РЕШЕНИЕ
№ 2345
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110208399 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от В. В. К., ЕГН **********
против заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-746 от 15.05.2025 г.,
издадена от Л. И. С. – мл. инспектор при 01 РУ-СДВР, с която на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на
жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се
незаконосъобразност, понеже била постановена в нарушение на материалния
закон и административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
заповедта. Счита същата за нищожна или поне за незаконосъобразна. Заявява,
че бил налице полицейски произвол, а заповедта за задържане била лишена от
фактическо и правно основание. Твърди, че липсвали каквито и да е данни за
извършено престъпление от задържаното лице. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Л. И. С. – мл. инспектор при 01 РУ-СДВР,
1
редовно уведомен, не се явява и не се представлява в откритото съдебно
заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по
реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2025 г. в 13:00 часа Л. И. С. – мл. инспектор при 01 РУ-СДВР,
издал заповед за задържане на жалбоподателя В. В. К. за срок до 24 часа, тъй
като имало данни за съпричастност на К. към извършено престъпление по
чл.325 от НК. К. бил освободен на 15.05.2025 г. в 19:20 часа.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите
на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от
ЗМВР заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата
разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а
именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и правата на
задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона
форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е
писмена заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са
вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.
В същото време обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваната заповед действително е незаконосъобразна, тъй като в нея липсва
посочване на фактическите основания за задържането на К.. Посочено е, че В.
В. К. бил задържан във връзка с: „хулигански прояви чл.325 от НК, бул.
2
„Ситняково“ 21, бензиностанция „Шел“. От това описание по никакъв начин
не става ясно, какво общо има К. с това престъпление. Не е описано той да е
извършител на инкриминираното деяние и какви точно действия е
осъществил, за да се приеме, че има данни за извършено престъпление
„хулиганство“ от негова страна. Словесното формулиране на фактическо
основание за задържане, а именно вписаното в заповедта „хулигански прояви
чл.325 от НК, бул. „Ситняково“ 21, бензиностанция „Шел“ също не изяснява
конкретните причини за задържане на лицето. От това описание по никакъв
начин не става ясно какви действия е извършил К. и спрямо кого, дали е
проявил вербална или физическа агресия. Липсата на изложени конкретни
факти и обстоятелства, които да представляват фактическо основание за
издаване на заповедта, което да съответства на дадената правна квалификация,
несъмнено опорочава от формална страна така издадената заповед. Поради
това съдът приема, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените правила, което
представлява и основание за нейната отмяна.
Като всяка принудителна административна мярка - задържането за срок
до 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с
цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в
зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прибегне до
задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната
цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия, налагана по
усмотрение на административния орган. В случая от самата заповед не може
да се установи каква е била конкретната цел за издаването й и постановеното с
нея задържане. От доказателствата по делото може да се направи извод за
евентуална съпричастност на К. в извършено деяние по смисъла на чл.325,
ал.1 от НК, но това не освобождава лицето, издало заповедта от задължението
му да опише ясно и конкретно фактическите основания за издаването й.
С оглед горното настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът
присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани
3
разноски. В конкретния случай по делото има доказателства за сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1200 лева за
настоящото производство (договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено плащането в брой на лист 29) и 10 лева за държавна такса за
образуване на делото (лист 20), поради което и същите следва да се възложат в
тежест на СДВР. В откритото съдебно заседание не се яви ответникът по
жалбата или негов процесуален представител, с оглед на което не е направено
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което и съдът
няма как да го намали, предвид липсата на такова възражение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице с рег. № 225зз-746 от
15.05.2025 г., издадена от Л. И. С. – мл. инспектор при 01 РУ-СДВР, с която на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24
часа на В. В. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да
заплати на В. В. К., ЕГН ********** сумата от 1210 /хиляда двеста и десет/
лева, представляваща сторени разноски в производството по обжалване на
заповедта.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4