Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 25.07.2019г.
Плевенският районен съд,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на единадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова АНД №1120 от
2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-005901 от 02.11.2018
година на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен, с което на Г.Т.Б. ***, на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е
наложена Глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 8 к.т.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата. Иска от съда да постанови
решение, с което да отменени процесното
наказетелно постановление като неправилно.
Административно наказавщият орган, редовно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката
до РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и се потвръди наложеното с НП наказание.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение № 075637
е съставен на 30.10.2018г. от М.П.Н. на длъжност мл. инспектор в Сектор
„ПП“ при О.М.П.н.Г.Т.Б., за това, че на 30.10.2018г.
в гр. ***, ул.“***кръстовището с ул. ***като
водач на л.а. „***преминава през горепросоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим -
нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно
постановление. Жалбоподателят твърди, че нарушението не е доказано,че не е
преминал на червен сигнал, видимостта от
мястото на полицейските служители била ограничена, като същите съдели за трафика по преминаващи покрай „Дом на
книгата“ ППС.
Съдът намира тези възражения за несъстоятелни. Преценявайки
доказателствата по делото, които са в контекста на фактическата обстановка, възприетата
и отразена в АУАН и НП от административнонаказващият орган, Съдът намира, че
наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице
нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. на осн.чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложил санкцията. В тази насока са показанията на свидетелите М.Н. и С.К., които
са категорични, че жалбоподателят е преминал на неразрешен сигнал. Двамата
свидетели са очевидци на нарушението. Пред съда двамата категорично заявяват,че
са видели нарушението,имали видимост към кръстовището. Свидетелите били на мястото, където имали пряка и
ясна видимост към светофарната уредба, която било синхронизирана така,че като светне сигнал
е и за ***и по „***“
- отнася се и в посока към гарата.Автомобилът бил по ***“ извършил
маневра надясно, като навлязъл в
кръстовището на неразрешен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален
режим. Полицаите били застанали по - надолу в кръстовището между спирката и
М-Тел. На въпрос на жалбоподателя откъде
са видели, че преминава на червен сигнал, свидетелите отговарят,че от мястото
на което били застанали имало пряка и ясна видимост към светофарната
уредба, която е синхронизирана и като
светне сигнал е и за ***и по „***“
.Спрели водача и му съставили акта за
нарушението,като му връчили екземпляр.
От
цитираните показания става ясно,че мястото на което са се намирали полицейските
служители е давало възможност да видят момента на навлизането на автомобила в
кръстовището, както свидетелите категорично са възприели и светлинният сигнал /червен/
на светофарната уредба, която е била синхронизирана. Освен, че показанията на
свидетелите са обективни, последователни, те не са заинтересовани от изхода на
делото, което дава основание на съдът да кредитира показанията им с доверие.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и гласните доказателства, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
По искане на жалбоподателя Г.Б. от
ОП „***беше представена циклограма за синхронизация на светофарната уредба и
справка за сигналните програми на контролера на кръстовището на бул. ***и ул. ***”
за времето 16:40часа на 30.10.2018г., от която е видно, че в посочения интервал
от време е изпълнявала светофарната програма СТП 70,която е започнала в 16.30
ч. Т.е. били са в синхрон.
При така анализираните гласни
доказателствени средства съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление е обосновано, тъй като в хода на съдебното производство се
събраха доказателства, че Г.Б. е извършител на вмененото в АУАН нарушение. Под
обоснованост се има предвид обективно съответствие между приетите за установени
с АУАН фактически положения и събрания доказателствен материал.
В случая, наложената от
административнонаказващият орган санкция се основава на разпоредбата на чл.
183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер на
100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването. Задължението на водачите на пътни превозни средства да
съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано общо в
чл.6, т.1, пр. второ ЗДвП. Конкретизация на това задължение е дадена в
разпоредбите на чл.12 ЗДвП и Глава осма от Правилника за приложение на Закона
за движение по пътищата, които регламентират мястото на поставяне на светофарни
уредби и значението на светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с
червен, жълт и зелен цвят. От анализа на нормативната уредба следва, че
неразрешаващи преминаването по смисъла на чл. 183, ал. 5, т.1 ЗДвП са следните
светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи червена и жълта
светлина и жълта светлина. Значението на червената светлина на светофара е
посочено в чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП като забраняваща на пътните превозни средства
да преминават „стоп-линията“ или, ако такава няма, да преминават линията, на
която светофарът е поставен, а когато светофара се намира в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната
пътека. Едновременно светещите червена и жълта светлина са със значение:
„Преминаването забранено!“, а жълтата светлина е със значение: „Внимание,
спри!“, /който знак не се отнася само за онези водачи, които в момента на
подаването на сигнала, след като им е било разрешено преминаването, са толкова
близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението.
В конкретния случай от приложената циклограма
се установява, че към момента на извършване на нарушението 16:40 часа двете
секции на светофарната уредба са били синхронизирани, работели са в еднакъв
команден режим, поради което и контролните органи са наблюдавали само едната
секция. Предвид на всичко изложено съдът намира, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП.
От обективна страна, е налице административно нарушение по отношение на преминаване
през регулираното със светофарна уредба
кръстовище. За съставомерността на деянието е необходима липса на съобразяване
поведението на дееца със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, жалбоподателят излага в жалбата си твърдения,
които имат за цел отпадане на ангажираната му административнонаказателна
отговорност. Деянието по чл. 183, ал. 5,
т. 1 от ЗДвП е обявено за наказуемо, като е без значение дали същото се дължи
на проявено невнимание или на умисъл в действията или бездействията, доколкото съгласно
чл.7 от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Касае се за една обща система от светлинни съоръжения, синхронизирани помежду
си. При разпита свидетелите посочиха съществените обстоятелства –
подадена забранителна светлина от светофарната уредба и преминаване на
автомобила на жалбоподателя, което деяние е противоправно, тъй като противоречи
на императивната разпоредба на чл.6 ал.1 от ЗДвП водачът да съобразява
поведението си със светлинните сигнали, съответно - подлежи на глоба по чл.183
ал.5 т.1 от ЗДвП, тъй като преминава при сигнал на светофара, който не
разрешава преминаването.
В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно, същото е
извършено от жалбоподателя Г.Б. и е
извършено виновно. При съзнаване на задълженията за спазване на светлинните
сигнали, той е предприел действие в противоречие със задълженията си като водач,
като е съзнавал противоправния характер на деянието си.
Ето защо и Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
Частта на НП, с което на водача са отнети 8
/осем/ контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР,
също е законосъобразна.
В наказателното постановление се съдържа подробно
описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.
Това е позволило в достатъчна степен на водача да разбере за какво го
санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което
сочат всички доказателства по делото от момента на подписване на акта за
установяване на административно нарушение от страна на нарушителя до момента на
подаване на възивната жалба и разглеждането й от възивната инстанция.
При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0938-005901 от 02.11.2018 година на
Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОД МВР Плевен, с което на Г.Т.Б. ***,
на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е
наложена Глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 8 к.т., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: