№ 16995
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110168872 по описа за 2023 година
Ищецът „.......“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество “Каско на
МПС” заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1717.04 лв. за щети на
застрахованото МПС „Пежо 206“ с рег. № .........., резултат от ПТП настъпило на 1.5.2023 г.,
в гр. ............ причинено по вина на водача на МПС „Опел Зафира“ с рег. № .........., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „............ АД.
Твърди, че на 1.5.2023 г., около 09:45 ч., на у............., при управление на МПС „Опел
Зафира“, водачът Б. Г., при извършване на маневра „ляв завой“ към ул. „Николай
Войновски“, причинил ПТП, тъй като не пропуснал насрещно движещото се с предимство
направо МПС „Пежо 206“, което ударило с предната си част завиващия автомобил в
неговата задна част. Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за възстановяване
на платеното обезщетение и ликвидационните разноски от 15 лв., но плащане не постъпило.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 732.04 лв., ведно със законната
лихва от подаването на исковата молба, мораторна лихва в размер на 90.26 лв. за периода от
24.7.2023 г. до 17.12.2023 г. и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Признава, че МПС „Опел Зафира“ с рег. № ..........
е имало сключена застраховка ГО при него към датата на процесното събитие, както и че е
извършен отказ за плащане. Твърди, че водачът на застрахования при него автомобил не е
нарушил разпоредбите на ЗДвП и правилника по прилагането, в който смисъл липсва
противоправно и виновно поведение. Оспорва механизма на ПТП, както и вредите по л.а.
„Пежо 206“ да се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че
водачът на увреденото МПС е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на чл. 31, ал. 7,
1
т. 1 от ППЗДвП, евентуално и на чл. 31, ал. 7, т. 2 от ППЗДпП, поради което същият има
изключителна вина за настъпване на ПТП. В условията на евентуалност, въвежда
възражение за съпричиняване, тъй като в двустранния констативен протокол е изложено, че
водачът на л.а. „Пежо 206“ не е спазил знак за предимство или червена светлина. Твърди
претендираният размер да е завишен, като уточнява, че са налице запазени части по
увредения автомобил, които следва да бъдат приспаднати. Оспорва акцесорната претенция
за лихви. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Основателността
на главния иск предполага наличие на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно
противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на
претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 1.5.2023 г. в гр. Пловдив настъпило ПТП
между МПС „Пежо 206“ с рег. № .......... и МПС „Опел Зафира“ с рег. № .........., гражданската
отговорност на чийто водач била застрахована при ответното дружество, както и че
последното не е извършило плащане по регресната претенция на ищеца за платени от него
1717.04 лв. обезщетение. Не е спорно и че към тази дата МПС „Пежо 206“ с рег. № ..........
било застраховано по застраховка Каско при ищеца.
Относно механизма на ПТП, по делото се установява следното: МПС Опел Зафира се движи
по бул. Васил Левски и на кръстовището при бензиностанция Лукойл предприема маневра
ляв завой. Междувременно МПС Пежо 206 се движи по булеварда в срещуположна посока,
средна пътна лента, и на кръстовището преминава направо. По това време автомобил Опел
Зафира извършва маневрата за завиване на ляво, като задната част на автомобила е в
средната пътна лента и автомобил Пежо с предна част я удря /задна дясна част на Опела/. В
приетия по делото двустранен протокол за ПТП е отразено, че ПТП е настъпило на ул. Васил
Левски при бензиностанция Лукойл. Водачът на МПС Пежо е посочил относно движението
на управляваното от него МПС „неспазване на знак за предимство или червена светлина“.
В скицата е отразено, че МПС А удря с предна част МПС Б в задна дясна част, като ударът е
настъпил след средата на кръстовището. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“
ЗДвП, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват
движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Така подписаният протокол представлява частен
свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила, която
2
установява, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали
(чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма
на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният
протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по
делото. В случая в протокола водачите са отразили схема на удара и са отбелязали
обстоятелства при настъпването му, сочещи, че ПТП е настъпило поради неспазване на
пътните правила от водача на МПС А. От схемата и от данните за зоната на удара по двете
МПС и уврежданията по тях става ясно, че ПТП е настъпило при завършване на маневрата
на автомобил Опел завиване на ляво, тъй като ударът за този автомобил е в задната му част.
Установява се също така, че кръстовището е било регулирано със светофарна уредба, като
при зелен сигнал на светофара потеглят МПС и в двете посоки /заключение на САТЕ/.
Относно механизма, съдът не следва да обсъжда заключението на експертизата, тъй като
вещото лице е разменило посоката на движение на автомобилите, тъй като е приело, че
Пежото е завивало на ляво, а Опелът се е движел направо. Налице са събрани по делото
гласни доказателства, които съдът следва да прецени при изясняване на механизма на
произшествието. В разпита си свидетелят Г., водач на Опела, сочи, че той е бил в средната
лента за извършване на завоя, когато движещият се направо автомобил Пежо ускорил,
преминавайки на червен светофар, и го ударил. Свидетелят Б., водач на Пежото, сочи че
когато навлязъл в кръстовището, светофарът светнал жълто и той дал газ, за да премине,
когато Опелът му пресякъл пътя. Последното очевидно не отговаря на истината, тъй като
видно и от схемата на ПТП и от зоната на удара на автомобилите, Опелът вече е бил в
платното за движение на Пежото и е завършвал маневрата, а не я е предприемал тепърва,
отнемайки предимството на Пежото, в който случай ударът за Опела щеше да е в предна
част на автомобила. При това положение доказателствата по делото по-скоро подкрепят
отразеното в протокола, а не го опровергават. Ето защо, макар и по правило, водачът на
Опела, като извършващ завой на ляво, да е следвало да изчака преминаващите направо
автомобили, той не е бил длъжен да предвиди или да съобрази поведението си на пътното
платно с водач, извършващ явно нарушение, каквото е преминаването на червен светофар. В
този смисъл съдът приема, че по делото не се установи по безспорен начин виновно
противоправно поведение на водача на Опела в причинна връзка с ПТП и вредите.
След като не е възникнала деликтна отговорност за водача, застрахован при ответника, няма
основание да се ангажира и отговорността на застрахователя, поради липса на реализиран
риск по застраховката ГО.
Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли, а с оглед обусловения й характер -
и акцесорната претенция за лихва.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна.
Съгласно чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, ответникът има право на направените разноски за
депозити 160 лв. и 30 лв. и представителството му от юрисконсулт в размер на 120 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.......“ АД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр.
София, ............, искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на „ЗАД
............ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да
заплати сумите 1 732.04 лв., регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка Каско за вреди от ПТП настъпило на 1.5.2023 г. по вина на водача на МПС
„Опел Зафира“ с рег. № .........., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество, и 90.26 лв. мораторна лихва за периода от 24.7.2023 г. до 17.12.2023 г.
ОСЪЖДА .......“ АД, ЕИК ........., седалище и адрес на управление гр. София, ............, да
заплати на „ЗАД ............ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Г. М. Д.“ № 1, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 310.00 лв. разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4