Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-62 05.07.2019 година Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен
граждански състав
На четвърти юни
две хиляди и деветнадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕНЕВА
2.
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно гражданско дело номер 668 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна жалба от „Уни Инвест Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.192, ап.114 чрез адвокат Ана
Панайотова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 1, против
решение № 471 от 28.02.2019
г., постановено по гр. дело №6134/2018
г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил
исковете на въззивника против И.П.Д.,
ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.
С., бл.**, вх.*, ет.*, с които се претендира установяване съществуването на
вземания в полза на въззивника за сумата от 450 лева, представляваща неплатени
такси за предоставени услуги по почистване, поддържане и охрана на общите части
на блок 192 в ж.к. Изгрев в гр. Бургас, за периода от
месец август 2017 г. до месец април 2018 г. – по 50 лева месечно, дължими от него като собственик на
апартамент №302, находящ се на горния адрес, по
силата на Договор за управление и поддръжка, сключен на 04.01.2017
г. от праводателя му „Уни Инвест“ ЕООД с дружеството,
по реда на чл.2 от ЗУЕС, с нотариална заверка на
подписите – регистрационен №39 от 04.01.2017
г. на нотариус Виктория Дралчева,
вх.рег.№30/04.01.2017 г., т.1, №2 на СВп
гр. Бургас, както и сумата от 25 лева представляваща разноски в заповедното
производство.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивникът,
който счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда
за отмяна на решението. Излага подробни
съображения. Твърди, че поради процесуални нарушения първоинстанционният съд не
е допуснал исканата съдебно-техническа експертиза и моли съда същата да бъде
допусната от настоящата съдебна инстанция.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна, която счита, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно, като моли съда да
го потвърди. Излага съображения. Противопоставя се на допускането на исканата
съдебно-техническа експертиза.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Предявените
искове пред районния съд са с правно основание чл.422
от ГПК, във връзка чл.79 и чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.2 от ЗУЕС.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено следното:
Въззивникът „УНИ ИНВЕСТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД твърди, че по силата на сключен между него като изпълнител и
„УНИ ИНВЕСТ“ ЕООД като възложител, договор за поддръжка на общите части в
затворен жилищен комплекс с административен адрес гр. Бургас, ж.к. “Изгрев“ бл.192, извършва
посочените в договора дейности. Договорът е вписан по имотните партиди на
самостоятелните обекти по реда на чл.2 ЗУЕС и е
обвързващ за последващите приобретатели. Посочва, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект и идеална част от земята, като
при подписването на нотариалния акт за покупко-продажба е бил запознат с това,
че има вписан договор за поддръжка и управление. Твърди, че ответникът е
ползвала всички услуги, предоставени от ищцовото
дружество в изпълнение на договора, издавани са му регулярно фактури по ЗСч, които той е получавал, но плащане не е последвало.
Безспорно е по делото,че е образувано заповедно производство и е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№4300/2018г. по описа на БРС за сумата от 450 лв.
главница и 25 лв. разноски по делото, но
в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е
възразил, поради което заповедта не е влязла в сила, а за ищеца И.П.Д. е възникнал правен
интерес от предявяване на установителен иск за сумите, за които и
издадена заповед за изпълнение по посоченото частно гражданско дело.
Въззиваемият е подал отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който е
оспорила предявения иск. Заявява, че не дължи претендираната
сума на посоченото основание - договор за поддръжка и управление. Прави възражение
за нищожност на същия. Излага доводи, че процесната
сграда не отговаря на дефиницията за „жилищен комплекс от затворен тип“ по
смисъла на чл.2 ЗУЕС, че ищецът няма качество на
инвеститор и не може да сключва договор за поддръжка и управление със собственика.
Подчертава, че договорът противоречи на разпоредбите на ЗУЕС, приложими по
отношение на сградата, в която се намират процесните
недвижими имоти.
В подкрепа на
твърденията си страните ангажират писмени и гласни доказателства. Представени
са нотариален акт, договор за управление и поддръжка от 04.01.2017
г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата
по вписванията. Пред първата инстанция са разпитани двама свидетели – Ю.В.Г. и С.В.Г..
Страните не спорят,
а се установява и от представения нотариален акт №**,
том *, рег.№ ****, нот.дело №***/20** г. по описа на нотариус
В.Дралчева с район БРС, че въззивникът
е собственик на самостоятелен обект, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.192, ет.3, ателие 302, от 49,82 кв. м., който самостоятелен
обект се намира в сграда № 2 и е разположен в
поземлен имот с идентификатор 07079.501.217.
Спорът по делото
е за дължимост на претендираната
сума на основание договор за поддръжка и управление, сключен между „УНИ ИНВЕСТ“
ООД в качеството на собственик на самостоятелни обекти в сграда в гр. Бургас, ж.к. “Изгрев“ бл.192 от една
страна, и „УНИ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ищец в настоящото производство, в
качеството на изпълнител. Твърдението е, че договорът е сключен на основание чл.2 ЗУЕС.
Съгласно
посочената разпоредба управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип, се урежда с писмен
договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти. Ал.2 повелява, че договорът по ал.1 се вписва от инвеститора в Агенцията по вписванията по
партидата на всеки самостоятелен обект и е противопоставим на неговите
последващи приобретатели.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието, дадено в §1, т.3 от ДР на ЗУЕС, жилищен комплекс от затворен тип е
комплекс, обособен като отделен УПИ, в който са построени сгради в режим на
етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, при
спазване на изискванията на контролиран достъп на външни лица. В настоящия
случай от доказателствата по делото се установява, че в поземлен имот с
идентификатор 07079.501.217 има построена само една
сграда в режим на етажна собственост, а не няколко такива с минимум четири
самостоятелни обекта във всяка с минимум четири различни етажни собственици.
Няма други обекти, които да обслужват собствениците. Не се установява
„контролиран достъп“ до сградата. Според свидетелските показания по всяко време има достъп до сградата и никой
не следи за влизащите или излизащите. Следователно сградата не представлява
жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗУЕС, поради което спрямо нея се прилагат общите
правила на ЗУЕС за управление на общите части на етажната собственост, а не
специалните такива и процесният договор не поражда
действие и не е на лице изключението по
чл. 21 от ЗЗД. По тази причина същият се явява нищожен поради липса на
предмет -основание по чл.26, ал.2
ЗЗД.
Както бе
посочено по-горе, настоящото производство е по чл.422 ГПК. За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е
налице пълна
идентичност на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и период,
доколкото в исковото производство се установява дължимостта
именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е
издадена заповед за изпълнение.
Производството
по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното
такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с
обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се
счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се
приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва
да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със
заявения в заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция.
Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или
отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в
заявлението за издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на
вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по
повод направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което
не може да променя материалноправната характеристика на вземането, като се
произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство. Съдът
извършва преценка за идентичност на претендираното
материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от
кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум.
В случая със заявлението ищцовото дружество е посочило
като основание за вземането неизпълнение на задължение за плащане на възнаграждение
по вписан договор за поддръжка за месеците от август 2017 г.
до април 2018 г. за апартамент №
302 в размер на по 50 лева месечно. Така е заявено и с исковата молба, като по
това искане се е произнесъл първоинстанционният съд. Недопустимо е да бъде
променяно с въззивната жалба.
По изложените
съображения, Бургаският окръжен съд