Р Е Ш Е Н И
Е №260000
гр.Шумен, 04 Януари 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2.
С. Стефанова
при секретаря Г. Г. като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №401 по описа за 2020 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №86 от 21.07.2020г. по гр.д.№642/2018г.
Районен съд - гр.Велики Преслав е отхвърлил предявените от Х.Х.А. и Е.Е. срещу С.Р.М.
и Ф.И.М., искови претенции по чл.108 от ЗС, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/3 идеална част от
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 70398.501.130 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С., общ. В., обл. Ш.,
одобрени със Заповед № РД-18-41/29.06.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес с. С., обл. Ш., ул. „*“ № , с площ 741 кв.м, трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), съседи: 70398.501.128, 70398.501.234, 70398.501.254,
70398.501.129, със сгради, който попадат върху имота – СГРАДА с идентификатор
70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м, брой етажи – 2, предназначение –
жилищна сграда, еднофамилна и СГРАДА с идентификатор 70398.501.130.2 със застроена
площ 29 кв.м, брой етажи – 1, предназначение – селскостопанска сграда, и за
осъждане на ответниците да предадат владението на ищците на горните идеални
части от имота, както и искането за отмяна на констативен нотариален акт №66, том
, рег.№*, дело №1467/23.09.2013 г. по описа на нотариус с район на действие
ВПРС, по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.
Недоволен от така постановеното решение
останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност,
и моли съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат
уважени.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно
и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок,
редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по
същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил
сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от Х.Х.А. и Е.Е. срещу С.Р.М. и Ф.И.М..
Ищците сочи в исковата молба, че са собственици на по 1/3 идеална част от дворно
място с идентификатор № 70398.501.130 с площ от 520 кв.м, находящ се в с.С.,
общ.В., обл. Ш., ул.„*”№, ведно с построените в него жилищна сграда с
идентификатор № 70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м., селскостопанска
сграда с идентификатор № 70398.501.130.2 с площ от 29 кв.м, по наследство от наследодателя им А.А.П.ЕГН ********** /техен баща/,
б.ж на с.С., общ.В., обл.Ш, починал на 21.12.2002 г., който е бил собственик на
целия процесен имот по силата на нотариален акт №182 от 09.08.1964 г., том ,
дело №361/1964 г. на ВПРС. Твърдят, че ответниците, които са съпрузи неправомерно
се нанесли да живеят в имота и до настоящият момент живеят в него. Сочат, че
ответниците, които владеели имота, на 23.09.2013 г. се снабдили с нотариален
акт № 60, том , рег. № , дело № 1187 от
2013г. по описа на Нотариус с рег. № *, с район на действие РС гр. В. Преслав по обстоятелствена
проверка, като същите са обявени за собственици на процесния имот на основание придобивна
давност. Оспорват обстоятелството, че ответниците са придобили имота по
давност. Ищците твърдят, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесния имот, по
наследство от баща им А.А.П., а ответниците не са владели непрекъснато като
свой имота в определения от закона 10 годишен срок, поради което и молят съдът да се произнесе с решение с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от
имота, да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението на по 1/3 ид.ч.
от имота, и да бъде отменен констативния нотариален акт, засягащ правото им на
собственост.
Ответниците С.М.
и Ф.М. в депозирания по делото писмен отговор оспорват основателността на
исковете. Считат, че процесния имот е тяхна собственост, доколкото приживе
наследодателят на ищцата бил продал неформално имота на ответниците през 1994г.,
и след като получил продажната цена от 1000 лева изцяло им предал владението на
имота. Излагат, че посочения в представения нотариален акт от 1964 г. за
собственик всъщност е дядо по майчина линия на ищците, а не техен баща. От
1994г. и понастоящем, двамата упражнявали владение върху имота и го придобили
по давност. Оспорват собствеността на праводателя на ищците поради различието в
имената му в документите за собственост, както и представеното от ищцовата
страна удостоверение за идентичност на имена.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна: Видно от приложения по делото нотариален акт № 182, том ,
дело № 361/1964 г. на ВПРС е, че Х.Е.Х.(които печатно изписани имена са били
задраскани впоследствие и над тях ръкописно са изписани имената А.Е.П.) бил
признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място от 520 кв.м с
построената в него къща, намиращи се в с. С., обл. Ш., планоснимачен номер 33
от парцел 1 на квартал 22 по плана на селото. Според скица на поземлен имот №
15-789267/29.10.2018 г., изд. от СГКК – Шумен, понастоящем имотът представлява
поземлен имот с идентификатор 70398.501.130 по КК на с. С., с адрес с. С., обл.
Ш., ул. „*“ № , с площ 741 кв.м, със сгради, който попадат върху имота – сграда
с идентификатор 70398.501.130.1 със застроена площ 51 кв.м и сграда с
идентификатор 70398.501.130.2 със застроена площ 29 кв.метра. От представеното от
ищцовата страна удостоверение за идентичност на лице с различни имена №
5/21.05.2018 г., изд. от Кметство С., че имената Х.А.П., А.А.П.и А.Е.П. са
имена на едно и също лице, а от представеното от ответната страна удостоверение
за идентичност на лице с различни имена изх.№35/03.06.2020г. издадено от Община
В. е видно, че имената А.А.П.и Х.А.П. са имената на едно и също лице. От Община
В. е представено и писмо, с което се сочи че след направената проверка е
установено, че лицето Х.Е.Х., роден на ***г. и починал на 04.12.1965г. няма
други имена, с които да фигурира в документи на ЕСГРАОН. По делото е
представено удостоверение за наследници изх. № 15/21.05.2018 г., изд. от
Кметство С., че А.А.П.починал на 21.12.2002 г. и оставил за наследници
низходящите си Х.Х.А., З.А.А.и Е.Е.. Видно от приложеното удостоверение за
родствени връзки изх. № 12/11.05.2020 г., изд. от Община В. е, че бащата на
ищците бил с имена А.А.П.и ЕГН **********, а дядо им по майчина линия – Х.Е.Х,
роден на *** г. и починал на 04.12.1965 г. От приложеното нотариално дело № 1187/2013
г. на Нотариус рег. № * на НК се установява, че на 23.09.2013 г., по молба на С.Р.М.
и Ф.И.М. и след извършена обстоятелствена проверка, нотариусът издал
постановление, по силата на което молителите били признати за собственик въз
основа на давностно владение на процесните недвижими имоти. От удостоверение за
сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за граждански брак №
12/28.06.1987 г., на Кметство И.е видно, че ответниците са сключили граждански
брак на 28.06.1987 г. Разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.Д.и А.М.
излагат, че майката и бащата на ищците притежавали имот, намиращ се в с. С., обл.
Ш.. През 1989 г. цялото семейство се изселило в Република Турция и оттогава
ищците не са посещавали този имот. В къщата, още преди 1995 г. заживели
ответниците. Свидетелите излагат, че дочули, че през 1990-1991 г. бащата на
ищците се завърнал в селото и кметът му заявил, че ще пусне в дома им бедно
семейство срещу плащане на наем и оттогава ответниците се нанесли в имота.
Преди около четири години Х.А. посетила селото и поискала да влезе в бащиния си
дом, но не била допусната. Свидетелите на ответната страна М.С.и И.Р.сочат, че
ищците са преговаряли и са закупили процесният имот гражданин на село С. с
малко име Х.и прякор „П.“, чието семейство се установило в Република Турция от
1989 г. Това лице притежавало друга къща в населеното място, а обсъжданата била
собственост на неговия тъст. Същият се завърнал за първи път в страната през
1994 г. и тогава, в питейното заведение в с. С. постигнал уговорка с
ответниците за продажба на имота. Оттогава, в процесния имот заживели Ф. и С.М.,
които и понастоящем владеели имота. Двамата извършили редица подобрения в
имота, като необезпокоявано смятали, че са собственици на същия. Лицето с
прякор „П.“ посетило още около три пъти населеното място, като бил на гости у
ответниците. Едва през последните три-четири години, дъщерите на това лице,
които били непознати в селото, започнали да предявяват претенции спрямо имота.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта на владението от ответната страна върху спорния процесния имот. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки. Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Ищцовата страна излага конкретен юридически факт, въз основа на който се легитимира като собственик на по 1/3 ид.ч. от процесното дворно място и изградените в него постройки - придобиване въз основа на наследствено правоприемство от собственика, което обстоятелство, съдът намира че не е надлежно установено в производството. Ищците претендират, че баща им е придобил собствеността върху имота въз основа на представения от тях Нотариален акт № 182, том , дело № 361/1964 г. на ВПРС е, но от него е видно, че трето лице - Х.Е.Х.е закупил имота от предишния собственик, а задраскването на името на купувача в нотариалния акт и изписване на ръка на друго лице, без отбелязване кой и на какво основание е извършил корекцията, не би могло да обоснове извод за законосъобразно придобиване на право на собственост от това лице. Още повече, че в представеното от ответната страна удостоверение е видно, че действителния собственик Х.Е.Х.не е притежавал други имена, а записаното над неговото име в акта - А.Е.П. не би могло да се приеме че е било на праводателя на ищците, доколкото от представеното от Община Венец удостоверение е видно, че той е имал само още едно име - А.А.П.. Ето защо следва да се приеме, че ищцовата страна не е установила надлежно соченото от нея придобивно основание - наследствено правоприемство от баща им, а ищците не са твърдели правоприемство от друго лице, нито са установявали такова, съответно обема на правата си в такава хипотеза. В тежест на ответната страна е да докаже, че е установила фактическа власт изключително за себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Ответниците са се настанили в имота, след преговорите с бащата на ищците, и от тогава владеят имота за себе си. В настоящия случай не е необходимо демонстриране на завладяването, предвид конкретната хипотеза на завладяване на изцяло чужд имот без правно основание. Периода на упражняване на фактическа власт, и намерението за своене, съдът намира, че са установени в процеса от събраните гласни доказателства, сочещи начало на владението 1994г. след сключения договор със бащата на ищците /тъст на действителния собственик/, като към 2004г. е бил изтекъл и изискуемия период за придобиване на правото на собственост по давностно владение. Не е оборена и законовата презумпция на чл.69 от ЗС, съобразно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявената ревандикационна претенция следва да се отхвърли. Предвид отхвърлянето
на иска по чл.108 от ЗС не следва да се уважава и искането за отмяна на
основание чл.537, ал.2 от ГПК на констативния нотариален акт №60, т.*, рег. №*,
дело №1187/23.09.2013 г. на Нотариус с район на действие Районен съд Велики
Преслав, рег.№* на НК.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №86 от 21.07.2020г. по гр.д.№642/2018г. на Районен съд - гр.Велики
Преслав.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.