Определение по дело №468/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 610
Дата: 30 септември 2019 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20193000500468
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №610

гр. Варна, 30.09.2019г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 468/19г., намира следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба на Р.И.А. и Ф.Х.И. ***, чрез общия им процесуален представител адв. Вл. В. ***, срещу решение № 152/26.07.19г. по гр.д. № 256/18г. на ОС-Разград, с което по иска на КПКОНПИ и на осн. чл. 74 и сл. от ЗОПДНПИ в полза на държавата от всеки от тях е отнето незаконно придобито имущество, както следва:

            от Р.И.А.:

- сума в размер на 43 622,59 лв., представляваща получени парични средства, установени с присъда № 6/13.02.2018 г., постановена по НОХД №5/2018г. на ОС Разград;

- лек автомобил Рено Еспейс с рег. № РР 9338 АМ, рама VF8J636150R115212, двигател J7R3768F362728, с пазарна стойност към настоящия момент – 300 лв.;

- лек автомобил Фиат Пунто с рег. № РР 0543 АР, рама ZFA17600002381506, двигател 176B20006922696, с пазарна стойност към настоящия момент – 300 лв.;

- лек автомобил Рено Еспейс с рег. № РР 1894 АТ, рама VF1JK0HA629720651, двигател G9TJ742C037401, с пазарна стойност към настоящия момент – 3 000 лв.

- сума в размер на 4 916,30 лв., представляваща извършени вноски след 26.09.2008 г. по разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 627,95 лв., представляваща постъпили суми от трети лица по разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 40 лв., постъпила по разплащателна сметка № 15156655 в „Банка ДСК” ЕАД след 26.09.2008 г.;

- сума в размер на 10 700 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № BG91 CECB 9790 10G3 5527 00 в „Централна кооперативна банка” АД;

            от Ф.Х.И.:

- сума в размер на 50 305,53 лв., представляваща извършени вноски след 26.09.2008г. по спестовен влог № 15486784 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 500 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен депозит № 18403654 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 1 500 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен депозит № 18553341 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 1 300 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по срочен депозит № 18560444 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 5 843,02 лв., представляваща извършени вноски по срочен депозит № 18572808 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 2,27 лв., представляваща платени лихви по срочен депозит № 18572808 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 2 500 лв., представляваща извършени вноски по срочен депозит № 25014180 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сума в размер на 1 961,20 лв., представляваща извършени вноски по разплащателна сметка в лева № BG98 CECB 9790 1028 8166 00 в „Централна кооперативна банка” АД;

- сума в размер на 10 лв., представляваща извършени вноски по банкова сметка *** № 800231011358430 в „Обединена българска банка” АД.

            Въззивниците считат решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което го обжалват изцяло, претендират отмяната му и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Въззивниците не оспорват, че Р.А. е бил осъден с присъда № 6/13.02.18г. по НОХД № 5/18г. на ОС-Разград за престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода от 01.01.12г. до 30.04.17г. в качеството си на данъчно задължено лице е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подал ГДД за календарните години от посочения период. Не се оспорва, че въззивниците са били във фактическо съпружеско съжителство през проверявания период, както и че имат две деца, които през този период са били непълнолетни, както и че са получили социални помощи, пенсии и доходи от стопанска дейност в посочения от Комисията размер. Оспорва се обаче, че А. е получил през проверявания период парични суми в брой от небанкови финансови институции, както и техния размер, както и размера на разходите за издръжка на семейството; липсата на основание за получаване на суми по банковите сметки от всеки от ответниците от трети лица; преобразуването на получените от всеки от ответниците суми в извършване на разходи за задоволяване нуждите на домакинството. Сочат се и процесуални нарушения, свързани с неотстраняване нередовности на исковата молба, вкл. и липсата на обосноваване на изискуемото от закона несъответствие между доходите на ответниците и придобитото от тях имущество през проверявания период; относно разпределението на доказателствената тежест; относно зачитане пределите на влязлата в сила осъдителна присъда спрямо А.; свързани и със служебното попълване на делото с доказателства чрез изискването на НОХД № 5/18г. на ОС-Разград без нито една от страните да е правила такова искане. Въззивниците считат, че е нарушен материалния закон при даването на отговор на въпросите относно това дали е незаконно придобито имущество направените от трети лица вноски по банкови сметки на ответниците и могат ли да бъдат предмет на отнемане по този закон парични средства, които не са налични към момента на предявяване на иска.

            Поддържа се още, че ако се приеме, че А. е получил посочената в присъдата сума от 43 622.59 лв., то се твърди, че същата е използвана при извършване на паричните вноски по банковите сметки на ответниците, възлизащи в общ размер на 81 747.84 лв. Остатъкът от последната сума пък е изтеглян и внасян отново по банковите им сметки през проверявания период. Накрая, цялата сума от 81 747.84 лв. + 43 622.59 лв. е използвана за задоволяване нуждите на семейството.

            Отправено е искане въззивният съд да изключи като доказателство по делото приложеното НОХД № 5/18г. на РзОС.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че са налице всички процесуални предпоставки за допустимост на предявения иск, както и събраните по делото доказателства сочат за неговата основателност. Претендира се решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

            Виззивната жалба е подадена в срок от страни с правен интерес от обжалването, срещу обжалваем съдебен акт и при удовлетворяване на изискванията за надлежна представителна власт.

            Съобразявайки нормата на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, приложим съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на същия закон /идентична по съдържание на нормата на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм.//, както и определение № 160/02.04.18г. по ч.гр.д. № 286/18г. на ВКС, ІV г.о., следва да се приеме, че въззивниците не дължат предварително внасянето на ДТ за въззивното обжалване на решението.

            При направената служебна проверка съгласно чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд намира, че исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, е нередовна.

            На първо място, макар и в исковата молба да са наведени твърдения, че са налице съответните актове, постановени във връзка с надлежното сезиране на КПКОНПИ (с предишно наименование КОНПИ) по чл. 22 от ЗОПДНПИ /отм./ (Протокол за започване на проверка № ТД04ВА/УВ-452/15.01.18г. за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето), на решение на КПКОНПИ за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество, (цитирано на  л. 24 от делото като Решение № 548/25.07.18г.),  както и на решение на КПКОНПИ по чл. 61, ал. 2 от цитирания закон (Решение № 766/26.09.18г. за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответниците), то Решение № 548/25.07.18г. на КПКОНПИ не е представено като доказателство /съгласно изискването и на 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ /отм.//.

            На второ място, макар и да е налице твърдение в исковата молба за наличието на обстоятелствата от нормата на чл. 22 от ЗОПДНПИ /отм./ (че спрямо ответника е налице влязла в сила присъда № 6/13.02.18г. по НОХД № 5/18г. на ОС-Разград, с която същият е осъден за престъпление, попадащо в предметния обхват на посочената норма), не са представени доказателства за този факт /отново съгласно изискването и на 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ /отм.//. В тази връзка и с оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд е изискал и приел като доказателство по делото материалите по НОХД № 5/18г. на ОС-Разград, Комисията следва да заяви дали ще се ползва от постановената по същото дело присъда, ведно с мотивите към нея.

            На трето място, липсват твърдения в исковата молба относно:

            - вида и стойността на имуществото, в. т. ч. вземанията и задълженията, които Комисията признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период – към 15.01.08г., освен ако не твърди, че никой от тях не е притежавал никакво имущество и не е имал никакви задължения към този момент;

            - това дали ответницата е придобивала паричните средства за сметка на ответника като проверявано лице;

            - вида и стойността на имуществото, в т.ч. и вземанията и задълженията, които всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период – 15.01.18г., вкл. и дали при твърдяното правнорелевантно несъответствие между имуществото на ответниците в началото и в края на проверявания период, имуществото, което се претендира за отнемане от тях /с изключение на трите МПС/, е все още налично в техния патримониум;

            Поради изложеното, производството по настоящото въззивно дело и исковото производство, следва да се оставят без движение за отстраняване на посочените нередовности на исковата молба.  

            Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д. 468/19г. на ВАпС и исковото производство, като дава възможност на въззиваемата страна /ищец в исковия процес/ КПКОНПИ-София /да се уведоми чрез процесуалния му представител/ в 1-седмичен срок от съобщението:

1.      да представи заверено копие от Решение № 548/25.07.18г. на КПКОНПИ за образуване на производството за установяване на незаконно придобито имущество против ответника /съгласно изискването на 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 156, ал. 4 от ЗПКОНПИ, приложим съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на този закон/;

2.      с препис за всеки от ответниците да заяви  дали ще се ползва от постановената по НОХД № 5/18г. на ОС-Разград присъда, ведно с мотивите към нея /съгласно изискването на 77, ал. 4 от ЗОПДНПИ /отм./, сега чл. 156, ал. 4 от ЗПКОНПИ, приложим съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на този закон/, които са приети като доказателство чрез приобщаване на цялото дело от първоинстанционния съд.

3.       да уточни с преписи за всяка от насрещните страни:

            - вида и стойността на имуществото, в. т. ч. вземанията и задълженията, които Комисията признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период – към 15.01.08г., освен ако не твърди, че никой от тях не е притежавал никакво имущество и не е имал никакви задължения към този момент;

            - това дали ответницата е придобивала паричните средства за сметка на ответника като проверявано лице;

            - вида и стойността на имуществото, в т.ч. и вземанията и задълженията, които всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период – 15.01.18г., вкл. и дали при твърдяното правнорелевантно несъответствие между имуществото на ответниците в началото и в края на проверявания период, имуществото, което се претендира за отнемане от тях /с изключение на трите МПС/, е все още налично в техния патримониум;

При неизпълнение на указанията в предвидения срок, въззивният съд ще внесе делото в открито с.з. и ще се произнесе със съдебен акт, съобразявайки наличието или липсата на съответните положителни и отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: