Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… май 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на двадесети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№4738 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.6
ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№0030001/30.09.2020г.,
подадена от СУ „С.К.О.“, ЕИК *******, срещу разпореждане от 11.09.2020г. за
отказ за прекратяване на изпълнително дело №20208440401778, постановен от ЧСИ С.Я.,
по това дело.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е
висше училище. Съгласно нормата на чл.519, ал.1 ГПК не се допуска изпълнение на
парични вземания срещу държавни учреждения, а това означава, че е недопустимо
да се образуват изпълнителни дела срещу такива учреждения и да се извършва
принудителни действия по тези дела. Начинът на изплащане на дължимите суми от
държавните учреждения е регламентиран с нормата на чл.519, ал.2 ГПК. В подкрепа на своите твърдения цитира Решение
на Конституционния съд № 15 от 21.12.2010 г. по конституционно дело № 9 от 2010
г., което специално е посветено на нормативните разпоредби на чл.519 и чл.520 ГПК.
Тъй като в законът не се съдържа дефиниция на
понятието държавно учреждение, то отговорът на въпроса дали жалбоподателя има
такова качество следва да се изведе от Закона за устройство на държавния
бюджет(ЗУДБ). Пояснява,
че бюджета на Университета се определя със Закона за висшето образование. Отбелязва се и че статутът му на държавен
орган, произтича от изрична разпоредба на нормативен акт. Подчертава, че
приходите на университета се набират ежегодно от субсидия от държавния бюджет и
от посочените в закона други източници. В подкрепа на твърденията си, сочи, че
релевантен факт за приложимостта на чл.519,
ал.1 ГПК, че СУ е
държано учреждение и без всякакво значение е начинът му финансиране. Изяснява
понятието "учреждение", съгласно правната теория, като твърди, за
същото не е пояснено дали става въпрос за физическо или юридическо лице, тъй
като в едно учреждение е възможно да има няколко граждански правосубектни
единици. Сочи, че това управление се осъществява от МС, министъра на образованието и
науката, контрола на Сметната палата върху изпълнението на бюджета и др. Като
доказателство е цитиран доклад на Сметната палата за извършен одит за периода от 01.01.2011-31.12.2011 г., като в него се установява, че държавната
субсидия представлява над 50% от бюджета на учреждението. Сочи, че Университетът е задължено лице по ЗДОИ, както и публичен възложител по ЗОП. Финансовите му средства се осигуряват от държавния бюджет
чрез трансфер от МО, като бюджета му се формира основно от държавна субсидия,
определена в Закона за държавния бюджет, целеви субсидии и собствени приходи,
но последните по никакъв начин не го превръщат в търговско предприятие, чиято
цел е постигането на стопанска печалба. Извършването на търговско-стопанска
дейност по чл. 21, ал. 1,
т.1 7, 8, 9, 10, 11, 14 и 15 от ЗВО е част от академичната автономия и
представлява специфична стопанска дейност за реализация на създаваните научно
изследователски резултати и други обекти на интелектуалната собственост. Не на
последно място е изложен аргументът, че актовете на Общото събрание на висшето
училище се обжалват пред съда по реда на АПК, което е белег за
административен акт, а такива могат да издават само органи на държавна власт.
Цитира относима съдебна практика. Претендира направените съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение. И моли атакуваният
отказ на ЧСИ да бъде отменен.
В срока за отговор на жалбата взискателя „Д.Д.П.“ ООД, ЕИК *******оспорва допустимост
и основателност на подадена жалба.
ЧСИ С.Я. оспорва жалбата да е основателна
като излага подробни мотиви, на основание чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изп. дело №20208440401778 по описа на ЧСИ С.Я.
е образувано въз основа на молба с вх.№025006/19.08.2020г., подадена от
взискателя „Д.Д.П.“ ООД, ЕИК *******.
Към тази молба са представени изп. лист от 03.06.2020г., издаден от СРС, по
гр.д.№70928/2018г. по описа на съда, с който СУ “С.К.О.“ е осъден да заплати
на „Д.Д.П.“ ООД, ЕИК *******сумата от
17 448,40лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за
обществен поръчка №80.09.91 от 07.06.2016г. с предмет: Абонаментна
извънгаранционна поддръжка на компютърна техника и периферни устройства на СУ
„Св. Климент Охридски“, ведно със законната лихва от 06.11.2018г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 760,16лева, на основание
чл.86 ЗЗД. Към молбата за образуване на изп.дело е представен и изпълнителен
лист от 27.05.2020г., издаден от СРС по гр.д.№12555/2019г. по описа на СРС, с
който настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Д.Д.П.“ ООД, ЕИК *******,
сумата от 597,90лева, представляващи разноски по делото и разноски в
заповедното производство в размер на 521,35лева.
На 25.08.2020г. ЧСИ Я.издава постановление за
образуване на изпълнително дело и са разпорежда на длъжника да се изпрати
покана за доброволно изпълнение (ПДИ), като налага и запори върху сметките на
длъжника.
ПДИ е получена от Университета на
01.09.2020година.
На 10.09.2020година по делото постъпва молба
от СУ, с която длъжникът твърди, че ЧСИ неправилно е образувал изпълнителното
дело, тъй като е налице хипотеза по чл.519, ал.1 ГПК и отправя искане за
прекратяване на делото.
На 11.09.2020г. ЧСИ оставя молбата за
прекратяване на делото без уважение и постановява длъжникът да се уведоми за
този акт.
Съобщението да длъжника е изпратено на
електронната поща на адв.И.М., а именно на имейл ***************@*****.***,
което е удостоверено от служител на кантората на ЧСК, с акт от
15.09.20202година.
Жалбата е постъпила в деловодството на ЧСИ С.Я.
на 30.09.2020година.
С разпореждане №272668/05.05.2021 година
съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства, че жалбата е
подадена в преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК.
С молба вх.№317403/17.05.2021 година Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ представя доказателства, че жалбата е
изпратена по пощата на 28.09.2020г.
По аргумент от нормата на
чл.62, ал.2 ГПК съдът намира, че подадената жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, имаща интерес от обжалването, поради което се явява
процесуално допустима.
По нейната основателност.
Последователно практиката на ВКС приема, че
СУ “Климент Охридски“ е държавно учреждение (определение №457/10.07.2021г. по
ч.т.д.№87/2012г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., като се базира, че даденото
от други състави на касационната инстанция тълкуване (определение
№386/03.06.2010г. по ч.т.д.№402/2010г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и определение №
540/18.12.2009г. по ч.гр.д.№326/2009г. по описа на ВКС, второ г.о.), с които е
прието, че определящото за едно лице като държавно учреждение по смисъла на ГПК
в това понятие е ежегодното бюджетно финансиране, както и доколкото основните
средства за издръжката му са субсидии от бюджета. Признато е качеството на
държавно учреждение на държавно висше учебно заведение, което получава субсидии
от бюджета на Министерството на образованието и науката, в т.ч. за издръжка на
обучението, за научна и художествено-творческа дейност и за издаване на
учебници и научни трудове, за социално-битови разходи на студенти и докторанти,
за капиталови разходи.
В определение №457/10.07.2021г. по
ч.т.д.№87/2012г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., е посочено, че съгласно чл.4,
ал.2 от ЗУДБ, същият се състои от централен бюджет и бюджети на държавни
органи, в които се включват и бюджетни организации, създадени със закон- пар.1,
т.1 ДР. По силата на чл.16 ЗВО висшето училище възниква като ЮЛ след
обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в „ДВ“.
Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на
предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия – чл.13 ЗВО. По
тези съображения съставът на ВКС е приел, че държавното висше училище има
качество на държавно учреждение. Посочил е също, че СУ „Св. Климент Охридски“ е
създаден преди приемането на ЗВО и ЗУДБ, като Университетът е открит като висше
училище по решение на Народното събрание от 01.10.1888г. Съгласно Правилника за
устройството и дейността на СУ същият е определен като държавен университет –
чл.1, който притежава собственост, предоставена му от държавата, вкл. публична
държавна собственост върху недвижими имоти – чл.195 и има самостоятелен бюджет,
формиран от различни източници, в т.ч. и субсидии от държавния бюджет - чл.198,
т.1 от Правилника. Такива са предвидени в ЗДБ за 2010г. и ЗДБ за 2011г. Поради
наличие на установена субсидия от държавата съдът е приел за безспорно
качеството на настоящия жалбоподател като държавно учреждение. Тези постановки
в нормативните актове са останали непроменени и днес, поради което не е налице
основание да се приеме, че Университетът има различно качество от това на
държавно учреждение.
Ето защо за него е приложима нормата на
чл.519, ал.1 ГПК, която забранява изпълнението на вземания на парични
задължения срещу държавни учреждения, регулирайки тези отношения със следващата
алинея на цитирания законов текст.
При така изложеното съдът приема жалбата за
основателна, поради което атакуваният акт на ЧСК за отказ да прекрати
изпълнителното производство следва да бъде отменен.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалба с вх.№0030001/30.09.2020г.,
подадена от СУ „С.К.О.“, ЕИК *******, отказ, обективиран в разпореждане от
11.09.2020г. за прекратяване на изпълнително дело №20208440401778, постановен
от ЧСИ С.Я., по това дело, като незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.:
2.: