№ 11
гр. Ловеч, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500453 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 101/27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 846/2021 г. на
РС – Троян, съдът е отхвърлил предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск от
„ОТП Факторинг България“ ЕАД против Д. Ц. К. за признаване за
установено, че ищецът има вземания против ответника по издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1046/2013 г. на РС
Ловеч за заплащане на следните суми: 5459,86 евро - главница по договор за
кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. и допълнително споразумение
към него от 13.09.2010 г. и договор за поръчителство от 13.09.2010 г.; 295,65
евро - договорна лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г.; 62,32 евро –
мораторна лихва от 08.03.2012 г. до 17.06.2013 г. и 30 евро – заемни такси. С
решението съдът е разпределил отговорността за разноските, присъждайки
такива в полза на ответника. С решение № 138/12.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 846/2021 г. на РС – Троян в процедурата по чл. 248 ГПК, съдът е
допълнил решение № 101/27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 846/2021 г. на
РС – Троян, осъждайки „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на Д. Ц.
К. допълнително разноски в размер на 650 лв.
1
Решенията са обжалвани от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, както
следва: решение № 101/27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 846/2021 г. на
РС – Троян - с въззввна жалба вх. № 2998/21.06.2022 г. на РС Троян, а
решение № 138/12.07.2022 г., постановено по гр.д. № 846/2021 г. на РС –
Троян – с въззввна жалба вх. № 3628/29.07.2022 г. на РС Троян, имаща
характер на частна жалба.
Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон
и необоснованост: игнориране от районния съд на съображенията, дадени в
ТР 8-17-ОСГТК, според които искът по чл. 422 ГПК може да се уважи и за
вноските с настъпил падеж към датата на устните състезания, въпреки
необявена при подаване на заявлението предсрочна изискуемост; неправилни
изводи на районния съд, че ищецът не е предавил иск до размера на
падежиралите вноски и че означените в исковата молба суми са свързани
единствено с вземанията с настъпила предсрочна изискуемост, при
игнориране определената в допълнителното споразумение от 13.09.2010 г.
крайна падежна дата 12.10.2019 г., настъпила преди подаване на исковата
молба. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното
решение, за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен
отговор, в който се дава становище за правилност на обжалваното решение. В
писмения отговор се поставя акцент върху липсваща за съда възможност да се
произнесе с присъждане на вноските с настъпил падеж, прадеди липса на
искане в този смисъл, заявено от ищеца искане в исковата молба. В писмения
отговор е направено искане за оставяне на жалбата без уважение и за
присъждане на разноските по делото за въззивната инстанция.
В частната жалба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД (вх. №
3628/29.07.2022 г. на РС Троян) се правят оплаквания за неправилност на
решението, свеждащи се до несъгласие с мотивите за дължимост на разноски
за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при подаване на
възражение по чл. 414 ГПК и за неприложимост към тази хипотеза на чл. 7,
ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. В жалбата е изведено искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и за отхвърляне на претенцията за заплащане на
адвокатско възнаграждение, респ. за присъждането му в по-редуциран размер
(50 лв.).
В писмения отговор на частната жалба се дава становище за нейната
неоснователност, респ. за правилност на изложените от районния съд мотиви,
2
като е направено искане за неговото потвърждаване.
Въззивникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД взема участие в
съдебното заседание чрез юрисконсулт В. В., който поддържа двете жалби
(въззивната и частната), навежда съображения за тяхната основателност и
моли за отмяна на двете решения, за установяване на вземанията по
заповедта, респ. за отхвърляне претенцията на длъжника по чл. 248 ГПК
относно разноските в заповедното производство, както и за присъждане на
разноските на във въззивното производство.
Въззиваемият Д. Ц. К. взема участие в съдебното заседание чрез адв. И.
К., която оспорва двете жалби, моли за оставянето им без уважение и за
присъждане на разноските по делото за въззивното производство.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск от „ОТП
Факторинг България“ ЕАД против Д. Ц. К., предявен по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК за установяване съществуването на следните вземания: 5459,86 евро -
главница по договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. и
допълнително споразумение към него от 13.09.2010 г. и договор за
поръчителство от 13.09.2010 г.; 295,65 евро - договорна лихва от 01.02.2013 г.
до 17.06.2013 г.; 62,32 евро – мораторна лихва от 08.03.2012 г. до 17.06.2013 г.
и 30 евро – заемни такси; за законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението (18.06.2013 г.) до окончателното
изплащане на вземането; както и за 974,75 лв. - общ размер на разноските в
заповедното производство, за които суми по ч.гр.д. № 1046/2013 г. на РС
Ловеч е издадена заповед за изпълнение. От приложеното ч.гр.д. № 1046/2013
г. на РС Ловеч се установява, че издадената заповед за изпълнение не е
обезсилена по отношение на ответника – същата е връчена на Д. Ц. К., който
е подал писмено възражение, с оглед на което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта. Изложените в
писмения отговор на сковата молба съображения за недопустимост на
предявения иск се свеждат до неговата основателност.
Освен за недопустимост, в писмения отговор на исковата молба,
подаден от пълномощника на ответника, се дава становище и за
неоснователност на предявения иск.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
3
От договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. се
установява, че на същата дата между „Банка ДСК“ ЕАД (кредитор) и Д. Ц. К.
(кредитополучател) е постигнато съгласие, при което кредиторът отпуска на
кредитополучателя сумата от 7 500 евро, а последният се задължил да я върне
на 96 месечни погасителни вноски, дължими на 25-то число от месеца (чл. 1,2
и 5). Установява се от приетия договор уговорка, според която
кредитополучателят заплаща първоначална лихва, формирана от базов лихвен
процент за този вид кредити, определян периодично за от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за
ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК Партньори
плюс, подробно описани в приложение № 2 към договора, като към датата на
подписване на договора базовият лихвен процент на договора е 5,19 %, а
стандартната надбавка в размер на 3,71 % - общо 8,90 % (чл. 6). Годишният
процент на разходите по по кредита в договора е определен на 10,07 % с
възможност да бъде променян при предвидените в Общите условия
предпоставки (чл. 7). В договора е установена уговорка, според която
кредитът се усвоява еднократно по индивидуална заемна сметка №
*********, а се погасява чрез превеждане на суми по разплащателна сметка
№ 15539916 на месечни вноски, определени в погасителния план,
съставляващ приложение № 1 към договора (чл. 3 и 4). Установява се от
договора уговорка, според която кредитополучателят поел задължение да
заплаща на кредитора такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните на Банка ДСК, както и че освен същата тарифа, неразделна
част от договора са и общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица (чл. 11 и 12). От приетия погасителен план
към договора е видно, че погасителните вноски са в размер на 109,49 евро, с
изключение на вноските за месец април на съответната календарна година, в
които е начислена и годишна такса в намаляващ размер (от 27,42 евро за
месец април на 2009 г. до 5,20 евро – за месец април на 2015 г.).
В допълнително споразумение от 20.10.2009 г., към договор за кредит
за текущо потребление от 10.05.2008 г., между „Банка ДСК“ ЕАД (кредитор)
и Д. Ц. К. (кредитополучател) е постигнато съгласие, според което остатъкът
от дълга по договора към датата на споразумението е 6829,67 евро (6644,89
евро – главница, 156,23 евро – договорна лихва и 1,30 евро - наказателна
лихва), че кредитополучателят е внесъл сумата от 62,67 евро, че кредиторът
се отказва от вземането за наказателни лихви, като предметна споразумението
е остатъкът от дълга в размер на 6829,07 евро. От съдържанието на
споразумението се установява, че срокът за издължаване на кредита се
увеличава от 96 на 120 месеца (крайна падежна дата 20.09.2019 г.), че към
датата на подписване на споразумението лихвата по кредита се определя на
9,90 %, че размерът на месечната вноска в първия работен ден, следващ
падежната дата след подписване на споразумението, като при неплащане на
две погасителни вноски по новия погасителен план, банката начислява
сторнираната наказателна лихва (чл. 1, 2 и 3 от споразумението). В
4
споразумението е установена уговорка, според която дължимите месечни
вноски по споразумението се събират служебно от банката на падежната дата
от авоара по разплащателна сметка № ***********, разкрита в Банка ДСК,
ФЦ Ловеч (чл. 4), както и уговорка, според която кредитополучателят поема
задължение да заплаща на кредитора такси съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните на Банка ДСК, действаща при съответното плащане
(чл. 8 от споразумението). Страните са приели, че неразделна част от
споразумението са и общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление (чл. 9 от споразумението). От приетия погасителен план към
споразумението е видно, че погасителните вноски са в размер на 89,05 евро, с
изключение на вноските за месец май на съответната календарна година, в
които е начислена и годишна такса в намаляващ размер (от 114,97 евро за
месец май на 2010 г. до 1,26 евро – за месец май на 2019 г.).
В допълнително споразумение от 13.09.2010 г., към договор за кредит
за текущо потребление от 10.05.2008 г., между „Банка ДСК“ ЕАД (кредитор)
и Д. Ц. К. (кредитополучател) е постигнато съгласие, според което остатъкът
от дълга по договора към датата на споразумението е 6562,61 евро (6391,51
евро – главница, 120,07 евро – договорна лихва и 0,14 евро + 50,98 евро -
наказателна лихва), че кредитополучателят е внесъл сумата от 55 евро, че
кредиторът се отказва от вземането за наказателни лихви за периода от
06.08.2010 г. до 13.09.2010 г., като предмет на сп оразумението е остатъкът от
дълга в размер на 6588,47 евро. От съдържанието на споразумението се
установява, че се запазва срока за издължаване на кредита от 109 месеца, като
се определя крайна падежна дата 13.10.2019 г. (чл. 1), както и че се договаря
гратисен период за издължаване на главницата, с продължителност на шест
месеца от първата падежна дата на споразумението, като в този период
кредиторът начислява месечна лихв апо погасителния план в размер на 53,69
евро, а непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка
от главницата на кредита от първия работен ден, следващ последната падежна
дата от гратисния период (чл. 2,1 и 2,2 от споразумението). Установява се
уговорка в споразумението, според която при настъпване на предсрочна
изискуемост по кредита по време на гратисния период, капитализация на
лихвата не се извършва, а в случай, че след гратисния период кредитът стане
предсрочно изискуем, поради настъпване на някое от обстоятелствата,
предвидени в общите условия, неразделна част от споразумението, отпада
капитализацията на лихвата, считано от датата на предсрочната изискуемост,
и капитализираните суми се считат отново за дължима лихва (чл. 2,3 и 2,3 от
споразумението). Страните са приели, че към датата на подписване на
споразумението лихвата по кредита се определя на 9,90 %, че размерът на
месечната вноска в първия работен ден, следващ падежната дата след
подписване на споразумението, като при неплащане на две погасителни
вноски по новия погасителен план, банката начислява сторнираната
наказателна лихва (чл. 3 от споразумението). В споразумението е установена
уговорка, според която дължимите месечни вноски по споразумението се
5
събират служебно от банката на падежната дата от авоара по разплащателна
сметка № ***********, разкрита в Банка ДСК, ФЦ Ловеч (чл. 4), както и
уговорка, според която кредитополучателят поема задължение да заплаща на
кредитора такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на
Банка ДСК, действаща при съответното плащане (чл. 8 от споразумението).
Страните са приели, че неразделна част от споразумението са и общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление (чл. 9 от
споразумението). От приетия погасителен план към споразумението е видно,
че погасителните вноски са в размер на 93,72 евро, с изключение на първите
шест вноски от 53,69 евро (договорна лихва, без главница, с оглед приетия
гратисен пертид), както и на вноските за месец май на съответната календарна
година (последната е за месец май 2019 г.), в които е начислена и годишна
такса от 113 евро.
На 18.06.2013 г. „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление заявления по чл.
417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д № 1046/2013 г. на РС Ловеч и е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №
526/19.06.2013 г. против Д. Ц. К. и Ц. Д. К. (поръчител) за солидарно
заплащане на следните суми: 5459,86 евро - главница; 295,65 евро -
договорната лихва за периода от 01.02.2013 г. до 17.07.2013 г.; 62,32 евро –
мораторната лихва за периода от 08.03.2013 г. до 17.06.2013 г.; 30 евро –
заемни такси; за законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
На 25.09.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна като продавач,
и „ОТП Факторинг България” ЕАД, от друга като купувач, е постигнато
съгласие, при което продавачът продава и прехвърля на купувача вземанията,
посочени в приемо-предавателен протокол, срещу заплащане на покупната
цена. От договора е видно, че вземанията ще се индивидуализират по
основание, размер и страни в допълнителния приемо-предавателен протокол.
Вземането на банката срещу Д. Ц. К. по договора за кредит от 10.05.2008 г. е
включено в приетия по делото приемо-предавателен протокол от 18.10.2013
г., с пореден номер 1001.
С писмо от 18.10.2013 г. на „ОТП Факторинг България” ЕАД
дружеството е направило изявление до Д. Ц. К., от чието съдържание е видно,
че вземанията на Банка ДСК, произтичащи от договор за кредит от 10.05.2008
г., чиито общ размер към 18.10.2013 г. възлиза на 6540,99 евро, са придобити
от „ОТП Факторинг България” ЕАД и че с оглед прехвърлянето им, от датата
на получаване на уведомлението, Д. Ц. К. дължи изпълнение към „ОТП
Факторинг България” ЕАД. Уведомителното писмо е изпратено чрез
Български пощи, но е върнато без отбелязване върху известието за доставяне
на съответен резултат от връчването.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната на
първа инстанция, което съдът също приема, като пълно и научно обосновано,
се установява, че сумата от 7 500 евро, отпусната по договора за кредит, е
6
усвоена еднократно чрез превеждането й по сметка на името на Д. Ц. К. с №
*********. От заключението се установява, че за периода от 25.05.2008 г. до
01.04.2013 г. по сметката за обслужване на кредита са преведени общо
5 222,49 евро, като с предложените плащания са погасени 2260,95 евро –
главница; 2785,71 евро – договорна лихва; 13,68 евро – санкционна лихва;
102,63 евро – такса управление и 30 евро – такса предсрочна изискуемост.
Общият размер на внесените за погасяване на кредита суми (по последния
погасителен план) в периода след подписване на последното споразумение
(от 13.09.2010 г.) до последно предложеното плащане (01.04.2013 г.) е
2 613,75 евро, като с тях са погасени: 895,55 евро – главница; 1 571,01 евро –
договорна лихва; 7,12 евро – санкционна лихва; 29,52 евро – наказателна
лихва; 49,53 евро – такса управление; 30 евро – такси. Установява се от
заключението, че след последно направената вноска по кредита (на 01.04.2013
г.), по сметката на банката не са постъпвали суми за плащане на останалите
вноски от погасителния план. Постъпване на такива суми по партидата на Д.
Ц. К. не са постъпвали и при на „ОТП Факторинг България” ЕАД, в чието
счетоводство отразяване е намерило прехвърлянето на вземанията по
договора за кредит. От заключението се установява, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
(18.06.2013 г.) размерът на главницата е 5459,86 евро; на договорната лихва за
периода от 01.02.2013 г. до 17.07.2013 г. – 295,65 евро и на мораторната лихва
за периода от 08.03.2013 г. до 17.06.2013 г. – 62,32 евро.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Претенциите на ищеца за вземанията по заповедта се основават на
договора за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. и споразумението
към него от 13.09.2010 г. Ищецът не е страна по този договор, а частен
правоприемник на кредитора, от когото е придобил вземанията въз основа на
договор за цесия, поради което при решаване на спора между страните ще се
прилагат и правилата на чл. 99-102 ЗЗД.
Приложното поле на цесията като прехвърлителен способ е ограничено
от естеството на прехвърляното вземане или от изрична забрана в закона или
в сделката, от която вземането произтича (чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Предмет на
цесията са съществуващи вземания, възникнали от друго действително
основание. Когато основанието на вземането е сделка, тя или отделни нейни
уговорки, от които вземането произтича, не трябва да противоречат на
7
императивни разпоредби или да страдат от друг порок, водещ до тяхната
нищожност. Нищожните сделки или отделните техни уговорки, засегнати от
порока нищожност, не пораждат типичните за тях правни последици (права и
задължения за страните), а след като няма възникнало вземане, цесията няма
предмет. Ето защо установяването на съществуващо вземане, предмет на
цесията, следва да се прецени с оглед валидността на основанието, от което
произтича вземането. В случая това е договорът за кредит за текущо
потребление и споразумението към него, сключени между ответника и
праводателя на ищеца. В частта относно уговорките, пораждащи вземанията
за главница, за договорна лихва и за обезщетение за забавено изпълнение
(лихва за забава), съдът не констатира пороци, обуславящи тяхната
нищожност. След като ответникът е получил сумата по договора за кредит (с
превеждането по сметката му), за него е възникнало задължението да я
върне с уговорената възнаградителна лихва на части, чиито брой, размер и
срок за изпълнение са установени в погасителния план (чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ).
Предложеното от кредитополучателя Д. Ц. К. по последния погасителен план
в общ размер на 2 613,75 евро съставлява частично изпълнение – то покрива
част от вноските в погасителния план (895,55 евро – главница; 1 571,01 евро –
договорна лихва; 7,12 евро – санкционна лихва; 29,52 евро – наказателна
лихва; 49,53 евро – такса управление; 30 евро – такси), като заради
преустановяване на изпълнението (последно предложената престация е от
01.04.2013 г.), вземанията на банката дължими след този момент са останали
непогасени. От заключението на вещото лице се установява, че към
18.06.2013 г. (датата на подаване на заявлението от банката) размерът на
непогасената главница е 5459,86 евро, на договорната лихва за периода от
01.02.2013 г. до 17.07.2013 г. – 295,65 евро и на мораторната лихва за периода
от 08.03.2013 г. до 17.06.2013 г. – 62,32 евро. Главницата от 5459,86 евро
включва частите по неплатените вноски след преустановяване на плащането
до последната вноска с падеж 13.09.2019 г., настъпил преди предявяване на
иска за установяване на вземанията по заповедта. В такъв случай, макар да не
е бил настъпил към момента на подаване на заявлението, падежът на всяка от
вноските е настъпил преди предявяване на иска за установяване на
вземанията по издадената заповед, поради което обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението не е необходимо
условие за уважаване на установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК
8
(ТР-8-19, ОСГТК).
Същите вземания са предмет на цесията между банката и ищеца, като
преминаването им от стария към новия кредитор става по силата на самия
договор за тяхното прехвърляне. Предишният кредитор е длъжен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да потвърди писмено
станалото прехвърляне (чл. 99, ал. 3 ЗЗД). Преди предявяване на иска, вкл. до
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от ищеца не
е доказано изпълнение на това задължение, доколкото не се установява
получаване от длъжника на изявлението за прехвърляне на вземанията по
договора за кредит. Уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши
и от новия кредитор, чрез предявяване на иска за защита на цедираното
вземане (за неговото присъждане или установяване) като уведомяването
настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на
цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните
състезания, подлежащ на съобразяване от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК). Цесията е
надлежно съобщена на длъжника Д. Ц. К. в момента на получаване на препис
от исковата молба и приложенията, поради което тя е породила ефекта на чл.
99, ал. 4 ЗЗД. С оглед на това, че след 01.04.2013 г. от него не е предлагано
изпълнение нито на стария кредитор, нито на новия, следва да се приеме, че
прехвърлените вземания, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнеше, не са погасени.
По тези съображения съдът приема, че искът на „ОТП Факторинг
България” ЕАД против Д. Ц. К. за установяване на вземанията по издадена
заповед за изпълнение е основателен за следните суми: 5459,86 евро -
главница; 295,65 евро - договорната лихва за периода от 01.02.2013 г. до
17.07.2013 г.; 62,32 евро – мораторната лихва за периода от 08.03.2013 г. до
17.06.2013 г.; 30 евро – заемни такси; за законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Поради настъпване на падежа на последната вноска по
погасителния план преди приключване на устните състезания, обявяването на
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението не е
необходимо условие за уважаване на установителния иск, предявен по реда на
чл. 422 ГПК (ТР-8-19, ОСГТК). Съображенията в решаващите мотиви на
районния съд, по които искът за установяване на вземанията по заповедта е
9
отхвърлен, изразяват противното разбиране, поради което те са изградени в
противоречие с разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, а
това обуславя неправилност на обжалвания съдебен акт.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
исковете не съвпадат. На основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като вместо него да
бъде постановено друго, с което да се признае за установено, че „ОТП
Факторинг България“ ЕАД има вземания срещу Д. Ц. К. за заплащане
следните суми: 5459,86 евро - главница по договор за кредит за текущо
потребление от 10.05.2008 г. и допълнително споразумение към него от
13.09.2010 г.; 295,65 евро - договорна лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г.;
62,32 евро – мораторна лихва от 08.03.2012 г. до 17.06.2013 г. и 30 евро –
заемни такси, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1046/2013 г. на РС Ловеч.
С оглед основателността на въззивната жалба и на иска за установяване
вземанията по заповедта, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец
следва да се присъдят както разноските по делото, сторени в исковото
производство на двете инстанции, така и тези, направени в заповедното
производство (ТР-4-14, ОСГТК, т. 12). Разноските в заповедното
производство са в общ размер на 974,75 лв. (228,75 лв. – заплатена държавна
такса и 746 лв. – юрисконсултско възнаграждение). В исковото производство
ищецът е сторил разноски в общ размер на 722,50 лв. (228,75 лв. – заплатена
държавна такса в исковото производство пред първа инстанция; 250 лв. -
заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице; 228,75 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване; 15 лв. – заплатена държавна такса за
обжалване с частна жалба). Заради осъщественото процесуално
представителство на ищеца от юрисконсулт и заявената претенция за
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, такова следва да се присъди в общ
размер на 720 лв. (по 360 лв. за всяка от двете инстанции), ненадхвърлящ
максималния такъв за съответния вид дело, определен според чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
По частната жалба против решение № 138/12.07.2022 г., постановено по
гр.д. № 846/2021 г. на РС – Троян (имащо характер на определение), с което в
процедурата по чл. 248 ГПК, съдът е допълнил решение № 101/27.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 846/2021 г. на РС – Троян, осъждайки „ОТП
Факторинг България“ ЕАД да заплати на Д. Ц. К. допълнително разноски в
размер на 650 лв.
Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на решението е допустима -
подадена е в срок и при наличие на представен от страната списък по чл. 80
ГПК (ТР-6-13, ОСГТК, т. 9). Разгледана по същество, тя е неоснователна. С
10
оглед основателността на предявения иск за установяване на вземанията по
заповедта за незабавно изпълнение, ответникът няма право на разноски както
в исковото производство, така и в заповедното (чл. 78, ал. 3 ГПК). Стигайки
до обратния извод, съдът е уважил молбата на ответника по чл. 248 ГПК,
присъждайки му разноски и за заповедното производство. В този смисъл
решението по чл. 248 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 101/27.05.2022 г., постановено по гр.д. №
846/2021 г. на РС – Троян, с което е отхвърлен искът, предявен по реда на чл.
422 ГПК от „ОТП Факторинг България“ ЕАД против Д. Ц. К. за установяване
на вземания по заповед за изпълнение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
ГПК, че „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша” № 15, офис сграда Лабиринт,
ет. мецанин, има вземания срещу Д. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: *** за
заплащане следните суми: 5459,86 евро - главница по договор за кредит за
текущо потребление от 10.05.2008 г. и допълнително споразумение към него
от 13.09.2010 г.; 295,65 евро - договорна лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013
г.; 62,32 евро – мораторна лихва от 08.03.2012 г. до 17.06.2013 г. и 30 евро –
заемни такси, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1046/2013 г. на РС Ловеч.
ОТМЕНЯ решение № 138/12.07.2022 г., постановено по гр.д. №
846/2021 г. на РС – Троян (имащо характер на определение), с което съдът е
допълнил решение № 101/27.05.2022 г., постановено по гр.д. № 846/2021 г. на
РС – Троян, осъждайки „ОТП Факторинг България“ ЕАД да заплати на Д. Ц.
К. допълнително разноски в размер на 650 лв., като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК, подадена от Д. Ц. К., с ЕГН
**********, с адрес: *** за допълване на решение № 101/27.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 846/2021 г. на РС – Троян, чрез присъждане на сумата
от 650 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1046/2013 г. на
11
РС Ловеч.
ОСЪЖДА Д. Ц. К., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша” № 15, офис сграда Лабиринт, ет.
мецанин на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК следните суми: 974,75 лв. – общ
размер на разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 1046/2013 г. на
РС Ловеч; 722,50 лв. - общ размер на разноските в исковото производство в
двете инстанции (по гр.д. № 846/2021 г. на РС – Троян и по № 453/2022 г. на
ОС Ловеч), както и 720 лв. – общ размер на юрисконсултското
възнаграждение за въззивното и първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12