Решение по дело №1002/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 261216
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20211720101002
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 261216 / 21.12.2021г.

гр. Перник, 21.12.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО                      ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдия К. Костадинова гр.д. № 1002 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 и чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Община Перник, с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 358.14 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 47, находящ се в ****, от които главница в размер на 283.52 лева за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 74.62 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на РС Перник до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка и копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. В тази връзка на първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника. Посочва се, че за процесното общинско жилище е издадена настанителна заповед № 30/04.04.1977 г., по силата на която в жилището е настанено лицето С.Т.И., с ЕГН: ********** заедно със семейството му – Л.А.И., с ЕГН: ********** /съпруга/, С.С.С., с ЕГН: ********** /дъщеря/, Д.С.Г., с ЕГН: ********** /дъщеря/ и Р.С.Т., с ЕГН: ********** /син/. Твърди се, че от издаване на настанителната заповед до настоящия момент включително и през процесния период топлоснабденото жилище е било обитавано само от С.Т.И. и семейството му като между последния и общината имало и сключен договор от 04.04.1977 г.  Впоследствие след като лицето С.Т.И. починало – на 13.10.2006 г. жилището продължило да се обитава от семейството му, в която връзка и партидата при ищцовото дружество видно от извлечението от сметка се води на името на лицето Л.А.И. /съпруга на С.Т.И./. Последната обаче също починала – на 26.07.2020 г. Доколкото още преди нея била починала и една от дъщерите й – а именно Д.С.Г. – на 23.08.2018 г. се прави извод, че в общинското жилище по силата на наемното правоотношение е останало да живее лицето Р.С.Т.. В тази връзка се прави извод, че Р.С.Т. е ползвател на жилището на облигационно основание, поради което и именно той следва да дължи процесните суми. По тези съображения и общината счита, че не е легитимиран ответник по делото.

На следващо място се излагат доводи, че през процесния период ответникът не е бил уведомяван за обстоятелството, че се дължат суми за жилището, че същите не са били плащани от настаненото лице, а освен това ответникът не бил получавал и фактури. Доколкото едва с настоящото исково производство ответникът бил уведомен за наличието на незаплатени суми, то се прави извод за наличие на нарушение на чл. 11, т. 2 от ОУ на ищцовото дружество.

Твърди се нарушение и на 20 от ОУ на дружеството, доколкото ответникът не бил уведомен за извършвани проверки и отчитания на средството за измерване – топломер. В тази връзка се оспорват измерените и начислени количества топлоенергия, поради което и не ставало ясно как се начислени процесните суми.

На последно място се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат охвърлени.

Към отговора са приложени: настанителна заповед № 30/04.04.1977 г. и договор от 04.04.1977 г, както и извлечение от наредба за ползване и поддържане на държавни жилища, заповед № 405/16.03.2021 г. ведно с констативен протокол към нея и уведомление по АПК.

С нарочно определение № 261419/14.04.2021 г. съдът по молба с правно основание чл. 219 от ГПК е конституирал като трето лице помагач по делото на страната на ответника лицето Р.С.Т., с ЕГН: **********. Със същото определение съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство и обратен иск от Община Перник срещу Р.С.Т., с ЕГН: **********.

С исковата молба по обратния иск, предявен от Община Перник срещу Р.С.Т., с ЕГН: **********, се иска Р.С.Т., с ЕГН: **********  да бъде осъден да заплати на Община Перник сумите, по отношение на които евентуално би било признато за установено, че се дължат от общината на ищцовото дружество по главните искове. Това са суми в следните рамки: общо 358.14 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 47, находящ се в ****, от които главница в размер на 283.52 лева за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 74.62 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба по обратния иск се твърди, че лицето С.Т.И. е било настанено в процесното жилище през процесния период заедно със семейството си въз основа на настанителна заповед. Доколкото впоследствие, както лицето С.Т.И., така и съпругата му Л.А.И. /на чието име била партидата при топлопреносното дружество/, а и дъщеря му Д.С.Г. починали, то се прави извод, че в имота е останал да живее синът на С.Т.И. и Л.А.И. – ответникът Р.С.Т..

В тази връзка общината счита, че именно ответникът по обратния иск следва да отговаря пред топлопреносното дружество за начислените за имота суми за топлинна енергия. Доколкото общината е собственик на имота и отговорността й за процесните задължения относно същия би била изключена при установяване на ползвател на облигационно основание, то се прави извод за наличие на правен интерес от привличането на настаненото лице. Освен това последното има интерес да докаже, че е платило начислените за имота суми за топлинна енергия, за да бъдат отхвърлени главните искове. При евентуално уважително решение по главния иск чрез обратния такъв общината би постигнала удовлетворение в отношенията си с настаненото в имота й лице. С тези аргументи се иска уважаване на обратните искове при уважаване на главните такива.

От лицето Р.С.Т., с ЕГН: **********, чрез назначения му особен представител – адв. Я. Сотирова, е постъпил отговор по обратния иск. В тази връзка обратният иск се оспорва като неоснователен като в подкрепа на това оспорване се отрича твърдението на общината, че Р.С.Т. е наемател на процесното жилище. В тази връзка се излагат подробни доводи, че общината черпи правата си от настанителна заповед и договор от 1977 г., чието действие /с максимална продължителност от 10 години/ отдавна било изтекло предвид съдържанието на същите, а и на приложимото законодателство – ЗЗД, Закона за общинската собственост и преходните и заключителни разпоредби към последния. Освен това настанителната заповед била издадена в полза на бащата на ответника, съответно именно с него бил сключен и договорът. Лицето С.Т.И. обаче починало като оставило съпруга и три деца. В тази връзка се оспорва твърдението, че единствен ответникът е останал да живее в процесното топлоснабдено жилище. Твърди се, че към настоящия момент макар майката и едната сестра на ответника да са починали, то другата му сестра е жива и не можело да се обоснове извод, че именно Р.С.Т. живеел в имота или че живеел сам. Освен това майката на ответника била жива през целия процесен период, а покойната му сестра през част от него.

В отговора по обратния иск се прави възражение за погасяване по давност на част от процесните суми.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Евентуално се поддържа, че Р.С.Т. следва да отговоря солидарно със сестра си С.С.С. за задълженията за имота.

От Община Перник е постъпило становище от 13.09.2021 г., с което посочват, че за процесните задължения са солидарно отговорни две лица: ответникът по обратния иск Р.С.Т. и сестра му С.С.С.. Излагат се доводи, че двамата са били настанени в имота като част от семейството на С.Т.И.. В тази връзка се твърди, че наемното отношение било възникнало не само въз основа на наемен договор, а и на настанителната заповед, поради което правоотношението с настанените лица било от административно правен характер. Посочва се освен това, че всички упоменати в настанителната заповед лица имат задължението да заплащат консумативните разходи за имота. Обръща се внимание и че ответникът по обратния иск бил с адресна регистрация в имота, което доказвало, че прибивава там.

В хода на производството по делото са представени: писмо от Община Перник ведно с приложени към него декларация по чл. 14 от ЗМДТ и Акт № 6999/21.05.2012 г. за частна общинска собственост, три броя справки за начислени количества топлинна енергия и остойностяване на същите, удостоверение от „Перник Инвест“ ЕООД и справка за застроена площ и застроен обем в ЕПЖБ 8.    

В открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 г., процесуалният представител на ищеца счита главните искове за доказани, поради което и иска същите да бъдат уважени.

Процесуалният представител на ответника поддържа, че в имота е било настанено друго лице, което следва да отговаря пред ищеца за процесните суми, обръща внимание на възражението за погасителна давност. Счита обратните искове за основателни при уважаване на главните такива и съобразно размер.

Третото лице не се явява в насроченото по делото съдебно заседание, представлява се от назначения му особен представител – адв. Я. Сотирова. Последната оспорва исковата молба по главния иск и иска същата да бъде отхвърлена. В случай на уважаване на главните искове иска да бъдат отхвърлени претенциите по обратните такива, поради недоказаност на обстоятелството, че ответникът Р.Т. е бил настанен в имота.   

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство по главните искове. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260143/20.01.2021 г. по ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представени по делото: извлечение от сметка, електронна извадка в табличен вид, с отразени количества и стойности съобразно извлечението от сметка и електронна извадка в табличен вид с отразени изчисления по компоненти за процесния имот и период е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 283.52 лева за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 74.62 лева – лихва за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г., като същите не са заплатени. Видно от представеното извлечение партида за имот – апартамент № 47, находящ се в **** се води на лицето Л.А.И., която обаче е починала на 26.07.2020 г. /акт за смърт № 782/27.07.2020 г.

От представено по делото копие от акт № 6999/21.05.2012 г. за частна общинска собственост /АЧОбС/ и декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че апартамент № 47, находящ се в **** е актуван като частна общинска собственост на 21.05.2012 г. По делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след актуването му като частна общинска собственост и в частност такива промени, касаещи процесния период.

Предвид разминаването между адреса на процесния имот от исковата молба и адресът на имота по АЧОбС досежно входа, където се намира ап. 47 – а именно в исковата молба се твърди, ап. 47 се намира във вх. „Б“, а в акт – във вх. „В“, по делото е представено удостоверение от „Перник Инвест“ ЕООД, както и справка на обектите в процесната сграда. От същите се установява, че в сграда с административен адрес: **** има един единствен апартамент под № 47 и същият се намира във вх. „В“. В тази връзка и съдът приема за категорично установено, че процесният имот представлява апартамент № 47, находящ се в **** и е собственост на ответника Община Перник като посочването, че същият се намира във вх. „Б“ се дължи на грешка в информационните масиви на ищцовото дружество.

         На следващо място от представената по делото настанителна заповед № 30/04.04.1977 г. се установява, че в жилище – апартамент № 47, находящ се в **** е настанено лицето С.Т.И., заедно с още четири лица – Л., С., Д. и Р.. Налице е и договор за наем от 04.04.1977 г., сключен въз основа на настанителната заповед между Жилфонд и лицето С.Т.И. като наемател на процесния имот. Посоченият договор е прекратен със заповед № 405/16.03.2021 г. кмета на Община Перник. В същата се твърди, че следните лица, от настанените в имота са починали: С.Т.И. – починал на 13.10.2006 г., Д. С.С. – починала на 23.08.2018 г. и Л.А.И. – починала на 26.07.2020 г.

Видно от изискана от съда справка от НБД „Население” ответникът Р.С.Т. е адресна регистриран на административния адрес на процесния имот от 2003 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

По главните искове:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 260143/20.01.2021 г. по ч.гр.д. № 217/2021 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника като същият е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение, че в имота е настанено друго лице, различно от ответника, на облигационно правно основание – наемно правоотношение въз основа на настанителна заповед, валидна в процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /копие от акт № 6999/21.05.2012 г. за частна общинска собственост/ следва извод, че ответникът има качеството на потребител[1] на топлинна енергия, доколкото е изключителен собственик на процесния имот.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота.

В тази връзка и възражението, че ответникът не следва да отговаря за процесните вземания, доколкото в имота имало настанено лице по наемно правоотношение са неоснователни. Посоченият извод се обосновава с обстоятелството, че съгласно цитираното Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. собственикът/вещноправният ползвател на имота може да се освободи от задълженията си към топлофикационното дружество само ако имотът се ползва от трето лице на договорно основание И между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период. Посоченото разрешение е възприето, доколкото собствеността респ. вещното право на ползване, са обстоятелства, противопоставими на трети лица в правния мир единствено въз основа на документи, които са публично оповестени – подлежащи на вписване в съответни регистри /към Агенция по вписванията/, от където и подлежат на установяване от топлопреносното дружество. Същото не се отнася до договора за наем /въз основа на който най-често възниква фигурата на облигационния ползвател/, който поначало подлежи на вписване в регистър само в ограничени хипотези. Доколкото дори в тези хипотези вредните последици от невписването на наемния договор рядко могат да се определят като значителни, то в практиката преобладаващо такива договори не се вписват. Последното не влияе на тяхната валидност като не засяга правоотношението наемател наемодател. Ищцовото дружество обаче се явява трето лице за облигационното отношение между собственик/вещен ползвател на имота и облигационния ползвател. В тази връзка и топлопреносното дружество няма как обективно да е наясно с обстоятелството, че процесният имот респ. доставяната до него топлинна енергия се позват от лице, различно от собственика/вещния ползвател. Няма как и от това правоотношение за ищцовото дружество да възникнат права или задължения, които същото да може да упражни ефективно /така например няма как доставчикът на топлинна енергия да предяви иск за сключване на договор между него и облигационния ползвател/. В този контекст и тезата, че наличие на облигационен ползвател на имота само по себе си, без да е доведено до знанието на доставчика на топлинна енергия, е достатъчно, за да се освободи от отговорност собственикът/вещният ползвател на имота, не може да се възприеме. Това е така, доколкото в такъв случай всеки собственик/вещен ползвател би имал възможност по всяко време да наведе възражение за наличие на облигационен ползвател на имота дори въз основа на неформален договор /какъвто в общата хипотеза е договорът за наем/ и да се освободи от отговорност от задълженията си за топлинна енергия за имота. От своя страна топлопреносното дружество би било поставено в положение да издирва лице, с което не то, а собственикът/вещноправният ползвател е в облигационни отношения, респективно да доказва съдържанието на тези отношения, по които не е страна. Последното означава и че ищецът няма как да обори възраженията на облигационния ползвател, произтичащи от това отношение. Всичко това в крайна сметка би довело до сериозни затрудния за събиране на вземанията на топлопреносното дружество и до възлагане в негова тежест на процесуални действия, което не е оправдано.     

Следва да се отбележи и че в приложимото законодателство, а и в съдебната практика, принципно липсват нарочни изисквания към договора между облигационния ползвател на имота и топлопреносното дружество. Необходимо е обаче да са налице някакви доказателства като индиция за наличие на такъв – формален или неформален: искане за откриване на партида, молби до топлопреносното дружество, оспорвания на сметки от облигационния ползвател и т.н. В тази връзка и единствено адресната регистрация на дадено лице на адреса на топлоснабдения имот респективно обстоятелството, че партидата за имота се води на негово име в счетоводството на ищеца, не може да се приемат за доказателства за наличие на договор между топлопреносното дружество и това лице. Доколкото в настоящия случай не се представиха никакви доказателства за наличие на договор между облигационния ползвател на имота и ищеца, нито за това обстоятелството, че в имота е наличен облигационен ползвател да е доведено по някакъв начин до знанието на ищеца, то и следва да се приеме, че за задълженията за доставена топлинна енергия до процесния имот отговаря неговият собственик – Община Перник.     

Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

Само за пълнота следва да се отбележи, че действително в исковата молба е посочено, че процесният ап. 47, в бл. 8 на ул. М. С. се намира във вх. „Б“, а в АЧОбС същият е вписан във вх. „В“. По делото обаче се представи справка от „Перник инвест“ ЕООД, от която се установи, че в процесната жилищна сграда има един единствен ап. 47 и той са намира във вх. „В“ като в тази връзка от ответницата община не са наведоха твърдения, че става дума за различни имоти. Това налага и извод за идентичност на двата имота, съответно наличие на грешка в информационната база на „Топлофикация Перник“ АД.

На следващо място съдът следва да съобрази направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо вземанията. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на Пернишкия РС е подадено на 19.01.2021 г. и предвид релевантните правила в общите условия на дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за топлинна енергия /чл. 34, ал. 1 от ОУ/, то така направеното възражение е основателно за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г.  

Предвид гореизложеното от начислените за процесния имот главници за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. м. юли 2019 г. в размер на 283.52 лева, погасени по давност са главници на обща стойност 44.37 лева, начислени за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. вкл. Остават като дължими главници за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2018 г. и м. юли 2019 г. в размер на общо 239.15 лева, до която сума претенцията спрямо ответника е основателна. 

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за забава за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г. в размер на 74.62 лева, погасени по давност са обезщетения за забава на обща стойност 13.53 лева, начислени за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г. вкл. върху съответните погасени по давност главници. Остават като дължими обезщетения за забава за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. върху съответните месечни плащания в размер на общо 61.09 лева, до който размер вземането за обезщетение за забава е основателно.

По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за основателни и доказани до сумата от 239.15 лева – главница за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2018 г. и м. юли 2019 г. и 61.09 лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., за които суми същите следва да бъдат уважени като за разликата до пълния претендиран размер претенциите следва да бъдат отхвърлени.

По обратните искове:

Обратните искове, квалифицирани според твърденията в исковата молба по същите, са с правно основание по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 124 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, чл. 239, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по обратните искове е да установи наличието на облигационно /наемно/ отношение относно процесния имот и период между него и третото лице ответник по обратните искове въз основа на посочената в исковата молба по обратния иск настанителна заповед, както и неговото съдържание.

В настоящия случай от представените по делото доказателства  /настанителна заповед № 30/04.04.1977 г. и договор от 04.04.1977 г./ не се установява между страните да е налице валидно облигационно отношение по силата на договор за наем, възникнал въз основа на издадената настанителна заповед. Посоченият извод следва на първо място от обстоятелството, че както заповедта, така и договорът са от 1977 г. т.е. от момент много преди процесния период. Самият ответник действително фигурира в заповедта, но същият към датата на издаването й е бил на възраст от около 1 година. На следващо място от твърденията на самата община следва извод, че в процесния период освен самия ответник в имота били живеели още три лица, две от които починали към момента на предявяване на иска. Процесните суми обаче се претендират изцяло от ответника Т. и то в лично  качество като наемател, а не като правоприемник на починалата си майка и сестра. Противно на твърденията на общината обаче по делото не се установява каквото и да било основание за солидарна отговорност между ответника Т. и другите лица, които се твърди да са пребивавали в имота. По делото липсват каквито и да е данни или твърдения ответникът Т. да е встъпил в наемното правоотношение, възникнало между общината и неговия баща. Липсват и данни ответникът Т. да е подавал някакви молби или заявления до общината или до топлопреносното предприятие, от които да следва макар и косвен извод, че същият е пребивавал в имота през процесния период. В тази връзка следва да се отбележи и че партидата относно имота при топлопреносното дружество е на името на майката на ответника. Поради това и настоящият състав намира, че единствено адресната регистрация на лицето и то от 2003 г. не може да обуслови нито качеството му на наемател нито отговорността му за задълженията за консумативни разходи за имота пред собственика Община Перник. 

По тези съображения и съдът намира, че обратните искове се явяват недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни /така Решение № 370/05.11.2021 г. по в.гр.д. № 426/2021 г. по описа на Пернишкия ОС и др./.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. 

Искане за разноски са направили и двете страни:

По разноските в производството по ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 62.87 лева.

Длъжникът не претендира разноски и не представя доказателства да е извършил такива.  

По разноските в производството по гр.д. № 1002/2021 г. по описа на РС Перник /исково производство/:

В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 135 лева, от които 25 лева държавна такса, 10 лева – съдебни удостоверения и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 113.17 лева.

Ответната страна претендира разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, 50 лева – държавна такса за обратния иск и 300 лева – възнаграждение за особен представител по обратния иск. Посочените разноски от 200 лева за юрисконсулт съдът приема, че се претендират по 100 лева по главните искове и 100 лева по обратните, което е в минималния размер по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

В тази връзка и по главните искове на ответната община следва да бъде присъдена сумата от 16.17 лева.

По обратните искове общината претендира общо 450 лева. Предвид изхода на спора по същите обаче претенцията й се явява неоснователна.

Третото лице помагач се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Водим от горното, Пернишкият районен съд:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, сумата от общо: 300.24 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 47, находящ се в ****/В, от които главница в размер на 239.15 лева за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г.  и 61.09 лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. върху съответните главници, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 57.90 лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 358.14 лева, от които 44.37 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от 283.52 лева относими към  периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. вкл, и 13.53 лева – разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 74.62 лева, относими към периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г. вкл., за съответните главници, поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност.

ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 62.87 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 113.17 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид уважената част от исковите претенции.

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* сумата от общо 16.17 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство предвид отхвърлената част от исковите претенции. 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК обратни искове на Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1 против Р.С.Т., с ЕГН: ********** и адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца в качеството си на наемател на общинско жилище сумата от общо 358.14 лева, представляваща разходи за ползване на имота, а именно за доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 47, находящ се в ****/В, от които главница в размер на 283.52 лева за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. вкл. и м. юли 2019 г., и 74.62 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 31.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 19.01.2021 г. до окончателното плащане на сумата, които вземания са предмет на ч.гр.д. № 217/2021 г. по описа на Пернишкия РС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 217 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

Препис от решението да се връчи на „Топлофикация Перник“ АД, Община Перник и третото лице помагач.  

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                  К. КОСТАДИНОВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.

 



[1] Съответно по смисъла на Закона за енергетиката, не на Закона за защита на потребителите.