Решение по дело №676/2017 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 48
Дата: 10 април 2018 г. (в сила от 10 април 2018 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20171500600676
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 декември 2017 г.

Съдържание на акта

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №48

                                Гр. Кюстендил 10.04.2018 г. 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                    МИЛЕНА БОГДАНОВА

При секретаря Р. С. и с участието на прокурора от КнО ПВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД №  676 по описа за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   Производството по делото пред ДнРС е проведено по  реда на глава ХХVІІ НПК – по чл.371 т.2 НПК.

   Въззивното производство е образувано ПРОТЕСТ  на ДнРП  и по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Л.И.Л. срещу Присъда № 84/17.10.2017 г. на ДНРС, постановена по НОХД № 501/2017 г. по описа на съда, с която подсъдимия Л.И.Л., ЕГН ********** е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 343 ал.3 пр.ІІ б.”а” пр.ІІ във вр. с ал.1 б.”б” пред.ІІ във вр. с чл.342 ал.1  НК и при усл.на чл.58 а във вр. с чл.54 НК му е наложено редуцирано наказание е „лишаване от свобода” за срок от 2 години, чието  изтърпяване на осн.чл.66 ал.1 НК е отложена за изпитателен срок от 5 години, като на осн.чл.343 г НК му е наложено и наказание”лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 години, с приспадане на осн.чл.59 ал.4 НПК на времето, през което обвиняемия е бил лишен от това право, считано от 13.04.2017 г.

    В протеста и допълнението към него са релевирани доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което прокурорът намира за занижено по размер. Моли се за изменение на присъдата и увеличаване наказанието  на подсъдимия в средния предвиден от законодателя размер.

    Във въззивната жалба и допълнителната такава, подадени от защитника на подсъдимия – адв. К.Д. от БлАК, са релевирани оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата и постановяването й при съществено нарушение на процесуални правила, изразяващи се в: неправилно тълкуване и прилагане на неприложими към казуса материалноправни норми и същевременно неприлагане на относимите такива към случая – чл.37 ал.1 и чл.38 ал.1 от Закона за безопасност на движението по пътищата на Р Македония; приетите фактически положения с присъдата не се подкрепят от доказателствата по делото – игнорирани са данните от протокола за оглед,  част от показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на вещите лица и обясненията на подсъдимия; сочи се нарушаване нормите на чл.13,14,чл.107 ал.3 и 5, чл.246,чл.303 и ч.304 НПК. Прави се оплакване за непълнота на доказателствата, но е направена заявка за ангажиране на доказателства в хода на процеса, без да се прави конкретно доказателствено искане. Правят се три алтернативни искания -  за отмяна на присъдата  и постановяване на нова оправдателна присъда, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ДнРС или за изменение на присъдата с намаляване размера на наложените наказания.

    КнОП поддържа протеста на ДнРП и счита жалбата за неоснователна.

    В с.з. жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му, като се  оспорва протеста на ДнРП.

      Становището на КнОП е за неоснователност на жалбата и за уважаване на протеста, като поради тежките съставомерни последици от деянието може да се увеличи наказанието на подсъдимия с оглед постигане целите ан наказанието по чл.36 и сл НК.

      В пространната защитна пледоария се поддържат и разширяват оплакванията в жалбата – че на мястото на ПТП липсва знак, указващ движение с определена скорост; несъобразяване с обясненията на подсъдимия, че в момента преди ПТП е имало разминаване с друго МПС; от разстояние 93,20 м подсъдимият е правил опит да върне автобуса на пътя, но безуспешно поради тесния банкет; денивелация между асфалтовото покритие и банкета, което е отречено от І-инстанционния съд; изключително тесния и мек участък от банкет, което е довело до потъването на автобуса и до невъзможността да бъде върнат  на пътното платно. По тези съображения се поддържа от адв.Д., че настъпването на общественоопасните последици се дължи не толкова на противоправно поведение на подсъдимия, а на едни изключително тежки и непредвидими условия на пътя, които подсъдимият въпреки усилията ис не е успял ад преодолее. Този извод се поддържа в алтернативност за възприемането му като наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства. Освен това ес поддържа, че автобусът е бил с предпазни колани и при това”килване” навна овтобуса непоставянето от пътниците на предпазните оклани е допринесло за причинения вредоносен резултат. Освен това автобусът не е бил и технически изправен – осветлението не е могло ад бъде угасено,парното не можело да се включи според част от свидетелите, а лицето, което е подготвило автобуса за пътуване според вещите лица няма нужната компетентност, което е пренебрегнато от І-инстанционния съд. Неправилен е извода на съда за липса на смекчаващи обстоятелства, тъй като работният ден на подсъдимия е започнал в 6 часа сутринта и в 17 часа работодателят му му заявява, че трябва да пътува за Македония и представената справка, че този едн подсъдимият не е бил на работа е невярна. Освен това на отиване подсъдимият се е загубил по пътя и цялата ситуация е била екстремна и изпълнена с доста напрежение. Подсъдимият е действал правилно според вещите лица, като е намалил скоростта до 35 км/час, без да натиска спирачки. Като алтернатива адв.Д. пледира съда да приеме наличието на чл.55 НК и да определени наказанието ЛС под законовия минимум, като намали и наложеното по чл.343 г НК наказание.

    Защитата намира протеста за неоснователен, тъй като не са налице основания за налагане на наказание ЛС в среден размер, а са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и по тези съображеиня се моли за изменение на присъдата.

     В последната ис удма пред съда подсъдимият заяви, че желае да работи, че 25 години е автобусен шофьор и моли да му се намали наказанието.

     КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста за неоснователен, а и въззивната жалба за частично основателна относно третото алтернативон искане, по следните съображения:

      Производството пред ДнРС е проведено по диференцираната процедура на глава ХХVІІІ НПК.Съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 НПК. Подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите по ОА и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.    

     С обжалваната присъда подсъдимия Л.И.Л., ЕГН **********,*** е признат за виновен в това, че на 2.02.2016 г. около 21,50 часа в Р. Македония на път А-2 от гр.К. към гр.К.  , в района на с.О., общ. Р., при управление на МПС – автобус марка”Сетра”с рег. № ****, собственост на”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление с.***, общ. Д., е нарушил правилата за движение по чл.37 ал.1 и чл.38 ал.1 от Закона за безопасност на движението по пътищата на Р Македония, при управление с превишена скорост от 77,91 км/час и без да приспособи скоростта на движение на автомобила към свойствата, състоянието на пътя и видимостта, е изгубил контрол над автобуса/десните гуми попадат на банкета и не успява да ог върне върху асфалтовата настилка/, той е излязъл от дясната страна на пътя и се е обърнал на дясната ис страна, вследствие на окето оп непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от 1 лице – средни телесни повреди на 12 лица, поради което и на основание чл.343 ал.3 предл.ІІ б.”а”пр.  вр. с ал.1 б.”б” предл.ІІ във вр. с чл.342 ал.1 НК и във вр. с чл.373 ал.2 НПК във вр. с чл.58 а ал.1 НК са му наложени наказания: редуцирано наказание ”лишаване от свобода” за срок 2 години, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 5 години и наказание”лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 години, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право, считано от 13.04.2017 г.

     Тъй като производството пред І-инстанционния съд е проведено в хипотезата на чл.371 т.2 НПК, фактическата обстановка по делото е възприетата такава в ОА и не се налага нейното преповтаряне в настоящото решение.

    Не се спори, че подсъдимият Л.Л. притежава свидетелство за управление на МПС категории С, D,B,AM,TKT. Притежава СУМПС категория С от 1986 г., а категория D –от 1992 г. Видно от Справката за нарушител/ на л.52-54 от том І на ДП/, за периода от 1996 г. до 2010 г. има налагани дисциплинарни наказания с влезли в сила наказателни постановления за нарушения на чл.45,50, 74,100,179,182, 183,185 от ЗдВП. Отделно от това е имал наложени наказания и с фишове за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, чл.137 а ал.1, 100 и 139 ЗДвП в периода от 2009 г. до 2013 г. След 2013 г. до момента на настъпилото ПТП на 2.02.2016 г. подсъдимият няма налагани  други административни наказания по ЗДвП.

    Според настоящия състав спорните моменти по делото са по правото, а не по фактите/предвид и характера на прозиводството по чл.371 т.2 НПК/ и този спор е по въпросите: причините за ПТП-то – имало ли е пътен знак, указващ движение с определена скорост; кои точно норми от македонския Закон за безопасното  движение по пътищата е нарушил подсъдимият; имало ли е разминаване в момента на ПТП-то с насрещно движещо се МПС; какви са действията на шофьора; технически изправен ли е бил автобусът. Отговорът на тези въпроси се съдържа в събраните по делото годни доказателствени средства – македонската еднолична АТЕ, разширената АТЕ, свидетелските показания, протокола за оглед и скицата към него, фотоалбума. По заключението на СМЕ – за констатираните средни телесни повреди на 12 от пътниците в автобуса, причинени им вследствие настъпилото ПТП, не се спори. Съгласно чл.478 ал.4 НПК , тъй като е имало трансфаер на наказателно производство, събраните в Р Македония доказателства са годни доказателства и по българския НПК, вкл. и обясненията на подсъдимия, дадени в Р Македония следва да се преценяват в съвкупност с останалите кредитирани доказателства.

    Обвинението според внесения от ДнРП ОА срещу Л. е за това, че на 2.02.2016 г. около 21,50 часа в република Македония на път А-2 от гр.К. към гр.К. , в района на с.О., общ. Р., при управление на МПС – автобус марка”Сетра”с рег. № ****, собственост на”***”ЕООД, със седалище и адрес на управление с.***, общ. Д., е нарушил правилата за движение по чл.37 ал.1 и чл.38 ал.1 от Закона за безопасност на движението оп пътищата на Р Македония, при управление с превишена скорост от 77,91 км/час и без да приспособи скоростта на движение на автомобила към свойствата, състоянието на пътя и видимостта, е изгубил контрол над автобуса/десните гуми попадат на банкета и не успява да го върне върху асфалтовата настилка/, той е излязъл от дясната страна на пътя и се е обърнал на дясната ис страна, вследствие на което по непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от 1 лице – средни телесни повреди на 12 лица            - престъпление, кавлифицирано по чл.343 ал.3 предл.ІІ б.”а”пр.  вр. с ал.1 б.”б” предл.ІІ във вр. с чл.342 ал.1 НК

    В т.9 л.188 А-188 В  от ДП е представен в надлежен превод на български език текста на чл.37 и 38 от Закона за безопасността на движението по пътищата на Р Македония.    

    Разпоредбата на чл.37 ал.1 от този закон гласи:”Водачът нса МПС е длъжен да приспособява/съобразява/ скоростта на движението на МПС-то към особеностите и състоянието на пътя, видимостта, дистанцията, атмосферните условия, състоянието на МПС-то и товара, гъстотата на пътното движение и другите пътни условия по такъв начин, че да може навреме да спре МПС-то пред всяко препятствие, които би могъл да предвиди при дадените условия.

   Разпоредбата на чл.38 ал.1 от този закон гласи:” На държавен път в населено място водачът не бива да се движи със скорост, по-голяма от 60 км/час, съответно със скорост, по-голяма от скоростта, разрешена чрез поставения пътен знак за цялото населено място или за отделна негова част”.

   Разширената АТЕ на в.л. инж.Л.У. и инж. Н.В./ на л.163-169 от том ІХ на ДП/ сочи, че непосредствената причина за ПТП е изгубване контрола върху управлението на автобуса от водача му Л.Л./ като не отхвърлят категорично и вероятността за моментното му задремване/, като е допуснал десните му гуми да попаднат върху по-нискостоящия  и с недостатъчна твърдост банкет и впоследствие не е успял да го върне на повече от 90 м върху пътното платно. А високата скорост от 77,92 км/час е основната причина водачът да изгуби контрол над управлението на автобуса и във фаза на занясяне да излезе встрани от пътя.

   След като десните гуми са напуснали асфалтовата настилка и са попаднали върху неустойчивия и намиращ се на 10 см по-ниско банкет, водачът се е опитвал да го качи на асфалта, но не е успял поради образувания „праг” от банкета към настилката. Тези му действия са технически правилни, както и изчакването да падне скоростта на автобуса с отпускане на педала на газта, без да задейства спирачната система.

   ПТП е реализирано на магистрален път А-2/К.-К. / около 21,50 часа *** време. Пътното платно е с ширина 6,30 м, разделено на 2 еднопосочни ленти за движение от прекъсната осева линия. Участъкът е прав, хоризантален, с настилка от едрозърнест асфалт в добро състояние. За оразмеряване на ПТП е избран ориентир № 1 –северозападният ъгъл на къщата на Д. Т. в с.О. в дясната страна на пътя в посока от гр.К. към гр.К.. Този ориентир е посочен и в обяснителната записка към изготвената скица на ПТП/вж л.59-60 от том 4 на ДП/.

   От така посочения ориентир следва да се приеме за безспорно, че мястото на ПТП е в границите на населено място – с. О., община Р., след като е взета къща за ориентир в първичните документи – Протокол за оглед на ПТП и скица към него. А това води до друг безспорен извод – че скоростта на движение в населени места е ограничена.    

   По делото липсват данни за наличие на такъв пътен знак. Единствено това е споменато в обясненията на подс. Л. пред компетентните македонски разследващи органи, дадени непосредствено след ПТП, които могат да се преценяват съгласно чл.478 ал.4 НПК със същата доказателствена сила, както ако е дадено пред български разследващ орган. В тази му част настоящият състав приема обяснението за годно доказателствено средство, тъй като изнася неизгодни за подсъдимия факти и се подкрепя от заключенията на АТЕ. Освен това подсъдимият е дългогодишеншофьор и знае че, след като навлиза в населено място, водачът и съгласно българския ЗДвП, е следвало да намали скоростта си на движение, дори да няма изричен пътен знак за това.  А разрешената такава в населено място е до 60 км/час според чл.38 ал.1 от Закона за безопасността на  движението по пътищата на Р Македония. Т.е. разрешената в населено място скорост според македонския Закон за безопасното движение по пътищата е 60 км/час, а не 50 км/час, както е по българския ЗДвП. Чл.38 ал.1 от македонския закон следователно е по-либерален от българския ЗДвП, но въпреки това е безспорно, че със скоростта си на движение от 77,92 км/час подсъдимият е нарушил чл.38 ал.1 от този закон.

    Изнесените с македонската АТЕ факти са идентични със заключението на разширената българска АТЕ относно причините и механизма за възникване на ПТП и боло ли е то предотвратимо. Затова македонската АТЕ е годно доказателствено средство съгласно чл.478 ал.4 НПК, както са такива и писмените доказателства -  Протокол за оглед/който е надлежно преведен на български език/, фотоалбума и скицата на ПТП.

    От този анализ на двете АТЕ , даващи еднозначен отговор на причините и механизма на ПТП, се налага правния извод за съставомерност на повдигнатото срещу Л. обвинение.

    От обективна страна следва да се приеме за безспорно, че като е управлявал в населено място автобуса със скорост от 77,92 км/час, подсъдимият Л. е нарушил чл.38 ал.1 от македонския Закон за безопасността на движението по пътищата. Установи се освен това от свидетелските показания, че пътят е бил прав, но е бил неосветен, с неравности и при тези специфични за конкретния път особености подсъдимият Л. освен че се е движил с  превишена скорост, не е приспособил скоростта на движение и към конкретните пътин условия съобразно състоянието на пътя и видимостта, с което освен чл.38 ал.1 е нарушил и разпоредбата на чл.37 ал.1 от македонския Закон за безопасността на движението по пътищата.

    Разширената АТЕ на в.л. инж.Л.У. и инж. Н.В./ на л.163-169 от том ІХ на ДП/ и македонската АТЕ сочат, че непосредствената причина за ПТП е изгубване контрола върху управлението на автобуса от водача му Л.Л./ като не се отхвърля категорично и ворятността за моментното му задремване/, като е допуснал десните му гуми да попаднат върху по-нискостоящия  и с недостатъчна твърдост банкет и впоследствие не е успял да го върне на повече от 90 м върху пътното платно. А високата скорост от 77,92 км/час е основната причина водачът да изгуби контрол над управлението на автобуса и във фаза на занясяне да излезе встрани от пътя.

   Вследствие на тези допуснати нарушения на правилата за безопасно движение по пътищата, регламентирани в чл.37 ал.1 и чл.38 ал.1 от Закона за безопасното движение по пътищата на Р Македония подсъдимият е изгубил контрол над управлението на автобуса и десните му колела излизат от дясното пътно платно и попадат в пътния банкет, който е с около 10 см по-ниско от асфалтовата настилка и е неустойчив, състоящ се от мека земя. Въпреки правилните действия на подсъдимия от този момент нататък до случилото се ПТП – отпускане педала на газта и намаляване скоростта на автобуса без задействане ан спирачната му система -  той не е успял да го измъкне от банкета и да го върне на пътното платно за изминалото разстояние от 93 м и авгтобусът се е преобърнал на дясната си страна. От това е последвало струпване на пътниците в дясната част на автобуса и падането им едни върху други.

    Вследствие на ПТП-то са причинени  средни телесни повреди на 12 от пътувалите в автобуса пътници, които са описани подробно в ОА и присъдата въз основа на СМЕ. Срокът за възстановяване от така причинените на пострадалите увреждания  е в порядъка от  3 до 5 месеца според СМЕ, по който факт страните не спорят.

     От свидетелските показания на пътувалите в автобуса пътници се установява безспорно и категорично, че в момента на ПТП, нито непосредствено преди него, не е имало насрещно движещи се МПС, които да са станали причина за отбиването на автобуса в десния пътен банкет с оглед безопасно разминаване. Както се посочи вече, единствената причината за попадането на автобуса в десния банкет това е несъобразената скорост на движение от 77,92 км/час, вследствие на която подсъдимият е изгубил контрол върху управлението на автобуса. А скоростта на движение освен от АТЕ се установява и от други потвърждаващи я доказателства - от показанията на св. С. С./на л.38-39 от том ІХ на ДП/, който след ПТП-то е излязъл от автобуса и е разговарял с пристигналите на място македонски полицаи, извадили тахошайбата на автобуса. Св.С. ги попитал с каква скорост се е движил автобуса  и единият от полицаите му казал:”С повече от 70 км и с по-малко от 80 км/час”.  Този свидетел също така е извадил подсъдимия от автобуса, когато вече всички пътници са били навън и според него подсъдимият след ПТП-то е бил в пълен шок – седял свит на кълбо и с ръце на главата. Свидетелят С. е бил буден през цялото време и е заявил, че не е имало насрещно движещи се превозни средства

   Липсата на насрещно движещо се МПС съдът възприе и от обективните и незаинтересовани показания на свидетелката М. К.-С./ том ІІІ л. 102-104 от ДП/, която е седяла на „първо дясно място с видимост към пътното платно пред автобуса” . Тя е съобщила в разпита си, че „ в тесния участък си спомням, че съм видяла да се разминем само с две превозин средства – кола и камион, но без връзка със самата катастрофа… Не съм забелязала по време на възникването на ПТП дали има насрещно движещи се превозни средства, беше си тъмно, не съм видяла светлини”.

    Липсата на насрещно движещо се ППС в момента на катастрофата се потвърждава и от показанията на свидетелката М. К.-Р., която е заявила:”…Може би около 7 минути преди да се случи обръщането се разминахме с един камион”.

    Високата скорост на движение на автобуса и липсата на други превозни средства в момента на ПТП-то на пътя се потвърждава безусловно и от показанията на всички свидетели:

  = М. Н., Х. В., Б.Н.,  З. К. –М./ вж за всички том ІХ от ДП/;

 = Г.К.-Т., К. Н., Г. Р./”Шофьорът караше с малко по-висока скорост от нормалната за пътя,….впечатлението ми бе, че шофьорът бързаше…..непосредсдтвено преди и по време на ПТП не е имало насрещно движещи се ППС”/, К. К./”Когато поехме по този неравен път ми се стори, че автобусът плавно започна да се движи с по-висока скорост и ми се стори, че се движи по инерция и не е управляван от никого”/, Д. С., Г. Т., П. Р.-С./”…точно преди катастрофата една колежка стана и каза, че много бързо се движим и вече се обърнахме…Не съм видяла никакви други ППС, светлини от фарове”/, Д. Б./”Автобусът се движеше бързо и колегите се оплакваха, че стъклата им дрънчат”/, Р. С./”Аз не спях, автобусът се движеше толкова бързо, че беше абсурдно да заспя…движеше се нестабилно….преди самото обръщане два пъти друсна много силно, все едно минава през дупка”/, Е. Г., Д. М.-В., М. С./вж за всички т.ІІІ на ДП/;

 = Н. Ч./”През цялото време бях будна и гледах пътя. Непосредствено преди ПТП не сме се разминали с друго МПС”/, Д. П., Р. Р./”Движехме се с висока скорост и преди ПТП усетих на два пъти подскачане на автобуса”/, Г. Н., Д. Н./”Не мога да кажа с каква скорост се движеше автобуса , когато възникна ПТП, но мисля, че беше бързо. Пред нас нямаше никакви коли, дори нямаше никакви светлини отникъде. Нямаше и насрещно движещи се превозни средства. Както пътувахме…изведнъж усетих, че автобусът започна да друса и клатушка. Аз се сепнах и се обърнах към колежката П., исках да я питам какво прави шофьора, но не можах да се изкажа, тъй като в следващия момент автобусът се преобърна на дясната си страна”/, М. Н./”Нямаше светлини, никакви ППС в двете посоки”/, Л. З., Е. ./ вж за всички том І от ДП/;

   А по-ниското с около 10 см положение на банкета от пътното платно освен от разширената АТЕ и от снимковия материал се установява и с част от свидетелските показания- напр.показанията на св.М. С.:”Асфалта е на по-високо от банкета с около 10 см”.

   А св.Д. С. Г./вж л. 73-76 от том ІХ на ДП/, която през цялото време е била будна, освен за високата скорост и залитането на автобуса по време на движението му преди ПТП-то е съобщила и друг много важен факт, с който опровергава защитната теза за наличие на предпазни колани. Свидетелката е категорична:”Винаги съм пътувала с колан вкл. и в с междуградски автобуси, когато ми се е налагало, но там/ т.е. в процесния автобус/ такива нямаше.

   С тези доказателства несъмнено се опроверга защитната теза за наличие насрещно движещо се ППС, с което е трябвало автобусът да се размине и за неизползване ан предпазни колани, което е съпричинителство на ПТП..

   За разлика от ДнРС настоящият състав приема за доказан факта за разлика във височината на пътното платно и банкета с около 10 см, който доказан факт обаче не променя правния извод за обективна съставомерност на деянието. Да, тази разлика е била една от причините за невъзможността на подсъдимия въпреки упоритите му опити да върне автобуса обратно на пътното платно. Но не бива да се забравя, че причината за навлизане на автобуса на банкета е само и единствено превишената и несъобразена с конкретните условия на пътния участък скорост на движение от 77,92 км/час при максимално разрешена скорост от 60 км/час. Защото, както става ясно от свидетелските показания, тази скорост е несъобразена с конкратния пътен участък - пътят е бил прав, но е бил с неравности, усещало се е силно подрусване и нестабилно движение на автобуса и е нямало никакви светлини.

   От субективна страна, както правилно е приел и ДнРС, престъплението е извършено при форма на вината непредпазливост, в проявната й форма на престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието – че избраната скорост на движение в конкретния пътен участък, при пълна тъмнина и неосветеност на неравния път може да доведе од ПТП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

    За процесното престъпление с посочената правна квалификация законодателят предвижда наказание”лишаване от свобода” от 2 до 10 години. В хипотезата на чл.371 т.2 НПК подсъдимият ползва привилегията по чл.373 ал.2 НПК при определяне размера на наказанието, което следва да му се наложи, като го определя при условията на чл.58 а НК. Чл.58 а ал.1 НК предвижда намаляване на наказанието с 1/3 , а чл.58 а ал.4 НК предвижда при едновременното наличие на условията по ал.1-3 и условията на чл.55 НК съдът да приложи само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за дееца.

    Настоящият състав изразява несъгласие с мотивите на ДнРС, че смекчаващи вината обстоятелства няма и относно степента на обществена опасност на дееца, но намира размера на наложеното редуцирано наказание”лишаване от свобода” за срок от 2 години за справедлив и съответен на тежестта на извършеното непредпазливо престъпление. Като смекчаващи обстоятелства следва да се приемат чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното искрено съжаление и разкаяние за случилото се.  Тези смекчаващи обстоятелства обаче не са нито изключителни, нито многобройни, за да се определи наказанието му при усл.на чл.55 НК. Като отегчаващо обстоятелство следва се приеме наличието на многобройни административин наказания, наложени до 2013 г. на подсъдимия за нарушение на различни норми от ЗДвП в шофьорската му  практика. Затова наказанието му”лишаване от свобода” следва да се определи при условията на чл.58 а ал.1 НК, както правилно е приел и ДнРС в размер малко над законовия минимум, а именно – на 3 години, което след редукцията му с 1/3 се определя на законовия минимум от 2 години. Това наказание не следва да се търпи ефективно, както е приел и ДнРС и изпълнението му следва да се отложи. Но предвид тежестта на извършеното престъпление изпитателният срок правилно е определен на максималния законов такъв от 5 години, съответно  и с разпоредбата на чл. 66 ал.2 НК.  По тези съображения настоящият състав не намира основание за намаляване размера на наказанието ЛС, което в редуцирания му размер е на законовия минимум от 2 години, както и на изпитателния срок. Защото степента на обществена опасност на деянието, което макар да е непредпазливо, е висока. А обществената опасност на дееца съдът приема за сравнително ниска предвид чистото му съдебно минало.  Като обобщение следва да се приеме, че наказанието ЛС е определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи ивната обстоятелства и в този минимален редуциран по чл.58 а ал.1 НК размер е справедливо.

     Наказанието обаче по чл.343 г НК, определено за срок от 4 години, настоящият състав намери за завишено и несъответно на тежестта на извършеното престъпление. Подсъдимият се установи, че последен е изваден от автобуса от св.С., след като всички пътници са били вече извън автобуса. Освен това той след ПТП-то се е намирал в шок и е бил плискан с вода от св.С., за да го приведе в адекватно състояние. Т.е. непомагането на пътниците не е било по негов личен избор за това поведение, а поради обективно насложили се обстоятелства и не може да му се вмени във вина. На следващо място, се установи безспорно, че поведението му след навлизане на автобуса от пътното платно на банкета е било правилно и професионално. Като не е задействал спирачната система, а е отпуснал педала на газта, той е правил неколкократни опити в разстояние на 93 м да върне обратно автобуса на пътното платно, но не е успял поради високата скорост на движение и впоследствие и поради разликата във височината между банкета и асфалта с около 10 см и неустойчивостта на банкета, в който автобуса е пропаднал с десните си колела и е последвало обръщането му надясно. Освен това, след 2013 г. подсъдимият Л. няма наложени административни наказания за нарушение на ЗДвП до момента на настоящото деяние. Всички тези обстоятелства мотивираха съда  да приеме, че наказанието”лишаване от право да управлява МПС” следва да бъде намалено от 4 години на 3 години. От друга страна обаче предвид завишената обществена опасност на деянието с 12 пострадали лица това наказание не бива да бъде в по-малък размер от 3 години, с оглед постигане на специалната и генерална превенции.

    С така изложеното съдът намери доводите в протеста за увеличаване размера на наложеното наказание за неоснователни и отговори на тях с горното изложение. Резонно в протеста е оплакването за несъответствие  между мотивите на съда за високата степен на обществена опасност на деянието и на дееца и липса на смекчаващи обстоятелства и същевременно за налагане на редуцирано наказание от 2 години ЛС.  Но тези мотиви са необосновани, защото не се подкрепят от събраните и анализирани доказателства. Затова в горното изложение въззивният съд извърши корекция в тази част на мотивите и изложи причините за несъгласието си с тях. Следователно по изложените в настоящото решение съображения за налагане на наказанието ЛС при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства доводите в протеста за налагане на това наказание в среден размер са неоснователни. В полза на този извод може да се посочи и още един аргумент – действително скоростта, с която е управлявал подсъдимият автобуса е превишена и несъобразена с пътните условия. Но пък това превишение е с близо 18 километра.  А с адекватното си поведение след навлизане на автобуса на банкета той според съдебния състав се е опитвал да предотврати настъпването на ПТП, което вече е било непредотвратимо, но от друга страна е предотвратил ПТП с по-тежки евентуални последици, като не е задействал спирачната система, а е отпуснал педала на газта и така е намалена скоростта на движение.

    В хода на  горното изложение съдът отговори изчерпателно на основната част от  възраженията на защитата - относно твърдяното наличие  на насрещно движещо се МПС, каквото не е имало и твърдяното съпричиняване от страна на пострадалите за настъпилия вредоносен резултат чрез непоставяне на препазни колани, каквито несъмнено се установи, че в процесния автобус не е имало. Не се доказа и защитната теза, че подсъдимият е бил на работа от 6 часа сутринта на инкриминирания ден от писмените доказателства по делото. Тази теза се опроверга и от показанията на св.И. и съпругата му св.И.. Последната е заявила, че след обаждането на съпруга й тя се е обадила на подсъдимия, тъй като той тогава е бил свободен и му е казала да пътува за Македония. Не се установи и техническа неизправност на автобуса, която да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Да, в автобуса е било студено, както казват някои от свидетелите и осветлението е светело и не е могло да се загаси, но това са все обстоятелства извън причината за настъпилото ПТП. Що се отнася до това, че техническият преглед е извършен от неправоспособно лице, този факт също не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат и в този смисъл е ирелевантен за обвинението. Защото, както се посочи вече, единствената причина за ПТП-то е било загубване управлението на автобуса от подсъдимия вследствие на скоростта на движение от 77,92 км/час, която освен че надвишава максимално разрешената скорост за движение в населено място от 60 км/час, е и несъобразена с конкретните пътни условия. И в този ред на мисли защитният довод, че настъпването на общественоопасните последици се дължи не толкова на противоправно поведение на подсъдимия, а на едни изключително тежки и непредвидими условия на пътя, които подсъдимият въпреки усилията си не е успял да преодолее, се опровергава от  двете АТЕ и от свидетелските показания, подробно анализирани в настоящото изложение. Затова и съдът прие, че подсъдимият е нарушил и двете посочени в ОА норми от македонския Закон за безопасността на движението по пътищата – чл.37 ал.1 и чл.38 ал.1 от него. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила в ДП и СП на нито един от посочените от НПК текстове. А следва да се напомни, че подсъдимият е признал всички факти по ОА и предмет на въззивното производство са единствено правните съображеиня за определените наказания. Именно поради тази причина е лишено от смисъл оплакването, че приетата фактическа обстановка от съда не се доказвала от доказателствата по делото и е абсолютно необосновано искането за оправдаване на подсъдимия.Фактическата обстановка е тази по ОА, призната изцяло от подсъдимия при усл.на чл.371 т.2 НПК.

     При служебната проверка на присъдата не се откриха други нейни пороци извън сочените в протеста и жалбата за нейното изменение, освен в частта й за наказанието по чл.343 г НК.

     Мотивиран от изложеното и на основание чл. 337 ал.1 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

 

    ИЗМЕНЯ Присъда № 84/17.10.2017 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 501/2017 г. по описа на този съд в частта й относно размера на наложеното с нея на подсъдимия Л.И.Л., ЕГН **********,*** наказание”лишаване от право да управлява МПС” по чл.343 г НК, като го намалява от 4 години на 3 години.

    В останалата част потвърждава присъдата.

    Решението е окончателно.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: