МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 26007 от 14.09.2020 г.
по
НОХД № 1644/2019 г. по описа на Районен
Съд - Велико Търново
Обвинението
е срещу Е.Р.К. – роден на *** ***,
българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, средно
образование, женен, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 20.09.2017 г. в
гр. Велико Търново, направил опит да извърши действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 -
годишна възраст - Д.И.В.,***, чрез използване на сила - препятстване свободното
придвижване на В., като опитът останал недовършен поради независещи от дееца
причини - престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
Наблюдаващият
прокурор - поддържа обвинението. Излага становище, че обвинението е доказано от
обективна и субективна страна. Пледира за осъдителна присъда и наказание около
минимума и отлагане на изпълнението за срок от три години.
Защитата
адв. В.В. от ВТАК заема становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин и пледира подс. К. да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият
Е.К. не се признава за виновен и пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Съдът,
след като разгледа и обсъди събраните по делото писмени, и гласни доказателства
в тяхната взаимна връзка и поотделно и съобрази становищата на страните приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Р.К.
живее заедно със съпругата си в гр. Велико Търново, на адрес: *. Не е
осъждан.
Към
20.09.2017 г. подсъдимият е работил на длъжност „общ работник” в „Енерго-Про Мрежи” АД – Варна с работно
място – база на дружеството, в гр. Велико Търново, ул. „Иларион
Драгостинов".
На 20.09.2017
г. около обяд на пътека, минаваща през горичка от северната страна на база на
„Енерго-Про Мрежи” АД – Варна, в гр. Велико Търново, ул. „Иларион
Драгостинов", стояли свидетелите Д.И.В. /на 18 години към датата на
обвинението/, И.Р.С., М.М.И. и Б. Атанасова М. и разговаряли.
По пътеката в
посока от работното си място към намиращия се в близост магазин за хранителни
стоки и обратно, няколко пъти преминал подсъдимият К.. При едно от преминаванията
по пътеката в посока от магазина към работното му място К. спрял и заговорил свидетелите.
Разговорът бил на обща тематика, и в рамките на него се оказало, че момчетата
познават сина му – свидетелят С.К.. Подсъдимият забелязал свидетелката Д.В.,
както и обстоятелството, че водата в бутилката, която ползвали свидетелите В., С.,
И. и М. била почти свършила. Предложил на момичето да дойде с него на работното
му място за да и даде от полагащата му се служебно вода. В. се съгласила и
тръгнала с него. Когато стигнали до оградата и портала на базата на Енерго Про,
отпред имало седнали на пейки други работници, ползващи обедната си почивка. Св.
В. поискала да изчака навън, но подс. К.
настойчиво я поканил вътре, уверявайки я, че няма проблеми. Свидетелката влязла
заедно с К. през портала на територията на базата. От двора К. я завел до сграда, намираща се двора
и през метална врата със влезли в помещение, предназначено за персонала, където
имало маса в средата, плот в дъното, където имало поставени стекове с бутилки
минерална вода и стелажи и шкафове покрай стените. След като влезли св. В.
останала отляво на вратата, а подсъдимият отишъл до стековете и извадил една
бутилка с вода и я сложил на масата между тях, като изненадващо за нея я
попитал дали може да го целуне по бузата, правейки й знак за целувка по бузата.
В. отказала, при което подсъдимият се приближил до нея, преминал покрай масата и
затворил вратата на стаята, препречвайки й пътя към изхода. Казал й да не казва
на никого с никого за случващото се и поискал „да му направи една чекийка”, тоест
да стимулира ръчно половия му орган с цел постигане на сексуално удовлетворение
и започнал да разкопчава панталона на работното си облекло. Момичето отново
отказало, силно изплашено и ужасено започнало да прави опити да си отключи
телефона, за да позвъни на приятелите си, но не успяла. Подсъдимият продължавал
да препречва пътя й за излизане като бил поставил ръката си в близост до
вратата. Св. В. успяла да измести пходс. К., да отвори вратата и да побегне към
приятелите си свидетелите С., И. и М., на които съобщила за
случилото се. Свидетелите С., И. и М. се ядосали и отишли до базата на
„Енерго-Про Мрежи” АД – Варна, започнали да се карат с него, хвърлили по него
непълна бутилка минерална вода, при което свидетелят Д.С. един от служителите
на дружеството, които били пред портала, затворил металната портална врата, за
да не могат да влязат на територията на базата. Свидетелят И. позвънил на
телефон 112, а находящите се пред базата работници се разотишли. Подсъдимият К.,
очевидно притеснен от случилото се влязъл
в базата, като се скрил от погледа на намиращите се пред портала С., И. и М. и избягал,
прескачайки оградата в южния двор на базата, при което получил
разкъсно-контузна рана на прасеца на десния долен крайник Прибрал се в дома си, който се на адрес гр.
Велико Търново, *, което географски е близо до работното му място, превързал раната и изпратил съпругата си до магазина да му купи ракия, тъй като
изпитвал силна болка. Изпил ракията. Казал на съпругата си да не се обажда в
спешна помощ и да не бъдат уведомявани полицейските органи.
След като св.
И. се обадил на ЕЕН 112 на място бил
изпратен екип от полицейски служители – свидетелите С.П. и Ц.Ц.. Последните
взели обяснения от присъстващите свидетели В., С., И. и М.. Установили, че
подс. К. не се намира на територията на базата на „Енерго-Про Мрежи” АД – Варна
в гр. Велико Търново, ул. „Иларион Драгостинов". По-късно същия ден служителите на РУ - Велико
Търново при ОД на МВР установили К. на адреса му. Бил употребил алкохол, имал
порезна рана на единия крак. Бил отведен до сградата на РУ – Велико Търново и
задържан за срок до 24 часа. При
проведените оперативни беседи и снети обяснения давал противоречиви обяснения
относно случилото се, начина на получаване на раната на крака, причината за
напускане на работното място и събитията, случили се в помещението за
персонал и свидетелката Д.В.. На
съпругата си и синът си разказал различни версии за случилото се.
В обясненията
си в рамките на съдебното следствие подсъдимият твърди, че след влизане в
помещението той не е докосвал св. В., мисли че е направил само един комплимент
и че не са разговаряли.
От изготвената и изслушана по делото
съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че подс. К. не страда от психично
разстройство или слабоумие и е могъл правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Преди и по време на
деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Подс. Процесното деяние е извършено в състояние на
обикновено алкохолно опиване, като то е повлияло в количествено но не и в
качествено отношение на вземането на решение за извършване на деянието,
базирано на типичното за алкохолното опиване повишаване на половото желание и
намаляване на възможността за удовлетворяването му.
Така
изложената фактическа обстановка се приема от съда за установена от обясненията,
дадени от обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели, протоколите за
извършени процесуални действия по разследването, и от приетите писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани по ДП № 817/2017 г. по описа
на РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново.
Свидетелските
показания по делото са сравнително непротиворечиви и описват съвкупно и с
взаимно допълване еднородна и ясна фактическата обстановка по делото, така
както е приета за установена. Незначителните разлики в показанията на част от
свидетелите с тези дадени на досъдебното производство и пред друг състав на
съда, които са отстранени и уточнени посредством института на прочитане по реда
на чл.281 и следващите от НПК не разколебават състава на съда при оценка на
гласните доказателства. Те разгледани в
тяхната взаимна връзка и съпоставени с останалите доказателства за съда не
будят съмнение, както предвид изминалия значителен период от време от деянието,
така и заради това, че по отношение на основните факти от предмета на доказване
на деянието всички показания са еднопосочни и без противоречия.
Съдът
счита показанията на пострадалата относно събитията произтекли в стаята, където
била заведено от подс. К. за достоверни, тъй като те въпреки дребните различия,
състоящи се главно в различно употребени словесни изрази, съдържащи обаче
идентично или сходно информационно съдържание.
Съдът
не споделя становището на защитата за недоказаност на фактическата обстановка и
оттам на обвинението, базиращо се на обстоятелството, че единствен пряк
свидетел на блудствените действия е пострадалата. Следва да се има предвид, че вида
и характера на престъпното посегателство – блудство, предполага извършване на
деянието в присъствие единствено на извършителя и пострадалото лице. В този
смисъл в настоящия казус няма как да са налице други свидетели. Същевременно
обаче, показанията на св. В. се потвърждават от показанията на останалите
свидетели, които макар да не са възприели самото деяние, са възприели неговата
предистория и случилото се непосредствено след него, състоянието на
пострадалата и по този начин като косвени за деянието доказателства подкрепят
нейните показания. Освен това показанията и се подкрепят и от извършените
действия по разследването – оглед на местопроизшествие. В този смисъл за съда
показанията на пострадалата В. не будят съмнение за съда, тъй като те са
стройни, подредени и косвено подкрепени в различните си части от останалите
свидетелски показания и протоколи за извършени действия по разследването –
събрани писмени доказателства, оглед, фотоалбум, оглед на ВД – запис от тел.
112.
Съдът счита, че от обективна и субективна страна
подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл. 150, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 20.09.2017 г., в помещение,
находящо се в база на „Енерго-Про Мрежи” АД, гр. Велико Търново, ул. „Иларион
Драгостинов”, направил опит да извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна
възраст - Д.И.В.,***, чрез използване на сила - препятстване свободното
придвижване на В., като опитът останал недовършен поради независещи от дееца
причини. Подсъдимият е извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Д.И.В.,
на 18 години. Разкопчал панталона на работното си облекло, поискал от В. да го
стимулира с ръка с цел постигане на сексуално удоволствие и получаване на
оргазъм, като и казал да „му направи чекийка”. За извършването на тези действия
употребил сила, като направил опит да ограничи свободното й предвижване, като
застанал до вратата, поставил си ръката в близост до нея и препречил пътя на
свидетелката В. към изхода на помещението. До осъществяване на блудствени
действия не се стигнало, тъй като пострадалата е предприела активни действия да
го измести от вратата и избяга от помещението, т. е. налице е опит за блудство
по чл. 150, ал.1 от НК.
Блудството е престъпление, което засяга обществените
отношения, свързани с половата неприкосновеност. Изпълнителното деяние може да
бъде осъществено чрез извършването на действия с цел да се възбуди или
удовлетвори полово желание, но без съвкупление. За да е съставомерно деянието
по чл.150, ал.1 от НК чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване на
безпомощното състояние или привеждане на пострадалия в такова или чрез използване на положение на зависимост
или надзор. В настоящия казус е повдигнато обвинение за блудство, чрез употреба
на сила.
Блудството по чл.150, ал.1 от НК е двуактно
престъпление - като двата акта са неразривно свързани – употребата на сила е
актът способстващ или подпомагащ акта на извършване на блудствените действия - действия
с цел да се възбуди или удовлетвори полово желание.
В настоящия казус подс. К. е манифестирал намерението
си да извърши блудствени действия, като е разкопчал панталоните на работното си
облекло и е поканил св. В. да извърши стимулация на половия му член с ръка,
като и казал да „му направи чекийка”.
Думите и телодвиженията на подсъдимия са недвусмислени и биха могли да
се тълкуват единствено и само като действия насочени към възбуждане и/или
удовлетворяване на полово желание.
Употребата на сила в настоящия казус е елементът от
състава на престъпното деяние който е останал недовършен. Подсъдимият е
извършил активни действия за отнемане на възможността на св. В. да се движи
свободно в пространството, като препречил вратата и поставил ръката си в
близост до нея. Употребеният от
законодателят израз „сила“ според настоящия състав не изисква физическо
съприкосновение между телата или части от тях на дееца и пострадалата.
Законодателят е вложил в понятието „сила“ наличието на такова действие от
страна на дееца което да е насочено към преодоляване на субективното желание на
пострадалата да участва в блудствените действия. В този смисъл в настоящия
казус според съда е налице употребена сила, макар деянието да е останало
недовършено. Единствено активните и решителни действия на В., изразяващи се в
отместването на подсъдимия и излизане от помещението, са препятствали довършване
на престъпното деяние.
Престъплението е останало недовършено по независещи
от подсъдимия причини – активната съпротива на св. В., която е осуетило
намеренията на подсъдимия да довърши престъплението. Подсъдимият не се е
отказал от довършване на престъплението
по собствени подбуди, а деянието е останало недовършено поради действията на
пострадалата.
От субективна страна
подсъдимият К. е действал при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици
и искал настъпването им. К. е имал
съзнание за всички елементи от обективната страна на деянието. Съзнавал, че св.
Д.В., която до този момент му била абсолютно непозната не желае интимна близост
с него, тъй като е получил категоричен
отказ на предложението да го целуне по бузата. Въпреки това разкопчал панталона
си и казал на В. „да му направи чекийка”.
Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, което е видно от
цялостното му поведение, преди и след деянието – преди деянието – осигурил
сравнително скрито място за осъществяване на деянието, затворил вратата на
помещението , а след опита за блудство незабавно се скрил от погледа на
очевидно ядосаните приятели на пострадалата, въпреки присъствието на множество
негови колеги и в средата на работния ден избягал от мястото на деянието, което
съвпада с работното му място, самонаранявайки се при прескачане на оградата на
обекта и не разрешил на съпругата си да се обади на Бърза помощ или полицията.
Данни за самоличността на
подсъдимия:
Е.Р.К. с ЕГН **********
е роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***,
средно образование, женен, не работи, неосъждан, няма криминалистични
регистрации, няма данни за връзки с криминално проявени лица, семейството му се
ползва с добро име сред съседите.
Смекчаващи отговорността обстоятелства – няма.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма.
По индивидуализация на
наказанието – съобразявайки се с обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Обществената опасност на
деянието е висока, тъй като са засегнати изключително важни обществени
отношения, регулиращи половата неприкосновеност. Същевременно съдът приема, че обществената
опасност на дееца е ниска, както предвид липсата на предходни деяния и
криминалистична регистрация, така и с оглед доброто му има в обществения кръг
където се движи. Съдът приема, че наказание в минималния предвиден от закона
размер от Две години лишаване от свобода би осъществило целите на наказанието и
е справедливо и подходящо по вид и размер.
Съдът е отложил
изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години на основание чл.
66, ал. 1 от НК, тъй като счита, че целите на индивидуалната и генералната
превенция не налагат подсъдимият да изтърпи така определеното наказание
ефективно.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия Е.Р.К. да заплати в полза на републиканския бюджет, по сметка на
ВТРС, направените по делото разноски.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: