Р
Е Ш Е
Н И Е №48
Гр. Кюстендил
10.04.2018 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното
заседание на четиринадесети февруари
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА
МИЛЕНА БОГДАНОВА
При секретаря Р. С.
и с участието на прокурора от КнО ПВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВНОХД №
676 по описа за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото пред ДнРС е
проведено по реда на глава ХХVІІ НПК –
по чл.371 т.2 НПК.
Въззивното производство е образувано
ПРОТЕСТ на ДнРП и по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Л.И.Л.
срещу Присъда № 84/17.10.2017 г. на ДНРС, постановена по НОХД № 501/2017 г. по
описа на съда, с която подсъдимия Л.И.Л., ЕГН ********** е признат за виновен в
извършването на престъпления по чл. 343 ал.3 пр.ІІ б.”а” пр.ІІ във вр. с ал.1
б.”б” пред.ІІ във вр. с чл.342 ал.1 НК и
при усл.на чл.58 а във вр. с чл.54 НК му е наложено редуцирано наказание е „лишаване от свобода” за срок от 2
години, чието изтърпяване на осн.чл.66
ал.1 НК е отложена за изпитателен срок от 5 години, като на осн.чл.343 г НК
му е наложено и наказание”лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4
години, с приспадане на осн.чл.59 ал.4 НПК на времето, през което обвиняемия е
бил лишен от това право, считано от 13.04.2017 г.
В протеста и допълнението към него са
релевирани доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което
прокурорът намира за занижено по размер. Моли се за изменение на присъдата и
увеличаване наказанието на подсъдимия в
средния предвиден от законодателя размер.
Във
въззивната жалба и допълнителната такава, подадени от защитника на подсъдимия – адв. К.Д. от БлАК, са релевирани оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата и
постановяването й при съществено нарушение на процесуални правила, изразяващи
се в: неправилно тълкуване и прилагане на неприложими към казуса
материалноправни норми и същевременно неприлагане на относимите такива към
случая – чл.37 ал.1 и чл.38 ал.1 от Закона
за безопасност на движението по пътищата на Р Македония; приетите фактически
положения с присъдата не се подкрепят от
доказателствата по делото – игнорирани са данните от протокола за оглед, част от
показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на вещите лица и
обясненията на подсъдимия; сочи се
нарушаване нормите на чл.13,14,чл.107 ал.3 и 5, чл.246,чл.303 и ч.304 НПК.
Прави се оплакване за непълнота на доказателствата, но е направена заявка за
ангажиране на доказателства в хода на процеса, без
да се прави конкретно доказателствено искане. Правят се три алтернативни
искания - за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда,
за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на ДнРС или за изменение на присъдата с намаляване размера на наложените
наказания.
КнОП поддържа протеста на ДнРП и счита жалбата за
неоснователна.
В с.з. жалбата се поддържа от
подсъдимия и защитника му, като се
оспорва протеста на ДнРП.
Становището на КнОП е за неоснователност
на жалбата и за уважаване на протеста, като поради тежките съставомерни
последици от деянието може да се увеличи наказанието на подсъдимия с оглед
постигане целите ан наказанието по чл.36 и сл НК.
В пространната защитна пледоария се поддържат и разширяват оплакванията в
жалбата – че на мястото на ПТП липсва знак, указващ движение с определена
скорост; несъобразяване с обясненията на подсъдимия, че в момента преди ПТП е
имало разминаване с друго МПС; от разстояние
Защитата намира протеста за неоснователен,
тъй като не са налице основания за налагане на наказание ЛС в среден размер, а
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и по тези съображеиня се моли за
изменение на присъдата.
В последната ис удма пред съда подсъдимият
заяви, че желае да работи, че 25 години е автобусен шофьор и моли да му се
намали наказанието.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства
в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му от разпоредбата на
чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста за неоснователен, а и въззивната
жалба за частично основателна относно третото алтернативон искане, по следните
съображения:
Производството пред ДнРС е проведено по
диференцираната процедура на глава ХХVІІІ НПК.Съкратено съдебно следствие, в
хипотезата на чл.371 т.2 НПК. Подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите
по ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
С обжалваната
присъда подсъдимия Л.И.Л., ЕГН **********,*** е признат за виновен в това, че
на 2.02.2016 г. около 21,50 часа в Р. Македония на път А-2 от гр.К. към гр.К. , в района на с.О., общ. Р., при управление на
МПС – автобус марка”Сетра”с рег. № ****, собственост на”***”ЕООД, със седалище
и адрес на управление с.***, общ. Д., е нарушил правилата за движение по чл.37
ал.1 и чл.38 ал.1 от Закона за безопасност на движението по пътищата на Р Македония,
при управление с превишена скорост от 77,91 км/час и без да приспособи
скоростта на движение на автомобила към свойствата, състоянието на пътя и
видимостта, е изгубил контрол над автобуса/десните гуми попадат на банкета и не
успява да ог върне върху асфалтовата настилка/, той е излязъл от дясната страна
на пътя и се е обърнал на дясната ис страна, вследствие на окето оп
непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от 1 лице – средни телесни
повреди на 12 лица, поради което и на основание чл.343 ал.3 предл.ІІ
б.”а”пр. вр. с ал.1 б.”б” предл.ІІ във
вр. с чл.342 ал.1 НК и във вр. с чл.373 ал.2 НПК във вр. с чл.58 а ал.1 НК са
му наложени наказания: редуцирано наказание ”лишаване от свобода” за срок 2
години, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от
5 години и наказание”лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 години,
като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право, считано от
13.04.2017 г.
Тъй като производството пред І-инстанционния съд е проведено в хипотезата
на чл.371 т.2 НПК, фактическата обстановка по делото е възприетата такава в ОА
и не се налага нейното преповтаряне в настоящото решение.
Не се спори, че подсъдимият Л.Л. притежава
свидетелство за управление на МПС категории С, D,B,AM,TKT. Притежава СУМПС категория С от
Според настоящия състав спорните моменти по
делото са по правото, а не по фактите/предвид и характера на прозиводството по
чл.371 т.2 НПК/ и този спор е по въпросите: причините за ПТП-то – имало ли е
пътен знак, указващ движение с определена скорост; кои точно норми от
македонския Закон за безопасното
движение по пътищата е нарушил подсъдимият; имало ли е разминаване в момента
на ПТП-то с насрещно движещо се МПС; какви са действията на шофьора; технически
изправен ли е бил автобусът. Отговорът на тези въпроси се съдържа в събраните
по делото годни доказателствени средства – македонската еднолична АТЕ, разширената
АТЕ, свидетелските показания, протокола за оглед и скицата към него,
фотоалбума. По заключението на СМЕ – за констатираните средни телесни повреди
на 12 от пътниците в автобуса, причинени им вследствие настъпилото ПТП, не се
спори. Съгласно чл.478 ал.4 НПК , тъй като е имало трансфаер на наказателно
производство, събраните в Р Македония доказателства са годни доказателства и по
българския НПК, вкл. и обясненията на подсъдимия, дадени в Р Македония следва
да се преценяват в съвкупност с останалите кредитирани доказателства.
Обвинението според внесения от ДнРП ОА
срещу Л. е за това, че на 2.02.2016 г. около 21,50 часа в република Македония
на път А-2 от гр.К. към гр.К. , в района на с.О., общ. Р., при управление на
МПС – автобус марка”Сетра”с рег. № ****, собственост на”***”ЕООД, със седалище
и адрес на управление с.***, общ. Д., е нарушил правилата за движение по чл.37
ал.1 и чл.38 ал.1 от Закона за безопасност на движението оп пътищата на Р Македония,
при управление с превишена скорост от 77,91 км/час и без да приспособи
скоростта на движение на автомобила към свойствата, състоянието на пътя и
видимостта, е изгубил контрол над автобуса/десните гуми попадат на банкета и не
успява да го върне върху асфалтовата настилка/, той е излязъл от дясната страна
на пътя и се е обърнал на дясната ис страна, вследствие на което по
непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от 1 лице – средни телесни
повреди на 12 лица -
престъпление, кавлифицирано по чл.343 ал.3 предл.ІІ б.”а”пр. вр. с ал.1 б.”б” предл.ІІ във вр. с чл.342
ал.1 НК
В т.9
л.188 А-188 В от ДП е представен в надлежен превод на български език текста на
чл.37 и 38 от Закона за безопасността на движението по пътищата на Р Македония.
Разпоредбата на чл.37 ал.1 от този закон гласи:”Водачът нса МПС е длъжен да
приспособява/съобразява/ скоростта на движението на МПС-то към особеностите и
състоянието на пътя, видимостта, дистанцията, атмосферните условия, състоянието
на МПС-то и товара, гъстотата на пътното движение и другите пътни условия по
такъв начин, че да може навреме да спре МПС-то пред всяко препятствие, които би
могъл да предвиди при дадените условия.
Разпоредбата на чл.38 ал.1 от този закон гласи:” На държавен път в населено
място водачът не бива да се движи със скорост, по-голяма от 60 км/час, съответно
със скорост, по-голяма от скоростта, разрешена чрез поставения пътен знак за
цялото населено място или за отделна негова част”.
Разширената АТЕ на в.л. инж.Л.У. и инж. Н.В./ на л.163-169 от том ІХ на ДП/
сочи, че непосредствената причина за ПТП е изгубване контрола върху
управлението на автобуса от водача му Л.Л./ като не отхвърлят категорично и вероятността
за моментното му задремване/, като е допуснал десните му гуми да попаднат
върху по-нискостоящия и с недостатъчна
твърдост банкет и впоследствие не е успял да го върне на повече от
След като десните гуми са напуснали
асфалтовата настилка и са попаднали върху неустойчивия и намиращ се на
ПТП е реализирано на магистрален път А-2/К.-К.
/ около 21,50 часа *** време. Пътното платно е с ширина
От така посочения ориентир следва да се
приеме за безспорно, че мястото на ПТП е в границите на населено място – с.
О., община Р., след като е взета къща за ориентир в първичните документи –
Протокол за оглед на ПТП и скица към него. А това води до друг безспорен извод
– че скоростта на движение в населени места е ограничена.
По делото липсват данни за наличие на такъв
пътен знак. Единствено това е споменато в обясненията на подс. Л. пред
компетентните македонски разследващи органи, дадени непосредствено след ПТП,
които могат да се преценяват съгласно чл.478 ал.4 НПК със същата
доказателствена сила, както ако е дадено пред български разследващ орган. В
тази му част настоящият състав приема обяснението за годно доказателствено
средство, тъй като изнася неизгодни за подсъдимия факти и се подкрепя от
заключенията на АТЕ. Освен това подсъдимият е дългогодишеншофьор и знае че,
след като навлиза в населено място, водачът и съгласно българския ЗДвП, е
следвало да намали скоростта си на движение, дори да няма изричен пътен знак за
това. А разрешената такава в населено
място е до 60 км/час според чл.38 ал.1 от Закона за безопасността на движението по пътищата на Р Македония. Т.е.
разрешената в населено място скорост според македонския Закон за безопасното
движение по пътищата е 60 км/час, а не 50 км/час, както е по българския ЗДвП. Чл.38
ал.1 от македонския закон следователно е по-либерален от българския ЗДвП, но
въпреки това е безспорно, че със скоростта си на движение от 77,92 км/час
подсъдимият е нарушил чл.38 ал.1 от този закон.
Изнесените с македонската АТЕ факти са
идентични със заключението на разширената българска АТЕ относно причините и
механизма за възникване на ПТП и боло ли е то предотвратимо. Затова македонската
АТЕ е годно доказателствено средство съгласно чл.478 ал.4 НПК, както са такива
и писмените доказателства - Протокол за
оглед/който е надлежно преведен на български език/, фотоалбума и скицата на
ПТП.
От този анализ на двете АТЕ , даващи еднозначен
отговор на причините и механизма на ПТП, се налага правния извод за
съставомерност на повдигнатото срещу Л. обвинение.
От
обективна страна следва да се приеме за безспорно, че като е управлявал в
населено място автобуса със скорост от 77,92 км/час, подсъдимият Л. е нарушил
чл.38 ал.1 от македонския Закон за безопасността на движението по пътищата.
Установи се освен това от свидетелските показания, че пътят е бил прав, но е
бил неосветен, с неравности и при тези специфични за конкретния път особености
подсъдимият Л. освен че се е движил с
превишена скорост, не е приспособил скоростта на движение и към
конкретните пътин условия съобразно състоянието на пътя и видимостта, с което освен
чл.38 ал.1 е нарушил и разпоредбата на чл.37 ал.1 от македонския Закон за
безопасността на движението по пътищата.
Разширената АТЕ на в.л. инж.Л.У. и инж. Н.В./
на л.163-169 от том ІХ на ДП/ и македонската АТЕ сочат, че непосредствената
причина за ПТП е изгубване контрола върху управлението на автобуса от
водача му Л.Л./ като не се отхвърля категорично и ворятността за моментното му
задремване/, като е допуснал десните му гуми да попаднат върху
по-нискостоящия и с недостатъчна
твърдост банкет и впоследствие не е успял да го върне на повече от
Вследствие на тези допуснати нарушения на
правилата за безопасно движение по пътищата, регламентирани в чл.37 ал.1 и
чл.38 ал.1 от Закона за безопасното движение по пътищата на Р Македония
подсъдимият е изгубил контрол над управлението на автобуса и десните му колела
излизат от дясното пътно платно и попадат в пътния банкет, който е с около
Вследствие на ПТП-то са причинени средни телесни повреди на 12 от пътувалите в
автобуса пътници, които са описани подробно в ОА и присъдата въз основа на СМЕ.
Срокът за възстановяване от така причинените на пострадалите увреждания е в порядъка от 3 до 5 месеца според СМЕ, по който факт
страните не спорят.
От свидетелските показания на пътувалите в
автобуса пътници се установява безспорно и категорично, че в момента на ПТП,
нито непосредствено преди него, не е имало насрещно движещи се МПС, които да са
станали причина за отбиването на автобуса в десния пътен банкет с оглед
безопасно разминаване. Както се посочи вече, единствената причината за попадането
на автобуса в десния банкет това е несъобразената скорост на движение от 77,92
км/час, вследствие на която подсъдимият е изгубил контрол върху управлението на
автобуса. А скоростта на движение освен от АТЕ се установява и от други
потвърждаващи я доказателства - от показанията на св. С. С./на л.38-39 от том
ІХ на ДП/, който след ПТП-то е излязъл от автобуса и е разговарял с
пристигналите на място македонски полицаи, извадили тахошайбата на автобуса.
Св.С. ги попитал с каква скорост се е движил автобуса и единият от полицаите му казал:”С повече от
Липсата на насрещно движещо се МПС съдът
възприе и от обективните и незаинтересовани показания на свидетелката М. К.-С./ том
ІІІ л. 102-104 от ДП/, която е седяла на „първо дясно място с видимост към
пътното платно пред автобуса” . Тя е съобщила в разпита си, че „ в тесния
участък си спомням, че съм видяла да се разминем само с две превозин средства –
кола и камион, но без връзка със самата катастрофа… Не съм забелязала по време
на възникването на ПТП дали има насрещно движещи се превозни средства, беше си
тъмно, не съм видяла светлини”.
Липсата на насрещно движещо се ППС в
момента на катастрофата се потвърждава и от показанията на свидетелката М. К.-Р., която е заявила:”…Може би около 7 минути
преди да се случи обръщането се разминахме с един камион”.
Високата скорост на движение на автобуса и
липсата на други превозни средства в момента на ПТП-то на пътя се потвърждава
безусловно и от показанията на всички свидетели:
= М. Н., Х. В., Б.Н., З. К. –М./ вж за всички том ІХ от ДП/;
= Г.К.-Т., К. Н., Г. Р./”Шофьорът караше с малко по-висока скорост от
нормалната за пътя,….впечатлението ми бе, че шофьорът бързаше…..непосредсдтвено
преди и по време на ПТП не е имало насрещно движещи се ППС”/, К. К./”Когато
поехме по този неравен път ми се стори, че автобусът плавно започна да се движи
с по-висока скорост и ми се стори, че се движи по инерция и не е управляван от
никого”/, Д. С., Г. Т., П. Р.-С./”…точно преди катастрофата една колежка стана
и каза, че много бързо се движим и вече се обърнахме…Не съм видяла никакви
други ППС, светлини от фарове”/, Д. Б./”Автобусът се движеше бързо и колегите
се оплакваха, че стъклата им дрънчат”/, Р. С./”Аз не спях, автобусът се движеше
толкова бързо, че беше абсурдно да заспя…движеше се нестабилно….преди самото
обръщане два пъти друсна много силно, все едно минава през дупка”/, Е. Г., Д. М.-В.,
М. С./вж за всички т.ІІІ на ДП/;
= Н. Ч./”През цялото време бях будна и гледах пътя. Непосредствено преди ПТП
не сме се разминали с друго МПС”/, Д. П., Р. Р./”Движехме се с висока скорост и
преди ПТП усетих на два пъти подскачане на автобуса”/, Г. Н., Д. Н./”Не мога да
кажа с каква скорост се движеше автобуса , когато възникна ПТП, но мисля, че
беше бързо. Пред нас нямаше никакви коли, дори нямаше никакви светлини
отникъде. Нямаше и насрещно движещи се превозни средства. Както
пътувахме…изведнъж усетих, че автобусът започна да друса и клатушка. Аз се сепнах
и се обърнах към колежката П., исках да я питам какво прави шофьора, но не
можах да се изкажа, тъй като в следващия момент автобусът се преобърна на
дясната си страна”/, М. Н./”Нямаше светлини, никакви ППС в двете посоки”/, Л. З.,
Е. ./ вж за всички том І от ДП/;
А по-ниското с около
А св.Д. С. Г./вж л. 73-76 от том ІХ на ДП/, която през цялото време е била будна, освен за високата скорост и
залитането на автобуса по време на движението му преди ПТП-то е съобщила и друг
много важен факт, с който опровергава защитната теза за наличие на предпазни
колани. Свидетелката е категорична:”Винаги съм пътувала с колан вкл. и в с
междуградски автобуси, когато ми се е налагало, но там/ т.е. в процесния
автобус/ такива нямаше.
С тези
доказателства несъмнено се опроверга защитната теза за наличие насрещно движещо
се ППС, с което е трябвало автобусът да се размине и за неизползване ан
предпазни колани, което е съпричинителство на ПТП..
За разлика от ДнРС настоящият състав приема
за доказан факта за разлика във височината на пътното платно и банкета с около
От субективна
страна, както правилно е приел и ДнРС, престъплението е извършено
при форма на вината непредпазливост, в проявната й форма на престъпна
небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието – че избраната скорост на движение в конкретния пътен
участък, при пълна тъмнина и неосветеност на неравния път може да доведе од
ПТП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
За процесното престъпление с посочената
правна квалификация законодателят предвижда наказание”лишаване от свобода” от 2
до 10 години. В хипотезата на чл.371 т.2 НПК подсъдимият ползва привилегията по
чл.373 ал.2 НПК при определяне размера на наказанието, което следва да му се
наложи, като го определя при условията на чл.58 а НК. Чл.58 а ал.1 НК предвижда
намаляване на наказанието с 1/3 , а чл.58 а ал.4 НК предвижда при
едновременното наличие на условията по ал.1-3 и условията на чл.55 НК съдът да
приложи само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Настоящият състав изразява несъгласие с мотивите
на ДнРС, че смекчаващи вината обстоятелства няма и относно степента на
обществена опасност на дееца, но намира размера на наложеното редуцирано
наказание”лишаване от свобода” за срок от 2 години за справедлив и съответен на
тежестта на извършеното непредпазливо престъпление. Като смекчаващи
обстоятелства следва да се приемат чистото съдебно минало на подсъдимия и
изразеното искрено съжаление и разкаяние за случилото се. Тези смекчаващи обстоятелства обаче не са
нито изключителни, нито многобройни, за да се определи наказанието му при
усл.на чл.55 НК. Като отегчаващо обстоятелство следва се приеме наличието на
многобройни административин наказания, наложени до
Наказанието обаче по чл.343 г НК, определено
за срок от 4 години, настоящият състав намери за завишено и несъответно на тежестта
на извършеното престъпление. Подсъдимият се установи, че последен е изваден от
автобуса от св.С., след като всички пътници са били вече извън автобуса. Освен
това той след ПТП-то се е намирал в шок и е бил плискан с вода от св.С., за да го
приведе в адекватно състояние. Т.е. непомагането на пътниците не е било по
негов личен избор за това поведение, а поради обективно насложили се
обстоятелства и не може да му се вмени във вина. На следващо място, се установи
безспорно, че поведението му след навлизане на автобуса от пътното платно на
банкета е било правилно и професионално. Като не е задействал спирачната
система, а е отпуснал педала на газта, той е правил неколкократни опити в разстояние
на
С така изложеното съдът намери доводите в протеста за увеличаване
размера на наложеното наказание за неоснователни и отговори на тях с горното
изложение. Резонно в протеста е оплакването за несъответствие между мотивите на съда за високата степен на
обществена опасност на деянието и на дееца и липса на смекчаващи обстоятелства
и същевременно за налагане на редуцирано наказание от 2 години ЛС. Но тези мотиви са необосновани, защото не се
подкрепят от събраните и анализирани доказателства. Затова в горното изложение
въззивният съд извърши корекция в тази част на мотивите и изложи причините за
несъгласието си с тях. Следователно по изложените в настоящото решение съображения
за налагане на наказанието ЛС при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства доводите в протеста за налагане на това наказание в среден размер
са неоснователни. В полза на този извод може да се посочи и още един аргумент –
действително скоростта, с която е управлявал подсъдимият автобуса е превишена и
несъобразена с пътните условия. Но пък това превишение е с близо
В хода на
горното изложение съдът отговори изчерпателно на основната част от възраженията
на защитата - относно твърдяното наличие
на насрещно движещо се МПС, каквото не е имало и твърдяното
съпричиняване от страна на пострадалите за настъпилия вредоносен резултат чрез
непоставяне на препазни колани, каквито несъмнено се установи, че в процесния
автобус не е имало. Не се доказа и защитната теза, че подсъдимият е бил на
работа от 6 часа сутринта на инкриминирания ден от писмените доказателства по делото.
Тази теза се опроверга и от показанията на св.И. и съпругата му св.И..
Последната е заявила, че след обаждането на съпруга й тя се е обадила на
подсъдимия, тъй като той тогава е бил свободен и му е казала да пътува за Македония.
Не се установи и техническа неизправност на автобуса, която да е в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Да, в автобуса е било студено, както казват някои от
свидетелите и осветлението е светело и не е могло да се загаси, но това са все
обстоятелства извън причината за настъпилото ПТП. Що се отнася до това, че
техническият преглед е извършен от неправоспособно лице, този факт също не е в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат и
в този смисъл е ирелевантен за обвинението. Защото, както се посочи вече,
единствената причина за ПТП-то е било загубване управлението на автобуса от подсъдимия
вследствие на скоростта на движение от 77,92 км/час, която освен че надвишава
максимално разрешената скорост за движение в населено място от 60 км/час, е и
несъобразена с конкретните пътни условия. И в този ред на мисли защитният
довод, че настъпването на общественоопасните последици се дължи не толкова на
противоправно поведение на подсъдимия, а на едни изключително тежки и
непредвидими условия на пътя, които подсъдимият въпреки усилията си не е успял да
преодолее, се опровергава от двете АТЕ и
от свидетелските показания, подробно анализирани в настоящото изложение. Затова
и съдът прие, че подсъдимият е нарушил и двете посочени в ОА норми от
македонския Закон за безопасността на движението по пътищата – чл.37 ал.1 и
чл.38 ал.1 от него. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила
в ДП и СП на нито един от посочените от НПК текстове. А следва да се напомни,
че подсъдимият е признал всички факти по ОА и предмет на въззивното
производство са единствено правните съображеиня за определените наказания.
Именно поради тази причина е лишено от смисъл оплакването, че приетата
фактическа обстановка от съда не се доказвала от доказателствата по делото и е
абсолютно необосновано искането за оправдаване на подсъдимия.Фактическата
обстановка е тази по ОА, призната изцяло от подсъдимия при усл.на чл.371 т.2 НПК.
При служебната проверка на присъдата не се
откриха други нейни пороци извън сочените в протеста и жалбата за нейното
изменение, освен в частта й за наказанието по чл.343 г НК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
337 ал.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 84/17.10.2017 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 501/2017 г. по
описа на този съд в частта й относно
размера на наложеното с нея на подсъдимия
Л.И.Л., ЕГН **********,*** наказание”лишаване
от право да управлява МПС” по чл.343 г НК, като го намалява от 4 години на 3 години.
В останалата част потвърждава
присъдата.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: