№ 380
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000502347 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 154 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. № 323/2021 г. от
Окръжен съд Монтана, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на Л. К. П., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 6 750 /шест
хиляди седемстотин петдесет/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.02.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 07.09.2021 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- деловодни разноски на Л. К. П., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 135 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. И. В. от АК Монтана, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 667.50 лева;
- по сметка на Окръжен съд Монтана, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса в размер на сумата от 270 лева и разноски за възнаграждение
на вещи лица, общо в размер на сумата от 600 лева.
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Л. К.
П., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в
размер на сумата от 249.60 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищцата Л. К. П.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /6 750 лева/ до размер на сумата от 20 000 лева и в
частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и
допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на
действително претърпените неимуществени вреди. Оспорва приетото
процентно съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 13 250 лева, ведно със законната
лихва.
Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски,
както и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Насрещната страна е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с
който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди решението
на първоинстанционния съд в атакуваната част.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
2
Ищцата – Л. К. П., ЕГН ********** е предявила против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
19.02.2019 г., около 06:30 часа в с. Лехчево, община Бойчиновци, област
Монтана, като пешеходец е вървяла по пътното платно на ул. „Георги
Димитров“, плътно в дясно, поради отсъствието на тротоар и е била ударена
от насрещно движещ се лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван
от Б. Ц. Д., ЕГН **********.
Ищцата твърди още, че:
- вследствие на удара е паднала на земята, получила телесни
увреждания и транспортирана до СПМП при МБАЛ АД – Монтана, където е
извършена рентгенография и установена полифрагментна фрактура на
носните кости;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили Констативен протокол за
ПТП;
- лекият автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван от Б. Ц. Д.,
ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- на 07.06.2021 г. е предявила писмената претенция по чл. 380 от КЗ за
обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е изплатено
обезщетение;
Ищцата поискала ответникът да заплати обезщетение за претърпените
от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 07.09.2021 г.
Поискала ответникът да заплати направените деловодни разноски, както
и адвокатско възнаграждение за нейния процесуален представител, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 30/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените
доказателства не установяват поведението на застрахования водач да
осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че
ищцата е претърпяла увреждане, което е отшумяло за срок по-малък от един
3
месец и като пешеходец не е пресичала пътното платно на пешеходна пътека,
с което е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл.
113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.02.2019
г., около 06:30 часа в с. Лехчево, община Бойчиновци, област Монтана, на ул.
„Георги Димитров“ е настъпило ПТП.
Лек автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван от Б. Ц. Д., ЕГН
********** се движел по улицата със скорост по - ниска от максимално
разрешената от 50 км/ч, при което настигнал попътно движещата по платно,
на метър и половина от дясната граница пешеходка Л. К. П., ЕГН **********
и я засегнал с дясното странично огледало на лекия автомобил.
Вследствие на това съприкосновение пешеходката паднала на земята, а
след това е била транспортирана до СПМП при МБАЛ АД – Монтана, където
е извършена рентгенография и установена полифрагментна фрактура на
носните кости, както и разкъсно - контузна рана в областта на главата.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява
приложения констативен протокол за ПТП /л. 6 от първоинст- п-во/ и
заключенията на извършените в първата инстанция две единични
автотехнически експертизи – л. 91 и л. 112.
Въззивният съд кредитира изцяло първото заключение, приложено на л.
91 и намира, второ заключение за необективно, тъй като констатациите на
това вещо лице за невъзможността на ищцата да ползва прилежащия
пешеходен тротоар в деня на ПТП не е установена с писмени доказателства.
4
В приложения Констативен протокол за ПТП няма описание за
невъзможност да се ползва тротоара, а по делото няма данни да е било
образувано досъдебно производство, да е извършен оглед и съставен
протокол за оглед на местопроизшествието.
Заключенията и на двете вещи лица опровергават твърдението на
ищцата, че е била ударена от насрещно движещ се лек автомобил.
Заключенията опровергават, твърдението, че се е движела
непосредствено до дясната граница на пътното платно и установяват най-
важното, че на място на ПТП е имало пешеходни тротоари с широчина 2.50
метра и зелени площи с ширина от 3.50 метра.
Ищцата в първата инстанция е признала обстоятелството, че тези
пешеходни тротоари не се ползват от жителите на населеното място и дори
след ПТП продължава да се движи по пътното платно.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата
инстанция медицинска експертиза /л. 64/ се установява, че непосредствено
след инцидента е извършена рентгенография и описано многофрагментно
счупване на носните.
Няма описание коя от ноздрите е била засегната.
Оперативно лечение не е проведено, а е назначено само
медикаментозно.
На 04.05.2021 г., повече от две години след ПТП е извършен преглед с
изследване на носните проходи и е описано затруднение с преминаването на
въздух през дясната ноздра.
Обстоятелството, че рентгенография не е описала коя от ноздрите е
била засегната и прегледът, който е извършен повече от две години след ПТП
в подготовката на писмената претенция по чл. 380 от КЗ е основание да не
кредитира фактическия извод на вещото лице, че ПТП и поведението на
застрахования водач е в пряка причинна връзка със затрудненото
физиологично носно дишане.
Последното, като увреждане има медико-биологичните характеристики
на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, което е задължителна
предпоставка да се търси наказателна отговорност на водача на лекия
автомобил, а по делото няма данни за образувано досъдебно производство.
5
Нещо повече, по делото е приложено копие от влязло в сила
наказателно постановление, с което на застрахования водач е наложено
административно наказание „глоба“ за това, че е допуснал нарушение на
правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП и блъснал пешеходец /ищцата/,
който е транспортиран до ЦСМП без да са описани наранявания.
Лекият автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван от Б. Ц. Д., ЕГН
********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищцата на 07.06.2021 г. е предявила писмената претенция по чл. 380 от
КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е изплатено
обезщетение;
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищцата въззивна жалба, като спорът се концентрира до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди и процентното
съотношение на поведението, с което пряко и непосредствено е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат.
ПТП е настъпило на 19.02.2019 г., като лекият автомобил „Ауди А 4“ с
рег. № ***, управляван от Б. Ц. Д., ЕГН ********** имал застраховка,
сключена на 15.10.2018 г., поради което приложими са разпоредбите и
Кодекса на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главният /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ,имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
6
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая лекият автомобил „Ауди А 4“ с рег. № ***, управляван от Б.
Ц. Д., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателна отговорност по отношение на „Ауди А 4“ с рег. № ***,
управляван от Б. Ц. Д., ЕГН ********** не е осъществена и няма данни да е
било образувано наказателно производство.
По отношение на водача за това ПТП е реализирана
административнонаказателна отговорност по ЗАНН.
Влязлото в сила наказателно постановление и доказателствата по
делото обосновават извод, че водачът на лекия автомобил при неговото
управление е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в
ЗДвП и поведението му осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Основателно е направеното от ответника възражение за съпричиняване.
Това е така, защото ищцата, като пешеходец не се е движила по
наличните два пешеходни тротоара на улицата, която е част от
републиканската пътна мрежа; не се движила дори по пътното платно
противоположно на посоката на движение на ППС, а по пътното платно в
лентата за попътно движение и то на 1.5 метра от дясната граница.
Налице е поведение на ищцата, с което е нарушила правилата за
движение по 108 от ЗДвП, като пряко и непосредствено е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат в съотношение: 75 % за водача и 25 % за
нея.
7
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищцата възлиза на
сумата от 9 000 /девет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение; броя и
вида на получените травматични увреждания; продължителността на общия
лечебен и възстановителен период; периода от време, в който болките и
страданията са били интензивни; обществено – икономическите условия в
страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
процентно съотношение на съпричиняване, поради което прекият иск е
основателен, до размер на сумата от 6 750 лева и подлежи на отхвърляне до
пълния предявен размер от 30 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
8
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът с подал заявлението по чл. 380 от КЗ на 07.06.2021 г. и
първоинстанционният съд е присъдил законната лихва върху обезщетението,
така както е поискала ищцата, считано от 07.09.2021 г.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
07.09.2021 г., за разликата над сумата от 6 750 лева до размер на сумата от
20 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, до размер
на сумата от 6 750 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
9
Решението в частта, в която е отхвърлен прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на имуществени вреди, ведно със законната лихва е отхвърлен,
за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от 30 000
лева не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
По разноските:
Ответникът по исковете и по жалбата не е представил доказателства за
направени разноски във въззивното производство, както и списък на
разноски, поради което такива не следва да се присъждат, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 323/2021 г. от Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявения от Л. К. П., ЕГН ********** против ответникът –
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.02.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.09.2021 г., за разликата над сумата от 6 750
/шест хиляди седемстотин петдесет/ лева до размер на сумата от 20 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 323/2021 г. от Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 154 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. № 323/2021 г. от
Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА, в която в която ответникът е осъден да
заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 07.09.2021г., до размер на сумата от 6 750 лева не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
10
Решение № 154 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. № 323/2021 г. от
Окръжен съд Монтана в ЧАСТТА, в която прекият иск, имащ за предмет
обезщетяване на имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
07.09.2021 г. е отхвърлен, за разликата над сумата от 20 000 лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11