№ 766
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. И.
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500633 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК и е образувано е по:
1.Въззивна жалба вх. № 261019/25.01.2022г. от В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ул. „К.иМ." № 87Б срещу Решение № 262902/03.12.2021г. по гр.д. № 8259/2020г.
на ВРС,8 св., с което съда Е ОТХВЪРЛИЛ предявените от въззивника против Е.Й. К., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „К.иМ." № 99, кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3114.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане
на оградни заграждения на имота и подпорна стена по граничната линия на имот с
идентификатор 10135.5506.182, който владее ищецът и имот с идентификатор
10135.5506.197 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК,
която сума е формирана както следва: оградна мрежа поцинкована 4.5x4.5 ф. 1.7-1.5 м. х
10м/ТХ - 31 м. на стойност 161,20 лв.; циментови колове - 50 бр. на стойност 210 лв.;
подпорна стена, както следва: изкоп за основи 3.96 м. на стойност 103,12 лв.; кофраж
стоманобетонна стена 47.54 м. на стойност 785,36 лв.; армировка 355 кг. на стойност 603,50
лв.; бетон Б20 за стени 11.88 куб. м. на стойност 1621,74 лв., които вреди са причинени в
резултат от действията на ответницата, която е подбуждала и организирала, оказвала е
въздействие - подтиквала е лицата К.Т.Й., Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д. да извършват действия по
повреждане, разрушаване и премахване на процесното имущество, като тези действия
(разрушаване и повреждане чрез демонтаж на изградената ограда в посочената гранична
линия между двата имота) са осъществени от посочените лица през лятото на 2014 г., с цел
безпрепятственото им преминаване с моторни превозни средства през имота, който владее
ищецът, както и сумата 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, безпокойство, стрес, влошаване на
физиологичното и прихичното му здраве, настъпили в резултат на посочените действия на
ответницата - извършване на подбудителство и оказване на съдействие на лицата К.Т.Й.,
1
Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д. в извършването на действията по повреждане и премахване на
процесната ограда, уронване на доброто му име и накърняване на човешкото му
достойнство в резултат на подаване на сигнали в периода 2006 г. - 2020 г. с неверни данни
до Районна прокуратура - Варна и IV РУ на ОД на МВР-Варна за извършени нарушения от
негова страна на ЗУТ и НК, в това число подадена жалба от ответницата срещу него през
2020 г., за което той на 15.07.2020 г. бил поканен от служител на IV РУ на ОД на МВР-
Варна, за да даде обяснения по същата.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли отмяната му и
постановяване на друго, с което исковете на ищеца да бъдат уважени в пълен размер.
Изложени са съображения, че от събраните по делото доказателства е установен състава на
непозволеното увреждане, както и претърпените от него вреди-имуществени и
неимуществени.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение в обжалваната, което намира за правилно и законосъобразно.
2.Частна жалба вх.№ 262327/23.02.2022г. от В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ул. „К.иМ." № 87Б против Определение № 260162/15.02.2022г. по гр.д. №
8259/2020г. на ВРС, 8 св., с което е оставена без уважение молба на въззивника с правно
основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
Изложени са твърдения, че неправилно съда е възложил разноски в тежест на лице
потърсило защита по ЗЗД за непозволено увреждане, като изводите на съда в тази насока
противоречат на практиката на ЕСПЧ.Оспорва се извода на съда, за наличие на негово
поведение, с което е станал причина за завеждане на делото, както и е изложено, че с
присъждането на разноски в определения размер,той като ищец е лишен от правото на
достъп до справедлив съдебен процес. Оспорва се и размера на присъдените разноски като
завишен.Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на депозираната
от него молба по чл.248 от ГПК.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в
който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
определение,което намира за правилно и законосъобразно.Претендира се оставяне на
частната жалба без уважение.
В съдебно заседание въззивникът, се явява лично, претендира уважаване на
депозираната въззивна и частна жалби. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК, както и за
недължимост на разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемия редовно призован не се явява, чрез процесуалния си
представител, моли жалбите да бъдат отхвърлени, както и да му се присъдят направените
по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
2
в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на В. Б. ИВ.
срещу Е.Й. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на:
- сумата 3114.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в повреждане на оградни заграждения на имота и подпорна стена
по граничната линия на имот с идентификатор 10135.5506.182, който владее ищецът и
имот с идентификатор 10135.5506.197 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, която сума е формирана както следва: оградна мрежа
поцинкована 4.5x4.5 ф.1.7-1.5 м. х 10м/ТХ - 31 м. на стойност 161,20 лв.; циментови
колове - 50 бр. на стойност 210 лв.; подпорна стена, както следва: изкоп за основи 3.96
м. на стойност 103,12 лв.; кофраж стоманобетонна стена 47.54 м. на стойност 785,36 лв.;
армировка 355 кг. на стойност 603,50 лв.; бетон Б20 за стени 11.88 куб. м. на стойност
1621,74 лв., които вреди са причинени в резултат от действията на ответницата, която
е подбуждала и организирала, оказвала е въздействие - подтиквала е лицата К.Т.Й.,
Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д. да извършват действия по повреждане, разрушаване и премахване
на процесното имущество, като тези действия (разрушаване и повреждане чрез
демонтаж на изградената ограда в посочената гранична линия между двата имота) са
осъществени от посочените лица през лятото на 2014 г., с цел безпрепятственото им
преминаване с моторни превозни средства през имота, който владее ищецът, както и
- сумата 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, безпокойство, стрес, влошаване на
физиологичното и прихичното му здраве, настъпили в резултат на посочените
действия на ответницата - извършване на подбудителство и оказване на съдействие на
лицата К.Т.Й., Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д. в извършването на действията по повреждане и
премахване на процесната ограда, уронване на доброто му име и накърняване на
човешкото му достойнство в резултат на подаване на сигнали в периода 2006 г. - 2020 г.
с неверни данни до Районна прокуратура - Варна и IV РУ на ОД на МВР-Варна за
извършени нарушения от негова страна на ЗУТ и НК, в това число подадена жалба от
ответницата срещу него през 2020 г., за което той на 15.07.2020 г. бил поканен от
служител на IV РУ на ОД на МВР-Варна, за да даде обяснения по същата.
В исковата и уточняващите молби ищецът излага, че на 15.07.2020 г. бил
поканен по телефона от служител на IV РУ на ОД на МВР-Варна, за да даде обяснение
по подадена от ответницата Е.Й. жалба срещу него, в която тя твърдяла, че
преминавайки покрай дома му, той е отправил закани и обиди към нея. Твърди, че в
продължение на 7 години същата подстрекава съседите му и се оплаквала срещу него.
Поддържа, че тя е едно от лицата, имащи незаконни строежи в 200м ХЗЗона. Построен
е незаконен път, през който са превозени всички строителни материали. Посочва, че
ответницата е подтиквала лицата К.Т.Й., Г.П.С., А.Р. и Д.Р.Д. да извършват действия
по повреждане и разрушаване чрез демонтаж на огражданата мрежа по имотната
граница на ПИ № 10135.5506.182 с ПИ № 10135.5506.197 в северната част на имота,
който той владее (първият от двата посочени имота). Така през лятото на 2014 г.
посочените лица под въздействието на ответницата осъществили демонтаж на
оградната мрежа в северната част на имота. Твърди, че през годините ответницата е
подавала срещу него много неверни сигнали и жалби до компетентните органи, като
първият такъв бил още от 2006 г., а последният -през 2020 г. Поддържа, че в
резултат на това претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания, страдания, безпокойство, безсъние, притеснение за целостта на имота и
сигурността на находящите се в него движими и недвижими вещи. Бил в непрестанен
стрес от последващи посегателства върху собствеността му. Подложен бил на системен
3
психически тормоз по повод желанието му да възстанови прегражденията и да
прекъсне преминаването през имота на външни лица. Станал повод за постоянни
скандали с лицата, подстрекавани от ответницата. Уронен бил престижът и доброто му
име пред компетентни длъжностни лица, служители на прокуратура и полиция, чрез
набеждаването му в неспазване на административноправни норми, което довело до
влошаване на физиологичното и психичното му здраве. Обострили се
диагностицираните му хронични заболявания -исхемична болест на сърцето. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника Е.Й. К., чрез процесуален представител
е депозирала отговор на исковата молба , в който оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва всички наведени твърдения в исковата молба. Категорично
заявява, че никога не се е занимавала с организиране и подстрекаване на лица срещу
ищеца по какъвто и да е повод. Не е участвала в събарянето на ограда, подпорна стена
и гараж на ищеца, още по-малко е насърчавала други лица да предприемат подобни
действия. Твърди, че ищецът, считайки имота през който тя и съседите й преминават
за негов, упражнява спрямо нея и спрямо нейни близки хора тормоз, за което са били
подавани няколко жалби в полицията. Предупреждавал я и я заплашвал да не
преминава през неговия частен имот, псувал я и я ругаел. Твърди, че за
претендираните с настоящата молба имуществени вреди от страна на ищеца е бил
заведен от него иск срещу Държавата. С решение от 11.08.2016 г. по гр. д. № 2341/2015
г. по описа на ВОС претенцията е била отхвърлен като неоснователна. Счита, че
именно ищецът извършва неправомерни действия, изразяващи се както в
посегателства срещу нейната и на нейни близки личност, като е недопутимо да черпи
права от собственото си недобросъвестно поведение.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявените искове.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, поради
което не следва да се преповтаря в настоящото изложение.
Настоящия съдебен състав счита възраженията на въззивника за неправилност на
обжалвания съдебен акт, досежно наличието на осъществен състав на чл.45 от ЗЗД, а от там
и за наличие на отговорност на ответника за непозволено увреждане, за неоснователни, по
следните аргументи.
За да е налице сложният фактически състав на чл. 45 от ЗЗД, следва в резултат от
виновно противоправното поведение на ответника да е причинена вреда на ищеца; следва
да е налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите
вреди/имуществени/ неимуществени/ за ищеца. Тези елементи следва да са кумулативно
налични.
Няма спор между страните, а и е установено от събраните по делото доказателства, че
ищецът и съпругата му са собственици на жилище с площ от 85 кв.м. и гараж с площ от 22
кв.м., построени върху държавен недвижим имот с площ от 647 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.
„К.иМ." № 87Б, съставляващ ПИ № 2266 по КП на 29 п.р. на гр. Варна - м-ст „Вилите", при
граници на имота :път,ПИ № 2268, път и ПИ № 2265/нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 8,томV,рег. № 4304,дело № 828/2005г. /.
Установено е,че ПИ 2266 /гореописания/ е частна държавна собственост - АДС 8015/26.07.
1965г. и АДС № 5518/01.02.2005г.
С Решение от 09.10.2007 г. по адм. дело № 211/2007 г. на Административен съд - Варна, е
оставено в сила Решение от 02.03.2007 г., с което е отменено НП № 85А/19.10.2006 г. за налагане
4
на административно наказание глоба в размер на 200 лв. за това, че В. Б. ИВ. е разположил
строителни материали върху общински терен пред собствения си имот на ул. „Св. Св. К.иМ." №
87Б - гр. Варна.
Съгласно приложения Протокол № 22А от 08.11.2006г. на Агенция по кадастъра, е уважено
възражение на В. Б. ИВ. относно граници и собственост за ПИ № 10135.506.182, като е посочено
имотът да се отрази в граници съгл. предоставени координати на правоспособно лице,
собствеността да се впише съгл. АДС 19/2005 г. и нот. акт за сграда и гараж № 35/2005 г.
Видно от писмо № РД-06-9400-912/25.07.2006г. на Областния управител на гр.
Варна, в отговор на молба на ищеца, не е засегната целостта на ПИ 2266 за изграждането на
път, а същият осигурява достъп до този имот и съседните му имоти, тъй като това не може
да става от улица „К.иМ." поради голяма денивелация на терена, а друг път през или до
границите на имота и съседните имоти няма.
Установява се от представеното от ответницата постановление от 14.06.2019 г., че същата е
подала сигнал, че на 11.04.2019г. ищецът не й разрешил да минава покрай имота му на ул. „К.иМ."
№ 87Б и отправил закани и заплахи за саморазправа, като по случая е отказано образуването на
досъдебно производство, поради обстоятелствата, че за тези деяния наказателното производство е
от частен характер.
Видно от медицинско удостоверение от 22.04.2019 г., на същата дата И.И.Т. е получил
контузия на главата, счупване на носни кости, травматични отоци и кръвонасядания, вследствие на
нанесен му удар с юмрук в областта на лицето от негов съсед, случило се на 20.04.2019 г. на
улицата в кв. „Аспарухово". Съгласно Постановление от 20.06.2019 г. по случая е отказано
образуването на досъдебно производство, тъй като за престъпление по чл. 130 НК наказателно
преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда.
Прието е в първоинстанционното производство заключение допусната СТхЕ, от което се
установява,че стойността на разходите за изграждане на подпорна стена с дължина 26,41 м.,
съобразно вложените материали и труд, възлиза на 4007 лв. /в т.ч. 1624 лв. за труд и 2383 лв. за
материали/, а стойността на разходите изграждане на ограда в имота с дължина 26,41 м. от
метални колони и поцинкована мрежа, необходима за изпълнение на оградата се равнява на 512 лв.
/в т.ч. 135 лв. за труд и 377 лв. за материали/ или общо разходите за изграждането на тези
съоръжения възлизат на сумата от 4517 лв.
От събраните многобройни писмени доказателства и гласни такива, чрез разпит на
М.Б.А.,без дела и родство със страните , чиито показания съда цени като обективни, се
установява, че по повод преминаването покрай ПИ № 2266 между страните в настоящото
производство, както между ищеца и живущите там негови съседи е нелице конфликт, за
който са били подавани множество сигнали и от двете страни, както и е водена обилна
кореспонденция с държавните институции.
Въпреки обема на представените и приети по делото доказателства, ищеца, чиято е
доказателствената тежест не е представил такива, които да обосноват положителен извод, че
той е построил оградни заграждения на имота и подпорна стена по граничната линия
на имот с идентификатор 10135.5506.182, който владее ищецът и имот с идентификатор
10135.5506.197 по КККР, както и, че именно ответника е извършил противоправни
действия за тяхното повреждане лично, така и, че е подстрекавал посочените в исковата
молба лица да извършват такива действия.
По делото не се спори и е установено от приетите писмени доказателства, че
ответницата е подала два сигнала за извършени от ищеца действия на 11.04.2019 г. и
09.07.2020 г., изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи за саморазправа, по които
проверката е приключила с постановления на ВРП за отказ за образуване на досъдебно
производство, тъй като наказателното преследване относно тези деяния е от частен характер
и се възбужда по подадена от пострадалия тъжба пред съда. Останалите сигнали, подадени
5
от и срещу ищеца, за които има данни по делото касаят други лица, различни от
ответницата. В тази връзка следва да се име предвид, че достъпът до правосъдие в
Р.България е гарантиран за всички правни субекти, включително и за ответника.
Настоящият съдебен състав не може да възприеме като противоправно поведението на
ответницата да сигнализира правозащитните органи за твърдени за осъществени срещу нея
посегателства от ищеца. По делото няма представени доказателства,че същите са били
неверни или клевета, доколкото отказа за образуване на досъдебно производство не води до
извод за злоупотреба с права от страна на жалбоподателя.
Установената липса на елемент на фактическия състав е достатъчно основание за
отхвърляне на исковете за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди.
Дори и да се приеме за доказано от страна на ищеца на противоправното поведение
на ответника, каквото в настоящия казус не е сторено, както и настъпили неимуществени
вреди, по делото ищеца не е провел пълно и главно доказване на причинна връзка между
твърдените вреди и поведението на ищеца.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на процеса ищеца не е
доказал пълно и главно и твърдените от него причинени от ищеца в причинна връзка
имуществени и неимуществени вреди.
В заключение поради недоказаност на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане,въззивната жалба вх. № 261019/25.01.2022г. от В. Б. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. „К.иМ." № 87Б срещу Решение № 262902/03.12.2021г. по
гр.д. № 8259/2020г. на ВРС,8 св.,следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
2. По частна жалба вх.№ 262327/23.02.2022г. от В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес
гр. Варна, ул. „К.иМ." № 87Б против Определение № 260162/15.02.2022г. по гр.д. №
8259/2020г. на ВРС,8 св.
Частната жалба е неоснователна.В обжалваното определение, районния съд е отказал
да измени решението си в частта за разноските, по молба на В. Б. ИВ.. Молбата е редовно
връчена на насрещната по нея страна, на основание чл.248 ал.2 от ГПК, като същата е
изразила становище за неоснователност на молбата. Разноските са правилно определени
съобразно изхода от правния спор и представения списък по чл. 80 от ГПК от процесуалния
представител на Е. К.. Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че
освобождаването на ищеца от заплащането на такси и разноски в производството не води до
извод, че при отхвърляне на исковете му, същия не дължи разноски, извършени от
ответника за неговата процесуална защита. Правилен е и извода на съда, че не е налице
прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, относно претендирания и присъден в полза
на ответника адвокатски хонорар в размер на общо 1050 лева, доколкото същия е съобразен
с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
двата заведени от ищеца искове, проведените съдебни заседания и обема на осъщественото
процесуално представителство.
Предвид изложеното частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.
С оглед изхода на спора,на основание чл.78 ал.3 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.
7 ал.2 т.2 и т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. П.Р. –ВАК, процесуален представител на въззиваемия следва да
бъдат присъдени разноски за настоящото производство за осъществено процесуално
6
представителство, в размер на 1028.00 лева / 448 .00 лв. по първия иск и 580.00 лв. по
втория/, като възражението на въззивника за недължимост на разноски и за тяхната
прекомерност съда счита за неоснователно по изложените вече аргументи.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262902/03.12.2021г. по гр.д. № 8259/2020г. на ВРС,8
св.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260162/15.02.2022г. по гр.д. № 8259/2020г. на
ВРС,8 св., с което е оставена без уважение молба на В. Б. ИВ. с правно основание чл.248 от
ГПК за изменение на Решение № 262902/03.12.2021г. по гр.д. № 8259/2020г. на ВРС,8 св. в
частта за разноските.
ОСЪЖДА В. Б. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „К.иМ." № 87Б, да
заплати на адв. П.Р. – ВАК сумата от 1028.00 лв./ хиляда двадесет и осем /лева,
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7