№ 8155
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110173895 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от А. Н. И., ЕГН **********, в
качеството му на заемател по договор за заем № ********** на 29.11.2023 г.
срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* обективно и кумулативно
съединени искове конститутивен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване нищожност на договор за
паричен заем № **********, под евентуалност иск с правно основание чл. 26
ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК за установяване нищожност на
клауза за експресно разглеждане от договор за заем № ********** и
кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 123,71 лв.,
като платена без основание, ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника „Вивус.БГ“ е сключен договор за паричен
заем № ********** на 29.11.2023 г., с което му е предоставена в заем сумата в
размер на 500 лв. Излага становище, че ищецът е потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК и сключеният договор представлява такъв за потребителски
кредит. Излага твърдение за заобикаляне на закона, по-специално чл. 19, ал. 4
ЗПК с въвеждане изисквания за заплащане допълнителни услуги. Релевират се
доводи, че ГПР не е правилно изчислен, като се излагат подробни аргументи в
тази насока. Ищецът счита, че клауза за експресно разглеждане от договора за
1
заем е нищожна. Излага подробни твърдения за твърдяната нищожност на
процесната клауза. Твърди извършени плащания от ищеца по договора за
кредит. Претендира разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв
от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД. Искът се оспорва и като неоснователен и
излага подробни твърдения за валидността на договора за заем. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че
между страните има сключен договор с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е заплатил твърдяната сума
по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е
без правно основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а
именно: валидни клаузи в договора, както и изпълнение на задълженията му
по договора.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства по делото: че между страните е
сключен договор за паричен заем № ********** на 29.11.2023 г., с което на
ищеца е предоставена в заем от ответника сумата в размер на 500 лв., както и
че в договора е уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 123,15
лв., както и че ищецът е погасил задължението си по кредита, като е върнал на
ответника сумата в общ размер на 623,17 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по
2
смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение
съответно разпоредбите на ЗПК.
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,7 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите
за кредита, а именно – такса експресно разглеждане.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
3
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси
и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на
договора, като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната
вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в
самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и
възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги,
поради което следва да се включат в годишния процент на разходите, тъй като
това са разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, съдът намира, че изключването на
4
допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по
пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а
всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Въз основа на гореописаните мотиви съдът намира процесния договор за
кредит за нищожен поради противоречие със закона, поради което главният
иск е основателен и като такъв съдът следва да го уважи.
Поради уважаване на главния иск, не се е сбъднало условието за
разглеждане на предявения под евентуалност такъв.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за кредит,
то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на
кредита в размер на 500 лв., но не дължи лихва или други разходи.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника по процесния
договор за кредит сумата в общ размер на 623,17 лв. Поради изложеното
съдът намира за основателен искът с правно основание чл. 55 за сумата в
размер на 123,17 лв., представляваща платеното от потребителя над
главницата по нищожния договор за кредит, до които размер искът следва да
5
се уважи, а за горницата до 123,71 лв. следва да се отвхърли.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 180 лв. за заплатена държавна такса и
адв. Д. М. има право на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
по предявения от А. Н. И., ЕГН ********** срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК
********* на Договор за паричен заем № **********, поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** сумата в размер на 123,17
лв., като платена без основание въз основа на нищожен Договор за паричен
заем № **********, ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. И., ЕГН ********** срещу „Вивус.БГ“
ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на А. Н. И., ЕГН
********** сумата в размер над 123,17 лв. до пълния предявен размер от
123,71 лв., като платена без основание въз основа на нищожен Договор за
паричен заем № **********, ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на А. Н. И., ЕГН ********** сумата в размер на 180 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38а, ал. 1 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
„Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. М. сумата в размер на
480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие.
6
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7