РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Пловдив, 15.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К. и участието на
прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно адм. дело
№ 2604 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Касационно производство по реда
на чл.208 и сл. от АПК.
2.
Постъпили са
касационни жалби от М.С.Б., ЕГН ********** и от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” /ГД „ИН”/ към Министерство на правосъдието, чрез Т.Ч. старши
юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Пловдив против
Решение № 1558 от 20.08.2020г., постановено по адм. дело № 2868/2019 по описа на
Административен съд Пловдивски, VII състав, с което Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 е осъдена да заплати на М.С.Б.,***, сумата от
общо 4 060/четири хиляди и шестдесет/ лева, от които 560/петстотин и
шестдесет/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г. вкл., когато е пребивавал в Арест –
Русе и 3 500/три хиляди и петстотин/лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 13.11.2015г. до 16.09.2019г. вкл.,
когато е пребивавал в Затвор – Пловдив, както и законната лихва върху общата
сума, считано от 16.09.2019г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, като са отхвърлени претенциите до пълните им размери
от 15 000 лева, респ. 25 000 лева или общо от 40 000 лева, както и
за останалите периоди в обхвата на претендирания – от 30.03.2015г. до 16.09.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
3.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба М.С.Б.,чрез пълномощника адвокат Г.М., иска отмяна на
решението, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетяване на
причинени му неимуществени вреди, за разликата над присъдения размер до
претендирания такъв, като неправилно и незаконосъобразно.Претендира се
присъждане на сторените разноски по производството, в това число и
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
4.Касационният жалбоподател и ответник
по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието иска отмяна на решението, в частта му, с която е
осъдена ГД“ИН“ да заплати обезщетение на ищеца, като неправилно и
незаконосъобразно.
5.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационните жалби са подадени в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същите се явяват процесуално ДОПУСТИМИ.
ІІІ.
За фактите :
7.
Производството пред
Административен съд - Пловдив се е развило по исковата молба на М.С.Б., с адрес
*** срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София,
ул.”Н. Столетов”№21, с която Б. е предявил претенция за присъждане на сумата от
общо 40 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното и изплащане, както следва :
- 15 000 лева за периода от
30.03.2015г. до 01.10.2015г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест
– Русе;
- 25 000 лева за периода от
02.10.2015г. до 16.09.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив.
Досежно престоя в Арест – Русе се сочи
липса на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 4
кв.м. на човек“/; неосигуряване престой на открито; лоши хигиенни условия в
килиите/наличие на инсекти и гризачи, липса на легла, неосигуряване на спално
бельо/; липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода; тоалетната е
без преградни стени; мръсна обща баня, с неработещи душове и нехигиенизирана;
ограничаване на дневната светлина и свеж въздух, поради липса на прозорец и
вентилация; липса на условия за поддържане на нормална лична хигиена; лошо
качество на предоставяната храна; лишаване от осъществяване на свиждания с
близки и адвокат; лишаване от адекватно медицинско обслужване.
Досежно престоя на ищеца в Затвор –
Пловдив се твърди липса на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите –
„падат се под 4 кв.м. нетна площ на човек“/; лоши хигиенни условия в
килиите/наличие на инсекти и гризачи, спалното бельо се е сменяло много рядко,
наличие на мухъл по стените/; липса на постоянен достъп до течаща топла и
студена вода; тоалетната не е шумоизолирана, липсват прегради; мръсна обща баня
и нехигиенизирана; ограничаване на дневната светлина и свеж въздух, поради
наличието само на един прозорец и липса на вентилация; липса на условия за
поддържане на нормална лична хигиена; неосигуряване на отопление през зимата; лошо
качество на предоставяната храна; лишаване от адекватно медицинско обслужване;
ограничаване на престоя на открито.
8.С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след
приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на
спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
9.С решението си по делото
административният съд е уважил частично предявения иск за сумата общо 4 060/четири хиляди и шестдесет/ лева, от които
560/петстотин и шестдесет/лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г. вкл., когато е
пребивавал в Арест – Русе и 3 500/три хиляди и петстотин/лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от
13.11.2015г. до 16.09.2019г. вкл., когато е пребивавал в Затвор – Пловдив и го е отхвърлил в останалата му част до
пълните претендирани размери от 15 000 лева, респ. 25 000 лева или
общо от 40 000 лева, както и за
останалите периоди в обхвата на претендирания – от
30.03.2015г. до 16.09.2019г., като
неоснователен.
10.За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти
по делото относно липса на достатъчно жилищна площ за периода от 31.03.2015г.
до 31.07.2015г., от 04.09. 2015г. до 15.09.2015г. и от 18.09.2015г. до
01.10.2015г./общо 149 дни/, липса на достатъчно осветление и проветряване за
периода от 31.03.2015г. до 14.07.2015г./106 дни/, както и неосигуряване на
ищеца на престой на открито за периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г./185
дни/, когато Б. е пребивал в Арест – Русе, както липса на достатъчно жилищна
площ за периода от 13.11.2015г. до 16.09.2019г. включително/общо 1404 дни/,
когато ищецът е пребивавал в Затвор – Пловдив, които водят до извода, че
битовите условия в Арест – Русе и Затвор – Пловдив създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка
за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, според
приетото от първоинстанционния съд, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С оглед
доказателствената тежест в процеса, съдът е приел, че ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Русе в
периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г., съответно за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив за периода от 13.11.2015г.
до 16.09.2019г., в които периоди ищецът е пребивавал в тези заведения.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
С оглед
установените по делото факти, и съобразявайки правилото на чл.284 ал.5, във
връзка с ал.1 ЗИНЗС съдът е приел, че Б. е претърпял посочените неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически
състояния.Съдът е отчел разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съгласно която обезщетението
за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени.
Отчитайки
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Русе в периода от
31.03.2015г. до 01.10.2015г. включително/общо 185 дни/, където не му е бил
осигуряван престой на открито, а за периода от 31.03.2015г. до 14.07.2015г.
включително/106 дни/ ищецът е обитавал помещения при липса на осигурени
достатъчно осветление и проветряване, като в отделни периоди от общо 185 дни,
същият е разполагал и с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ, съдът е приел,че
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер
на 560 лева при съобразяване на съдебната практика по идентични дела.
Съобразявайки
установените неприемливи условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ в Затвор – Пловдив за периода от 13.11. 2015г. до 16.09.2019г./общо
1404 дни/, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, съдът е приел,че обезщетението, което е
най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 3500 лева отново при
съобразяване на съдебната практика по идентични дела.
Според съда
именно посочените размери най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените
психически увреждания от ищеца и тези размери именно съответстват на
конкретната преценка, направена на база установените по делото факти и
съобразно обществения критерий за справедливост.
Съдът е
приел, че в останалата част за разликата над 560 лева до пълния предявен размер
от 15 000 лева, за периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г., в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест – Русе, искът следва да бъде отхвърлен.
Следва
да бъде отхвърлен и искът в частта за разликата над 3 500 лева до пълния
предявен размер от 25 000 лева, за периода от 13.11.2015г. до 16.09. 2019г., в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив.
Съответно,
спрямо този размер на главните искове/общо в размер на 4 060 лева/, съдът е
приел, че ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от 16.09.2019г. – датата на предявяване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Съответно,
съдът е приел, че не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение
на останалите конкретно установените факти по делото досежно твърденията в
исковата молба за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Русе и изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ в Затвор – Пловдив.
IV. За правото :
11.
Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 в приложимите редакции предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС,пак в приложимите редакции за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
12.Правилен е изводът на първоинстанционния съд,
изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“ от ищеца в периодите посочени в съдебното решение. Законът
забранява осъдените и задължаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на
законови задължения – само по отношение
на конкретно установените факти по делото относно липса на достатъчно жилищна
площ за периода от 31.03.2015г. до 31.07.2015г., от 04.09. 2015г. до
15.09.2015г. и от 18.09.2015г. до 01.10.2015г./общо 149 дни/, липса на
достатъчно осветление и проветряване за периода от 31.03.2015г. до
14.07.2015г./106 дни/, както и неосигуряване на ищеца на престой на открито за
периода от 31.03.2015г. до 01.10.2015г./185 дни/, когато Б. е пребивал в Арест
– Русе, както липса на достатъчно жилищна площ за периода от 13.11.2015г. до
16.09.2019г. включително/общо 1404 дни/, когато ищецът е пребивавал в Затвор –
Пловдив, в следствие на което са
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
13. Неоснователни са доводите
на касационният жалбоподател и ответна страна ГД „ИН” за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е
изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието
върху ищеца на условията в Арест- Русе и Затвор -Пловдив, където е пребивавал
ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и
стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията
задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед
недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото
достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на
служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
14. Неоснователни са доводите в
касационната жалба на М.С.Б. за неправилност на обжалваното решение в частта
му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
От установеното по делото неизпълнение на вменените
на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото
се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху Б. на условията, при които е
пребивавал в Арест- Русе и Затвор-Пловдив. При преценката на кумулативното
въздействие на тези условия в исковия период и в съответствие с изведената от
закона и дължима се справедливост, правилно с обжалваното решение е определена
сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд
не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му.
15. Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационните жалби са неоснователни на посочените
в тях основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на административния
съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и
същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от
настоящата инстанция.
V. За разноските:
16.С оглед посочения изход на спора претенцията на
касационния жалбаподател и ответник М.С.Б.,чрез пълномощника адвокат Г.М. за
присъждане на сторените разноски по производството, в това число и адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от
горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1558
от 20.08.2020 г., постановено по адм. дело № 2868/2019г. по описа на Административен
съд Пловдивски, VII състав.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията
на М.С.Б., с адрес ***,чрез
пълномощника адвокат Г.М. за присъждане на сторените разноски по
производството, в това число и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.