Р Е Ш Е Н И Е
12.06.2020 г.
Номер 127 2 0 2 0 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и шести май 2 0 2 0 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: Иван Демиревски
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело 400 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 40 ал. 1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на В.В.Х. *** срещу Решение № 22/22.07.2019 г. на Кмета на Община Кюстендил, в която твърди, че му е предоставено нечетливо копие на Разрешително за поставяне на преместваем обект за търговска дейност и е отказан достъп до обществена информация относно проекти и други документи, съотносими към Разрешение за поставяне на преместваем обект за търговска дейност с парфюмерия и козметика в югозападния край на УПИ, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „***“ № 13А.
Жалбоподателят поддържа, че отказът да му бъде представен този доклад е незаконосъобразен, като по същество твърди, че е в противоречие с чл. 13 ал. 1 от ЗДОИ, изразяващо се в неоснователно ограничаване на достъп до информация, която е дължима по смисъла на ЗДОИ, ако не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Моли съда да задължи административния орган да предостави достъп до търсената от него информация, както и да му се заплатят направените разноски по делото.
Ответникът, редовно уведомен за образуваното съдебно производство, чрез процесуалния си представител юк. Ц., в съдебно заседание изразява становище за просрочие на жалбата, тъй като решението е предоставено на жалбоподателя по електронен път, алтернативно за неоснователност и недоказаност на жалбата, като заявява, че отказ на жалбоподателя не е налице, в предвид разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ, тъй като поставения от жалбоподателя в заявлението въпрос, не се отнася до обществена информация, а и исканата информация се предоставя по реда на специалния ЗУТ, за която реда по ЗДОИ е неприложим.
По делото са приети писмени доказателства с вх. № 4205/14.08.2019 г.; вх. № 4424/09.09.2019 г. и вх. № 6205/05.12.2019 г., съгласно текста.
С Определение № 851/09.12.2019 г. АС – Кюстендил е оставил без разглеждане жалбата като просрочена.
С Определение № 2990/25.02.2020 г. по адм. дело № 1130/2020 г. на ВАС е отменено горепосоченото пределение на АС – Кюстендил и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за достъп до обществена информация вх. № ДО – 24/01.07.2019 г. В.Х. е поискал да му бъде предоставена информация относно Разрешение за поставяне на преместваем обект за търговска дейност с парфюмерия и козметика в югозападния край на УПИ, находящ се в гр. Кюстендил на ул. „****“ № 13 и съотносимите към него проектни и други документи, послужили за издаването му.
Поискал е същата да му бъде предоставена в оригинал по електронна поща.
След установения от закона - чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ, 14 - дневен срок от подаване на заявлението, административният орган, въпреки закъснението, в лицето на кмета на община Кюстендил, е предоставил искането по т. 1 – разрешение за поставяне на преместваем обект за търговска дейност с парфюмерия и козметика в югозападния край на УПИ, находящ се в гр. Кюстендил, ул. „Цар Михаил“ № 13 и е отказал достъп до информацията по т. 2 – съотносимите към разрешението проектни и други документи., послужили за издаването му. Изложени са мотиви, че същата не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ и не представлява служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ. Поисканата информация се предоставя по реда на специялния ЗУТ, а не по ЗДОИ, т.е. налице е изключението по чл. 4 ал. 1 от ЗДОИ. Предсотавянето на информация ще наруши и чл. 6 ал. 1 т. 6 от ЗДОИ, като е налице и изрично несъгласие на собственика на инвестиционни проект за предоставяне на поисканата информация.
Жалбоподателят атакува така направеният според отказ от предоставяне на информация по закона за достъп до обществена информация, позовавайки се на разпоредби на ЗДОИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото настоящият състав на съда е длъжен да изпълни Определение № 2990/25.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 1130/2020 г. Насочена е срещу индивидуален административен акт - отказ, който подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на чл. 40 ал. 1 от ЗДОИ, изхожда от надлежно легитимирана страна, с правен интерес по смисъла на чл. 147 ал. 1 от АПК. Настоящият състав на съда, приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок, установен в чл. 149 ал. 2 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
В чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ е дадено легално определение на понятието “обществена информация” - всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона лица. Съгласно цитираното определение, в обхвата на “обществена информация” по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни, относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
В чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ е регламентирано задължение за “задължените субекти” да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична. В случаите, когато задължените субекти по чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ не се произнесат в срок по подадено пред тях заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл е трайната и без противоречива практика на ВАС.
Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІІ на ЗДОИ. В чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на същата норма в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Чл. 37 - 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и реда за неговото съобщаване на заявителя.
В случая, като не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление, административният орган не е допуснал съществено нарушение на административно – производствените правила установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, тъй като поисканата информация не е следвало да бъде предоставена по реда на ЗДОИ.
Спазен е материалният закон и целта на същия.
Безспорно е, че чл. 41 ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Р. България регламентират основното човешко право – правото на достъп до информация. Правото на достъп до информация е част от т. нар. комуникационни права и свободи на гражданите, регламентирани н чл. 39, 40 и 41 от Конституцията. Тяхната значимост и в частност, значимостта на правото на достъп до информация. Конституционният съд в решението си по тълкуване на конституционните разпоредби – Решение № 7 от 04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г., е посочил, че произтича от принадлежността им към общопризнати ценности, закрепени и в основни международни актове, както и от самия конституционно установен ред, чиято същност е демократичният процес и който ред се крепи “върху информираното мнение на публиката”.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Р. България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Правото на достъп до обществена информация е по принцип свободно, но разпоредбите на чл. 4 ал. 1 и чл. 7 ал. 1 от ЗДОИ предвиждат възможност това право по силата на друг закон да е изключено, пълно или частично ограничено.
Поисканата информация по т. 2 от заявлението се отнася до дейностите на община Кюстендил по административното бслужване на гражданите и съгласно чл. 8 т. 1 от ЗДОИ, достъпът до нея не се извършва по реда на ЗДОИ, а по реда на ЗУТ.
В случая, поисканата информация е следвало да бъде получена по реда на Закона за устройство на територията и правилникът към същия. По отношение претенцията на Х. за предоставяне на проектни и други документи, то в ЗУТ е уреден както редът за достъп до административните преписки, свързани с издаване на административни актове, така и кръгът от лица, които разполагат с право да се снабдят с копия от документи. Следователно в случая налице е друг процесуален ред за информиране на заявителя, което изключва приложението на ЗДОИ /арг. от чл. 4 ал. 1 от ЗДОИ/.
Отделно от горното, предоставянето на поисканата информация, би нарушило и принципа за сигурност, заложен в чл. 6 ал. 1 т. 6 от ЗДОИ, а именно предоставянето на инвестиционен проект – частна собственост, въз основа на който е издадено разрешението за поставяне, би нарушило защитата на авторското право на проектантите и тяхната интелектуална собственост, както правилно е отбелязъл административният орган. Налице е на лист 12 по делото и изричен отказ на собственика на инвестиционния проект Иван Янев /вх. № ДО-22/16.07.2019 г./ за предоставяне на исканата от Х. информация.
От изложеното по - горе се налага изводът, че в случая не е налице отказ от страна на Кмета на Община Кюстендил за предоставяне на информация по ЗДОИ, по подадено заявление за достъп до такава от страна на В.В.Х., доколкото редът за предоставяне на такава е друг и в този смисъл жалбата срещу същия ще бъде отхвърлена.
В о.с.з., процесуалният представител на ответната страна – ст. юрисконсулт Ц. е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 144 от АПК, което искане не следва да бъде уважено, тъй като е направено в нарушение на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, като не е представен списък на направените по делото разноски до последното заседание.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 40 ал. 2 от ЗДОИ Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Х., с адрес: *** срещу Решение № 22/22.07.2019 г. на Кмета на Община Кюстендил, по подадено от него заявление за достъп до обществена информация.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Административен съдия: