и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 50/28.07.2006 г., постановено по гр. д. № 38/2006 г., Крумовградският районен съд е отхвърлил предявения иск от Венета Владимирова Делимихалева от гр. Крумовград против „Хан Крум" АД- Крумовград за заплащане на сумата в размер на 1156.25 лв., представляваща законна лихва върху присъдена сума от 2000 лв. парично обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука за периода от 12.07.2001 г. до21.12.2005 г. Присъдени са разноски и държавна такса. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Венета Владимирова Делимихалева, която го обжалва като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон, с молба да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което иска й бъде уважен. Поддържа се в жалбата, че спорът бил трудов- за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение- мораторна лихва. Неправилен бил извода на съда, че тригодишния давностен срок бил изтекъл на 12.07.2004 г. Исковете по чл. 200 от КТ и този за заплащане на законна лихва, върху обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука по чл. 86 от ЗЗД били два различни иска, за всеки от които тече тригодишна погасителна давност. В случая искът бил за присъждане на законна лихва върху обезщетение по чл. 200 от КТ като претенцията по чл. 200 от КТ била предявена в срок и основание чл. 116 б."б" от ЗЗД давността била прекъсната, както по отношение на иска по чл. 200 от КТ, така по отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД. Давността следвало да се смята за прекъсната, тъй като искането било за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, което се дължало единствено и само, ако се уважи основното искане за присъждане на парично обезщетение по чл. 200 от КТ. От приетите доказателства се установявало, че давността по трудовия спор е прекъсната. Претендира направените по делото разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Не се сочат нови доказателства. Ответникът по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните: Предявен е иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху обезщетение от трудова злополука . Ищцата твърди, че с решение № 99/29.12.2004г., постановено по гр. д. № 76/2004 г. по описа на РС- Крумовград, съдът е осъдил ответника „Хан Крум" АД- Крумовград да й заплати сумата в размер на 2000 лв. парично обезщетение, представляващо неимуществени вреди за претърпяна от нея трудова злополука, което решение е оставено в сила с решение № 95/21.06.2005 г. постановено по в. гр. д. № 105/2005 г. на Окръжен съд- Кърджали. За присъдената сума в размер на 2000 лв. не получила законната лихва, която й се дължала от датата на увреждането- 12.07.2001 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че паричното обезщетение е било изплатено на 21.12.2005 г. чрез съдия- изпълнител към РС- Крумовград. Претендира законната лихва върху сумата от 2000 лв. от датата на увреждането- 12.07.2001 г. до изплащането на обезщетението- 21.12.2005 г., възлизаща в размер на 1156.25 лева. От приложеното като доказателство към настоящото дело г. д. № 76/2004 год. по описа на Районен съд- Крумовград, ведно с приложеното към него в. гр. д. № 105/2005 г. на Окръжен съд- Кърджали се установява, че с решение № 99/29.12.2004 год. на Крумовградския районен съд, ответникът „Хан Крум„ АД- Крумовград е осъден да заплати на Венета Владимирова Делимихалева сумата в размер на 2000 лв. парично обезщетение, представляващо неимуществени вреди за претърпяна от нея на 12.07.2001 г. трудова злополука. С решение № 95/21.06.2005 г., Кърджалийският окръжен е оставил в сила решението на Крумовградския районен съд, което е влязло в сила на 21.06.2005 г. От приетото като доказателство по делото заверено копие на платежно нареждане № 729855/15.12.2005 г. се установява, че е преведена сумата в размер на 2083 лв. по запор по ИД № 32/2005 г. на съдия- изпълнителя при районен съд- Крумовград от сметка на „Хан Крум„ АД- Крумовград. От заключеÝието по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която съдът приема, се установява, че размера на законната лихва върху главницата от 2000 лв. за периода от 12.07.2001 г. до 21.12.2005 г. възлиза на 1173.39 лв. Не се спори между страните по делото, че на 12.07.2001 г. ищцата Венета Делимихалева е претърпяла трудова злополука при работа в предприятие на ответника „Хан Крум" АД - Крумовград. С решение № 99/29.12.2004 год. По гр. д. № 76/2004 г. по описа на Крумовградския районен съд, ответникът „Хан Крум„ АД- Крумовград на основание чл. 200 от КТ е осъден да заплати на Венета Владимирова Делимихалева сумата в размер на 2000 лв.- парично обезщетение за неимуществени вреди за претърпяна от нея на 12.07.2001 г. трудова злополука. С решение № 95/21.06.2005 г., постановено по в. гр. д. № 105/2005 г., Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила решението на Крумовградския районен съд, като решението е влязло в сила на 21.06.2005 г. Имуществената отговорност на предприятието е уредена в чл. 200 от КТ, а съгласно чл. 212 от КТ, за неуредени въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване увреждане на работника се прилага гражданския закон. Безспорно е, че върху присъдени суми като обезщетение за вреди от трудова злополука се дължи законна лихва върху тях. С оглед разпоредбите на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, осъденият работодател изпада в забава от датата на увреждането, респ. лихвата върху обезщетението се дължи от датата на увреждането. Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, но по настоящото дело ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Като се има предвид, че исковете по чл. 200 от КТ и искът за заплащане на законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука по чл. 86 от ЗЗД са два различни иска, за всеки от които тече отделна погасителна давност и съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, то в конкретния случай давността по предявения иск е изтекла на 12.07.2004 г.- три години от датата на трудовата злополука, която е станала на 12.07.2001 г., а искът е предявен на 16.03.2006 г. И тъй като по делото няма данни за спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на иска за законната лихва върху обезщетението по чл. 200 от КТ, съдът счита исковата претенция за погасена по давност, поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен изцяло. Довода в жалбата, че с предявяване на иска по чл. 200 от КТ се прекъсвала и давността по иска по чл. 86, е несъстоятелен с оглед посоченото по- горе, че иска по чл. 86 от ЗЗД е самостоятелен и различен от иска по чл. 200 от КТ и за него също важи тригодишния давностен срок, който започва да тече от датата на увреждането и към момента на предявяване на иска по чл. 86, този срок е изтекъл. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото разноски за жалбодателката не се следват. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 50/28.07.2006 г., постановено по гр. д. № 38/2006 г. по описа на Крумовградският районен съд. Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1/ 2/ |