№ 11795
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110139802 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от М. Г. Т. срещу
Фирма, с която са предявени осъдителни искове с правно основание с чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1905.11 лв.-главница, 384.96 лв.-
мораторна лихва и 891.71 лв. разноски, представляващи получени без
основание суми по изп. дело № № 3590/2012 по описа на ЧСИ С. Я..
Ищцата поддържа, че с решение от 21.10.2020г. по гр.д. № 73009/2019г.
по описа на СРС, 140 състав е признато за установено, че не дължи на Фирма
претендирани суми, поради изтичането на погасителна давност. Поради това,
не дължи заплатените по изп. дело № 3590/2012г. суми, а именно 1905.11 лв.-
главница, 384.96 лв.-мораторна лихва и 891.71 лв. разноски. Пред съда
страната поддържа исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове на първо място като недопустими
и неоснователни. Сочи, че посоченото от ищцата изпълнително дело няма
общо с приложеното решение по гр.д. № 73009/2019г. Изп. дело №
3590/2012г. касае вземания, отнасящи се за друг отоплителен период, а не
този по приложеното решение от 21.10.2020 г. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски. Пред съда страната не се
представлява и не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от решение № 20231252 от 21.10.2020 г.
постановено по гр. д. № 73009/2019 г. по описа на СРС, 140 състав, с което е
1
признато за установено по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
че М. Г. Т. не дължи на Фирма, както следва: 11700 лв., представляваща цена
за топлинни услуги за периода от м.05.2009 г. до м.12.2019 г.; 1727,33 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от м.05.2009 г. до м.12.2019 г.,
които задължения касаят следния топлоснабден имот – ап. 9, намиращ се в гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, бл. 115, вх. А, ет. 3.
По делото е представен изпълнителен лист от 05.07.2012 г. по ч. гр. д. №
5269/2010 г. по описа на СРС, 85 състав издаден на основание влязло в сила
решение № II-55-109 от 15.08.2011 по гр. д. № 31512 по описа на СРС, 55
състав, съгласно, който М. Г. Т. е осъдена да заплати на Фирма сумата от
1905.11 лв.-главница за потребена топлинна енергия, със законната мораторна
лихва от 384.96 лв. за забава от 03.05.2007 г. до 26.02.2010 г., както и
законната мораторна лихва върху главницата от 15.04.2010 г. до изплащане на
вземането, както и 85.91 лв. разноски.
По делото е представен препис от изп. д. № ************* по описа на
ЧСИ С. Я., от което се установява, че същото е било образувано с молба
подадена от ответника на 29.10.2012 г. Като към молбата за образуване е
приложен изпълнителен лист от 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 5269/2010 г. по
описа на СРС, 85 състав. От представената покана за доброволно изпълнение
от ищцата се претендира сумата от 1905.11 лв.-главница, ведно със законната
лихва от 15.04.2010 г., която към 570.48 лв. възлизала на 570.48 лв., договорна
лихва в размер на 384.96 лв., сумата от 85.91 лв. – разноски по делото в т. ч.
241.28 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 161 лв. обикновена такса и
336.02 лв. пропорционална такса.
На 21.03.2013 г. със запорно съобщение до фондация ******** е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на М. Г. Т..
На 26.03.2013 г. е постъпила молба от М. Г. Т., с която е поискано
разсрочване на задължението. Представен е и протокол от 26.03.2013 г.,
съгласно който ищцата се е задължила да внася по 50 всеки месец между 15-
30 число по погасяване на дълга.
На 08.04.2013 г. с разпореждане е наложена възбрана върху недвижим
имот собственост на М. Г. Т., представляващ апартамент № 9, находящ се в
/административен адрес/
По делото са представени приходни касови ордери за извършени
доброволни ежемесечни частични плащания от ищцата за периода от
29.03.2013 г. до 07.01.2015 г.
По делото са представени преводни нареждания за извършени
доброволни ежемесечни частични плащания от ищцата за периодите от
10.02.2015 г. до 30.11.2020 г., от 29.01.2021 г. до 29.06.2021 г., както и на
11.01.2022 г.
На 29.12.2016 г. е постъпила молба от Фирма, с която се иска налага не
запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника по
изпълнителното дело.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД в
2
тежест на ищцата е да докаже, че по процесното изпълнително дело е събрана
принудително процесната сума, а в тежест на ответника –наличието на
валидно правно основание за плащане на сумите.
Настоящият съдебен състав счита, че доколкото по делото няма спор, че
задължението на ищцата е признато със съдебно решение № II-55-109 от
15.08.2011 по гр. д. № 31512 по описа на СРС, 55 състав, то в случая намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е
всякога пет години. С оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от
влизането в сила на процесното, а именно 13.06.2012 г. е започнала да тече
нова петгодишна давност. С оглед на което вземания по процесния
изпълнителен лист се погасяват с петгодишна давност.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
Настоящият състав приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
считано от датата влизането в сила на процесното решение № II-55-109 от
15.08.2011 по гр. д. № 31512 по описа на СРС, 55 състав е започнала да тече
нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на предприемането
от страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на
3
вземанията по изпълнително дело № ************* по описа на ЧСИ С. Я.,
чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – на
08.07.2016 г. В разглеждания случай от представения по делото препис на
изпълнително дело № 20168630401967, се установява, че същото е било
образувано въз основа на подадена молба на 29.10.2012 г. с приложен към нея
- процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не
прекъсва давността образуването на изпълнителния процес, представляващо
действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в
качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на
редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата,
съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В
настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната
давността. Като дори да се приеме, че молбата не е прекъснала давността то
следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело са запор от 21.03.2013 г. върху трудовото възнаграждение,
което ще бъде изплащано на М. Г. Т. от работодателя фондация С.Е., на
08.04.2013 г. възбрана върху недвижим имот собственост на М. Г. Т., молба
от 26.03.2013 г. подадена от М. Г. Т. за разсрочване на задължението, с което
е признал вземане, както и ежемесечно в периодите от 29.03.2013 г. до
30.11.2020 г., и от 29.01.2021 г. до 29.06.2021 г., както и на 11.01.2022 г. с
извършваните от ищцата частични доброволни плащания.
В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав намира, че
между изпълнителните действия по изп. д. № ************* по описа на ЧСИ
С. Я., а именно в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на
запори върху трудовото възнаграждение, налагане на възбрана върху
недвижим имот, молба за разсрочване на задължението, с което е признал
вземане и давността отново е била прекъсната, в резултат на което давността
е била прекъсвана ежемесечно в периодите от 29.03.2013 г. до 30.11.2020 г., и
от 29.01.2021 г. до 29.06.2021 г., както и на 11.01.2022 г. с извършваните от
ищцата частични доброволни плащания, по отношение на вземането на
ответника спрямо ищеца не е изтекъл нито предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК двугодишен срок, нито е изтекла петгодишната давност за погасяване на
задълженията, като до края на устните състезания пред настоящия състав не е
изтекла петгодишната давност за погасяване на задълженията. Също така с
оглед изричното позоваване от страна на ищеца за недължимост на
процесните суми с оглед на постановеното решение № 20231252 от
21.10.2020 г. постановено по гр. д. № 73009/2019 г. по описа на СРС, 140
състав, следва да бъде посочено, че предмет на така посоченото дело са суми
за топлинна енергия за периода от м.05.2009 г. до м.12.2019 г. В същото време
изпълнителния лист от 05.07.2012 г. по ч. гр. д. № 5269/2010 г. по описа на
СРС, 85 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № ************* по
описа на ЧСИ С. Я. касае вземания за топлинна енергия за периода от
01.03.2007 г. до 30.04.2009 г., т. е. извън отречените със сила на присъдено
нещо периоди, поради което нямаме влязло в сила решение за недължимост
4
на процесните суми.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. На основание
чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер
на сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Т., ЕГН ********** с адрес
/административен адрес/, срещу Фирма, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: /административен адрес/, искове с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне сумата от
1905.11 лв.-главница, 384.96 лв.-мораторна лихва и 891.71 лв. разноски,
представляващи получени без основание суми по изп. дело № № 3590/2012 по
описа на ЧСИ С. Я..
ОСЪЖДА от М. Г. Т., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 50 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5