Р Е
Ш Е Н
И Е № 280
гр. Стара Загора, 05.07.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Албена Ангелова
и с участието на
прокурора: Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело
№233 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора против Решение №260045 от 09.02.2021г.,
постановено по АНД №1087/2020 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление
№ 24-002606/16.09.2020г., издадено от Директора на Дирекция ”Инспекция по
труда” гр.Стара Загора, с наложено на ответника по касация административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. В жалбата се съдържат оплаквания
за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение
на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Според касатора, по делото e установено по безспорен начин, че е осъществен състава
на нарушението по чл.160, ал.1 от КТ. Въз основа на изложени в жалбата
съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалния
представител на касатора, който заявява, че поддържа подадената касационна
жалба, сочи че няма доказателствени искания и претендира присъждане на разноски
в касационната инстанция.
Ответникът по касация „Аркомат-България“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул. 23 Пехотен Шипченски полк №114,
редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.
В постъпило по делото писмено възражение оспорва касационната жалба като
неоснователна и претендира присъждане на разноски в касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата,
като сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е
Наказателно постановление №24-002606 от 16.09.2020г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, въз основа на АУАН №24-002606 от 19.08.2020г.,
с което на „Аркомат България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
ул. „23-ти Шипченски пехотен полк“ №114, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.
Като административно нарушение са преценени следните
обстоятелства: При извършена на 19.08.2020г. проверка по спазване изискванията на
трудовото законодателство в „Аркомат България“ ЕООД е установено, че
работодателят „Аркомат България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Казанлък, ул. „23-ти Шипченски пехотен полк“ №114, на 31.07.2020г., в
предприятието е разпоредил със Заповед №93/31.07.2020г. ползването на неплатен
годишен отпуск на работника (служителя) Т.Т.И., ЕГН:**********, без нейното
писмено искане, считано от 01.06.2020г. до 24.07.2020г. Посочено е, че с това деяние „Аркомат
България“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ.
За да отмени наказателното постановление, Районен съд Казанлък
е посочил на първо място, че в съставеният АУАН е отразено, че същият е връчен
на лицето Б.М. в качеството му на управител на
дружеството-жалбоподател, а от справката по електронното досие в Търговския регистър
към Агенция по вписванията се установява, че дружеството е представлявано от Н.Б.Й..
Констатирано е, че няма данни М. да е упълномощен изрично да представлява
дружеството при получаване на изготвените против него АУАН, респективно наказателни
постановления. Обосновано е, че по този начин е нарушено правото на защита на
дружеството-жалбоподател в образувания против него административнонаказателен
процес. На второ място е посочено, че в обстоятелствената част на двата акта е
отбелязано, че работодателят е предоставил неплатен отпуск на
лицето Т.Т.И., без нейно писмено съгласие, като съдът е приел, че такова не се
изисква от посочената за нарушена разпоредба на чл.160, ал.1 КТ, поради което вмененото административно наказание се
явява несъставомерно по този подзаконов текст. По тези съображения Районен съд Казанлък
е отменил наказателното постановление
Решението на Районен съд Казанлък е правилно.
Съгласно чл.416, ал.3 от КТ актът за установяване на
административно нарушение се връчва лично на нарушителя срещу подпис. По
аргумент от чл.403а, ал.2 от КТ за лично връчване следва да се счита и предявяването
му на лицето, което работодателя е определил писмено да го представлява пред
контролните органи, като органите на Дирекция „Инспекция по труда“ имат право
да изискват от всеки работодател да определи писмено длъжностни лица по смисъла
чл.403а, ал.2 от КТ. Писменият акт, с който са определени такива длъжностни
лица, следва да е изричен и едва тогава Дирекция „Инспекция по труда“ се
освобождава от задължението да издирва законния представител на работодателя,
когато той е юридическо лице.
В разглеждания случай във въззивното производство е представена
заповед (л.44), издадена от едноличния собственик на дружеството, с която е
определен Б.М. за длъжностно лице, което да представлява работодателя в
отношенията му по КТ, но с работниците и служителите, а не Дирекция „Инспекция
по труда“. Същевременно АУАН е връчен именно на М. и макар работодателят да е имал
възможност да се защити и се е защитил пред съда срещу
административнонаказателното обвинение, по силата на императивната норма на
чл.52, ал.2 от ЗАНН, АНО е бил длъжен да върне акта за установяване на
административно нарушение, за да бъде връчен лично на управителя, а ако същият не
се намери на адреса на дружеството и ако няма определено лице, което да го
представлява пред контролните органи – да се пристъпи към другите способи за
предявяване на обвинението и привличане на лицето към отговорност (в този
смисъл Р №81/11.03.2021г. по КАНД №49/2021г. на АС – Стара Загора). В случая
това не е направено, с което е опорочена административнонаказателната процедура
по санкциониране на нарушителя и издаденият санкционен акт се явява
незаконосъобразен. Като го е отменил Районен съд – Казанлък е постановил
решението си при правилно приложение на закона, което решение следва да бъде
оставено в сила. При констатираното от въззивния съд нарушение, съществено
опорочило административнонаказателната процедура, безпредметно е обсъждането на
спора по същество, поради което доводите на материална законосъобразност на
санкционния акт и доказаност на вмененото административно нарушение не следва
да бъдат разглеждани от касационната инстация.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане
на разноски в касационното производство, но доказателства за направени такива
не са представени, поради което това искане следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260045/09.02.2021г., постановено по АНД №1087/2020г.
по описа на Районен съд Казанлък.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ответника по касация за присъждане на разноски
в касационното производство.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.