О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№
…….../………... 2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II съдебен състав в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно частно
търговско дело № 1156 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 420,
ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба,
депозирана от Т.Г.В., ЕГН **********,***, действаща чрез процесуалния си
представител адв. Елеонора Г., против определение № 7170 от 04.06.2019 г.,
постановено по ч. гр. дело № 4004 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна,
ГО, 26-ти съдебен състав, с което е оставена без разглеждане молбата на
жалбоподателя с вх. № 15148 от 17.05.2019 г. за спиране на предприетото принудително
изпълнение въз основа на Заповед № 1895/21.03.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 21.03.2018 г. по ч. гр. д. №
4004/2018 г. по описа на РС – Варна, 26-ти съдебен състав, въз основа на която
е издаден изпълнителен лист от 22.03.2018 г. и образувано изпълнително дело №
253/2018 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, вписан в КЧСИ под рег. № 892, с
район на действие ОС – Варна.
В частната жалба се навеждат доводи за
това, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което
следва да се отмени и постанови спиране на принудителното удовлетворяване на
притезателното право на взискателя – „Банка ДСК“ ЕАД. Жалбоподателят счита, че
в конкретния случай, договорът за ипотечен кредит, обективиращ паричното
вземане на банката, не е представен пред заповедния съд към момента на подаване
на възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което не е направено и искане
за спиране, доколкото длъжникът е нямал възможността да се запознае с
документите, въз основа на които банката ще доказва размера на вземането си.
Счита, че вземането на банката се основава на клаузи, които противоречат на
императивни правила за поведение, накърняващи добрите нрави, като същите са и
неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите. От друга страна,
поддържа, че съдът не е следвало да издаде изпълнителното основание,
материализиращо изпълняемото право, доколкото служебно следи за това дали
искането на кредитора противоречи на закона и добрите нрави – арг. от чл. 411,
ал. 2, т. 2 от ГПК. Счита, че настоящият случай може да се подведе под
хипотезата на цитираната правна норма.
Препис от частната жалба е връчена на
насрещната страна – „Банка ДСК“ ЕАД, която не взема становище по така
направените оплаквания.
Относно
допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е депозирана в
законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, срещу акт,
подлежащ на обжалване, поради което същата е процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
Относно
основателността на частната жалба:
След запознаване с писмените
доказателства по делото, като съобрази приложимия закон и възраженията на
жалбоподателя, настоящият състав приема за установени следните фактически положения:
На 20.03.2018
г. е депозирано заявление с вх. № 19226 по чл. 417 от ГПК за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично изпълнение въз основа на извлечение
от счетоводните книги на “Банка ДСК“ ЕАД.
Такава е издадена на 21.03.2018 г., по чиято сила съдът е разпоредил
жалбоподателят да заплати на банката сумите както следва: 161 508.35 лева – главница по договор за ипотечен кредит от
27.07.2007 г. и Допълнително споразумение от 09.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.03.2018 г. до
окончателното погасяване на сумата; 2 440.25
лева – договорна лихва за периода от 30.10.2017 г. до 20.03.2018 г.; 54.34 лева – обезщетение за забава за
периода от 30.11.2017 г. до 20.03.2018 г.; 120.00
лева – такса изискуемост и 3 332.46
лева – съдебно-деловодни разноски.
Въз основа на горепосочената заповед е
издаден изпълнителен титул, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 253/2018 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, вписан в КЧСИ под рег. № 892, с
район на действие ОС – Варна. Видно от разписката /л. 36/, на 14.05.2018 г.
съдебният изпълнител е довел до знанието на длъжника-жалбоподател, че срещу
него има заведено изпълнително дело, като в поканата за доброволно изпълнение
/ПДИ/ са описани подробно и дължимите суми, включително и разноските по
принудителното изпълнение. Заедно с поканата на длъжника са връчени и преписи
от изпълнителното основание – заповед по чл. 417 от ГПК и подлежащия на
принудително изпълнение акт.
На 28.05.2018 г. – в рамките на
двуседмичния преклузивен срок – длъжникът е депозирал възражение срещу така
издадената заповед, като твърденията му са, че не дължи претендираните от
взискателя суми.
В резултат на упражненото право на
възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК, на 12.07.2018 г. взискателят е депозирал установителен
иск по чл. 422 от ГПК. В хода на образуваното, по предявения установителен иск,
т. д. № 1394 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Варна, на 17.05.2019 г. е
подадено особено искане с вх. № 15148, с което длъжникът моли съда да спре
незабавното изпълнение на заповедта. С определение № 1848/17.05.2019 г., постановено по т. д. № 1394 по описа за 2018 г. на ОС –
Варна, съдът е отделил от производството, образувано по предявения
установителен иск, особеното искане за спиране на изпълнителното производство,
доколкото правното му основание е по чл. 420, ал. 2 от ГПК и същото е родово
подсъдно на заповедния съд – РС-Варна.
С определение № 7170/04.06.2019 г.,
постановено по ч. гр. д. № 4004 по описа за 2018 г. на РС – Варна, чиято
правилност се оспорва пред настоящия състав, е прието, че искането е
просрочено, тъй като не е направено в рамките на двуседмичния преклузивен срок
за възражение, към който препраща разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от ГПК.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Спирането на принудителното изпълнение
по реда на чл. 420 от ГПК се допуска в случаите на издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 1-9 от ГПК. В тези
случаи съдът постановява незабавно изпълнение на издадената заповед и заедно с
това разпорежда издаването на изпълнителен лист. Изпълнителният лист се издава,
след като съдът се увери, че документът по чл. 417, т. 1-9 от ГПК /в конкретния
случай по т. 2 – извлечение от счетоводните книги на банката/ е редовен от
външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника –
по арг. от чл. 418, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 420, ал. 1 от ГПК,
възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в
случаите по чл. 417, т. 1-9 от ГПК освен когато длъжникът представи надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с
убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може
да го спре и без да е необходимо обезпечението по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД
– чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Нормата на
чл. 420 от ГПК създава специални основания за спиране, наред с общите такива по
чл. 432 от ГПК, които важат за всяко принудително изпълнение, независимо от
това какъв акт се изпълнява. Основанията за спиране, от друга страна, са ex lege и основания за спиране по разпореждане на съда. Подаденото
на 28.05.2018 г. /в срок/ възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК не спира
изпълнението на процесната заповед,
освен в случаите на представяне на надлежно обезпечение пред съда, като в този
случай изпълнението спира по силата на закона, а съдът в определението си само
констатира този юридически факт, докато спирането въз основа на убедителни
писмени доказателства настъпва с акт на съда.
Спирането на
изпълнението по чл. 420, ал. 2 от ГПК не може да се инициира служебно от
заповедния съд само на основание подадено от длъжника възражение, а се явява постановено
в отговор на нарочно депозирано от него в срок искане в този смисъл. За разлика
от правото на иск, което предпоставя твърдяното материално право, правото на
принудително изпълнение предпоставя доказано право, иначе изпълнителният процес
би могъл да се превърне в способ за незаконно обогатяване на привиден кредитор
или за неоправдано посягане върху правната сфера на длъжника.
Длъжникът със
задължение, което произтича от документ по чл. 417, т.1-9 от ГПК, може да
поиска спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 от ГПК, след като е учредил
обезпечение пред съда по чл. 180 или 181 от ЗЗД. Няма срок за искането на
такова определение. То може да бъде поискано и може да бъде получено винаги.
Във всички
други случаи длъжникът може да поиска от заповедния съд да постанови
определение, с което да спре изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК в
срока на възражението, който изцяло съвпада и със срока за доброволно
изпълнение на задължението, като обоснове защитата си с нови писмени
доказателства или се позовава на такива, представени вече от кредитора. Ако
искането е подадено в срок и посочените доказателства са убедителни, съдът
спира изпълнението. В практиката се приема, че не съставлява нарушение на
съдопроизводствените правила подаването на възражение преди началната дата на
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – съобщаването за заповедта, но в същото време
определеният в закона краен срок /двуседмичен от получаването на заповедта/ е
преклузивен и подаването на такова възражение или искане за спиране след
крайния срок следва да се остави без разглеждане.
В конкретния
случай началният срок на възражението е 14.05.2018 г. /получаването на
заповедта/, а крайният – е 28.05.2018 г.
Видно от подаденото на 28.05.2018 г. възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК /л.
29/, длъжникът е направил изявление единствено за недължимостта на
претендираните суми, като е оспорил предсрочната изискуемост на вноските по
ипотечния кредит. Липсва искане за спиране на изпълнението по заповедта на
основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, с доводи, разколебаващи
удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание. Такова е направено едва на 17.05.2019 г. /л. 55/ – близо
една година след изтичането на срока за възражение, в който следва да се иска и
спиране.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав счита, че правилно РС-Варна е оставил
искането по чл. 420, ал. 2 от ГПК без разглеждане, като просрочено, поради
което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
От друга
страна, позоваването на практиката на СЕС е ирелевантно за случаите, в които
нормативната рамка на държавата-членка допуска изрично защита на длъжниците
срещу изпълнителния титул, каквато у нас е осигурена – в този смисъл
Определение № 3 от 04.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 940/2012 г., II TO, TK. Оплакванията на жалбоподателя, че правата на длъжника са
силно накърнени поради неспиране на изпълнението, са неоснователни, доколкото
законодателят е предвидил редица правни възможности за защита интереса на
длъжника в хода на принудителното изпълнение. Едната от тях е посочена по-горе,
а именно – искане за спиране на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК. Други такива
възможности са примерно изброени в чл. 432, ал. 1 от ГПК. Отделно
процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 454, ал. 1 от ГПК, урежда специален способ за спиране на принудителното изпълнение, а именно
- съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата
вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно
наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на
проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по
предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на
съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
В същото време разпоредбата на чл.
241 от ГПК намира
приложение при уважаване на установителния иск по чл.
422 ГПК и в хипотезата
на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК. Възможността да
се иска спиране на изпълнението по реда на чл.
420 ГПК не изключва
интереса от отсрочване или разсрочване, тъй като основанията са различни.
Наред с това, РС-Варна правилно е
посочил на жалбоподателя, че при евентуално отхвърляне на установителния иск по
чл. 422 от ГПК длъжникът може да се снабди и с обратен изпълнителен лист срещу
взискателя по чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК от съда в исковото производство,
каквито са и указанията, дадени в т. 13 от ТР, постановено на 18.06.2014 г. по
т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложеното Окръжен съд –
Варна
О П Р Е Д Е Л И:
.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7170 от
04.06.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 4004 от 2018 г. по описа на Районен
съд – Варна, ГО, 26-ти съдебен състав, с което е оставено без разглеждане
молбата на жалбоподателя с вх. № 15148 от 17.05.2019 г. за спиране изпълнението
на предприетото принудително изпълнение въз основа на Заповед № 1895/21.03.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на
21.03.2018 г. по ч. гр. д. № 4004/2018 г. по описа на РС – Варна, 26-ти съдебен
състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 22.03.2018 г. и
образувано изпълнително дело № 253/2018 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев,
вписан в КЧСИ под рег. № 892, с район на действие ОС – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: