Р Е Ш
Е Н И Е № 102/17.5.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д №
50 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба от М.И.С. ***, срещу Решение
№2153-28-14/09.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалба от същото лице с вх.№1012-28-19/19.01.2021г. против
Разпореждане №281-03-184-4/16.12.2020г. на Ръководителя за осигуряването за
безработица към ТП на НОИ Ямбол, с което е разпоредено на жалбоподателя да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за
безработица за периода 01.08.2018-31.05.2019г. в размер на 3258.92лв. главница
и 499.74лв. лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата
на разпореждането, както и лихва от датата на разпореждането до окончателното
погасяване на задължението. Оспореното решение и потвърденото с него
Разпореждане №281-03- 184-4 от 16.12.2020г. се считат за издадени в нарушение
на материалния закон и в несъответствие с целта на КСО, като се застъпва
становище, че неправилно административният орган е приел, че установените по
административната преписка факти и обстоятелства, представляват достатъчни
основания за издаването на Разпореждане №281-03-184-4 от 16.12.2020г.Без да е
извършено необходимото задълбочено обследване на случая, директорът на ТП на
НОИ е отхвърлил жалбата против разпореждането. Оспореното решение е бланкетно,
немотивирано, тъй като липсва обсъждане на всички изтъкнати възражения в
жалбата. Административният орган е постановил оспореното решение, без да е извършил задълбочена и детайлна проверка на всички
относими към случая писмени доказателства и в разрез с точния смисъл на
законовите разпоредби регламентиращи конкретния случай.Твърди
се, че жалбоподателят С. е получила напълно основателно и добросъвестно
полагащото й се обезщетение. Мотивите в обжалваното решение и потвърденото с
него Разпореждане №281-03-184-4 от 16.12.2020г. се базират единствено и само на
информация, която не може да се приеме за достоверна, за да се обосноват
направените правни изводи. Нито задължителните предписания
№ЗД-1 -28-00549461 /09.04.2019г., нито заличаването на данните в легитимните
регистри е основание да се приеме, че не е извършвана реално трудова дейност,
т.к. същите не са причина, а са следствие от непровереното и непотвърдено
съдържание на подадените от търговеца обяснения №4005-28-31#1/29.03.2019г. В
това административно производство, С. е била лишена от възможността да
защитава правата си, тъй като издадените задължителните предписания засягат
правата й, а тя като страна не участва в това производство. От друга страна
собственикът на ЕТ „И.-50- И. М.“ е самостоятелен
правен субект и нейните действия и бездействия, включително и за съставяне на
документи относно отношенията ни, зависят единствено и само от нейната воля.
Поради това и доколкото не могат да бъдат повлияни от оспорващия, то техните
негативни и позитивни правни последици не могат да бъдат основание за правни
изводи в неин ущърб. По същия начин е без значение за конкретния казус колко
други трудови договора е сключил работодателя, т.к. те касаят отношенията между
него и съответния работник.В случая не са налице законови нарушения и действия
от страна на жалбоподателя, тъй като към момента на издаване на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане всички осигурителни вноски са
внесени и в трудовата й книжка е отразен трудовият й стаж за посочения период,
както и са подавани данни по чл.5 ал.1, т.4 от КСО – тя е осигурено лице по
смисъла на чл.10 КСО и §1 ал.1, т.З от ДР на КСО и има право на парично
обезщетение за безработица.Ако законодателят е целял единствено данните в
Регистъра на осигурените лица, т.е. тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, да бъдат
меродавни за признаване на правото на осигуреното лице да получи обезщетение за
безработица, то в разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за изплащане на
паричните обезщетения за безработица, нямаше да предвиди доказването да се
извършва и чрез трудови, служебни и осигурителни книжки, както и с документ по
образец, утвърден от управителя на НОИ.Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ относно записаните в нея обстоятелства и същите се
ползват с материална доказателствена сила, съгласно чл. 347 от Кодекса на труда.
В качеството си на нает работник по трудово правоотношение, е имала редовно
сключен трудов договор, била е осигурявана, с редовно издадена от външна страна
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не следва да
търпи негативни последици за осигурителните си права поради това, че
работодателят е некоректен.При извършената проверка от
административния орган на работодателят, твърденията на последният са били приети безусловно от административния орган, без С. като
потърпевша да е търсена за обяснения. Затова тези данни не могат да се
противопоставят на първичните многобройни писмени документи, удостоверяващи по
безспорен и категоричен начин възникването, съществуването и прекратяването на
трудовото й правоотношение с работодателя.Счита, че в обжалваното решение
липсват мотиви обосноваващи изводите, че реално не е извършвала трудова дейност
тъй като се говори твърде “общо за много лица назначени по трудови договори“,
но не конкретно за нейния трудов договор, което би следвало да бъде
квалифицирано като липса на мотиви към обжалваното решение.Всички тези
обстоятелства е следвало подробно да бъдат обсъдени, преди да бъдат постановени
административните актове от страна на Ръководител за осигуряването за
безработица към ТП на НОИ-Ямбол, а в последствие и от Директора на
ТП-НОИ-Ямбол, каквото изискване се съдържа в разпоредбата на чл.35 от АПК.
Необсъждайки тези съображения, имащи значение за правилното решаване на спора,
относно обжалваното разпореждане, Директорът на ТП-НОИ- гр.Ямбол
е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което противоречи на
материалния закон и процесуалния закон.Предвид посоченото се иска съдът на
основанията по чл.146, т. 4 и т. 5 от АПК да отмени изцяло Решение
№2153-28-14/09.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол с което е оставена
без уважение жалба с вх.№1012-28-19/19.01.2021г. против Разпореждане
№281-03-184-4/ 16.12.2020г на Ръководител за осигуряването за безработица към
ТП на НОИ – Ямбол, с което на основание чл.54ж, ал.З,
във връзка с чл.114, ал.1 от КСО, се разпорежда да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2018 г. до
31.05.2019 г., като неправилно и незаконосъобразно.Претендират
се и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбата от името на М.И.С. се поддържа от адв.П.М. от Адвокатска колегия-Ямбол.
Счита, че от събраните по делото многобройни писмени доказателства безспорно се
установява, че полученото от доверителката му парично обезщетение за
безработица е добросъвестно, тъй като и към момента на отпускането на същото и
преди това по време на сключване на трудовия договор с работодателя, съответно
прекратяването на трудовия договор, доверителката му е действала абсолютно
законосъобразно и добросъвестно и към това сочат всички официални писмени
документи. Това че впоследствие еднолично работодателят без знанието,
съгласието и участието на доверителката му е дала някакви общи обяснения, че по
принцип е назначавала лица, които реално не са упражнявали трудова дейност,
съответно въз основа на тези обяснения НОИ е извършило множество действия с цел
да дерегистрира трудови договори, счита за неотносимо към настоящия процес. На
първо място, на доверителката му не е дадена възможност по никакъв начин да
участва, да изрази становище в това административно производство. На второ
място - не е допустимо от закона чрез устни обяснения, а било те и от
работодателя, да се опровергава съдържанието на многобройни писмени документи,
които работодателят не отрича, че лично е изготвил, подписал и съответно подал
в НОИ. В този смисъл моли съдът да приеме, че полученото парично обезщетение за
безработица от доверителката му е получено добросъвестно въз основа на реално
положен труд при всички изисквания на българското законодателство. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, които са отразени в договора за
правна помощ към представеното адвокатско пълномощно.
Ответната страна, Директорът на ТП на НОИ-Ямбол, редовно призован,
не изпраща процесуален представител.Депозирал е
писмено становище чрез юрисконсулт А. С. с искане да се отхвърли жалбата като
неоснователна и с претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение. В становището хронологично се описват издадените разпореждания на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол по подаденото от жалбоподателя заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица - Разпореждане № 281-03-184-1/15.08.2018
г., с което е отпуснато ПОБ, считано от 01.08.2018 г. до 31.05.2019 г. в размер
на 15.82 лева дневно, Разпореждане № 281-03-184-2/09.03.2020 г., с което
е отменено предходното Разпореждане № 281-03-184-1/15.08.2018 г., Разпореждане
№ 281-03-184-3/09.03.2020 г., с което е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО с мотиви: “Съгласно подадено заявление с вх. № 4005-28-31/27.03,2019 г. и
Обяснение с вх. № 4005-28-31#1/29.03.2019г. в TП на
НОИ — Ямбол от собственика на ЕТ „И.-50-И. М.” за периода от 01.01.2017 г. до
момента на подаване на заявлението лицата назначени по трудови правоотношения
във фирмата не са постъпвали на работа. За лицата са подавани
уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда КТ), плащани са осигурителни вноски
и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО.
Издадени са задължителни предписания № ЗД- 1-28-00549461/09.04.2019г. за
заличаване на данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 99
лица, между които е и жалбоподателката.Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова
дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни
вноски и продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало
осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност“, и
Разпореждане № 281-03-184-4/16.12.2020 г. с което е разпоредено на
жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от
01.08.2018 г. до 31.05.2019 г. в размер на 3 258.92 (три хиляди двеста петдесет
и осем лева 92 стотинки) - главница и 499.74 (четиристотин деветдесет и девет
лева и 74 стотинки) - дължима лихва от датата на неоснователно получено
обезщетение за безработица до датата на издаване на разпореждането. Посочва се,
са заличени всички декларирани сключени трудови договори с наетите от търговеца
лица в информационния масив на НАП за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018
г., във връзка с дадените от ТП на НОИ - Ямбол Задължителни предписания №
ЗД-1-28- 00549461/09.04.2019 г., като жалбоподателят фигурира в списъка към
предписанията. Към административната преписка са приложени също така и
Обяснения вх. № 4005-28- 31#1/29.03.2019 г., дадени в хода на административното
производство от И. М., в качеството й на управител на ЕТ „И.-50-И. М.”, в които
същата посочила, че „лицата, назначени през 2017 и 2018 г. не са постъпвали на работа, не са получавали трудови
възнаграждения“, с изключение на две посочени лица, сред които не е
жалбоподателят.
Видно от Постановление за отказ да се образува
наказателно производство изх. № 1754/2019 г. от 08.10.2019 г., по отношение на М.
е отказано да бъде образувано наказателно производство за подаваните от нея
документи с невярно съдържание (декларации, че лицата извършват трудова
дейност), тъй като сами по себе си те не са документите, въз основа на които са
били изплащани обезщетенията за
безработица. В хода на проверката обаче, както от обясненията на част от назначените в ЕТ „И.-50-И. М.” лица, така и на
самата М. се установило, че от 2017 г. насам всички назначени лица реално не са
полагали труд, а са били назначени, защото не им е достигал осигурителен стаж
за получаване на обезщетение за безработица. М.
посочила, че работи сама, като осъществява единствено счетоводни и копирни
услуги на трети лица, а от 2017 г. започнала да назначава само по документи
различни лица във фирмата си, които реално не са работили при нея. Всичко това
правела с единствената цел впоследствие тези лица да имат възможност да използват
платена трудова борса. Заявила също, че от 2017 г. всички назначени при нея
лица й заплащали 60 лева такса за извършваната услуга, както и че те сами са
заплащали дължимите осигуровки. М. посочила още, че трудови възнаграждения на
всички тези лица не е заплащала, тъй като същите не са работили реално във
фирмата й.
Като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и отдели
спорното от безспорното, съдът намира за установено следното:
Длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Ямбол е издало разпореждания, както следва:
С Разпореждане
№ 281-03-184-1/15.08.2018 г., на М.И. И., ЕГН **********, е отпуснато ПОБ,
считано от 01.08.2018 г. до 31.05.2019 г. в размер на 15.82 лева дневно. С
последващо Разпореждане № 281-03-184-2/09.03.2020 г., г. е прекратено
изплащането на отпуснатото ПОБ, считано от 22.01.2019 г. с мотив започване на
трудова дейност.
С разпореждане
№ 281-03-178-3/09.03.2020 г. на основание чл. 54 ж,
ал. 2, т. 1 от КСО е отменено предходното Разпореждане №
281-03-184-1/15.08.2018 г., с Разпореждане № 281-03-184-3/09.03.2020 г., е
отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, със следващо Разпореждане № 281-03-184-4/16.12.2020
г., на основание чл. 54 ж, ал. 3 от КСО
и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено на жалбоподателя да
възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 01.08.2018 г. до 31.05.2019
г. в размер на 3 258.92 лв.- главница и 499.74лв. - дължима лихва от датата на
неоснователно получено обезщетение за безработица до датата на издаване на
обжалваното разпореждане.Трите разпореждания са
издадени при идентични мотиви: : Съгласно подадено заявление с вх. №
4005-28-31/27.03.2019г. и Обяснение с вх. № 4005-28-31# 1/29.03.2019г. в ТП на
НОИ - Ямбол от собственика на „И.-50-И. М.“ ЕТ за периода от 01.01.2017г. до
момента на подаване на заявлението, лицата назначени по трудови правоотношения
във фирмата не са постъпвали на работа и не са
упражнявали трудова дейност във фирмата. За лицата са подавани уведомления по
чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са подавани данни по чл. 5, ал. 1, т. 4 от КСО. Издадени са
задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. за заличаване на
данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 99 лица, между които
е и г-жа И.. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в
който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В случая за лицето не е възникнало
осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.
М.И.С. е подала
жалба против последното Разпореждане № 281-03-184-4/16.12.2020
г., до ръководителя на ТП на НОИ-Ямбол,
по която е налице произнасяне с Решение № 2153-28-14 от
09.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което същият е оставил жалбата
без уважение.
Решение №
2153-28-14 от 09.02.2021 г. е връчено с ИД на М.И.С. на 11.02.2021 година.Жалба против същото е депозирана чрез контролния орган до
Административен съд Ямбол с вх.№2103-28-6/16.02.2021 година.
Имената М.И. И.
и М.И.С. са на едно и също лице с ЕГН **********, което се установява от справка в НБДН към 10.05.2021г., от която е видно,
че от 19.12.2019г. името М.И. И. е
променено на М.И.С., на основание сключен граждански брак.
С оглед на
гореустановеното от фактическа страна:
Жалбата е допустима за разглеждане.
Подадена е в предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на решението, от
неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, по арг.
от чл.118, ал.1 от КСО, съгласно който
решението на ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред административния съд. Спорът е родово и местно подсъден за
разглеждане от настоящия съд на осн.чл.133, ал.1 от АПК.
По съществото
на спора съдът взе предвид следното:
Първоначалният
и контролният административен акт са издадени от компетентни орган в изпълнение
на предоставените им правомощия от КСО да решат въпроса за отпускане на ПОБ и
за възстановяване на неоснователно получени суми, но при
допуснато съществено процесуално нарушение - неизясняване на въпроса от
фактическа страна и при неправилно приложение на закона.
Разпореждане № 281-03-184-4/16.12.2020
г. на Ръководителя за осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол е
незаконосъобразно на сочените в жалбата основания за допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на
закона. Мотивите в разпореждането: за заличени осигурителни данни за лицето
след обяснения от работодателя, че лица, назначени по трудови договори не са
постъпвали на работа и дадени в тази връзка задължителни предписания за
заличаване на осигурителни данни са съответни на документите, представени като
част от преписката - Задължителни предписания № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. до работодателя ЕТ“И.-50-И.
М.“ЕИК *********, дадени от контролен орган - инспектор по осигуряването в ТП
на НОИ-Ямбол, заявление с вх.№4005-28-31/27.03.2019г. от осигурителя и
обяснения към него, не е спорен и въпросът, че осигурителните данни за лицето са били заличени. Същевременно М.И.С. не е
участвала в производството по издаване на Задължителни предписания №
ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. до
работодателя ЕТ“И.-50-И. М.“ЕИК
*********, съответно не е могла да направи възражение и да представи доказателства,
не е търсена за обяснения, възражения и представяне на доказателства преди
издаване на процесното разпореждане, при което то е издадено без да се изяснят
всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на
въпроса за правилното отпускане на обезщетението и без обсъждане на
всички относими факти и обстоятелства, за които при административния орган са
налични доказателства. Това нарушение е довело и до неправилно приложение на
закона.
По делото се представи трудовата книжка
на лицето, серия Р №488469, на л.14-15, са вписани
името на работодателя ЕТ“И.-50-И. М.“ гр.Елхово,
мястото на работа на М.И. И.(понастоящем
с фамилно име С.) – офис, заемана
длъжност“метач“, основно трудово възнаграждение 510лв., дата на постъпване -01.07.2018г.
и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 01.08.2018г.. В тази връзка
обясненията на работодателя, които са
общи за наети от него лица през 2017 и 2018г, са непротивопоставими на
вписванията в трудовата книжка на М.И. И.. Съгласно
разпоредбата на чл.347, ал.1 от Кодекса на труда, трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника или служителя. Кодексът на труда и Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж изрично уреждат въпросите относно съдържанието
и формата на трудовата книжка, данните, които подлежат на вписване и лицата,
които са компетентни да извършват вписването. Съгласно чл.6,
ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, при прекратяване на
трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от
работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния
счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В
разглеждания случай трудовата книжка е попълнена съгласно тези сочени изисквания за форма, налице са
всички необходими вписвания, два подписа - на
счетоводител и на ръководителя на работодателя, и са положени печати. С оглед на това съдът кредитира представената трудова книжка като
официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред. Верността на
удостоверителното изявление в трудовата книжка на лицето за положен трудов стаж
от един месеци не е оборена в производство по оспорване на официалния
документ, поради което изразената воля от работодателя следва да се приеме за действителна,
поради което за доказан по делото съдът счита главния спорен факт, а именно, че
М.И. И. е осъществявала трудова дейност за периода 01.07.2018г. -01.08.2018г.(един месец) при работодателя ЕТ“И.-50-И. М.“ЕИК *********.
На второ място,
съдът счита за неправилно позоваването на Постановление за отказ да се образува
наказателно производство по преписка вх. № 1754 от 2019 г. по описа на Районна прокуратура – Ямбол, сторено от контролния
орган в неговото Решение № 2153-28-14 от 09.02.2021 г. От обяснението на
работодателя, че от 2017 г. е започнала да назначава различни лица във фирмата
си, които реално не са работили, с цел впоследствие тези лица
да имат право на платена борса, не могат да се формират изводи за относимост на
тези обяснения към случая - липсва конкретика за трудовото правоотношение със
жалбоподателя, налице е противоречие с
вписванията в трудовата книжка на лицето, липсва и препращане към
постановлението от ЯРП като мотив в Разпореждане № 281-03-184-4/16.12.2020 г. на
ръководителя за осигуряването за безработица, с
което е наредено връщане на обезщетението. Още повече, че в самото
постановление изрично е вписано от кои лица, посочени в задължително
предписание № ЗД-1-28-00549461/09.04.2019г. са снети сведения и сред тях не
фигурира името на жалбоподателя във връзка с твърденията на работодателя, че са сключили трудови договори с търговеца, защото не им
достига осигурителен стаж и са платили дължимите суми за осигуровки.
По делото е налична и ведомост от ЕТ”И.-50-И.
М.” за м.юли 2018г., видно от която М.И. И. е получила
трудовото си възнграждение за м.юли 2018 година за отработени 22 работни дни.
Обобщено от
събраните по делото доказателства съдът счита, че обжалваното решение на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя
за осигуряването за безработица към ТП на НОИ Ямбол следва да се отменят като
постановени при неизясняване на всички спорни факти и обстоятелства, които са
от значение за правилното решаване на случая, и
при неправилно приложение на закона.
Несъответстваща на събраните доказателства по делото е констатацията, че М.И. И.
не е полагала труд при работодателя ЕТ”И.-50-И. М.”, като съдът споделя доводите на жалбоподателя, че заличаването
на данните в легитимните регистри е основание да се приеме, че не е извършвана
реално трудова дейност, тъй като е следствие от непровереното и непотвърдено
съдържание на подадените от търговеца обяснения №4005-28-31#1/29.03.2019г.. За
доказване на осигурителен стаж не са меродавни единствено данните в Регистъра
на осигурените лица, тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, според
разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата отпускане и изплащане на паричните
обезщетения за безработица, доказването се извършва и чрез трудови, служебни и
осигурителни книжки, както и с документ по образец, утвърден от управителя на
НОИ. До оборването на доказателствената сила на
представената трудова книжка на М.И. И. в производство по оспорване на
официалния удостоверителен документ, не е налице основание за незачитане на
този документ. С оглед на това обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ-Ямбол и потвърденото с него Разпореждане
№ 281-03-184-4/16.12.2020 г.на Ръководителя за осигуряването за безработица към
ТП на НОИ Ямбол следва да се отменят.Съобразно изхода на спора основателна е претенцията на
жалбоподателя за разноски, като по делото такива са доказани за заплатено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ(л.62от
делото) в размер на 300(триста) лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-28-14/09.02.2021г.
на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, и Разпореждане №281-03-184-4/16.12.2020г. на
Ръководителя за осигуряването за безработица към ТП на
НОИ Ямбол.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
НОИ-Ямбол, гр.Ямбол ,ул.“Г.С.Раковски“ №9, да заплати на М.И.С. ***, ЕГН **********, направените
разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300(триста) лева.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете