Р Е Ш Е Н И Е №
39
Гр. Сливен, 01.11.2018 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско
отделение в
публичното заседание на втори октомври……………………..
през две хиляди и осемнадесета година
Председател: СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
при секретаря………Пенка Спасова ……………….…………и с участието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от ………съдията Бакалова………..т .дело
№ 23 по описа за 2018 год. , за да се произнесе, съобрази:
Предявеният иск намира правното
си основание в чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124 от ГПК.
Ищецът „Юробанк България” АД твърди в исковата си
молба, че сключил с ответниците В.А.В. и А.И.В.
договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от 16.06
Твърди че крайният срок за издължаване на
кредита бил определен на 18.06.2042 г.
Видно от приложение № 1 към договора с дата 18.06.2008 г. приложимият курс купува
за швейцарски франк бил 1,1870 лв., като съгласно този курс размерът на
предоставеният и усвоен кредит в швейцарски
франкове съгласно чл.1 от договора бил 75 990 швейцарски франка.
Твърди, че погасяването на
кредита следвало да се осъществи на равни месечни вноски, включващи главница и
лихви, съгласно погасителен план, като погасяването да става във валутата, в
която кредитът е разрешен и усвоен, а именно във франкове. Съобразно ал.3 от чл. 3 от договора между страните била опредВ.дължимата договорна
лихва, която се завишава с 10 пункта при
просрочване на дължимите погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост. В чл. 4 от договора били
определени дължимите такси за обслужване
на кредита и за управление на същия, комисионна в размер 0,05 % върху размера
на непогасената главница по кредита.
Ответниците се задължили да сключат договор за застраховка на предоставения като обезпечение недвижим
имот. Било подписано съгласие между страните, че вземанията по този договор
могат да бъдат прехвърляни на дружества
посочени в самия договор, включително „Бългериън Ритейл Сървисиз” /БРС/АД.
Твърди, че на 15.07.2008 г. бил сключен договор за цесия, по силата на
който вземането от ответниците било прехвърлено в „БРС”АД, а на 13.09.2012 г.
договор за цесия, по силата на който „БРС”
АД е прехвърлило на ищеца вземането по настоящия договор за кредит.
Твърди, че за извършените цесии
ответниците са били надлежно уведомени. Твърди, че към договора за
кредит са сключени допълнителни
споразумения, първото от които на 24.03.2009 г., в което страните са констатирали,
че задължението по договора за кредит е в общ размер на 76 794,12 швейцарски
франка и се съгласяват да преоформят задължението чрез натрупване на просрочени задължения
от 1 113,72 швейцарски франка към
главницата. С посоченото споразумение бил въведен облекчен ред за погасяване на задълженията.
На 11.05.2010
г. било сключено друго споразумение, с което отново били предоговорени
условията за погасяване на кредита като
съобразно преоформянията с посочените допълнителни споразумения общият размер
на главницата станал 81 095,92 швейцарски франка.
Твърди, че ответниците не
изпълнявали задълженията си по договора за кредит, като считано от 20.04.2011
г. не били заплащани дължимите лихви и главници, в резултат на което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем,
уведомление за което било връчено на длъжниците с нотариална покана на 13.10.2017
г. Твърди, че за връчване на нотариалната покана били направени разноски, подробно
описани в исковата молба в общ размер на 402.00лв.
Моли съда да постанови решение, с което осъди
ответниците да му заплатят сумата 59 468,24 швейцарски франка,
представляваща част от дължимата за периода от 20.02.2013 г. до 18.06.2042 г.,
предсрочно изискуема главница по договора в размер на 74 498,86 швейцарски
франка, както и сумата 402.00лв., представляваща нотариални такси за периода от
23.10.2015 до 5.12
Ответникът е депозирал в срок
писмен отговор, в който оспорва изцяло основателността на предявените искове,
като твърди, че не дължи исковите суми,
по следните съображения: На първо място не дължи главницата в претендирания
размер и валута, а счита, че същата следва да бъде заплатена в български лева,
за което излага подробни съображения. Оспорва, че дължи част от вземането
за главница и лихви, като твърди, че е
налице анатоцизъм и ищецът е начислил лихва
върху дължимите лихви. Твърди също така, че договорът за банков кредит е
унищожаем на основание чл. 29 ал.1 от ЗЗД , във връзка с чл. 32 ал.3 от ЗЗД,
поради въвеждане в заблуждение на ответниците относно размера и вида на валутата,
в която дължат връщане на процесния кредит.
Твърди, че договорите за прехвърляне на
вземания, описани от ищеца не са валидни и същите не са му били
съобщавани. Твърди , че не дължи
исковите суми поради нищожност на клаузите на чл. 6 ал.2 и чл. 22 от договора, които счита за нищожни като
неравноправни и противоречащи на императивната разпоредба на чл.143 т. 9, 10, и
11 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Прави възражения за изтекла
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД по
отношение на главното задължение по договора, като счита, че считано от
20.08.2011 г. когато кредитът е станал предсрочно изискуем, до момента на
предявяване на настоящия иск вземането е погасено по давност. Твърди, че уведомлението до длъжниците, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем не е било редовно връчено и същите с не са били
уведомени, че кредита е обявен за предсрочно изискуем. Моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове Претендира разноски.
В допълнителната искова молба и
допълнителния отговор страните са уточнили и развили съображения относно
изложеното в първоначалните искова молба и отговор и са взели отношения по
направените възражения.
В открито
с.з. ищецът, чрез пълномощника си, поддържа иска и моли да бъде уважен. Уточнява,
че претендира солидарното осъждане на ответниците. Претендира разноски по
списък, който представя.
Ответниците,
редовно призовани не се явяват. Чрез процесуалния си представител молят да бъде
отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан по съображенията
изложени в писмения отговор. Претендира разноски по списък, който представя.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
16.06.2008г. в град Сливен между „Юробанк и Еф Джи България“ АД и В.А.В. и А.И.В.
бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 40226. По силата на същия ищецът предоставил на ответниците
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 90 200лв. по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на
„Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита.
Било уговорено в чл. 1 ал. 3 от
договора, че в деня на подписване на договора страните подписват приложение №1,
неразделна част от договора, в което посочват приложимия курс и конкретно
определения размер на кредита в швейцарски франкове. Такова приложение е
представено, подписано от страните по договора на 18.06.2008г., в което е
посочено че към 18.06.2008г. – деня на усвояване на кредита, приложимия курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД е
1,870лв., като размера на кредита определен съобразно този курс е 75 990 швейцарски франка.
Според уговореното в чл. 3 ал.1 от
договора, кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора от базовия
лихвен процент (БЛП) на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за жилищни кредити в
швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 1,65 стотни пункта. Към момента на
сключването на договора БЛП на банката е в
размер на 4,5 процента.
В ал.3 на същия член е уговорено
че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от десет пункта.
За изменението на БЛП
кредитополучателя се счита уведомен чрез обявяването на същия на видно място в
банковите салони. Промяната на погасителните вноски става автоматично.
Кредитополучателите дължат също
така комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на
падежа на погасителната вноска, в размер на 0,05% от размера на непогасената
главница.Крайният срок за погасяване на кредита е 408 месеца.
Погасителните вноски са
определени в погасителен план – приложение № 2 към договора. Падежът на всяка е
20-то число на месеца.
В чл. 6
ал.2 от договора е уговорено че кредита се погасява във валутата, в която е
разрешен и усвоен – швейцарски франка. В случай че на датата на падежа на
съответната вноски по сметката на кредитополучателя има само сума в лева,
погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от
банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ за швейцарски франк
към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, за което кредитополучателя дава
съгласие с подписването на договора.
За
обезпечаване на вземането по договора за кредит в полза на ищеца е учредена договорна
ипотека върху закупения имот.
В чл. е
уговорено задължението на кредитополучателя да застрахова ипотекирания имот,
кат осе съгласява банката да заплаща от негово име и за негова сметка
застрахователната премия ежегодно, като удържа сумите от неговото сметка.
В чл. 19 ал.2
е предвидено, че при неиздължаване на три последователни месечни вноски,
банката може да направи кредита изцяло предсрочно изискуем , считано от падежа
на последната вноска, без да е необходимо уведомяване.
В чл. 21 е
уговорено, че кредитополучателят има право да поиска от ищеца да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или евро, като за
услугата се заплаща комисионна. В този случай лихвата следва да се изчислява
като съответния лихвен процент на банката за новата валута. В чл. 23
кредитополучателят декларира че е запознат, че превалутирането по чл. 21 може
да има за последица увеличаване на размер на вноската в лева и че разбира
икономическия смисъл на чл. 6 ал.2 от договора и че е съгласен с настъпването
им.
В чл. 28 е уговорено, че във
всеки един момент ищецът има право да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия
договор на дружества или институции от групата на Юробанк и Еф Джи груп,
включително и на „Бългериън ритейл сървисис“ АД („БРС“ АД). В този случай,
месечните вноски се внасят по съществуващата банкова сметка ***.
Видно от
заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, сумата по кредита
е усвоена на 18.06.2008г. по сметка на кредитополучателя в швейцарски
франкове.
На
15.07.2008 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит
между „Юробанк България" АД в качеството на цедент и „БРС" АД в
качеството на цесионер, като с договора Банката прехвърля всички свои вземания
по договори за жилищни и потребителски кредити, включително и вземането по
процесния договор.
На 13.02.2012г. е сключен нов договор за
прехвърляне на вземания по договор за кредит от „БРС" АД в качеството на
цедент и ТБ „Юробанк България" АД в качеството на цесионер. Цедентът
прехвърля на цесионера всички свои вземания по договори, посочени в т.1 от
договора за цесия, описани в Приложение 1 към договора от 13.09.2012 г.,
включително и процесния. Представено е уведомление по чл. 99 ал.3 от ЗЗД до
длъжниците, връчено чрез нотариална покана, като същите не са намери на адреса
и е залепено уведомление от нотариуса на 28.03.2016г.
Не се спори между страните, че
договорите за цесия не са вписани в Служба по вписванията.
Видно от заключението на
назначената съдебно-икономическа експертиза, плащането на вноските по договор
за кредит и към ТБ „Юробанк България" АД и към кредитора „БРС" АД е
ставало по една и съща сметка, открита на ответника.
След сключване на договор аз
цесия страните сключват няколко допълнителни споразумения, в които предоговарят
условията по погасяване на кредита. Първото такова е сключено на 24.03.2009
год. Страните констатират, че към датата на споразумението общото задължение по
договора за кредит е 76 794.12 швейцарски франка, от които 1 113.72 франка
просрочени задължения по кредита описани в т.1 от споразумението. От тях 1 038.04
франка са просрочени лихви и главница. Страните се съгласяват и банката
преоформя просрочените задължения чрез натрупване към редовната главница.
Въведен е и облекчен ред на погасяване, погасяване за период от 12 месеца на
равни месечни вноски, в намален размер.
На 11.05.2010г. е сключено ново
Допълнително споразумение по което отново се предоговарят условията по кредита.
Към тази дата задълженията на кредитополучателя са в размер на 79 654.43
франка. От тях редовна главница – 79 300.55 и редовна лихва - 353.88 франка.
Страните договарят 12 месечен облекчен режим на погасяване на дълга, който
включва плащане на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Договорено
е и задължението на кредитополучателите да плащат такса за администратиране на
кредита при забава на плащане на една или повече месечни вноски. Размерът и се
определя от действащата в момента Тарифа на банката. Служи за покриване на
административните разходи на кредитора/ телефонни обаждания, писма и др./
С посочените две Допълнителни
споразумения общият размер на главницата става 81 095.92 швейцарски франка.
Според заключението на вещото
лице Размерът на направените от кредитополучателя погасителни вноски е както
следва :
по главницата - за периода от
09.09.2008 г. до 28.04.2009 г. 9 вноски на обща стойност 326.74 франка. Сумата
от 82.15 франка не е включена, тъй като погасяването е направена служебно от
банката при първото Допълнително споразумение.
по лихвата - за периода от
21.07.2008 г. до 21.04.2011 г. - 48 вноски на обща стойност 11 128.60 франка.
Сумите от 955.25 франка, 2681.40 франка и 1386.48 франка са включени, тъй като
това се погасявания направени от банката служебно за преоформяна на главницата
съгласно Допълнителните споразумения, а не са вноски от кредитополучателя.
Последната платена в цял размер
вноска съгласно извлечението от банковата сметка на кредитополучателя за
обслужване на кредита е на 22.03 2011 год. в размер на 390 швейцарски франка.
Общата сума на направените
погасяванията по главницата на кредитополучателя е в размер на 326.74
швейцарски франка. Първата неплатена вноска по главница е от 20.05.2011 год. в
размер на 52.65 франка. Към тази дата главницата на кредита, включваща и двете
Допълнителни споразумения е в размер на 80 687.03 швейцарски франка. Към
20.02.2013г. размерът на редовна главница е 79 498.96 франка. Размерът на
просрочените вноски по главницата е 1 188.07 франка. или общо 80 687.03 франка.
След тази дата погасителни вноски по главницата не са правени.
На 21.08.2017г. Банката изпраща
до кредитополучателя уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита. Същото е бил изпратено за връчване на ответниците с нотариални покани,
които не се връчени лично на лицата, тъй като не се са били намерени, а
нотариусът е залепил уведомления и в двуседмичния срок те не са се явили да
потърсят книжата, с което е прието че са връчени надлежно.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че общата сума на непогасените
вноски по главница според първоначалния
договор за кредит, за периода от първата невнесена вноска - 20.05.2011 г.
до подаването на исковата молба - 26.02.2018 г. е в размер на 6 596.46
швейцарски франка. Представляват 82 месечни вноски по главницата. Към
20.05.2011 г. общата сума на дължимата главница с усвояването и направените
погасителни вноски е в размер на 75 615.96 швейцарски франка. При прилагане на лихвен процент 6.15 върху тази сума и
съставяне на погасителен план до 06.2042 год., дължимите вноски по главницата
от 20.05.2011 г. до 26.02.2018 г. -общо 82, са в размер на 6 596.46 франка. Към
26.02.2018 год. поради това , че не са правени погасителни вноски по главницата
общата сумата от – 75 615.96 швейцарки франка се запазва. От нея:
Просрочена главница 6 596.46 франка
Редовна главница 69 019.50 франка.
При лихвен процент 6.15 % и включване на двете Допълнителни споразумения, с които се капитализира
неплатената сума, към 20.03.2009 г.
кредитополучателят дължи вноски по главницата в размер на 538.18 франка,
погасяванията по главницата са в размер на 408.89 швейцарски франка. Остават
непогасени 129.00 франка.
Съгласно допълнителното
споразумение от 24.03.2009 г. към главницата е добавена сумата от 1038.04
франка. От 20.04.2009 г. до 20.04.2010 г. се дължат 12 вноски по облекчен план.
Вноски по главницата не се правят.
Съгласно второто допълнително
споразумение от 11.05.2010 г. непогасените лихви в размер на 2681.40 и 1386.48 са
добавени към главницата. Изготвен е нов Погасителен план с 12 вноски при
облекчен режим. Вноски по главницата не се правят. Към 20.05.2011 г. усвоената
главница с направените погасявания и капитализации е в размер на 81 095.92
франка. От тази дата до 28.02.2018 г. при прилагане на лихене процент 6.15% и
съставяне на нов погасителен план до 06.2042 год., кредитополучателя дължи 82
месечни редовни погасителни вноски по главницата с общ размер 7 301.76 швейцарски
франка. През този период погасявания по главницата от кредитополучателя не са
правени и към 26.02.2018 г. размерът на непогасените вноски по главница са в
размер на 7 430.20 франка. Размерът на главницата е 80 687,03
швейцарски франка. От нея:
Просрочена главница 7 221,31 франка
Редовна главница 73 465,72 франка.
При прилагане на лихвения процент определен от банката
за срока на договора (вкл. и с изменението на БЛП) върху главницата по първоначалния договор за кредит (без допълнителните
споразумения) дължимата неплатена главница би била в размер на общо 75 990 швейцарски франка, от които
просрочена главница – 6 878,04 франка и редовна главница - 69 111,96
франка.
На 19.02.2018г. ищецът е
осчетоводил сумата от общо 59 468,24 франка, от които изискуема просрочена
главница – 4 570,10 франка и 54 898,14 франка изискуема предсрочно
редовна главница.
Видно от заключението на вещото
лице за периода от 18.06.2008 год. до 28.02 2018 год., Банката е имала
основание за увеличаване и намаляване на БЛП. През този период доста от
компонентите са се изменяли. БЛП е част от начина на определяне на лихвения
процент на възнаградителната лихва по договора за кредит. В периода от
16.06.2008г. - 28.02.2018г., Банката е променяла БЛП в швейцарски франка,
отчитайки отделните мерители: 3-месечен Либор, 5-годишен кредитен cyaп за
България и 5-годишен кредитен cyaп за Гърция, като към датата на сключване на
договора 16.08.2008г. БЛП е бил равен на 4.50 % , от 18.06.2008г. БЛП е равен
на 5.00 %, от 10.10.2008г. - 7.20 % , от 11.03.2012г. - 6.95 % . В резултат на
промените на БЛП се е променял и размера на погасителни вноски. Разпитано в
с.з. вещото лице заявява че при определяне на БЛП са взети предвид обективни
показатели.
Общия размер на сумите заплетени
от ищеца по изготвяне и връчване на
нотариални покани през 2016г. и 2017г. на ответниците е 402лв.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
като кредитира изцяло заключението на изслушаната по делото икономическа
експертиза, неоспорена от страните.
На базата
на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните прави
изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД. Същият е основателен и
доказан до частичния размер, в който е
предявен.
Между страните по делото е сключен договор за
банков кредит. Тази сделка е търговска по определението на чл. 286 ал.1 от ТЗ,
както и чл. 430 от ТЗ.
По силата на уговореното между страните по
договора ищецът е отпуснал сумата 75 990 швейцарски франка с левова
равностойност 90 200лв. към датата на усвояване на кредита. В тази насока
ответниците са направили възражение, че кредита е отпуснат в лева, а се търси
от ответника погасяване на задължението в швейцарски франкове. Възражението е
неоснователно. Видно от уговореното между страните в договора и приложение 1
към същия, представляващо неразделна част от него и подписано от всички страни
по договора, сумата е отпусната в съответната валута. Това се потвърждава и от
заключението на вещото лице, което е установило, че сумата 75 990 швейцарски
франка е преведена на 18.06.2008г. по сметката на кредитополучателя, открита в
ищцовата банка в швейцарски франкове. Остана недоказано твърдението на
ответниците, че те не са подписали приложение 1 със съответния текст, като
тежестта на доказване на този факт се носи от
тях.
От изложеното и от уговореното между страните е видно, че
се дължи връщане на сумата именно в швейцарски франкове. В чл. 6 ал.2 от договора е уговорено че кредита се погасява
във валутата, в която е разрешен и усвоен – швейцарски франка. В случай че на
датата на падежа на съответната вноски по сметката на кредитополучателя има
само сума в лева, погасяването на кредита се извършва с тези средства след
служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“
за швейцарски франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, за което
кредитополучателя дава съгласие с подписването на договора. Ответниците са
навели възражение, че тази клауза в частта си относно „швейцарски франка“ е
нищожна, тъй като е неравноправна на основание чл. 146 ал.1 във вр. чл. 143 т.
9, 10 и 11 от ЗЗП. Неравноправност се състои според ответниците в това, че
договорът предвижда насрещните задължения по него да се изпълняват в различна
валута и възлага върху потребителя съществен валутен риск – да преизчислява
вноските в лева по произволен курс „купува“, което му вреди. Съдът намира
направеното възражение за нищожност на тази клауза, като неравноправна за
неоснователно. Вече бяха изложени съображения, че валутата, в която е отпуснат
кредита е швейцарски франка и се дължи връщането му в същата валута.
Преизчисляването на вноските, направени в лева по курса на банката „купува“ за
съответната валута не попада в никоя от
забраните на т. 9,10 и 11 от чл. 143 от ЗЗП. Обменния курс е предварително
уговорен между страните и не са представени доказателства, че банката е
определяла този курс произволно.
Направено
е и възражение, че клаузата на чл. 22 е нищожна, като неравноправна, като
не е уточнено на коя норма от ЗЗП
противоречи същата. По същество тази
клауза е неразривно свързана с чл. 21 от договора, който предвижда възможност,
кредитополучателя да поиска превалутиране на кредита му в лева или евро, като
отново е приложим курс „купува“ на банката. На първо място нищожността на тази
клауза не се отразява на задълженията но ответниците, тъй като липсват
твърдения, че те са поискали да се възползват от възможността за превалутиране.
На второ място, именно чл. 21 от договора защитава правата на потребителя и в
случай на „валутен риск“ може да го освободи от неблагоприятната валута на
договора. Факта, че при превалутиране ще бъде променен лихвения процент на
такъв за договорите за кредит на банката за съответната валута не поставя
кредитополучателя в по-неблагоприятно положение от останалите потребители.
В отговора
на исковата молба е направено и възражение за унищожаемост на процесния договор
за кредит, тъй като същия е сключен при измама на основание чл. 29 ал.1 от ЗЗД.
Недопустимо е с възражение да се иска да бъде унищожен договора. Касае се за конститутивен
иск, с който се упражнява потестативно право и то можи да се предяви само в
отделно исково производство, а не и чрез възражение. По изложените съображения
възражението за унищожаемост на договора за кредит не следва да бъде обсъждано.
Основателно е възражението на ответниците, че двете допълнителни
споразумения, с които неплатената част от лихвите се включва, като дължима
главница по договора за кредит са нищожни в тази си част на основание чл. 26 във вр. чл. 10 ал.3 от ЗЗД. В чл.
10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, в отклонение от
прогласения в чл. 9 принцип за свобода на договарянето, се съдържа правилото,
че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на Българската
народна банка. Разпоредбата е приета преди влизане в сила на действащия сега Закон за Българската
народна банка, според който тя регулира и контролира дейността на
кредитните институции в страната, но не може да се намесва в отношенията им с
гражданите. Дори и да се допусне законова делегация на правомощия по чл.
10, ал. 3 от ЗЗД, през периода, през който е извършвано капитализирането на
лихви по договора за кредит, не е действала наредба на БНБ, позволяваща
анатоцизма. Т.нар. от ищеца „капитализиране“ на лихвата по естеството си се
покрива с понятието „анатоцизъм“, тъй
като върху вземането на банката за изтекли лихви се начислява нова дължима
лихва. Без значение е обстоятелство върху кой вид лихва се начислява новата
лихва и дали е възнаградителна или санкционна лихва.
Тъй като с настоящата искова молба не
се иска присъждането на лихви, възражението на ответника за нищожност на
клаузата за лихви, като неравноправна не следва да се обсъжда.
Възражението на ответниците, че
договорите за цесия не са им било съобщени и поради това са нищожни е
неоснователно. Съобщаването на цесията на длъжника е с цел да го уведоми на
кога следва да плати и за да се избегне плащане на лице, което не е кредитор.
Това уведомяване няма отношение към действителността на договора за цесия. В
конкретния случай банковата сметка, по която задължението е плащано и към
двамата кредитори е една и съща, поради което изложеното е без значение.
Ответниците са сключвали допълнителните споразумения с навия кредитор „БРС“,
поради което следва да се приеме, че са уведомени за цесията най-късно към тази
дата. При обратната цесия те вече не са изпълнявали задължението си нито на
стария, нито на новия кредитор.
Поради неизпълнение на договорните
задължения ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем. Налице са
предпоставките за това – ответниците не са изпълнявали задълженията си по
договор аз кредит от м. 05.2011г. и на 21.08.2017г. са уведомени, че банката
обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомяването е станало, чрез връчване
на нотариална покана при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, чрез залепване на
уведомление. Възражението на ответниците
е че нотариуса не е проверил техния постоянен и настоящ адрес, поради
което не следва да се приеме, че е изпълнена процедурата по връчване.
Възражението е неоснователно, тъй като ответниците не твърдят че имат различен
адрес от този на който е залепено уведомлението. Процедурата по проверка на
настоящия и постоянен адрес на страна е необходима, за да може да бъде залепено
уведомление на действителния адрес, а в конкретния случай дори и да няма данни
да е изпълнена то адреса на който е залепено уведомлението е точно постоянния
адрес на ответниците т.е. връчването е редовно.
Предсрочната изискуемост е настъпила
към втората дата, тъй като само факта на неплащане на месечните вноски не може да доведе до
предсрочна изискуемост. В този смисъл и възражението за погасяване на иска по
давност е неоснователно, тъй като същата започва да тече от 21.08.2017г.
По изложените съображения и от
събраните доказателства се установява, че ответниците не са изпълнили
задължението за заплащане на сумата общо
75 615.96 швейцарки франка главница по договор аз кредит по първия
варианта на заключението на вещото лице
(който е най-благоприятен за ответниците). Тъй като иска е предявен, като
частичен следва да бъде уважен до
размера от 59 468,24 швейцарски франка, представляваща част от общо
дължимата предсрочно изискуема главница по договора кредит. Тъй като ищецът е
посочил, че цялото вземане за главницата е в по-малък размер от установеното от
вещото лице във всички варианти – 74 498,86 франка и с оглед спазване на
диапозитивното начало, следва да се посочи този общ размер на задължението за
главница.
Претенцията за присъждане на
сумата 402лв., представляваща разноски по връчване на нотариални покани през
2016г. и 2017г. На първо място отговорността на ответниците за връчване на нотариални
покани през 2016г., за да бъдат уведомени за извършена цесия от и в полза на
ищеца не може да бъде ангажирана по никакъв начин, тъй като не касае тяхно
виновно неизпълнение на договорно задължение.
Ищецът твърди, че отговорността на
ответниците произтича от нормата на чл. 82 от ЗЗД във вр. чл. 79 от ЗЗД. За
разноските за връчените нотариални покани за обявяване на предсрочната
изискуемост през 2017г., в общ размер на 220,80лв., ответниците дължат
обезщетението по чл. 82 от ЗЗД, наред с реалното изпълнение на договорното
задължение, тъй като те са пряка и
непосредствена последица – претърпяна загуба от неизпълнението. Искът следва да
бъде уважен до този размери отхвърлен до пълния предявен размер.
В исковата молба, допълнителната
такава и до приключване на устните състезания не е поискано присъждането на
законната лихва върху исковата сума от завеждането на иска, поради което такава
не следва да се присъжда.
При този изход на производството на
ищеца се дължат направените разноски в размер на 8 350лв., а на ответника
в размер на 100 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ръководен от изложените
съображения
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.А.В.
ЕГН ********** и А.И.В. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, със
съдебен адрес ***, офис 15, чрез адв. И.Б. да
заплатят солидарно на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. Д.
сумата 59 468,24 швейцарски франка (петдесет и девет хиляди
четиристотин шестдесет и осем швейцарски
франка и двадесет и четири сантима),
представляваща част от общо дължимата предсрочно изискуема главница по договора
кредит от 16.06.2008г. в размер на 74 498,86 швейцарски франка; сумата 220,80 лв.(двеста и двадесет
лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за претърпени вреди от
неизпълнението на договорните задължения и сумата 8 350лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Г. Д. да
заплати на В.А.В. ЕГН ********** и А.И.В. ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес ***, със съдебен адрес ***, офис 15, чрез адв. И.Б. сумата 100лв.
разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: