№ 3222
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Михаела Касабова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502933 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №2933/2024 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на Д. А. Д., ЕГН ********** от гр.София срещу решение №19018 от
20.11.2023 г постановено по гр.д.№69836/22 г на СРС , 82 състав , с което са отхвърлени
исковете на въззивника да се осъдят на основание чл.109 ЗС М. М. А. ЕГН ********** с
адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ет.2, ап.3, Т. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр.
София, кв. *******, ул. „********* *******, В. Ц. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. София,
кв. *******, ул. „********* *******, П. Г. С. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв.
*******, ул. „*******, ап.1 и Е. К. С. ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв. *******, ул.
„*******, ап.1 ; да преустановят неоснователните действия, с които пречат на Д. да
упражнява правото си на собственост в пълен обем върху съсобствения на страните
поземлен имот с идентификатор 68134.1894.1136 , като осигурят пълноценен достъп до
имота /вътрешен двор/ с лек автомобил чрез предаване на ключ от порталната врата ,
като така автомобилът на Д. да може да преминава :
- и по частна жалба на Д. А. Д., ЕГН ********** от гр.София срещу определение №1807 от
12.01.2024 г постановено по гр.д.№69836/22 г на СРС , 82 състав , с което е изменено
решение №19018 от 20.11.2023 г по същото дело в частта за разноските и Д. е осъдена да
заплати на М. М. А. ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ет.2, ап.3,
Т. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, В. Ц. Т.
1
ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, П. Г. С. ЕГН
********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „*******, ап.1 и Е. К. С. ЕГН ********** с
адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ап.1 сумата от 1000 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Дворното място не е
обща част на Етажната собственост /ЕС/ , защото в имота се намират 4 /четири/ броя гаражи
индивидуална собственост на собствениците на жилища . Тези гаражи се ползват за
жилищни нужди от роднини на лицата в ЕС . Решенията на ОС на ЕС в двора да не се
обособяват паркоместа са нищожни и не са породили правни последици . Безспорно е
налице неправомерно ограничаване и смущаване на правото на собственост на въззивника ,
което се доказва от показанията на св.С. Д. . Ответникът М. А. признава , че колата на
въззивника преди е преминавала през входа и е влизала в дворното място . Ищцата има
право да паркира в дворното място . На ищцата не е бил предоставен ключ и достъп през
порталната врата .
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба .
Наличните гаражи са с вход откъм улицата и обслужват само техните собственици . Входът
на дворното място обслужва всички собственици . Като паркира колата си в двора ищцата
пречи на останалите собственици . ОС на ЕС е взело решения как да се ползва дворното
място и тези решения са задължителни за ищцата . Дворното място е подобрено от
ответниците , а ищцата не е участвала в подобренията и ако паркира ще увреди настилката .
В частната си жалба Д. излага доводи за неправилност на определението на СРС по чл.248
ГПК . Адвокатското възнаграждение от 2000 лева е било по първоначалното производство ,
което е разделено . Липсват доказателства , че адвокатското възнаграждение е платено ,
защото е уговорено същото само да се преведе на депозит по адвокатска сметка до
приключване на процеса , за което няма данни .
Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на частната жалба.
Въззивната жалба и частната жалба са допустими. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 30.11.2023 г и е обжалвано в срок на 12.12.2023 г . Налице е правен интерес
на въззивника за обжалване на решението на СРС.
Определението по чл.248 ГПК е връчено на въззивника на 24.01.2024 г и е обжалвано в срок
на 30.01.2024 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на определението по
чл.248 ГПК .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
следното :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият
съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната част , като подобни пороци в случая не се
установяват. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
2
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
От фактическа страна по делото е установено следното .
С нотариален акт №34 от 09.03.2020 г. ищцата е придобила апартамент с идентификатор
68134.1894.1136.1.4, находящ се в гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, заедно с
¼ идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.1894.1136.
С нотариален акт № 163 от 22.12.2011 г., М. М. А. е придобил собствеността върху
апартамент , сутеренна стая и гараж на сутерена на къщата , разположени в поземлен
имот с идентификатор 68134.1894.149, находящ се в гр. София, кв. *******, ул. „*********
*******, заедно с ¼ идеална част от поземления имот, в което са построени
самостоятелните обети, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1894.149.
С нотариален акт № 172 от 13.07.2018 г. Т. Н. Т. и В. Ц. Т. придобиват апартамент ,
сутеренна стая , мазе и гараж №5 с площ от 16 кв.м. в гр. София, кв. *******, ул.
„********* *******, заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и поземления
имот с идентификатор 68134.1894.1136.
С нотариален акт № 7 от 21.12.2018 г. П. Г. С. и Е. К. С. придобиват самостоятелен обект в
сграда и гараж №3 /хангар, депо / в гр. София, район „Витоша“, ул. „********* *******,
заедно с ¼ идеална част от общите части на сградата и поземления имот с идентификатор
68134.1894.1136.
Ищцата представя извадка от кадастралния регистър на недвижимия имот , от който е видно
, че на място има 5 /гаража/ , от които един е в сградата , а четири гаража са извън
сградата .
Представен е Протокол за проведено на 25.10.2021 г. ОС на ЕС, на което е взето решение да
не се паркират автомобили в съсобственото дворно място към къщата.
Представен е Протокол за проведено на 20.05.2022 г. ОС на ЕС , на което е взето решение да
се подаде жалба до отговорните институции срещу Д. Д. поради неизпълнение на взетото
решение на ОС да не се паркира в дворното пространство. С паркираната кола
непосредствено пред входа се възпрепятства достъпа на останалите съсобственици.
Представен е Протокол за проведено на 30.09.2022 г. ОС на ЕС , на което е взето решение
във връзка с необходимостта от мерки за сигурност и защита считано от 01.10.2022 г.
голямата портална врата да бъде поС.но заключена. За целта ще има оставен ключ от
катинара на вратата на общодостъпно място, а именно на ел. таблото вътре в сградата зад
вратата, както и при домоуправителя и при необходимост от товаро-разтоварни или други
подобни дейности всеки собственик да може да си отвори вратата.
Във връзка с взетото решение на ОС на собствениците на 25.02.2022 г., че не се обособяват
паркоместа и не трябва да се паркират автомобили в двора към къщата, голямата портална
врата да се отваря само при необходимост от товаро-разтоварни или други подобни
3
дейности, а през останалото време да бъде заключена, да се осигурят ключове на малката
портална врата за всички собственици и считано от 01.10.2022 г. същата да се заключва. До
ищцата е било отправено Предупреждение по чл. 6 ЗУЕС за неизпълнение на решение на
ОС от 25.02.2022 г. и съставен Констативен протокол от 11.04.2022 г.
Според показанията на разпитания пред СРС свидетел С. Р. Д. /майка на ищцата/ до
миналото лято ищцата си паркирала колата в двора, но след ремонта не давали да паркира
вече там. Тя искала достъп до новата входна врата, но не бил даван ключ от вратата, за
да си вкарва колата, независимо че другите имали гаражи на обща земя. Земята под
гаражите била обща, а ищцата имала право на 160 кв. м. от двора. Свидетелката виждала
преди други автомобили в двора. На ищцата се налагало да паркира на голямо разС.ие и
било трудно да се придвижи, когато носи тежки неща. Собствениците никога й били давали
ключ, тя била ограничена да си вкарва колата в двора, при положение, че има 160 кв.м. от
него и другите имали гаражи на общото място. Ищцата не била споделяла да може да вземе
ключ от порталната врата, никой не я бил уведомил за това. Не било известно и
домоуправителят да е давал ключ. Ищцата била посещавала едно единствено събрание на
ЕС.
Според обяснения на ответника М. М. А. пред СРС , ОС на ЕС единодушно решило, че ЕС
не желае ищцата да си паркира автомобила в дворното пространство , защото няма
достатъчно място за преминаване. Никой нямал отделен ключ, а ключът стоял на таблото
и било обявено , че се намира там .
При тези доказателства от правна страна СРС е приел , че целта на предявения негаторен
иск е да предостави защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното
предназначение. Фактите, изложени в исковата молба са , че неоснователното действие се
извършва от останалите съсобственици на дворното място - етажни собственици
притежаващи обособени обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се гр.
София, кв. *******, ул. „********* *******.
Според СРС в чл. 3 ЗУЕС е посочено, че за управлението на общите части на сгради в
режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на
повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на ЗС. В случая се касае за сграда, в
която има 4 /четири/ обособени самостоятелни обекти, които принадлежат на различни
собственици, поради което според СРС е налице етажна собственост и са приложими
правилата на ЗУЕС при нейното управление. Уважаването на иска по чл. 109 ЗС е свързано
с предоставяне на търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко
неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
т.е. за да бъде ангажирана отговорността, следва в резултат на неоснователното действие да
има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно
поведение или на поддържане на такъв резултат от ответниците. Ищцата е собственик на ¼
ид. част от дворното място и твърди , че е лишена от възможността да паркира
4
автомобила си в него.
Според СРС в процесното дворно място не са обособени паркоместа. Дворното място е
обща част по предназначение по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, считано от момента на
възникване на ЕС /построяването на жилищната сграда дори и в груб строеж/. С
построяването на жилищната сграда дворното място е станало обща част на ЕС по
предназначение. В нормата на чл.38 ал.2 ЗС законодателят допуска общите части по
предназначение да бъдат обособени за ползване само от някои от етажните собственици по
общо съгласие на етажните собственици.
Според СРС паркирането на автомобили в процесното дворно място е било предмет на
обсъждане от етажните собственици в три общи събрания, провеждани на 25.10.2021 г.,
20.05.2022 г. и 30.09.2022 г., като на тях е било решено да не се обособяват паркоместа в
съсобственото дворното място и да не се паркират автомобили в него, доколкото с
паркираната кола /от ищцата/ непосредствено пред входа се възпрепятства достъпа на
съсобствениците. Ищцата оспорва законосъобразността на решенията на ОС на ЕС , но няма
данни да е обжалвала същите в преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС . Решенията на ОС на ЕС
са влезли в сила по отношения на ищцата и са задължителни за нея .
Според СРС паркирането на автомобил в двора на етажната собственост може да смущава
пълноценното използване на двора от етажните собственици, ако липсва решение на общото
събрание на етажната собственост за начина на използване на дворното място за подобни
нужди. При наличие на постигнато между етажните собствениците съгласие за
разпределение на ползването на дворното място неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС
биха били онези действия на някой от съсобствениците, с които се извършва ползване на
дворното място по начин, различен от уговорения. Съсобственикът има правото да ползва
съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и
съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползването. В този случай само
действия, които му пречат да упражнява правата си в този обем, могат да бъдат
преустановени по реда на чл. 109 ЗС. Такъв е и настоящият случай, доколкото решение за
начина на ползване на дворното място е било взето от ОС на ЕС, а именно да не се
паркират автомобили в него.
Според СРС незастроената част от процесният двор е обща част на ЕС . В случая от
значение за изхода на делото е не ограничаването на възможността ищцата да упражнява
собственическите си правомощия, а липсата на причинна връзка между това съС.ие и
поведението на ответниците, срещу когото е насочена претенцията. От събраните по делото
доказателства може да се направи категоричният извод, че такава причинна връзка не е
налице. Поначало не може да има съмнение в противоправността на едно съС.ие, при което
етажният собственик е лишен от достъп до обща част. Но в случая е било постигнато общо
съгласие между съсобствениците за ползване на дворното място . Оттук следва не само, че
противоправното съС.ие, срещу което се търси защита в настоящото производство, не е
предизвикано от ответниците, доколкото същото е последица от взето решение на ОС
на ЕС . Също така е взето решение порталната врата да бъде заключена, като ще има
5
оставен ключ от катинара на вратата на общодостъпно място, а именно на ел. таблото вътре
в сградата зад вратата, както и при домоуправителя. Следователно дори и да не е предаден
лично на ищцата ключ от порталната врата , с това не са извършени неоснователни
действия от страна на ответниците, защото никой от съсобствениците не притежава такъв, а
ключ е оставен на достъпно място за общо ползване.
Пред настоящия съд са представени и приети нови доказателства.
Въззивникът представя геодезическо изследване на гаражите в имота . Същото е неотносимо
, защото не е предмет на делото да се изследва законност на гаражите и да се разпределя
незастроена площ .
Въззивникът представя актуална извадка от кадастралния регистър . Същата потвърждава ,
че върху процесния двор има построени гаражи извън жилищната сграда .
Според приетата от настоящия съд съдебно-техническа експертиза на вещото лице арх.Д.
Г. ; в процесния двор поземлен имот с идентификатор 68134.1894.1136 има жилищна сграда
и гаражи и спомагателна сграда №2,3,4,5 , обединени в обща едноетажна сграда . Гаражите
се ползват като такива , като на гараж №2 има климатик , което е предпоставка за
ползването му за битови нужди . Гараж №1 се намира на сутерена на жилищната сграда и се
ползва за кухня . Застроената част на дворното място е 239 кв.м. , а незастроената част е 412
кв.м. От незастроената част 200 кв.м са затревени , а алеите , рампите и пътеките са 212 кв.м.
В дворното място са подновени настилките , като и преди и след ремонта е имало
възможност за спиране в имота .Няма обяснение изграждането на циментова рампа към
гараж №1 , който се ползва за кухня . В дворното място няма обособени паркоместа , но
спирането и паркирането на автомобили в него не създава противопожарни и технически
проблеми . Ремонтните работи в дворното място не са извършвани по проект .Могат да се
обособят места за паркиране в двора без това да създава съществени проблеми на
собствениците /вещото лице е предложило различни варианти/ .
Решението на СРС е неправилно . На първо място неправилен е изводът на
първоинстанционният съд , че в случая дворното място представляващо поземлен имот с
идентификатор 68134.1894.1136 е обща част на етажната собственост . Според
представените писмени доказателства нотариален акт № 172 от 13.07.2018 г. на Т. Н. Т. и В.
Ц. Т. и нотариален акт № 7 от 21.12.2018 г. П. Г. С. и Е. К. С. ; е видно , че първите са
собственици на гараж №5 с площ от 16 кв.м. , а вторите на гараж №3 /хангар, депо / , като
и двата гаража се намират извън жилищната сграда в гр. София, кв. *******, ул. „*********
*******. Видно от представената скица на л.12 от делото пред СРС и СТЕ приета пред
настоящия съд извън жилищната сграда има общо четири други сгради /гаражи и
спомагателна сграда/ , които представляват самостоятелни обекти .
Правилно във въззивната жалба се посочва , че при налични самостоятелни сгради в
дворното място /извън жилищната сграда в режим на етажна собственост/ не може да се
приеме , че дворното място е обща част на етажната собственост респ. че управлението на
същото се осъществява по реда на ЗУЕС . В този смисъл не могат да се споделят водещите
6
мотиви на СРС , че решенията на ОС на ЕС относно ползването на дворното място са
породили правни последици и са задължителни за ищцата . Управлението на процесното
дворно място следва да се извърши по реда на чл.32 ЗС , а не по ЗУЕС . При това
евентуално мнозинство от съсобственици във вещта не може да вземе решение да лиши
съсобственик от реален достъп и от ползване на дворното място и по-специално на
свободната част от него . Такива действия излизат извън обхвата на управлението на вещта .
В случая обаче предмет на делото не е иск за разпределение на ползването на
свободната част от дворното място , поради което съдът не е длъжен да се произнесе по
въпроса дали е допустимо и възможно ежедневно паркиране на личния автомобил на
ищцата и къде може да бъде осъществено същото . Само за пълнота трябва да се отбележи ,
че приблизителната площ , която заема един лек автомобил е до 15 кв.м , а свободната от
застрояване площ на дворното място е 412 кв.м. , като от незастроената част 200 кв.м са
затревени , а алеите , рампите и пътеките са 212 кв.м. Според СТЕ няма технически пречки
в имота да се влиза с автомобил и да се паркира лекият автомобил на ищцата , като
вещото лице дори е посочило варианти на подобно паркиране .
Според настоящия съд единствената причина ответниците да пречат на ищцата да влиза в
имота с автомобила си и евентуално да го паркира е фактът , че същите са взели „решение“
за това . Вижда се и от снимковия материал , и от СТЕ , че ответниците са решили да си
създадат „лични удобства“ в дворното място – поставили са люлка за малки деца , саксии с
цветя , кашпи , декоративен елемент-лебед , ползват гаражи за кухня и вероятно за жилищни
нужди /защото един от гаражите има климатик/ и пр. В тези им действия няма нищо лошо -
освен евентуално незаконно преустройство и ползване на гаражи не по предназначение - но
се констатира , че действията са извършени не само с цел „красота и естетика “ , но също
така и като част от преченето ищцата да има достъп до двора с лек автомобил . Подобни
цели имат според съда , например , поставените в имота многобройни тежки саксии и кашпи
и изграждането на необосновано високи бордюри. Последното не само че е
незаконосъобразно , но реално не необходимо на ответниците. При нормално съжителство
би могло да съществуват както голяма част от „красотите и удобствата“ на ответниците ,
така ищцата да влиза и да паркира в имота автомобила си.
В случая предмет на делото са неоснователните действия, с които ответниците пречат на
ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху съсобствения на
страните поземлен имот с идентификатор 68134.1894.1136 , като осигурят пълноценен
достъп до имота /свободна част от вътрешен двор/ с лек автомобил чрез предаване на ключ
от порталната врата. Според настоящият съд недоказана е защитната версия на ответниците
, че е оставен ключ от катинара на вратата на общодостъпно място, а именно на ел.
таблото вътре в сградата зад вратата, както и при домоуправителя . Няма данни ищцата да е
била уведомена за такъв ключ от порталната врата и /което е по-важно/ ответниците не са
доказали , че такъв ключ наистина е бил поставен на въпросното общодостъпно място , нито
че домоуправителят е предоставял такъв ключ на всеки желаещ съсобственик . Според
показанията на св.С. Р. Д. на ищцата е бил отказан достъп с лек автомобил до имота след
7
извършването на т.нар.ремонт и подобряване на дворното място . Няма основание тези
показанията да не се кредитират , защото т.нар.решения на ОС на ЕС , изявленията и
процесуалното поведения на ответниците и въобще всички данни по делото сочат на това ,
че ответниците са „решили“ и са отказали на ищцата да влиза с автомобил в
свободната част от дворното място . Както се посочи удобството на част от собствениците
/или евентуално на техни роднини обитаващи преустроени гаражи / не би следвало да е за
сметка на елементарно удобство на ищцата като паркиране на лек автомобил в дворното
място . При взаимна търпимост и толерантност и двата интереса могат да се защитят като ,
например , се постигне уговорка къде да се паркира лекия автомобил, за да пречи най-малко
, как да се премества при нужда и пр.
Настоящият съд изрично насочи страните към спогодба , но ответниците отказват такава .
Иначе собствениците на само четири апартамента би следвало да успеят да постигат
разбиране , като такова е постигано за много по-малки свободни части от дворни места и
при много повече съсобственици. Още Планиол в “Елементарно ръководство по гражданско
право” е казал за съсобствеността следното : “Който си има другар , си има господар” т.е.
съсобствеността изисква взаимно съобразяване и отстъпки и дори мнозинството във вещта
не може да действа безконтролно и без да зачита другия съсобственик .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се уважат така
както са предявени – да се осъдят ответниците да осигурят пълноценен достъп до имота
/вътрешен двор/ с лек автомобил чрез предаване на ключ от порталната врата, като
така автомобилът на Д. да може да преминава . Не може да се уважи искането на
процесуалния представител на въззивника адв.С. съдът да постанови въззивникът да смени
ключалката и след това тя да осигурява достъп до порталната врата на ответниците . От една
страна такова искане се заявява за първи път пред въззивния съд и е недопустимо . От друга
страна въпросът касае бъдещо изпълнение на съдебното решение , което е в правомощията
на съдебния изпълнител . Последният има право да предприеме съответните действия , чрез
които да осигури на ищцата достъп до имота , включително и при отказ от ответниците да се
предостави ключ от порталната врата , при опити да се смени неправомерно ключалката и
пр.
С оглед изхода на делото в тежест на ответниците са разноските на ищцата пред СРС и СГС
.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №19018 от 20.11.2023 г постановено по гр.д.№69836/22 г на СРС , 82
състав и определение №1807 от 12.01.2024 г постановено по гр.д.№69836/22 г на СРС , 82
състав за изменение на решението в частта за разноските ; и вместо тях ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА по иск на Д. А. Д., ЕГН ********** от гр.София , който иск е с правно основание
чл.109 ЗС , М. М. А. ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ет.2, ап.3,
8
Т. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, В. Ц. Т.
ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, П. Г. С. ЕГН
********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „*******, ап.1 и Е. К. С. ЕГН ********** с
адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ап.1 ; да преустановят неоснователните действия,
с които пречат на Д. А. Д. да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху
съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор 68134.1894.1136 , като осигурят
пълноценен достъп до имота /вътрешен двор/ с лек автомобил чрез предаване на ключ
от порталната врата , като така автомобилът на Д. да може да преминава .
ОСЪЖДА М. М. А. ЕГН ********** с адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ет.2, ап.3,
Т. Н. Т. ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, В. Ц. Т.
ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „********* *******, П. Г. С. ЕГН
********** с адрес: гр. София, кв. *******, ул. „*******, ап.1 и Е. К. С. ЕГН ********** с
адрес: гр.София, кв. *******, ул.„*******, ап.1 ; да заплатят на Д. А. Д., ЕГН ********** от
гр.София сумата от 1050 лева разноски пред СРС и 1750 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9