Определение по дело №83/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 80/24.06.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 264/2010 год., Кърджалийският районен съд е признал Р. И. П. от Г.М. за виновен в това, че на 21.03.2007 год. в Г.К., в съучастие като извършител с Л. Б. О. от Г.К., пред надлежен орган на властта - прокурор от Р. П. Г.К., набедил В. Ч. Ш. и С. Х. М., и двамата от Г.К., в престъплението подкуп, като знаел, че те са невинни, поради което и на основание чл.286 ал.1, във вр. с чл.58а, във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 (шест)месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, както и на наказание „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в местния вестник „Н. ж.”. Със същата присъда съдът е признал и Л. Б. О. от Г.К. за виновен в това, че на 21.03.2007 год. в Г.К., в съучастие като извършител с Р. И. П. от Г.К., пред надлежен орган на властта - прокурор от Р. П. Г.К., набедил В. Ч. Ш. и С. Х. М., и двамата от Г.К., в престъплението подкуп, като знаел, че те са невинни, порадÞ което и на основание чл.286 ал.1, във вр. с чл.58а, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 (шест)месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, както и на наказание „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в местния вестник "Н. ж.".

Първоинстанционната присъда е обжалвана от подсъдимите Р. П. от Г.М. и Л. О. от Г.К., чрез защитника им, като се твърди, че присъдата е неправилна - необоснована и постановена в нарушение на закона. Твърди се в жалбата, че извършеното от подсъдимите деяние, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, не съставлява престъпление по чл.286 ал.1 от НК. Защитника на подсъдимите счита, че за да е налице от обективна страна извършено престъпление по чл.286 ал.1 от НК деецът следва да съобщи, че някакво лице е извършило определено престъпление от общ характер, каквото то всъщност не е извършвало. При това деецът следвало да се обърне не към кого да е, а към „надлежен орган на властта” – орган, който има правомощие да образува наказателно производство. Излагат се съображения, че в конкретния случай в производството по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на Районен съд – К. прокурор е участвал в качеството си на страна по делото, като в същото производство подсъдимите се възползвали от правото си да дадат обяснения в качеството си на подсъдими, както и да реализират правото си на защита. Касаело се за права, конституционно закрепени в разпоредбата на чл.56 от Конституцията на Република България и конкретизирани в разпоредбата на чл.15 от НПК. Счита, че в случая обясненията на подсъдимите не са били обективирани в тъжба и не представляват сезиране на надлежен орган. Навежда се и довод, че по делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че прокурорът, участвал в производството, е възприел обясненията на подсъдимите като набеждаване в извършване на престъпление. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена друга, с която осъдените от първоинстанционния съд подсъдими Р. П. и Л. О. бъдат оправдани. В съдебно заседание, подсъдимите лично и чрез защитника си поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Оспорват протеста на РП – К. като неоснователен. Не се сочат нови доказателства.

Против така постановената присъда, в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия Л. Б. О. наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, е постъпил въвзивен П. от Р. П. – К., в който се твърди, че присъдата в посочената й част е постановена при допуснато нарушение на материалния закон. Подалият протеста прокурор счита, че не е налице втората предпоставка за приложението на условното осъждане по отношение на този подсъдим, с оглед миналите му осъждания, за които не е реабилитиран /по право или по съдебен ред/ или амнистиран, и за които не е изтекъл 5-годишния срок по чл.82 ал.1 т.4 от НК от изтърпяване на наказанието. Развиват се подборни съображения в подкрепа на протеста. Предлага се въззивната инстанция да измени присъдата на първоинстанционния съд, като бъде отменено освобождаването по реда на чл.66 ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по отношение на подсъдимия Л. О.. В съдебно заседание прокурора от О. П. поддържа протеста така, както е предявен. Изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимите. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, изложени в жалбата и протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По жалбата на подсъдимите Р. П. и Л. О..

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване по повдигнатите на подсъдимите П. и О. обвинения. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с жалбата и протеста не се сочат нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. И. П. е роден на **.**.**** год. в Г.К., като постоянно живее в Г.М.. Има завършено средно образование, не е женен, не работи, не е осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Л. Б. О. е роден на **.**.**** год. в Г.М., като постоянно живее в Г.К.. Има завършено средно образование, не е женен, не работи, осъждан е. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 08.07.2006 год. подсъдимите П. и О., и техен приятел – Б. Ш. А., били в Г.К. с лек автомобил, шофиран от подс.П.. Автомобила бил спрян за извършване на проверка от полицейските служители Ш. и М., като при проверката било установено, че подс.П. управлява автомобила след употреба на алкохол. Подс.П. бил изпробван с техническо средство, което показало наличие на концентрация на алкохол в кръвта му, след което бил отведен в ЦСМП – К. за вземане на кръвна проба за изследване. Пред ЦСМП – К. пристигнал с такси и подс.О., като между двамата подсъдими и Б. А., от една страна, и полицейските служители, от друга, възникнал конфликт, съпроводен с викове, крясъци, обиди и активна съпротива от страна на подсъдимите при осъществяване на служебните задължения на полицейските служители. В присъствие на последните подс.О. на висок глас заявил на подс.П. и на Б. А. да не се притесняват, тъй като ще кажат в съда, че полицаите са им искали пари, за да покрият случая и всичко срещу тях щяло да отпадне. На полицейския служител Н. М. подс.О. заявил: „Ще видите като напиша жалба, че полицаите са ми искали пари, за да прикрият случая с П.”. За извършване на 08.07.2006 год. на престъпления по чл.343б ал.1 от НК и по чл.269 ал.1 от НК подс.П. бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем по досъдебно производство № 419/2006 год. по описа на РУ на МВР- К.. По същото производство бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 08.07.2006 год. престъпление по чл.269 ал.1 от НК и подсъдимият Л. О.. Посоченото досъдебно производство е приключило с изготвяне от прокурор от РП – К. на постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК по отношение и на двамата подсъдими, както и по отношение на Б. Ш. А. от Г.М.. Посоченото постановление било внесено в Районен съд - К., като въз основа на него било образувано Н.а.х.дело № 67/2007 год.

В проведено на 21.03.2007 год. открито съдебно заседание по посоченото дело, в което е взел участие и прокурор от РП - К., подсъдимите Р. П. и Л. О. дали обяснения в качеството си на нарушители. При обясненията си пред съда във връзка с повдигнатите му обвинения за извършване на престъпления по чл.343б ал.1 и чл.269 ал.1 от НК подс.П. заявил следното: „…Полицаите М. и Ш. ми поискаха документите…Същите господа казаха, че можем да оправим нещата по друг начин. Ставаше въпрос за пари. Казах им, че пари няма да им дам…”; „…Още в началото, преди да дойде втората полицейска кола, ми поискаха пари, за да минем гратис. Русият полицай ми каза, че нещата могат да се оправят по друг начин….Той ми каза:”Могат, могат да се оправят нещата по друг начин”…”. В същото съдебно заседание, във връзка с повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 269 ал.1 от НК и подсъдимият Л. О. в обясненията си заявил следното: „…Аз чух единият полицай да казва на Р.: ”Могат да се оправят по лесния начин нещата, да се разберем по друг начин. Р. му каза, че не разполага с никакви средства и така нещата приключиха” …”. Непосредствено след обясненията на подс.П., и повторно - преди приключване на съдебното заседание на 21.03.2007 год., участвалият в делото прокурор от РП – К. е поискал в РП - К. да бъде изпратен препис от протокола от същото съдебно заседание, с оглед данните за евентуално извършено престъпление по чл.301 или чл.286 от НК; както и съда да изиска служебно справка от РПУ – Кържали относно извършена проверка от Военна П. на полицаите Ш. и М. и какъв е резултата от тази проверка. С протоколно определение от същото съдебно заседание съдът е дал възможност на РП – К. да представи справка относно резултата от проверката на Военна П. по случая, както и е постановил прÕпис от протокола да се изпрати на РП – К.. Препис от протокола от проведеното на 21.03.2007 год. открито съдебно заседание по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на РС – К. е бил изпратен на РП – К. с писмо изх.№ 67/29.03.2007 год.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимите П. и О., направени в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същите са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които изцяло подкрепят самопризнанията на подсъдимите – показанията на свидетелите В. Ш., С. М., М. М., Д. С., Й. Б., С. Р., В., Д. Х., Г. Г., Н. М., Х. Р., В. П. и Б. А.; Заверено ксероксно копие от Протокол от проведено на 21.03.2007 год. открито съдебно заседание по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на РС – К.; 2 бр.Справки за съдимост на подсъдимите П. и О.; Характеристични справки на подсъдимите П. и О.; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите П. и О..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че всеки от подсъдимите П. и О. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 286 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на 21.03.2007 год. в Г.К., в съучастие като извършители, пред надлежен орган на властта - прокурор от Р. П. Г.К., набедили В. Ч. Ш. и С. Х. М., и двамата от Г.К., в престъплението „подкуп”, като знаели, че те са невинни., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които подкрепят самопризнанията на двамата подсъдими, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция, и не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като единственият спорен въпрос по делото е дали така установеното деяние на подсъдимите осъществява от обективна и субективна страна престъплението по чл.286 ал.1 от НК.

От обективна страна безспорно е установено, че двамата подсъдими са извършили престъплението по чл. 286 ал.1 от НК в съучастие като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК – и двамата са взели участие в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението „набедяване в престъпление”. В тази връзка настоящият състав съобрази следното: Изпълнителното деяние на престъплението по чл.286 ал.1 от НК може да бъде осъществено писмено или устно чрез две форми - набедяване на другиго в престъпление пред надлежен орган или представяне на неистински доказателства пред такъв орган. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, вкл. и обвиняем или подсъдим по друго наказателно дело, с изключение на лицата, които участват в процеса като свидетел, преводач, тълковник или вещо лице, тъй като ако някой от тях извърши такава дейност, то това би било лъжесвидетелстване, лъжлив превод или тълкуване, или даване на лъжливо заключение. За да се осъществи състава на престъплението „набедяване” /в първата форма на осъществяване на изпълнителното деяние/, е необходимо лицето, като съзнава, че набеденият е невинен, да му припише престъпление, и това да извърши пред „надлежен орган”, т.е.такъв, в чиито правомощия е да образува наказателно производство. Необходимо е също уведомяването на надлежния орган да съдържа фактическите обстоятелства на конкретен престъпен състав. Това престъпление не е резултатно, а е такова на просто извършване, т.е. не е необходимо надлежният орган да е предприел някакви действия по проверка на твърденията на дееца или за привличане на „уличеното” лице към наказателна отговорност /за последното е предвиден квалифициран състав на престъплението – чл.286 ал.2 от НК/, а е достатъчно само довеждането на твърденията на дееца за извършено от другиго престъпление до знанието на надлежния орган. Изхождайки от изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай са налице всички елементи от състава на престъплението по чÙ.286 ал.1 от НК по отношение на деянието и на двамата подсъдими. Това е така, тъй като при даването на обяснения в качеството си на подсъдими /нарушители/ в проведеното на 21.03.2007 год. открито съдебно заседание по Н.а.х.дело № 67/2007 год., подсъдимите П. и О. са направили изявления, с които са „уличили” полицейските служители Шанев и Мавродиев в извършването на действия, които попадат в състава на престъплението „подкуп” – искане от длъжностни лица /полицаи/ на облага /пари/, която не им се следва, за да нарушат служебните си задължения /по установяване и разкриване на осъществено от подс.П. престъпление по чл.343б ал.1 от НК – управление от същия на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, респ. да не съобщят на колегите си от КАТ – ПП за това, за извършване от последните на проверка на подс.П./. В тази връзка следва да се посочи, че за осъществяване на престъплението по чл.286 ал.1 от НК не е необходимо при набедяването в престъпление деецът да посочва точна правна квалификация на приписаното престъпление, а е достатъчно уведомяването на надлежния орган да очертава, макар и най-общо, обективните и субективните признаци на конкретно престъпление, както е и в настоящият случай. Несъмнено, участвалият в съдебното заседание на 21.03.2007 год. по Н.а.х.дело № 67/2007 год. прокурор, макар и страна по делото, има качеството на „надлежен орган” по смисъла на чл.286 ал.1 от НК. Това е така, тъй като при осъществяване на функциите си прокурорът има не само правомощието, но и задължението да образува наказателно производство, когато му станат известни данни за извършено престъпление от общ характер, без значение какъв е източника на данните, вкл. и да се самосезира, като това му правомощие /и задължение/ не може да бъде пренебрегнато само поради обстоятелството, че в посоченото по-горе съдебно производство е участвал като страна. Именно в изпълнение на това правомощие /задължение/, прокурора е поискал да бъде изпратен в РП – К. препис от протокола от проведеното на 21.03.2007 год. съдебно заседание по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на РС – К. – за извършване на проверка за евентуално извършено престъпление по чл.301 от НК /очевидно отнасящо се за полицейските служители Ш. и М./ или по чл.286 ал.1 от НК – за подсъдимите П. и О.. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на защитника на подсъдимите в тази връзка, изложени във въззивната жалба и в пледоарията в хода на съдебното следствие пред въззивния съд. Неоснователен е и другият довод на защитника на подсъдимите П. и О., изложен в жалбата и поддържан в съдебните прения – че при даването на инкриминираните обяснения пред съда по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимите П. и О. са реализирали правото си на защита, което представлявало конституционно закрепено право в разпоредбите на чл.56 от Конституцията на Република България и на чл.15 от НПК. Действително, правото на защита на всекиго, когато са нарушени или застрашени негови права и закнонни интереси, е прокламирано с разпоредбата на чл.56 от Конституцията на Република България и доразвито по отношение на наказателната отговорност в разпоредбите на чл.15 ал.1 – 3 от НПК. Правото на защита по наказателни дела е диспозитивно по характер и се упражнява в обема, който според обвиняемия /подсъдимия/ е необходим. Същото, обаче, както и всяко друго право, има предели и не може да се упражнява безконтролно, като границите му са установени с разпоредбата на чл.57 ал.2 от Конституцията на Република България, прогласяваща, че не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако накърняват правата или законни интереси на други лица. Т.е., обяснения на обвиняем или подсъдим като израз на правото на защита срещу обвинение в извършване на престъпление, не му позволяват да се защитава с непозволени средства, засягащи правата на други лица. Именно такава недопустима злоупотреба с правото на защита, засягаща по непозволен от закона начин правата и законните интереси на полицейските служители Ш. и М., представляват обясненията на подсъдимите П. и О., дадени в съдебното заседание, проведено на 21.03.2007 год. по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на РС – К., с които същите са осъществили инкриминираното в настоящото производство деяние, съдържащо признаците на престъплението по чл.286 ал.1 от НК – „набедяване в престъпление” на полицейските служители. Неотносимо към случая е позоваването от защитника на подсъдимите на Решение № 119/12.03.2010 год. на ВКС по н.д. № 2/2010 год., I н.о., тъй като със същото не се отрича по принцип възможността подсъдим да извърши престъпление по чл.286 ал.1 от НК при даване на обяснения и реализиране на правото си на защита, а в конкретния случай по посоченото дело подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.286 ал.1 от НК за това, че изразите в обясненията му не сочат конкретни обстоятелства, които да очертават инкриминирани престъпни състави, какъвто очевидно не е настоящият случай, с оглед изложеното по-горе в мотивите.

Престъплението по чл.286 ал.1 от НК всеки от подсъдимите е извършил от субективна страна при форма на вината: пряк умисъл – всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на всеки от двамата подсъдими се обективира в поведението им – същите са набедили в престъплението „подкуп” на полицейските служители Ш. и М., знаейки, че последните са невинни в осъществяването на такова престъпление. Знанието на всеки от подсъдимите, че свидетелите Ш. и М. са невинни в извършване на престъплението „подкуп” се установява от показанията на всички свидетели по делото, вкл. и тези на св. Б. А. /който също е бил привлечен към наказателна отговорност по досъдебно производство № 419/2006 год. по описа на РПУ – К. за извършено на 08.07.2006 год. престъпление по чл.269 ал.1 от НК, наред с подсъдимите П. и О., респ. освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за това престъпление по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на РС – К./, които са логични, последователни и еднопосочни, и в които не се съдържат каквито и да било данни за неправомерно поведение на свидетелите Ш. и М. на 08.07.2006 год., а напротив – установяват правомерното поведение на последните. Установено е по делото също, че по жалба на подсъдимите П. и О. до военна П., е била извършена проверка относно поведението на посочените двама полицейски служители, при която не е било установено противоправно тяхно поведение, вкл. и за искане на подкуп от подс.П., като за резултата от тази проверка подсъдимите са били уведомени преди датата на проведеното на 21.03.2007 год. съдебно заседание по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на КРС. Установено от доказателствата по делото е, че още при възникналият конфликт пред ЦСМП – К. между подсъдимите и полицейските служители на 08.07.2006 год., подс.О. е казал на подс.П. в присъствието на свидетелите – полицейски служители, да не се притеснява, тъй като ще кажат в съда, че полицаите са им искали пари, за да покрият случая и тогава всичко срещу тях щяло да отпадне. Т.е. още тогава и двамата подсъдими са избрали такава линия на защита, което сочи на общност на умисъла им при осъществяване на престъплението по чл.286 ал.1 от НК: всеки от двамата подсъдими е съзнавал освен своя собствен, и умисъла на другия подсъдим, като всеки от тях е целял постигането на общия резултат – собственото им оневиняване за извършване на престъпленията по чл.343б ал.1 и чл.269 ал.1 от НК /за подс.П./ и по чл.269 ал.1 /за подс.О./, което всъщност е и мотивът за извършване на инкриминираното в настоящото производство престъпление по чл.286 ал.1 от НК от подсъдимите. С други думи, изложгеното по-горе води до несъмнения извод, че при набедяването в престъпление на свидетелите Ш. и М., подсъдимите П. и О. са знаели, че свидетелите са невинни. Всеки от двамата подсъдими е съзнавал, че набедява в престъпление свидетелите Ш. и М. пред надлежен орган, в чиито правомощия е да образува наказателно производство.

При налагане на наказанията на всеки от подсъдимите за извършените престъпления, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства, както следва: за подс.П. – младостта му, чистото му съдебно минало и типичната степен на обществена опасност на деянието, и за подс.О. – младостта му, липсата на предишно осъждане, предвид настъпилата реабилитация по право за осъждането му по Н.о.х.дело № 335/1997 год. по описа на Кърджалийския районен съд и реабилитация по чл.88а от НК за осъждането му по Н.о.х.дело № 595/2000 год. по описа на КРС, както и типичната степен на обществена опасност на деянието; а като отегчаващи такива – извършването на престъплението в съучастие /за двамата подсъдими/ и предишно осъждане /за подс.О./. Въз основа на тях, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл.58а, във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК, като е определил на всеки от подсъдимите П. и О. наказание под предвидения в закона за това престъпление минимален размер на наказанието „лишаване от свобода”, налагайки на всеки от тях наказание „лишаване от свобода” за срок от по 6 месеца. Изпълнението на така наложеното на всеки от подсъдимите наказание съдът е постановил да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК, с изпитателен срок от по 3 години, като приложението на института на условното осъждане съдът е мотивирал с извода си, че наложеното на всеки от подсъдимите наказание е по-малко от 3 години „лишаване от свобода”, целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и чрез отлагане на изпълнението на наложените им наказания, като никой от подсъдимите П. и О. не е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, предвид настъпилата реабилитация на всеки от подсъдимите за предходните им осъждания. Наложил е на всеки от подсъдимите и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.286 ал.1 от НК наказание „обществено порицание”, което е постановил да бъде изпълнено чрез публикуване на присъдата в местния вестник „Н. ж.”. Настоящият състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд по отношение на наложителното приложение на разпоредбите на чл.58а, във вр. с чл.55 ал.1 т.1, във вр. с чл.2 ал.2 от НК /макар и непосочена изрично от първоинстанционния съд, последната разпоредба е съобразена от съда, като е приложена по-благоприятната за подсъдимите редакция на чл.58а от НК, действаща преди изменението й с ДВ бр.26/2010 год., в сила от 28.05.2010 год./ - за определяне на наказанието „лишаване от свобода” на всеки от подсъдимите под минималния предвиден в закона размер за това престъпление, и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства, с оглед проведеното пред първата инстанция съкратено съдебно следствие и императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца за всеки от подсъдимите. Обоснован и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че наказание в посочения размер е в състояние да постигне целите на наказанието по чл.36 от НК, т.е. същото не е явно несправедливо, а и поради липсата на П. в тази част на присъдата /по отношение на размера на наказанието „лишаване от свобода” на всеки от подсъдимите/, положението на подсъдимите не би могло да бъде влошено. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че целите на личната и генералната превенция на наказанието по отношение на подс.П. могат да бъдат постигнати чрез приложението на института на условното осъждане, без да е необходимо същият подсъдим да бъде изолиран от обществото и свойствената му семейна и социална среда, поради което законосъобразно изпълнението на така наложеното му наказание „лишаване от свобода” е било отложено за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Още повече, че и против тази част на присъдата не е подаден въззивен П. на прокурора, което препятства влошаване на положението на подс.П., чрез отмяна на освобождаването от изтърпяване на наложеното му наказание по чл.66 от НК, съгласно разпоредбата на чл.337 ал.2 т.2 от НПК.

С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда в частите й, с които всеки от подсъдимите е признат за виновен в извършването в съучастие като извършител с другия подсъдим на престъпление по чл.286 ал.1 от НК, осъществено по посочените по-горе време, място и начин, за което всеки от тях е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца и комулативно на наказание „обществено порицание”, вкл. и в частта й, с която изпълнението на наложеното на подс.П. наказание „лишаване от свобода” е било отложено за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК, е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което в посочените части следва същата да бъде потвърдена /а по отношение на частта на присъдата, с която е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК, съображения ще бъдат изложени по-долу в мотивите при обсъждането на въззивния П./.

По протеста на Р. П. – К..

Протеста е основателен.

Настоящата инстанция намира, че наложеното на подс.О. наказание „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК, е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал.5 т.2 от НПК – неправилно е приложено условното осъждане спрямо този подсъдим, като съдът намира, че изводите на първоинстанционния съд в тази връзка са неправилни и незаконосъобразни. Така, за да приложи института на условното осъждане спрямо определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено на подс.О., първоинстанционният съд е посочил, че са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, с оглед размера на наложеното наказание /по-ниско от 3 години „лишаване от свобода”/, целите на наказанието могат да бъдат постигнати по този начин и липсата на предишно осъждане, предвид настъпилата реабилитация по право за осъждането му по Н.о.х.дело № 335/1997 год. по описа на Кърджалийския районен съд и реабилитация по чл.88а от НК за осъждането му по Н.о.х.дело № 595/2000 год. по описа на КРС. Изводът на първоинстанционния съд за липса на предишно осъждане на подс.О. е необоснован. Това е така, тъй като видно от доказателствата по делото, подс.О. е осъждан за извършени престъпления, както следва: с Присъда № 15/04.02.1998 год. по Н.о.х.дело № 335/1997 год. по описа на Кърджалийския районен съд, подс.О. е осъден за извършено на 22.12.1995 год. като непълнолетен престъпление по чл.195 ал.31 т.3, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с чл.63 ал.1 т.3, във вр. с чл.18 ал.1 от НК, на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е било отложено за срок от 2 години, на основание чл.69 ал.1 от НК, като присъдата е влязла в сила на 18.02.1998 год.; с Присъда № 62/02.05.2001 год. по Н.о.х.дело № 595/2000 год. по описа на Кърджалийския районен съд, за извършено на 20.02.1999 год. престъпление по чл.197 т.2, във вр. с чл. 194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК, подс.О. е осъден на наказание „поправителен труд” за срок от 10 месеца при 25% удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата, като е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.28 ал.1 от НК. С Решение № 136/17.10.2001 год. по В.н.о.х.дело № 148/2001 год. по описа на Окръжен съд – К., посочената присъда е изменена, като подс.О. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр.с чл.28 ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. Със същото решение, на основание чл.69 ал.2 от НК, подсъдимият О. е освободен изцяло от изтърпяване на наложеното му с Присъда № 15/04.02.1998 год. по Н.о.х.дело № 335/1997 год. наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Присъдата е влязла в сила на 15.04.2002 год. А с Решение № 42/25.04.2007 год. по Н.а.х.дело № 67/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд, за извършено на 08.07.2006 год. престъпление по чл.270 ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК подс.О. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв., като е оправдан по предявеното му обвинение по чл.269 ал.1 от НК, и решението е влязло в сила на 26.10.2007 год.

При тези данни за миналите осъждания на подс.О., настоящата инстанция намира, че за осъждането му по Н.о.х.дело 335/1997 год. по описа на Кърджалийския районен съд е настъпила реабилитация по право, на основание чл. 86 ал.1 т.1 от НК, тъй като изпълнението на наложеното му с това осъждане наказание „лишаване от свобода” е било отложено за срок от 2 години по чл.69 ал.1 от НК, т.е. подс.О. е бил осъден условно. И макар че в изпитателния срок същият е извършил друго престъпление /това, предмет на осъждането му по Н.о.х.дело № 595/2000 год. по описа на РС – К./, с присъдата по последното дело подс.О. е бил освободен от изтърпяването на наказанието по първото му осъждане, на основание чл.69 ал.2 от НК, при което с изтичане на двугодишния изпитателен срок на осъждането му по Н.о.х.дело № 335/1997 год. е настъпила реабилитация по право за това осъждане. Не така стои, обаче, въпроса с осъждането на подс.О. с Присъда № 62/02.05.2001 год. по Н.о.х.дело № 595/2000 год. по описа на РС – К., по което след триинстанционно разглеждане на делото, в крайна сметка подс.О. е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието. По отношение на това осъждане не е настъпила реабилитация по право, с оглед разпоредбата на чл.86 ал.2 от НК - подсъдимият О. веднъж е бил реабилитиран по право за първото си осъждане, и второто престъпление е извършил като пълнолетен. Същевременно, този подсъдим не е реабилитиран за осъждането си по Н.о.х.дело № 595/2000 год. по реда на чл.87 от НК, нито пък е амнистиран за същото. По отношение на посоченото осъждане не могат да намерят приложение и разпоредбите на чл.88а от НК, тъй като от изтърпяването на ефективното наказание на подс.О., наложено му по Н.о.х.дело 595/2000 год. /15.11.2002 год./, до извършване на престъплението, предмет на настоящото производство – 21.03.2007 год., не е изтекъл 5-годишния срок по чл.82 ал.1 т.4 от НК; а от друга страна, освен престъплението по чл.286 ал.1 от НК, в този срок подс.О. е извършил и друго умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” – на 08.07.2006 год. подс.О. е извършил престъпление по чл.270 ал.1 от НК, за което с решението по Н.а.х.дело № 67/2007 год. е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. по реда на чл.78а от НК. Или, изложеното води до извода, че за осъждането му на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца по Н.о.х.дело № 595/2000 год. по описа на Кърджалийския районен съд, не е настъпила реабилитация по чл.88а от НК, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Във връзка с пречките за реабилитация на подс.О. по чл.88а от НК следва само да се отбележи, че не е необходимо за извършеното в срока по чл.82 ал.1 т.4 от НК престъпление по чл.270 ал.1 от НК, посочено по-горе, на подсъдимия да е било наложено наказание „лишаване от свобода”, тъй като предпоставка за реабилитация по посочения законов текст е деецът да не е извършил в този срок умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”.

С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира, че за приложение на института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК по отношение на подс.О. е налице формална пречка – същият е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер. Ето защо, настоящата инстанция намира, че приложеното от първоинстанционният съд освобождаване на подс.О. от изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” по чл.66 ал.1 от НК е постановено в нарушение на материалния закон. Това налага да бъде изменена първоинстанционната присъда в протестираната й част, с която на основание чл.66 ал.1 от НК подс.О. е освободен от изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, чрез отлагане изпълнението на това наказание за срок от 3 години, като следва да бъде отменено освобождаването на подс.О. от изтърпяване на наложеното наказание по чл.66 ал.1 от НК, и му бъде определен първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.3, във вр. с чл. 337 ал.2 т.2 от НПК и чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 80/24.06.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 264/2010 год. по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която за извършено престъпление по чл. 286 ал.1 от НК, на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на Л. Б. О. от Г.К., с ЕГН *, наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца с изпитателен срок от 3 години, като ОТМЕНЯВА освобождаването му от изтърпяване на наказанието по чл.66 ал.1 от НК и ОПРЕДЕЛЯ първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”за срок от 6 /шест/ месеца в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1, във вр. с чл. 61 т.2 от ЗИНЗС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.