№ 11254
гр. С., 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110148025 по описа за 2024 година
Предявени са от Б. С. К., ЕГН ********** срещу С.О., обективно кумулативно
съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 100,00 лева, като
събрана на отпаднало основание по изпълнително дело № 2017***0401471 и преведена на
ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 13.08.2024г. до окончателно изплащане на сумата, съединен с иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 209,00 лева,
представляваща събрана принудително за такси и разноски сума по изпълнително дело №
2017***0401471 по описа на ЧСИ А.П., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на
СГС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 13.08.2024г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № 2017***0401471
по описа на ЧСИ А.П., рег. № *** в КЧСИ за събиране на сумите за които е издадено
наказателно постановление № 242628/22.01.2015г., с което на ищцата била наложена „глоба“
в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО. Н хода на
изпълнителното производство в резултат на наложен запор върху пенсията на ищцата на
25.09.2023г. била събрана общо сума в размер на 309,00 лева, от които 100,00 лева за
наложената глоба, 197,00 лева за такси и разноски по изпълнителното производство и
сумата от 12,00 лева, представляваща пропорционална такса по т.26 от ТТР ЗЧСИ. Счита, че
към датата на налагане на запора – 25.09.2023г. е изтекла предвидената в чл. 82, ал.1, б „а“ от
ЗАНН давност за събиране на вземането, поради и което процесната сума е събрана на
отпаднало основание. В тази връзка излага, че изпълнителното производство е образувано
на 08.06.2017г., като след тази дата в рамките на две години не са извършвани изпълнителни
действия, поради и което счита, че давността за събиране на вземането е изтекла на
08.06.2019г. Счита, че сумата за разноски, събрана в хода на изпълнителното производство
следва да бъде възстановена, тъй като ответникът неоснователно се е обогатил с нея за
сметка на ищеца. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва така предявените искове. Счита, че не е изтекла абсолютната давност за събиране на
1
вземането. Позиционира вниманието на съда относно съществената разлика между
изпълнителната давност по чл. 82, ал.1 от ЗАНН и погасителната давност по ЗЗД. Посочва,
че изтичането на погасителната давност не преклудира правото на кредитора, то продължава
да съществува. В тази връзка се позовава на нормата на чл. 118 от ЗЗД, която предписва, че
ако длъжникът изпълни задължението си след изтичане на давността, той няма право да
иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е
изтекла.
В съдебно заседание ищецът Б. С. К., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 89686/13.03.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът С.О., редовно призован, се представлява от
юрисконсулт В., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск е осъдителен и за уважаването му следва в производството да се
докаже отпадане на основанието въз основа на което ответникът е претендирал за заплащане
сумата в размер на 100,00 лева. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла
погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на издаденото от К. на
СО Наказателно постановление № 242628/22.01.2015г., влязло в сила на 23.07.2015г.
Не е спорно между страните, че на ищеца е съставен АУАН №
**********/12.01.2015г. и въз основа на който е издадено Наказателно постановление №
242628/2015г. на К. на СО, с което на К. е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100,00 лева на основание чл. 35, ал.7, т.1 от НРУПОГТТСО, за това, че на
12.01.2015г. в 19:14 часа пътува в гр.С., в ТБ-4 с /инвент. № 11603/, констатирано след
спирка: Хотел П., посока: Д., район: *************, без редовен превозен документ, с което
виновно е нарушил разпоредбите на чл. 18, т.1 и чл. 35, ал.1, вр. с чл. 34, ал.3 от
НРУПОГТТСО.
Не е спорно също така, че въз основа на наказателното постановление срещу ищеца е
образувано изпълнително дело № 2017***0401471 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № ***, с
район на действие, районна на СГС. Установява от приетото по делото удостоверение,
издадено от ЧСИ, че по изпълнителното дело е постъпила сума от запор на пенсията на
длъжника в размер на 309,00 лева и разпределена на 25.09.2023г., както следва: 100,00 лева,
постъпили по сметка на взискателя, 197,00 лева разноски по изпълнителното дело, както и
12,00 лева – пропорционална такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Гореустановеното като фактология е безспорно установено, представените писмени
доказателства кореспондират по между си, поради което съдът ги кредитира.
Следва да бъде посочено, че когато принудително събира публично общинско
вземане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се
произнесе по възражението за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност
на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Тъй
като няма правомощие да се произнася по възражение за давност и не е орган в структурата
на общинската администрация, съдебният изпълнител не би могъл да "отпише" погасеното
по давност публично общинско задължение. Едновременно с това разпоредбата на чл. 433,
ал. 1 ГПК не оправомощава съдебния изпълнител да вземе предвид евентуално постановено
2
от орган в структурата на общинската администрация "отписване", извършено след
предаването на публичното задължение за събиране по реда на ГПК. Подобно "отписване"
би могло да обоснове отправянето на искане от взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, но
заявяването на такова е в зависимост единствено от волята на взискателя и при отсъствието
му, единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за
изтекла погасителна давност по отношение на публично общинско вземане, остава
предявяването на иск – или отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК или осъдителен
в рамките на което производство се установява факта на недължимост на вземането на
ответника на заявеното основание.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при наложено наказание "глоба" е две
години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Следва да
бъде посочено, че глобата, освен публично вземане, е и административно наказание, която
правна природа следва да намери превес, поради което неприложим по отношение на
давността за това вземане е срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК / в този смисъл тълкувателно
решение № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС/. Образуването на
изпълнително производство е действие, което прекъсва давността и започва да тече нов
двугодишен срок, но това производство следва да е образувано преди изтичане на
предвидената в НК обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения по – горе
двугодишен срок не се предприемат изпълнителни действия глобата не подлежи на
изпълнение по принудителен ред, в приложение на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК /в този смисъл ТР
№ 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС/. Давността за изпълнение на
административно наказание е изтичане на определен срок от време, установен със закон, в
който надлежният орган бездейства да упражни правомощията си да приложи
административно – наказателната репресия спрямо извършителя на нарушението.
Позоваването на давността е изведено при факти, настъпили след влизане в сила на
постановлението.
В настоящия случай с оглед на приложението на разпоредбата по чл. 82, ал. 1, б. "а"
от ЗАНН се установи, че по отношение на наложеното на Б. К. наказание "глоба" на
основание наказателно постановление № 242628 от 22.01.2015г. погасителният давностен
срок е започнал да тече от датата на влизането в сила на същото, която дата съгласно
отбелязване върху акта е 23.07.2015 г. Това отбелязване следва да се цени като извънсъдебно
признание по реда на чл. 175 от ГПК от ответника на неизгоден за него факт. По делото от
страна на ответника са ангажирани доказателства да са предприети действия, за периода от
влизане в сила на наказателното постановление до образуване на горепосоченото
изпълнително дело - възлагателното писмо е подадено на 08.06.2017г., когато е образувано
изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, като в същия смисъл е и приложимата разпоредба на чл. 82, ал. 2 ЗАНН – давността
се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за
изпълнение на наказанието, като след завършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. Такива действия след образуването на
изпълнителното дело по реда на ГПК могат да бъдат насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на публична продан и т. н., като в изпълнителния процес давността може се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността,
3
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя
представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в
този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др. Следователно в настоящия случай на 08.06.2017г. давността е прекъсната с
подаването от страна на взискателя на възлагателно писмо до ЧСИ. Впоследстиве е ясно, че
е наложен запор върху пенсията на ищцата, но не се установи точно кога, защото запора е
действие от категорията на тези които прекъсват давността. Ищецът твърди отрицателен
факт, че взискателят не е поискал/съответно ЧСИ не е извършил същински изпълнителни
действия, следователно в доказателствена тежест на ответника е да докаже извършването на
такива, а именно действия от категорията да прекъснат давността. По делото са налице
доказателства че от наложения запор едва на 25.09.2023г. са постъпили суми по
изпълнителното дело, което е косвена индикация, че запора е наложен едва през 2023г. Така
или иначе ответникът не установи, че в периода след 08.06.2017г. до 08.06.2019г. са
извършени същински изпълнителни действия, от категорията да прекъснат давността,
поради което съдът приема, че е изтекла изпълнителната давност за събиране на вземането и
то преди събиране на сумата от ЧСИ. Следва да се посочи, че позоваването на ответника на
нормата на 118 от ЗЗД е неоснователно, доколкото тази норма се прилага, когато вземането е
заплатено доброволно, а не в хода на изпълнителното производство, тоест принудително.
По изложеното иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата в размер на 209,00 лева,
представляваща събрана принудително за такси и разноски сума по изпълнително дело №
2017***0401471 по описа на ЧСИ А.П., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на
СГС.
Като бе посочено по-горе, от приетото по делото удостоверение от ЧСИ, се
установява, че в хода на изпълнителното производство е събрана и сума в размер на 197,00
лева за разноски по изпълнителното дело, както и 12,00 лева – пропорционална такса по т.26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
В разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до
размер на обедняването. Задължението по чл. 59 от ЗЗД произтича от един от основните
принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за
чужда сметка, като правото на обеднелия по чл. 59 от ЗЗД да получи това, с което друг се е
обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само тогава, когато няма
друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл. 59, ал.2 от ЗЗД. Фактическият
състав, от който възниква право на вземане за неоснователно обогатяване в хипотезата на
чл. 59 от ЗЗД, включва следните кумулативни елементи: 1 Обогатяване на едно лице за
сметка на друго; 2 Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; 3
Липса на основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по чл. 59 от ЗЗД е само
това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя наличие на
връзка между обогатяването и обедняването. Отговорността за неоснователно обогатяване,
тоест възстановяването на неоправданото разместване на блага между правната сфера на
обеднелия и на обогатилия се реализира чрез заплащане на парична сума, която по аргумент
от чл. 59, ал.1 от ЗЗД се определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването
и тази на обедняването, като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете
стойности. Въпросът за разноските в изпълнителното производство е уреден в част І, глава
VІІІ раздел ІІ, чл. 71-84 от ГПК и като норми от общата част на процесуалния закон тези
4
правила на общо основание са приложими и за изпълнителното производство. Безспорно
длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението.
В чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че таксите се събират за
извършване на изпълнителни и други действия, като размерът им се определя от ТТРЧСИ, а
за събирането им се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в чл. 79,
ал. 2 от ЗЧСИ е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се
дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите
такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от
неплащането. В случаите обаче когато се установи, че вземането не съществува, като
погасено по давност, то отпада и отговорността за разноски, поради и което така събрани в
хода на изпълнителното производство, индикират на обогатяване на ответника за сметка на
ищеца и причинно следствена връзка между обогатяването и обедняването, тъй като са
събрани във връзка с процесното вземане, сумите по което се установи, че са погасени по
давност, поради което е налице и липса на основание за събирането им. Така и иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Същият е заплатил разноски в размер на 100,00 лева за държавна
такса в производството, като претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева. Или на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 500,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с адрес в гр.С., ул. „М.“ № 33, представлявана от К. – В.Т. ДА
ЗАПЛАТИ на Б. С. К., ЕГН **********, сумата в размер на 100,00 лева, представляваща
наложена на ищеца глоба съгласно Наказателно постановление № 242628/2015г. на Зам.К. на
С.О., като събрана на отпаднало основание по изпълнително дело № 2017***0401471 по
описа на ЧСИ А.П., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС и преведена
на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 13.08.2024г. до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 209,00 лева,
представляваща събрана принудително за такси и разноски сума по изпълнително дело №
2017***0401471 по описа на ЧСИ А.П., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на
СГС, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда
– 13.08.2024г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. С. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 500,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5