Решение по дело №228/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 141
Дата: 16 декември 2022 г. (в сила от 16 декември 2022 г.)
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20221200900228
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Благоевград, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Търговско дело №
20221200900228 по описа за 2022 година
Производството по настоящето дело е по реда на чл.625 и сл. ТЗ и е образувано въз основа
на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от "Б", чрез
управителя К.Д.Д., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.В.К, със
съдебен адрес: гр.С., ул.Г", чрез адв. А. П., с искане до съда за постановяване на решение, с
което да се обяви неплатежоспособността на дружеството, да се определи начална дата на
несъстоятелността, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на него,
както и да се постанови прекратяване дейността на предприятието и да се обяви длъжника в
несъстоятелност.
Доводите си молителят основава на фактическите твърдения, че молителят не в състояние
да изпълни изискуеми публичноправни задължения към НАП, възлизащи в общ размер на
24 893.63 лв., които дружеството молител не разполага с възможност да изпълни. Посочва
се, че молителят не разполага с достатъчно парични средства или други краткотрайни или
дълготрайни материални активи, подлежащи на осребряване, с които да заплати
горепосочените задължения към НАП, тъй като дружеството от лятото на 2021 г. не е
осъществявало дейност. Поради липса на средства за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност се моли за постановяване на решение по реда на чл. 632,
ал. 1 вр. с чл. 632, ал. 4 ТЗ.
В проведеното открито съдебно заседание по делото молителят "Б", редовно и своевременно
призован, се представлява от адв. П., който по съществото на делото моли за уважаване на
подадена молба по подробно изложените в молбата съображения.
Съдът, след като съобрази доводите на молителя, събраните по делото доказателства и
1
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Подадената молба е процесуално допустима, тъй като е подадена по реда на чл.625 ТЗ от
легитимиран да иска откриване на производство по несъстоятелност субект и при спазване
изискванията на чл.626, ал.4 ТЗ. Към същата са приложени изискуемите се по чл.628 ал.1 и
ал.3 ТЗ документи. Налице са и предпоставките на чл.613 ТЗ, тъй като молбата е подадена
пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца, което е в гр.Благоевград.
По основателността:
Уважаването на молбата за откриване производство по несъстоятелност се обуславя от
наличието на посочените в чл.608, ал.1 ТЗ предпоставки, а именно: молителят да е търговец,
да е налице изискуемо задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане, да е налице неплатежоспособност по см. на чл.608,
ал.1 ТД – затрудненията му да не са временни, а това състояние да е обективно и трайно и
той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.
Съдът съобразявайки приетите по делото доказателства и след справка в ТР установи, че
дружеството-молител е „търговец” по смисъла на чл.1, ал.2 от ТЗ и е дружество с
ограничена отговорност, поради което и приема, че е налице първата от материалните
предпоставки на търговската несъстоятелност.
Втората материална предпоставка, необходима за откриване на производство по
несъстоятелност е да е налице изискуемо задължение на същия по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност.
От приетото като доказателство по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, а
и от приложената към молбата справка за задълженията на молителя към НАП, се
установява, че към 08.11.2022 г. дружеството-молител има изискуеми публичноправни
задължения към НАП в общ размер на 24 830, 35 лв., по отношение на която сума има
образувано изпълнително дело по описа на ТД на НАП-София с №*********/2021 г.
Липсват данни за погасяване на така посочените задължения към датата на приключване на
съдебното дирене пред настоящия съд, поради което съдът намира, че молителят има
изискуеми публичноправни задължения към НАП, които не се установи да са погасени, с
което втората предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност се явява
безспорен факт. В тази насока е и заключението на ССчЕ, според която липсва счетоводна
информация за извършени плащания на горепосочените задължения към НАП.
Установи се и третата предпоставка – неплатежоспособността на длъжника.
В практиката на ВКС по чл.290 ГПК, изразена в Решение №118/09.08.2013 г. по т.д.
№1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., Решение №54/8.09.2014 г. по т.д.№3035/2013 г. на ВКС, ІІ
2
Т.О., Решение №201/11.12.2014 г. по т.д.№659/2014 г. на ВКС, І Т.О., Решение №202 от
10.01.2014 г. по т.д.№1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., Решение №143 от 16.10.2015 г. по т.д.
№937/2015 г. на ВКС, І Т.О. и други, се приема, че неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608, ал.1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Според мотивите на Решение №115 от 25.06.2010 г. по т.д.№169/2010 г. на ВКС при
преценката, дали е налице неплатежоспособност, съдът следва „да прецени коефициентите
на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е
съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като
обективно състояние”.
Изхождайки от тази база, извършения от вещото лице анализ по извършената
съдебносчетоводна експертиза сочи, че от финансовите показатели на дружеството е видно,
че то е неплатежоспособно и не е в състояние да покрива краткосрочните и дългосрочните
си задължения. Така според заключението по съдебносчетоводната експертиза към
31.12.2021 г. коефициентите на обща и бърза ликвидност са под норматива, съответно 0, 94
за обща и 0, 94 за бърза ликвидност. За незабавна и абсолютна ликвидност коефициентите са
също така под норматива – 0,57 за незабавна и 0,57 за абсолютна ликвидност. Вещото лице
посочва, че и четирите коефициента на ликвидност са под единица през 2021 и текущ
период на 2022 г., което е показател, че дружеството е в ликвидна криза и не е в състояние
да посрещне текущите си разходи. Посочва още, че нетният оборотен капитал на
дружеството е със стойност 0 през 2020г., а през следващите два периода е с отрицателна
стойност, което означава, че бизнесът не разполага с достатъчно средства за плащане на
текущите си задължения.
Съобразно всичко изложено по – горе се налага извод за наличието на неплатежоспособност
на дружеството молител по смисъла на чл.608, ал.1 т.1, т.2 и ал.3 от ТЗ.
По въпроса за началната дата на неплатежоспособност на молителя съдът намира следното:
В Търговския закон липсва регламентация относно критериите за определяне на началната
дата на неплатежоспособността. В съдебната теория се приема, че началната дата на
неплатежоспособността следва да бъде най-ранно установената по делото дата, към която са
налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо
финансово затруднение на длъжника/.Трайно установената съдебна практика по въпроса за
началната дата на неплатежоспособността преодолява становището, че това е датата на
последното плащане към определен кредитор /датата, на която са спрели плащанията/, като
приема, че „неплатежоспособността“ представлява трайно и обективно икономическо
състояние на длъжника за невъзможност за плащане /погасяване на задълженията/ към
всички кредитори. Счита се, че началната дата на неплатежоспособността следва да се
определи не според датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на
последното погасяване на задълженията /последното извършено плащане към определен
кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като се вземе
3
предвид онова спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно
състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Началната дата на
неплатежоспособността трябва да бъде израз на последваща, бъдеща, трайна и обективна
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си (в този смисъл е напр. решение
№90 от 20.07.2012 г. на ВКС по т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва да се
има предвид и, че съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията
на отделни кредитори.
Съдът счита, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата
30.07.2021 г., която представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност
на длъжника да погасява задълженията си. В този смисъл са констатациите и изводите на
вещото лице в приетото заключение по ССчЕ по т.6. Според посоченото в споменатата
точна на заключението след 30.07.2021 г. няма извършени плащания от страна на длъжника,
което е израз на трайно и обективно състояние на невъзможност да погасява задълженията
си.
При тези данни, съдът приема, че е налице основание за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на дружеството-молител, поради което молбата се явява
основателна.
По делото, както от твърденията на молителя, така и от заключението на вещото лице, се
установява, че дружеството-молител не разполага с парични средства или бързоликвидни
материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по
несъстоятелността. При изслушването на вещото лице в о.с.з., същото изрично заявява, че
фирмата няма никакви активи, като тя е в абсолютна ликвидна криза, т.е. няма средства, с
които да посрещне текущите си задължения. Отделно от това, разноските не могат да бъдат
предплатени по реда на чл.629б ТЗ, тъй като липсва съгласие от лица по смисъла на чл.625
ТЗ за предплащане първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. При
тези данни, съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение на "Б"
следва да бъде открито при условията на чл.632, ал.1 ТЗ, с произтичащите от това
последици – обявяване на неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й
дата, откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез
налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на
дейността на предприятието му и спиране на производството по делото. Спряното
производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на настоящото
решение по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за
предплащане на началните разноски за производството. С оглед обема на работа и
очакваните разходи в производството съдът определя сумата от 10 000 лв. /десет хиляди
лева/ за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност.
Следва да се отбележи, че възобновяване на производството се допуска, ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за
4
предплащане на началните разноски за производството в размер на 10 000 лв. /десет хиляди
лева/.
На основание чл.622 ТЗ, препис от решението да се изпрати до Агенцията по вписване за
вписване в Търговския регистър.
Решението следва да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
С оглед изхода на делото дружеството дължи държавна такса за разглеждане на делото на
основание чл.24, ал.1, т.2 ТДТССГПК в размер на 250 лева по сметка на БлОС.
Воден от горните съображения и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, Благоевградският окръжен
съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на "Б", чрез управителя К.Д.Д., ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.В.К.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на "Б", чрез управителя К.Д.Д., ЕГН
**********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.В.К – датата 30.07.2021 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на "Б", чрез управителя
К.Д.Д., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.В.К.
ДОПУСКА обезпечение, чрез налагане на общ запор и обща възбрана върху цялото
имущество на "Б", чрез управителя К.Д.Д., ЕГН **********, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул.В.К.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ "Б", чрез управителя К.Д.Д., ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.В.К.
ДОПЪЛВА на основание чл.9 от ТЗ фирмата на длъжника с добавката – в
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№228/2022 г. по описа на ОС –
Благоевград.
УКАЗВА на основание чл.632, ал.2 ТЗ на "Б" и кредиторите му, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписване на решението
в Търговския регистър, ако се установи, че е налице достатъчно имущество или ако бъде
депозирана необходимата сума – 10 000 лв. /десет хиляди лева/ за предплащане на
началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА, на основание чл.632, ал.4 ТЗ, че ако в едногодишния срок не бъде поискано
възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и
постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА "Б", чрез управителя К.Д.Д., ЕГН **********, със седалище и адрес на
5
управление: гр.Б., ул.В.К, да заплати в полза на Окръжен съд – Благоевград сумата в размер
на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса за разглеждане на
молбата на основание чл.24, ал.1, т.2 ТДТССГПК.
Препис от решението да се изпрати до Агенцията по вписване за вписване в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и на Служба по вписванията
за отразяване в Имотния регистър по седалището на дружеството.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София, в 7-дневен срок от
датата на вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
6