впоследствие се разубедил за покупката, след около два месеца върнал на
жалбоподателя парите в брой. Съдът не кредитира тези показания както поради
възможна заинтересованост предвид роднинските отношения с жалбоподателя, така и
поради противоречието им с други данни по делото. Свидетелят уточни, че е
върнал, колкото са му били дадени, както посочи - 60000лв., но твърдение от
жалбоподателя за такава дадена сума няма, което би означавало, че през 2012г.
той е направил още един разход от 8000лв., неустановен в ревизията, а от друга
страна връщането на сумата в брой остава недоказано. Също така, тези показания
влизат в пълно противоречие с твърденията на жалбоподателя изложени в жалбата
му пред горестоящия орган – „Действително
част от този кредит е бил вложен в ремонт, но основната цел на изтеглянето му е
била подпомагане на бизнеса ми. Тъй като по-лесно беше да получа кредит като
физическо лице, а и съобразно клаузите на договора не следваше да се
предоставят фактури за извършените СМР, то това беше начина да си осигуря
оборотни средства, които вложих във фирмата си впоследствие. Това е ноторно
известна практика и се удивлявам, как един съвсем логични и ясни житейски факти
тенденциозно се изкривяват от органа по приходите, който като че ли не живее в
същото общество и време като нас.“. Напълно липсват твърдения изтеглената
сума да е била дадена в заем, а още по-малко впоследствие да е била върната. За
пръв път такова твърдение за даден и върнат заем се излага в жалбата пред съда,
поради което е обективно невъзможно да се прецени кое е вярното твърдение в
двете жалби – дали влагането на кредита частично в ремонт и частично за
подпомагане на собствения бизнес или даването му изцяло в заем на трето лице.
Това допълнително компрометира процеса на пълно насрещно доказване. С тези
съображения съдът счете за недоказан този източник на доходи налични в брой към
01.01.2013г., който да бъде съобразен, респ. да повлиява началното салдо към
01.01.2014г.
С оглед изложените мотиви относно недоказаност
наличието на парите в брой с източници – договор за дарение, продажба на имот и
банков кредит през 2013г. и към 01.01.2014г., то следва да се приеме, че
правилно не са били включени в началното салдо, респ. следващите се от него
резултати за превишение на разходите над доходите през ревизираните години обосновават
извода за наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.
По отношение възражението на жалбоподателя, че както
ревизиращият екип, така и горестоящият орган са установили положително салдо в
края на 2013г., което не е било зачетено като начално такова за ревизирания
период към 01.01.2014г., съдът съобрази следното: Видно от крайните стойности в
таблицата от РД за съпоставка на приходи и разходи за периода
01.01.2013г.-31.12.2013г. установени са наличните парични средства по банковите
сметки с начално салдо 7585,37лв., приходи в размер на 55422,15лв., разходи в
размер на 59926,83лв. и крайно салдо по банковите сметки в края на периода в
размер на 119,60лв. Това формира краен положителен резултат в размер на
2961,09лв. Горестоящият орган, понеже е извършил корекции, касаещи установените
разходи, е определил техния общ размер от 60052,27лв., в резултат на което
неговият извод е за положително превишение в размер на 2835,65лв. Посочил е, че
сумата не представлява паричен остатък, а отразява резултат от извършена
съпоставка за целите на ревизионното производство, както и че чрез нея се
компенсират неустановени и недокументирани разходи, като напр. такива за
издръжка и живот, чиито стойности са определени само въз основа на транзакции с
банкови карти, а и след като лицето не е декларирало пари в брой към началото
на 01.01.2014г. следва да се счита, че това превишение е било изразходено и на
тези основания също е възприел крайно салдо към 31.12.2013г. на парите в брой –
0,00лв. В този смисъл, сумата по установеното превишение не „изчезва“, както
посочва страната в жалбата, а се счита за изразходена. Мотивът, че сумата не
представлява паричен остатък, а само сравнение на две стойности, не се възприе
от съда. Ако сумата е само резултат от сравнение, не става ясно за какви цели
на ревизионното производство се извършва, след като тя не се ползва по никакъв
начин и ако тя е само декларативна неясно остава каква е необходимостта от
извършване на изследването. Също така, мотивът, че би била изразходена за
издръжка и живот е само предположение. В този смисъл съдът счете, че
положителният паричен остатък в края на 2013г. следва да участва при формиране
на началното салдо към 01.01.2014г. Следва да бъде зачетена сумата, установена
от горестоящия орган, определена след извършени корекции в разходите, в
резултат на направено от жалбоподателя възражение за неправилно включена в тях
сума в размер на 4837лв. – вноски по кредитна карта, което възражението
страната счита, че не е било уважено за 2013г., за разлика от уважаването му за
всички следващи години. Видно от мотивите на горестоящия орган сумата от
4837лв. не е включена в установените от него разходи. Той обаче е установил
разходи за покупки не само в размер на 2626,32лв., както е установил
ревизиращият екип, но и разходи за покупки по още две банкови сметки за суми в
размер на 3619,80лв. и 3121,88лв., добавил е комуналните разходи – 210,67лв. за
ток и 51,71лв. за вода, коригирал е размера на платено задължение към трето
лице от 19500лв. на 18000лв., а останалите разходи по таблицата в РД са
останали непроменени, в резултат на което е определил общо разходи в размер на
60052,27лв. Неоснователно съдът счете възражението на страната, че след като се
изключи от разходите сумата от 4837лв., то положителното превишение в края на 2013г.
е в размер на 7320,03лв. Неясно остава как жалбоподателят достига до тази
стойност, но за да се получи цифра от този порядък означава, че не е включил в
разходите плащанията от трите банкови сметки.
По делото беше назначена съдебно-икономическа експертиза,
като основното заключение по нея беше
изготвено във вариант, при който в началното салдо на разполагаемите средства
към 01.01.2013г. да се включат сумите по договор за дарение на стойност
230000лв., продажба на недвижим имот на стойност 62700лв. и договор за банков
кредит в размер на 54000лв. При така заложени изходни показатели вещото лице
даде заключение, че за ревизираните 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. не се
констатира превишение на разходите над приходите, поради което данък по чл.17
от ЗДДФЛ не е дължим. Превишение е констатирано само за 2018г. в размер на
15393,48лв., следващият се данък за което е в размер на 1539,35лв., ведно с
лихва в размер на 306,18лв. Съдът не кредитира този вариант на експертизата
поради изложените по-горе мотиви по обсъждането на тези източници на доходи,
които съдът счете за недоказани.
Беше изготвена и допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, разработена в два варианта. При първия вариант, за определяне на
началното салдо на разполагаемите средства се изключват горните източници на
доходи – договор за дарение, продажба на недвижим имот и банков кредит, в който
случай вещото лице констатира превишение на разходите над доходите през 2014г.
в размер на 46613,75лв., което определя данък в размер на 4661,38лв., превишение
през 2015г. в размер на 105768,21лв., което определя данък в размер на
10576,82лв., превишение през 2016г. в размер на 130028,90лв., което определя
данък в размер на 13002,89лв., превишение през 2017г. в размер на 12117,23лв.,
което определя данък в размер на 1211,72лв. и превишение през 2018г. в размер
на 39431,99лв., което определя данък в размер на 3943,20лв. При втория вариант
на експертизата, за определяне на началното салдо на разполагаемите средства се
изключват два от горните източници на доходи – договор за дарение и продажба на
недвижим имот, като се включва сумата от 52000лв. по банковия кредит, в случай,
че съдът кредитира показанията на св.Г.С. за връщане на тази сума дадена като
заем. При този вариант вещото лице установи, че за 2014г. не е налице
превишение на разходите над доходите, поради което и не е дължим за определяне
данък по чл.17 от ЗДДФЛ, за 2015г. установи превишение в размер на 100381,96лв.
и дължим данък – 10038,20лв., за следващите години установи аналогични на първия
вариант превишения – за 2016г. в размер на 130028,90лв., съответно - данък в
размер на 13002,89лв., за 2017г. в размер на 12117,23лв., съответно - данък в
размер на 1211,72лв. и за 2018г. в размер на 39431,99лв., съответно - данък в
размер на 3943,20лв. Поради изложените по-горе мотиви при обсъждането на
свидетелските показания и разнопосочните данни относно ползването на сумата по
банковия кредит, съдът не кредитира този втори вариант на експертизата.
Паричният поток следва да се формира съобразно механизма
по първия вариант на експертизата, но са необходими известни корекции на
стойностите, тъй като се констатира, че посочените от вещото лице не
съответстват на данните по делото.
При установяване на разполагаемите парични средства
към 31.12.2013г. вещото лице е намерило стойност в размер на 60536,64лв., като
при формирането й неговите констатации относно платените суми за комунални
разходи, вноски за погасяване на кредит и извършени плащания на стоки и услуги
с банкови карти, се различават от установеното в хода на ревизията и пред
горестоящия орган, който е установил разходи в размер на 60052,27лв. Това
съответно повлиява и върху стойността на положителния паричен остатък, който
вещото лице е определило в размер на 2470,88лв., а горестоящият орган – в
размер на 2835,65лв. Следва да бъде зачетена тази последна стойност, от една
страна за да не се влошава положението на оспорващия, а от друга страна не
става ясно защо вещото лице посочва разходи за погасяване на кредит в общ
размер от 6529,95лв., след като видно то банковите извлечения за този вид
плащания те са в размер на 6475лв., както и не става ясно въз основа на какви
данни е приел извършени плащания за покупки в размер на 9518,23лв., след като
органът е установил такива в размер на 9368лв.
При формирането на паричния поток за 2014г. следва да
бъдат заложени като налични пари в брой – 2835,65лв., налични в банкови сметки
– 119,60лв., или общо – 2955,25лв. Установените доходи са 53528лв. Вещото лице
е посочило разходи за комунални услуги в размер на 655,48лв., докато органът е
установил такива в размер на 620,62лв. Вещото лице е установило плащания на
стоки и услуги с банкови карти в размер на 8000,15лв., докато органът е
установил такива в размер на 7970,53лв. Вещото лице е установило общо разходи
през 2014г. в размер на 98165,02лв., докато органът е установил такива в размер
на 98080,97лв. Аналогично на изложеното по-горе, следва да бъде възприета
стойността на разходите, установени от органа. Наличните средства в края на
периода по банковите сметки са в размер на 4447,61лв. При така установените
стойности резултатът към 31.12.2014г. е превишение на разходите над доходите в
размер на 46045,33лв. ((2835,65+119,60+53528) – (98080,97+4447,61)) и това
следва да бъде данъчната основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ за определяне на
данъка, съобразно ставката по чл.48 от с.з. – в размер на 4604,53лв., ведно с
лихва за забава в размер на 2823,86лв. Лихвата съдът определя за периода
01.04.2015г. – 15.04.2021г. – аналогично на горестоящия орган, за целите на
съпоставимостта при определяне на разноските. Ревизионният акт следва да бъде
изменен в посочения смисъл.
За 2015г. не се констатират парични наличности в брой,
не са декларирани такива, както и няма разпологаема сума от предходен период.
Наличностите по банковите сметки са в размер на 4447,61лв. В частта относно
постъпленията на парични средства посочените от вещото лице – 304лв. частично
съвпадат с установените в хода на ревизията. Към тях обаче, неясно защо, не е
включена и сумата от 1500лв. постъпила по банковата сметка на жалбоподателя,
който доход е установен от органа по приходите и включен в потока. Доходите
следва да се считат в установения от ревизията размер – 1804лв. При
определянето на разходите вещото лице е посочило стойност в размер на 105469,86лв.,
като констатациите му частично се отличават от установеното в хода на ревизията
и горестоящия орган - по отношение на погасителните вноски е посочил сума в
размер на 6467,19лв., като видно от таблицата в РД на л.39 погасителните вноски
са на стойност 6450,70лв. Извлякъл е отделно разходите за комунални услуги в
размер на 875,72лв., като всъщност те са част от банковите плащания, но видно
от извлечението за 2015г. тези разходи са на стойност 927,44лв. Посочил е
сумата на плащанията по банковите карти – 18803,16лв.. Установил е общо разходи
в размер на 105469,86лв. Горестоящият орган е извършил корекции на разходите,
като е уважил възражението за дублиране на сумата от 32000лв. поради което е
установил нов размер на разходите – 107057,58лв., но остава неясно как е
достигната тази стойност, тъй като са коментирани само покупките на стоки и
услуги с банкови карти в общ размер от 19783,09лв. и въпросните 32000лв. Ако се приеме, че
останалите разходи остават непроменени съобразно таблицата в РД, то общият
коригиран размер на разходите би бил 105557,58лв.
(19783,09+59700+6450,70+18000+1623,79). Съдът не кредитира експертизата в
частта относно записания разход за погасителни вноски – 6467,19лв., който в
ревизията е установен в размер на 6450,70лв., както и в частта относно
комуналните разходи. Този подход за отделяне на комуналните разходи не е
удачен, защото е видно, че през тази година те са били заплащани само по банков
път, т.е. влизат в разхода за плащанията с банкови карти, а в случаите, когато
се заплащат и в брой - или следва да се разграничат като стойност по двата
метода на плащане, за да се елиминира дублиране, или не трябва да се вадят
плащанията по банковите карти, тъй като те се включват като отделен разход, без
разграничение на отделните пера. На това основание съдът взема предвид
установеното от горестоящия орган за извършените плащания с банковите карти, в
които, за тази година, в тях са включени и разходите за вода и енергия, които
плащания са общо в размер на 19783,09лв. Останалите разходи, изброени по-горе в
сбора, са установени и от вещото лице, поради което техният общ размер възлиза
на 105557,58лв. Наличностите по банковата сметка в края на годината са
5049,96лв. При така установените стойности е налице превишение на разходите над
доходите в размер на 104355,93лв. ((4447,61+1804) – (105557,58+5049,96)), като
доходът за покриване на това превишение следва да се счита за такъв от други
източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и представлява основата за облагане
по чл.17 от с.з. Дължимият данък, след прилагане на ставката по чл.48, ал.1 от
с.з., е в размер на 10435,59лв. Лихвата за забава за периода 01.04.2016г. –
15.04.2021г. е в размер на 5337,36лв.
Ревизионният акт следва да бъде изменен в посочения смисъл.
За 2016г. няма парични наличности в брой към 01.01.,
не са декларирани такива, както и няма парични остатъци от предходен период. По
банковите сметки са налични 5049,96лв. Вещото лице е установило общо доходи в
размер на 28154,48лв., които като източници и стойност напълно съответстват на
установеното в ревизията. По отношение на разходите са налице несъответствия.
На отделен ред са изведени разходите за вода и ел.енергия в размер на
813,54лв., но движението по банковите сметки сочи обща сума от 716,41лв. Посочи
се вече, че този подход за отделяне на комуналните разходи не е удачен, защото
е видно, че през тази година те са били заплащани както по банков път, така и в
брой, поради което или следва да се разграничат като стойност по двата метода
на плащане, за да се елиминира дублиране, или не трябва да се вадят плащанията
по банковите карти, тъй като тези плащания се включват като отделен разход, без
разграничение на отделните пера. На това основание съдът взема предвид
установеното от горестоящия орган, който е отделил плащане в брой на стойност
61,26лв., като всички останали плащания за комунални услуги са включени като
разход в плащанията с банковите карти. Такива плащания вещото лице е установило
в размер на 14576,31лв., които като стойност се различават с непренебрежими
размери спрямо установеното в ревизията и от горестоящия орган. Предвид
обстоятелството, че не е посочено и остава неясно дали тези данни са извлечени
от всички банкови сметки, съдът ще се позове на установеното от горестоящия
орган, който изрично е посочил банковите сметки, от които е установил
плащанията и техния конкретен размер по всяка една от сметките – общо
17728,59лв. Към разходите следва да се прибави и плащане в брой за ел.енергия в
размер на 61,26лв. Следва да се коригира посочения от вещото лице размер на плащанията
за погасяване на банков кредит – 11297,50лв., като техният правилен размер е
11254,90лв. След тези уточнения и корекции общият размер на разходите възлиза
на 161441,43лв. (17728,59+61,26+11254,90+5000+18000+1654,68+12+107730). Неясно
остава как горестоящият орган достига до сума на разходите в размер на
166391,43лв., като видно от мотивите коригирал е само плащанията с банковите
карти, сумата на погасителните вноски по кредит и плащането в брой за
електроенергия, като е посочил, че останалите разходи са правилно определени в
ревизията и които съдът включи в сборуването съобразно стойностите в РД, респ.
установеното от вещото лице, където не се извършват корекции, поради което
остава неясен източник на разход в размер на 4950лв. Наличностите по банковата
сметка в края на годината са 4161,32лв. При така установените стойности е
налице превишение на разходите над доходите в размер на 132398,31лв.
((5049,96+28154,48) – (161441,43+4161,32)), като доходът за покриване на това
превишение следва да се счита за такъв от други източници по смисъла на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ и представлява основата за облагане по чл.17 от с.з. Дължимият
данък, след прилагане на ставката по чл.48, ал.1 от с.з., е в размер на
13239,83лв. Лихвата за забава за периода 01.04.2017г. – 15.04.2021г. е в размер
на 5428,76лв. Ревизионният акт
следва да бъде изменен в посочения смисъл.
За 2017г. няма парични наличности в брой към 01.01. По
банковите сметки са налични 4161,32лв. Установените от вещото лице постъпления
са в размер на 60454,41лв., колкото са намерени и в ревизията. По отношение на
приходите в тази година жалбоподателят възразява, че освен сумата от 1007,68лв.
– възстановена парична вноска от „Рантекс“ ЕООД, неправилно органът по
приходите не е включил и други възстановени парични вноски на стойност 7783лв.,
7994лв. и 8541,47лв., за които е представил доказателства, но вероятно поради
технически грешки в записванията възстановяването е било отразено само в
кредита на сметка 501. Горестоящият орган е обсъдил това възражение и го е
намерил за неоснователно, като се е позовал на данните от представените
хронологични счетоводни регистри на счетоводна сметка 499 за 2017г. и РКО за
възстановени суми от дружеството, видно от които претендираните суми
представляват внесени, а не възстановени и са посочени като разход, поради
което не е налице основание за включването им в приходите. По делото не са
представени нови доказателства, които да оборват тази констатация. Вещото лице
също не включва тези суми в приходната част в нито един от вариантите на
съдебната експертиза и жалбоподателят не е направил възражения в тази насока.
По отношение на разходите от експерта са установени различия, но с някои
неточности. Отново са изведени самостоятелно разходи за ток и вода в размер на
768,26лв., за които от банковите извлечения е видно, че са били заплащани
изцяло по банков път, поради което, аналогично на вече изложеното по-горе,
следва да се вземат като разход само плащанията по банковите карти и тъй като
вещото лице не е посочило от кои банкови сметки е извлякъл намерените плащания
от 2553,15лв., съдът се позовава на установените от горестоящия орган плащания,
за които са посочени конкретни размери по отделните банкови сметки – общо
установени в размер на 3567,82лв. Констатира се в експертизата неточност и по
отношение на погасителните вноски за банков кредит, които, видно от банковите
извлечения за плащанията по него, са в размер на 26709,43лв., поради което
неясна остава посочената от вещото лице стойност на тези плащания – 26785,94лв.
По отношение на останалите разходи констатациите му съвпадат с тези от
ревизията. След направените корекции разходите следва да се считат в общ размер
от 72403,46лв. (3567,82+26709,43+16000+24318,47+1795,74+12). Наличността по
банковите сметки в края на годината е 4511,40лв. При така установените
стойности е налице превишение на разходите над доходите в размер на 12299,13лв.
((4161,32+60454,41) – (72403,46+4511,40)), като доходът за покриване на това
превишение следва да се счита за такъв от други източници по смисъла на чл.35,
т.6 от ЗДДФЛ и представлява основата за облагане по чл.17 от с.з. Дължимият
данък, след прилагане на ставката по чл.48, ал.1 от с.з., е в размер на
1229,91лв. Лихвата за забава за периода 01.04.2017г. – 15.04.2021г. е в размер
на 378,91лв. Ревизионният акт е
изменен в аналогичен смисъл от горестоящия орган, поради което жалбата в тази
нейна част следва да се отхвърли като неоснователна.
Към 01.01.2018г. няма парични наличности в брой, както
поради липса на предходен остатък, така и поради липса на деклариране. По
банковите сметки са налични 4511,40лв. Установените от вещото лице постъпления
са в размер на 32922,81лв., които като размер и източници съвпадат с тези от
ревизията. Вещото лице е установило разходи на обща стойност 75745,25лв., за
които отново се констатират неточности. Неправилно са отразени плащанията за
погасителните вноски с посочен размер от 14689,03лв., като видно от банковите
извлечения те са в размер на 14656,46лв. Не е включено извършено плащане в
размер на 6500лв., представляващ върнат заем към трето лице. Отново са изведени
самостоятелно плащанията към експлоатационните дружества, които в тази година
са били извършвани изцяло безкасово, поради което този разход следва да се
счита включен в банковите плащания – общо в размер на 4429,99лв. В тези
плащания не са включени вноски по банковите карти, респ. жалбоподателят не сочи
техен размер, който да се изключи. След тези уточнения разходите следва да се
считат за установени в размер на 82229,19лв.
(4429,99+14656,46+54489,68+2081,92+6500+71,14). Наличността по банковите сметки
в края на годината е 1120,95лв. При така установените стойности е налице
превишение на разходите над доходите в размер на 45915,93лв.
((4511,40+32922,81) – (82229,19+1120,95)), като доходът за покриване на това превишение
следва да се счита за такъв от други източници по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и представлява основата за облагане по чл.17 от с.з. Дължимият данък,
след прилагане на ставката по чл.48, ал.1 от с.з., е в размер на 4591,59лв.
Лихвата за забава за периода 01.05.2019г. – 15.04.2021г. е в размер на 913,29лв. Задължението е аналогично
определено в ревизионния акт, поради което жалбата в тази нейна част, следва да
се отхвърли като неоснователна.
На основание изложените мотиви, ревизионният акт
следва да бъде изменен, като задължението за данък по чл.17 от ЗДДФЛ следва да
се измени в частта за 2014г., като то се определи в размер на 4604,53лв., ведно
с лихва за забава в размер на 2823,86лв., в частта за 2015г. следва да се
определи в размер на 10435,59лв., ведно с лихва за забава в размер на 5337,36лв., в частта за 2016г. следва да се определи
в размер на 13239,83лв., ведно с лихва за забава в размер на 5428,76лв. В останалите части относно определените с
ревизионния акт задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. и за 2018г.
жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед този изход на процеса
разноските следва да се присъдят на страните съразмерно, като жалбоподателят е
направил такива в размер на 2610лв., като при материален интерес в размер на
50365,80лв., уважена част на жалбата в размер на 1382,17лв., следва да му бъдат
присъдени разноски в размер на 71,63лв. При отхвърлена част на жалбата в размер
на 48983,63лв. и направени разноски от ответника в размер на 2740,97лв., следва
да му се присъдят разноски в размер на 2665,75лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02000220004941-091-001/15.04.2021г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, частично
потвърден с Решение № 104/30.07.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас,
с който са установени задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ, като В ЧАСТТА за
2014г. се ОПРЕДЕЛЯ задължение в размер на 4604,53лв., ведно с лихва за забава в
размер на 2823,86лв., В ЧАСТТА за 2015г. се ОПРЕДЕЛЯ задължение в размер на
10435,59лв., ведно с лихва за забава в размер на 5337,36лв., В ЧАСТТА за 2016г. се ОПРЕДЕЛЯ задължение в размер на 13239,83лв.,
ведно с лихва за забава в размер на 5428,76лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Я.С. *** против Ревизионен акт № Р-02000220004941-091-001/15.04.2021г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр.Бургас, частично
потвърден с Решение № 104/30.07.2021г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ относно определените
задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. и за 2018г.
ОСЪЖДА Р.Я.С. ***, с ЕГН ********** да заплати на
Дирекция „ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП сумата от 2665,75лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Дирекция
„ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Р.Я.С. ***, с ЕГН ********** сумата
от 71,63лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: