РЕШЕНИЕ
№ ...........
гр. Плевен, 14.12.16 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
при секретаря
Л.Д. и в присъствието на прокурора КРАСИМИР ЯЧЕВ като разгледа докладваното от
съдията БАНКОВ ВНОХД № 923 по описа за 2016 година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С присъда № 223/07.11.16г.,постановена по НОХД № 2609/16г.РС-Плевен
признал подсъдимия П.В.И. за виновен в това, че на
23.10.2016г в с.Б., обл.П., с цел да
набави за себе си имотна облага – 1бр мъжко прасе с тегло 70кг възбудил
заблуждение у А.К. М. от с.с., роден на ***г /на 82г/, че иска да купи от него
животното и че ще му го плати като му дал неистинска банкнота с посочен върху
нея номинал 200/202евро с изписан върху нея номер S00104361613, която представил за истинска и с това
му причинил имотна вреда в размер на 175лв, поради което и на основание чл.209 ал.1от НК и чл.54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор.
Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П.В.И. да заплати направените разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР-Плевен в размер на 38,96лв.
Осъдил на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия П.В.И. да заплати направените деловодни разноски в полза на РС-Плевен в размер на 30,00лв.
Недоволен от присъдата е останал подс.П.И.,който я обжалва,чрез защитника си,като навежда доводи,че тя е необоснована
и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.Моли въззивната
инстанция да постанови решение,с което да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на РС или да отмени присъдата и да постанови друга,с която да
оправдае подсъдимия.
Представителят на ОП-Плевен изразява
становище,че жалбата е неоснователна,а постановената от Районния съд присъда е
правилна.Моли въззивната инстанция да постанови решение,с което да я потвърди.
Съдът,като прецени доказателствата по
делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните,намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.319
от НПК,поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Оплакването на защитника,че при разглеждане на делото са
допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване на правото на
защита на подсъдимия е неоснователно.Както в хода на досъдебното,така и в хода
на съдебното производство правото на защита на обвиняемия е било осигурено в
пълния му обем в т.ч.и чрез назначаване на служебен защитник, който
впоследствие е бил освободен заради упълномощаването на такъв от подсъдимия.
Оплакването за необоснованост на присъдата също е
неоснователно. Първоинстанционния съд е обсъдил подробно всички събрани в хода
на наказателния процес доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,като в
съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3
от НПК в мотивите си е посочил какви обстоятелства счита за установени и въз
основа на кои доказателства, като предвид противоречивите доказателствени
материали се е аргументирал кои приема и кои отхвърля.Изложената от предходната
инстанция фактическа обстановка кореспондира напълно със събраните и проверени
доказателства се споделя и от ОС.Безспорно е,че П.В.И. ***. Не учи и не работи. Изпитва
недостиг на пари. Набавя си такива или имотна облага в натура, чрез извършване
на престъпления.На 23.10.2016г П.В.И. решил да си набави имотна облага, чрез
престъпление. Решил да установи контакт с възрастен човек от населено място
близко до местоживеенето му, когото да заблуди, че иска да си купи прасе, което
ще му заплати, без да има намерение да му плати действително, а му даде налична
у него, очевидно неистинска банкнота, върху която е посочен номинал 200/202евро
с поставен върху нея номер S00104361613. За целта тръгнал с лек автомобил. Взел със себе си
съжителката си В. Е.Н.. Отишли в с.Б., обл.П..
П.В.И. установил непосредствен контакт с
82годишния А.К. М.. Около обяд влязъл в двора на имота му, намиращ се на ул.******№** в селото. Попитал го дали има прасе, което продава. М. му отговорил, че има мъжко прасе
с тегло около 70кг и че няма пречка да му го продаде. Показал му го.
П.И. казал на А. М., че ще купи прасето. А. М. поискал 250лв за него. И. му казал, че ще му плати с евро. М. се съгласил. Изкарали домашното
животно от кочината и П.И. го вкарал в багажника на автомобила с който се придвижвал и влязъл на мястото на
водача. Подал на А. М. неистинска банкнота от 200/202евро, не поставяйки въпроса, че следва
да му бъде върната разликата от около 150лв, предвид знанието си, че банкнотата
е неистинска. Привел бързо автомобила в движение и потеглил. А. М.се усъмнил, че банкнотата не е
истинско платежно средство. Попитал и своя съседка, която му потвърдила
това.
Миков подал сигнал за случилото се на
Общонационален телефон за спешни повиквания 112.
На място били изпратени полицейски служители.
Полицейският служител И.А., на който били възложени първоначалните проверовъчни
действия, установил, че лицето контактувало с М. е криминално проявения и осъждан П.В.И.. Посетил го в дома му, където при проведената беседа
И. признал за случилото се и предал доброволно домашното животно, което в
последствие било върнато на собственика.
Съобразно заключението на назначената и
изготвена оценителна експертиза средната пазарна цена на килограм живо тегло за
прасе е 2,50лв и че стойността на мъжко прасе с тегло 70кг е 175лв.
Тази фактическа обстановка се установява изцяло от събраните по делото
доказателства – отчасти от
обясненията на подсъдимия П.И., от показанията на свидетелите А. К. М.
и К. Г. М., чийто показания съдът кредитира
напълно с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, в това число 2бр протоколи от 24.10.2016г за разпознаване на
лица, албум за разпознаване на лице в сградата на РУ Д. М., извършено на 24.10.2016г, протокол от 23.10.2016г за доброволно
предаване на 1бр банкнота с номинал 200/202евро с
поставен върху нея номер S00104361613, протокол от 24.10.2016г за доброволно предаване на 1бр
прасе, разписка от 24.10.2016г за предаден с протокол за доброволно предаване
на 24.10.2016г на 1бр мъжко прасе на пострадалия М., свидетелство за съдимост и
други.Обстановката
се подкрепя отчасти от показанията на свид. И.К.А. и В.Е. Н.,които
съдът ще коментира по-долу в мотивите. От обясненията на подсъдимия И. и от показанията на свидетелката В. Е. Н. се установява, че на 23.10.2016г
двамата посетили с.Б., обл.П., където подсъдимият И. установил
непосредствен контакт с непознатия до този момент за него жител на с.Б. – 82годишният А.
М.. От обясненията на подсъдимия И.,
и от показанията на свидетелите Н.,
А. М.и К. М. се установява, че подсъдимият И.
влязъл в двора на имота на свидетеля М., находящ се в с.Б.,
ул******** №** и го попитал дали има прасе, което продава. Според показанията на
свидетеля А.М. същият отговорил на подсъдимия И.,
че има мъжко прасе с тегло около 70кг и няма пречка да му го продаде. От
показанията на свидетеля А.
М. се установява, че същият показал
прасето на подсъдимия П.И., който го одобрил и изразил желание за покупка.
Според показанията на свидетеля М.
той поискал на подсъдимия П.И. сумата 250лв за прасето, при което последният се
съгласил. От показанията на свидетеля М. се установява, че подсъдимият П.И. му казал, че ще заплати за прасето
в евро. От показанията на свидетелката К. М. се установява, че същата видяла
подсъдимия И. да разговаря с мъжа й – свидетеля А.М. в двора на имота им за
закупуването на прасето, но тъй като се притеснила, че докато разговарят в
задната част на двора някой може да обере къщата им бързо излязла на улицата.
Според показанията на свидетелката К. М. на улицата видяла свидетелката Н., която се намирала в близост до
спрял автомобил. От показанията на свидетеля А. М. и свидетелката К.М. се установява, че подсъдимият П.И. хванал прасето за задните крака и
го издърпал до автомобила, след което го натоварил. Според показанията на
свидетеля А. М. и свидетелката К. М. подсъдимият, след като се качил в автомобила и седнал на мястото на
водача, подал на свидетеля М.неистинска
банкнота на лицевата страна на която бил посочен номинал от 200евро, а на
обратната страна на банкнотата бил посочен номинал от 202 евро. От показанията
на свидетелите М. и М. се установява, че подсъдимият И.
много бързо потеглил с автомобила си, като въобще не поставил въпроса, че
следва да му бъде върната разлика от около 150лв. Свидетелят А. М. е категоричен, че още в момента, в който е получил от подсъдимия П.И.
банкнотата от 200/202евро, се усъмнил, че не е истинско платежно средство.
Според свидетеля М. самата хартия
на банкнотата била много лъскава и ако той бил видял разликата в номиналната
стойност на лицевата част и на гърба на банкнотата веднага е щял да разбере, че
е фалшива. От показанията на свидетелите М. и М. се установява,
че същите веднага записали регистрационния номер на отдалечаващия се лек
автомобил и попитали своята съселянка К., която дълги години живеела в Испания, дали дадената от подсъдимия И.
банкнота е истинско платежно средство и получили отговор, че е неистинска /фалшива/.
От показанията на свидетеля М.
се установява, че веднага подал сигнал за случилото се на общонационалния
телефон за спешни повиквания 112. Според показанията на свидетеля И.А. при
извършената проверка в качеството му на полицейски служител същият установил,
че лицето контактувало със свидетеля А. М. е подсъдимият П.И.. От
показанията на свидетеля И.А. се установява, че същият посетил дома на
подсъдимия П.И. и при проведената беседа последният признал за случилото се и
предал доброволно прасето, което в последствие било върнато на собственика. И
двамата свидетели – и свидетеля А.
М. и свидетелката К.М., са категорични, че именно подсъдимият П.И. е лицето, което искало да
закупи прасето и което е дало неистинската банкнота от 200/202евро. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетелите А.М. и К. М., тъй като показанията им са
точни, ясни и последователни и изясняват в пълнота възприетите от тях действия
на подсъдимия И. по вземането на домашното животно и плащането на цената с
неистинска банкнота от 200/202евро. Освен това няма данни по делото, които да
сочат, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото и имат мотив да
набедят подсъдимия И. в престъпление, което не е извършил. Още повече, че
показанията на свидетелите А.
М. и К. М. си кореспондират напълно и с
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - 2бр протоколи от
24.10.2016г за разпознаване на лица, албум за разпознаване на лице в сградата
на РУ Д.М., извършено на 24.10.2016г, протокол от 23.10.2016г за доброволно
предаване на 1бр банкнота с номинал 200/202евро с
поставен върху нея номер S00104361613, протокол от 24.10.2016г за доброволно предаване на 1бр
прасе, разписка от 24.10.2016г за предаден с протокол за доброволно предаване
на 24.10.2016г на 1бр мъжко прасе на пострадалия М..
Настоящата инстанция,както и предходната е
убедена,че обясненията на подсъдимия И.,в които сочи, че е неграмотен и не знае, че дадената на свидетеля А. М. банкнота от 200/202 евро е
неистинска, представляват една негова защитна теза, която не се подкрепя от
нито едно от събраните по делото доказателства.На първо място дори и неграмотен /което е само
твърдение на подсъдимия и обективно не може да бъде проверено/,подсъдимият е
пълнолетен и участва в обществения и стопанския живот.Няма данни до настоящия
момент същият поради неграмотността си да е имал затруднения при
покупко-продажби,свързани с цената на вещите и заплащането й.Курсът на еврото
към лева е фиксиран от години и е ноторно известен факт.В такъв случай буди
недоумение поведението на подсъдимия,който се е съгласил да заплати стойността
на животното,определена от продавача на 250 лв.давайки банкнота от 200 евро с
равностойност почти 400 лв.,без да поиска връщане на ресто.Единствения логичен
отговор на въпроса е,че подсъдимият е знаел,че банкнотата е неистинска и е имал
намерение да заблуди пострадалия,че извършва плащане.Индиция за намеренията му
са и неговите действия-първо е натоворил в автомобила си закупената вещ,след
това сам е влязъл в него дал е /както сочи свид.М. почти е подхвърлил
банкнотата/ и рязко е потеглил.В този ред на мисли не трябва да се кредитират и
показанията на
свидетелката В. Н., която с показанията си се опитва да създаде алиби
на дееца.Тя твърди,че живее
съпружески с подсъдимия живяла е през известни периоди от време е живяла в
Кралство Испания и в Кралство Швеция и тази банкнота й е останала от
пребиваването в Швеция.Сочи,че там е просила в продължение на няколко месеца и
случайни минувачи са й давали пари в купюри от различни европейски валути.Ето защо не може да се приеме,че тя не е била
наясно с автентичността на процесната банкнота.
Предвид изложеното се налага извода,до който е достигнал
и РС,че всички фактически действия на подсъдимия осъществяват състава на
престъплението „Измама”.Същият е създал лъжливо впечатление у свид.А. М.,че купува
от него прасе,но му е заплатил с предварително подготвена неистинска банкнота и
с това му е причинил вреда. От обективна страна подсъдимият П.И. е въздействал пряко и
непосредствено върху свидетеля А. М., като в резултат на това
въздействие са формирани у този свидетел неверни представи, че подсъдимият И.
ще заплати прасето, и в резултат на тях се е разпоредил със собствеността на
домашното животно в полза на измамника. Погрешните представи, които са се
изградили у пострадалия свидетел А.
М. относно реалното фактическо
положение са били, че подсъдимият П.И. ще му заплати прасето. Въвеждането на
заблуждение е създаване от дееца у пострадалия неправилни, неверни представи за
действителното фактическо положение. Имотните вреди са настъпили с извършването
на имущественото разпореждане от пострадалия свидетел, при осъществяването на
което поради създаденото у него заблуждение, че ще му бъде заплатено прасето,
подсъдимият И. не е имал намерение да плати действително, а да даде на
свидетеля М. налична у него, очевидно неистинска
банкнота върху която е посочен номинал 200/202евро с поставен върху нея номер S00104361613.
От субективна
страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият П.И. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е неговите обществено опасни последици и е целял тяхното настъпване. Обстоятелствата, че подсъдимият И.
е заплатил 200евро при цена на прасето от 250лева, като не е поискал връщане на
сумата от 150лева, като разлика от левовата равностойност на 200евро и
продажната цена на прасето, че е хвърлил банкнотата от 200евро на свидетеля А. М. и незабавно е тръгнал с автомобила, че подсъдимият И. и съпругата му –
свидетелката В. Н., са безработни, не реализират
никакви доходи и не разполагат с налични парични средства, доказват знанието
на подсъдимия, че е дал на свидетеля М. очевидно неистинска банкнота.
При извършената но основание чл.314 от НПК цялостна
проверка на правилността на съдебния акт ОС не констатира допуснати нарушения
налагащи изменяне или отменяне на присъдата извън посочените във въззивната
жалба.
С оглед гореизложеното съдът намира,че въззивната жалба е
неоснователна,а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде
потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338
от НПК,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
223/07.11.16г.,постановена по НОХД № 2609/16г.по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: