Определение по дело №166/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.229 и следващите от АПК, във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на Началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин, против определение № 20/08.06.2022 г. на КРС, постановено по АНД № 12/2022 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на Началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин за изменение на решение № 13/20.04.2022 г., постановено по АНД № 12/2022 г. по описа на КРС, в частта за разноските.

Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като са налице основания за намаляването на присъденото адвокатско възнаграждение от 300,00 на 150,00 лева, поради липса на реално осъществено процесуално представителство по делото. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение.

Ответната страна депозира писмен отговор, с който оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски за процесуално представителство по настоящето производство, като прилага договор за правна защита и съдействие и списък с разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.230, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С решение № 13/20.04.2022 г., постановено по АНД № 12/2022 г., Районен съд Кула е отменил наказателно постановление № 21-0291-000519/22.12.2021 г. на Началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин, с което на К.Г.А. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Присъдил е в полза на оспорващия да бъдат заплатени направените разноски за адвокат в размер на 300,00 лева за сметка на бюджета на ОДМВР-Видин.

По молба от 28.04.2022 г. на Началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин, КРС е постановил процесното определение № 20/08.06.2022 г., с което е отхвърлил като неоснователна искането за изменение на решението в частта за разноските.

Така постановеното определение е правилно.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно ал.2, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на спора и обема на извършената работа. В случая в обжалваното определение КРС е изложил подробни и обосновани мотиви относно определянето на адвокатското възнаграждение съобразно доказателствата за извършването му, сложността на делото, както и приложимото законодателство, в резултат на което приел молбата за неоснователна и я отхвърлил.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя доводите на състава на КРС, изложени в атакуваното определение. Правилно са приложени относимите в случая разпоредби, като е отчетен характера и сложността на правния спор, както и реално извършената работа от процесуалния представител на оспорващия. Действително в настоящия казус се касае за наличие на спор с материален интерес в размер на наложеното административно наказание глоба, предвид разпоредбата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не са налице основания за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение по реда на чл.18, ал.1 от Наредба № 1/2004 г., предвид действително осъщественото от ангажирания адвокат процесуално представителство и извършената от същия работа пред въззивната инстанция. Като е отчел всичко гореизложено съставът на КРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Предвид този изход на настоящето производство и предвид разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на ответника по делото следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство в настоящето производство, в претендирания размер от 300,00 лева, съобразно представения списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г., във връзка с чл.36 от ЗА.

Воден от горните мотиви, Административен съд Видин

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20/08.06.2022 г. на Районен съд Кула, постановено по АНД № 12/2022 г., с което е отхвърлена молба на Началник на РУ-Кула при ОДМВР-Видин за изменение на решение № 13/20.04.2022 г. по същото дело, в частта за разноските.

ОСЪЖДА ОДМВР-Видин да заплати в полза на К.Г.А. ***, направените разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                   Членове: 1.

 

 

                                                                         2.