Определение по дело №3447/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2182
Дата: 14 октомври 2022 г. (в сила от 14 октомври 2022 г.)
Съдия: Христина Михайлова
Дело: 20221100603447
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2182
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова

Анелия Щерева
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603447 по описа за 2022 година
Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.8
от НПК и е образувано по жалба от адв.С.Р. – пълномощник на Р. Д. Д.. С
подадената жалба се атакува определение № 2153/19.07.2022г., постановено
по НЧД № 4927/2022г. по описа на СРС, 133 състав, с което е потвърдено
постановление от 26.10.2021 г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1189/2021г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр.пр. №
22602/2021г. по описа на СРП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на постановения съдебен акт от първата инстанция. Твърди се, че в изводите
си съдът е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Сочи се също, че приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото. В допълнение се
набляга на това, че в атакуваното определение съдът е постановил своя акт
при неправилно установени фактически обстоятелства, в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като се иска отмяна на атакуваното
определение, респ. постановлението на СРП и постановяване на нов акт, с
който делото да бъде върнато за продължаване на разследването по
досъдебното производство.
СГС, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди
възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в законно установения срок от надлежна страна,
доколкото насочеността на престъплението по чл.325, ал.1 от НК срещу
обществения ред и спокойствие не означава, че обективното му проявление не
засяга в някои случаи правата на отделната личност или имуществени права
на физически и юридически лица, респ. не изключва възможността
хулиганското действие да породи фигурата на пострадалото лице, поради
което и същата е процесуално допустима. В тази връзка по допустимостта на
същата контролната инстанция споделя доводите на СРС, залегнали в
атакуваното определение, че макар и формално от престъплението по чл.325
от НК няма пострадал, с оглед данните за увреждане на чужда собственост,
следва да намери приложение общата разпоредба на чл.74 от НПК и
собственика на увреденото имущество се възприеме за пострадал по смисъла
на закона.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните
съображения:
Досъдебното производство е образувано по реда на чл.212, ал.2 от
НПК с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие и
водено за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на
разследването, Софийски районен съд е приел следната фактическа
обстановка: На 19.08.2021 г. И.Е.Т. управлявал мотоциклет „Сузуки Бъргман“
с рег. № **** в гр.София, по ул. Черковна, в посока Руското посолство /с
оглед мястото на инцидента следва да се приеме, че е допусната техническа
грешка и става въпрос за Румънското посолство, като посока, но в случая
това не се отразява съществено на установената фактическа обстановка/,
като возел зад себе си сина си А.Т.. На кръстовището между ул.Черковна и ул.
Франсис де Пресансе бил засечен от лек автомобил „Мерцедес ЦЛС 450
матик“ с рег. № ****, управляван от Р. Д., който отнел предимството на
мотоциклета. Т. успял да спре мотора до автомобила, като предотвратил
настъпването на ПТП. Т. и синът му слезли от мотора, който бил оставен на
степенка. Водачите на мотора и лекия автомобил - Т. и Д. си разменили остри
реплики по повод ситуацията, като Д. не бил излязъл от автомобила. В един
момент Д. потеглил с автомобила напред, при което Т. скочил на предния
2
капак на автомобила и стъпил еднократно върху предното стъкло на
автомобила, при което то се пукнало. Тогава Д. излязъл от автомобила, Т.
слязъл от капака му и продължили да се разправят, да снимат с телефоните си
и двамата се обадили на тел. 112. На място пристигнали полицейски екипи,
които ги изпробвали за употреба на алкохол и наркотици, като пробите и на
двамата били отрицателни, както и снели сведения от тях и бил извършен
оглед на местопроизшествие.
В хода на наказателното производство не са привлечени лица към
наказателна отговорност.
След извършване на всички възможни действия по разследването, с
постановление от 26.10.2021г. наблюдаващият прокурор е прекратил
воденото наказателно производство, приемайки, че извършеното деяние не
осъществява състава на престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В
производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което
се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в
правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и
законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради
липса на престъпление, следва да са изчерпани всички доказателствени
способи, относими към разкриване на обективната истина.
Съдът счита, че атакуваното определение на СРС е правилно,
обосновано и законосъобразно. Приема изцяло изнесената фактология,
кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените
правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.
Настоящият състав се солидаризира с изводите на първата инстанция,
че са извършени достатъчно действия по разследването, за да се установи
така приетата фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че
са установени и разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи
отношение към случая, сред които Р. Д. /пострадал/, полицейските служители
– Н.К., А.К. и Д.А., които са се отзовали на мястото на инцидента след
обаждането на тел. 112, както и сочения за извършител И. Т..
По делото е назначена и изготвена видео-техническа експертиза,
заключението на която допълва изложената по-горе фактическа обстановка.
Макар и фрагментарно посочена в постановлението на СРП, същата
кореспондира с изложената фактология, както от прокуратурата, така и от
3
първия съд. Според заключението на същата, при визуалния преглед на
изследвания носител на данни се установява, че за посоченото в
постановлението време се наблюдава лек автомобил, черен на цвят да засича
водач на мотоциклет /мотор/ на кръстовище, в следствие на което лекия
автомобил връща на заден ход, а водача на мотоциклета застава пред него.
Лекият автомобил тръгва бавно напред вследствие на което водача на
мотоциклета скача върху предницата му /виж сн.1-4/. Изображенията са
записани в далечен план, като липсата на информацията в изображенията се
дължи на далечния план на заснемане. Съгласно заключението на сочената
експертиза, представените изображения са негодни за идентификация на
регистрационния номер на лекия автомобил, черен на цвят, неговия водач и
водача на мотоциклета /мотора/. Последното изведено в експертизата по
същество не влияе на приетото досежно установените факти по делото, тъй
като видно от приложения снимков материал - времето, датата и мястото
кореспондират с останалите гласни и писмени доказателствени източници.
Специално място в доказателствената съвкупност заемат показанията
и на единствения независим свидетел-очевидец на деянието, а именно Р.А.,
който изрично отбелязва „не го е ритал, просто стъпи на стъклото и то се
пукна. Стъпи на стъклото само веднъж“.
В тази връзка настоящият състав не приема възражението на адв.Р., че
първоинстанционният съд не е съобразил съдържанието на показанията на
свидетеля А..
За пълнота следва да се отбележи, че на няколко места в жалбата като
извършител се споменава А.Т., но от събраните по делото данни може да се
направи извод, че става въпрос за И. Т..
Съдът намира, че изводът на прокурора за липса на осъществен състав
на престъпление е правилен, тъй като след събирането на всички възможни
доказателства, не би могъл да се формира извод за извършване на соченото
престъпление от общ характер. Съставът на престъплението по чл.325, ал.1 от
НК се осъществява чрез „непристойни действия“, изразяващи се в грубо
нарушение на обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като следва да се отбележи, че от субективна страна
хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава
признаците на състава, а непристойните му действия да са ръководени от
4
неуважение към обществото. От събраните по делото доказателства, в
тяхната съвкупност, се установява, че в конкретния случай деецът е стъпил на
капака на автомобила, за да предпази себе си, което изключва умисъла от
негова страна. Единствено пострадалият Р. Д. заявява, че са нанесени няколко
удара с крак по предното панорамно стъкло на автомобила, но твърдяното от
него се явява изолирано и в противоречие с останалите доказателства по
делото.
Некореспондиращо с обсъдените и кредитирани доказателствата по
делото се явява и твърдяното в жалбата на адв.Р., че от приложения по делото
протокол за оглед се установяват „счупвания на шест места“ по предното
стъкло на автомобила, като „в разрез с доказателствата съдът е приел, че А.Т.
е стъпил еднократно върху едното стъкло и то се пукнало“. Същите не
съответстват на съдържанието на цитирания протокол. Никъде в процесния
протокол не се сочат брой на счупвания. Единствено отбелязване на цифра
шест словесно, се съдържа в албум за извършен оглед, в който е отбелязано,
че „албума съдържа шест снимки, отпечатани върху три страници“.
С оглед гореизложеното, съставът на СГС намира за неоснователни
възраженията, залегнали във въззивната жалба, а именно, че постановеното
определение от първият съд е неправилно, незаконосъобразно и с неправилни
правни изводи. Въззивната инстанция счита, че са събрани в необходимия
обем и пълнота доказателства, от които делото да е изяснено пълно и
всестранно, както от фактическа, така и от правна страна, за да се стигне по
категоричен начин до залегналия извод в постановения прокурорски акт,
респективно в атакуваното определение на СРС.
С оглед на гореизложените съображения, Софийски Градски съд
намира, че определението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, СГС, НО, 10-ти
въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2153/19.07.2022 г., постановено по
5
НЧД № 4927/2022 г. по описа на СРС, 133 състав, с което е потвърдено
постановление от 26.10.2021 г. на СРП за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1189/2021 г. по описа на 05 РУ - СДВР, пр.пр. №
22602/2021 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6