Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76
03.02.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 1221 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Х.Д.Х., ЕГН : **********,***, подадена чрез адв.Д.А., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1253-000828 от
23.11.2021 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково.
Жалбоподателят
посочва, че обжалваната заповед е нищожна, постановена в нарушение на материалния
закон и при наличие на съществени процесуални нарушения, необоснована и
несъответстваща на целта на закона.
ЗППАМ била нищожна
и незаконосъобразна, тъй като била издадена от некомпетентен орган,
немотивирана, липсвала нужната по закон конкретизация и точно и ясно посочване
на фактическите и правни основания за издаването й, и разпоредените последици,
като същата не била предвидена в закона. Липсата на ясно и точно изразена воля
нарушавала изискването за форма на административния акт, нарушавала правото на
защита на адресата и правела невъзможен съдебния контрол за законност, както и
до невъзможност същата да бъде изпълнена. С оглед на това оспореният акт бил и
незаконосъобразно издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като бил приложен неправилно материалният закон.
Изложената в
заповедта за ПАМ фактическа обстановка била непълна, неточна, противоречива и
невярна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и
обосновано издаване на акта и приложение на закона. Оспорената заповед била издадена
при неизяснена фактическа обстановка. Изложеното в заповедта не отговаряло на
действителното фактическо положение.
С оглед на
възприетата в обстоятелствената част фактическа обстановка било налице
неправилно приложение на закона.
Оспореният
акт бил незаконосъобразен, тъй като не били налице фактическите и правните
основания за издаването му, като била нарушена цялата административна процедура
при съставяне на оспорения административен акт.
С оглед
гореизложеното, жалбоподателят моли съдът да прогласи за нищожен оспорения акт,
а ако прецени, че не е нищожен, да го отмени изцяло и да му присъди разноските
по делото, като осъди ОДМВР - Хасково да заплати на адвоката, оказващ безплатна
правна помощ на оспорващия, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът -
Младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково Ж. Х. Ж., не
изразява становище по основателността на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, и обсъди същите
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 23.11.2021 г. срещу Т. Т. П. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение серия GA, № 190480 за това, че на 23.11.2021 г. в 16:33 часа
в Община Харманли, на път Стара Загора – Хасково – ГКПП Капитан Андреево по АМ
„Марица“ км 63+200 в посока към * управлява лек
автомобил * с рег.№*, собственост
на Х.Д.Х., ЕГН : **********, като управлява пътното превозно средство, без да е
правоспособен водач. Посочено е, че с това деяние Т. Т. П. виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.
Отбелязано е, че са иззети като доказателство 2 броя регистрационни табели с № * и свидетелство за регистрация на МПС
№ *********. АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и от
нарушителя, като е вписано, че същият няма възражения.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1253-000828 от
23.11.2021 г. младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Хасково Ж. Х. Ж., на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 22 от ЗАНН е наложил на Х.Д.Х. принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на МПС за срок
от 6 месеца. Заповедта е обоснована със съставения акт за установяване на
административно нарушение против Т. Т. П. за това, че на 23.11.2021 г. в
16:33 часа по АМ „Марица“ км 63+200 в посока към * управлява лек автомобил * с рег.№ *,
собственост на Х.Д.Х., ЕГН : **********, като управлява пътното превозно
средство, без да е правоспособен водач. Посочено е, че принудителната
административна мярка се налага за това, че адресатът й е предоставил МПС на
неправоспособен водач.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателя на 23.11.2021 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа на
лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 06.12.2021 г. пред
Административен съд – Хасково.
По
делото са представени и приети като доказателства Справка за нарушител/водач на
Х.Д.Х., както и писмени доказателства, удостоверяващи компетентността на
издателя на оспорената в настоящото производство заповед.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу
подлежащ на оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита. Преценявайки доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма,
подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ
със съответна материална и териториална
компетентност.
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от
представената по делото Заповед № 1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в
оспорения акт, Директорът на ОДМВР - Хасково, на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във
връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е оправомощил посочените длъжностни лица
от ОДМВР – Хасково (сред които в т. 9 са визирани държавните служители от
сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – Хасково) да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР,
Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по
осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и
прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради
което с представената заповед е доказана и материалната, и териториална
компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Волеизявлението за налагане на принудителна
административна мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискване същата да е мотивирана. От процесуална страна, в оспорения акт се
съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на
принудителната административна мярка. Материално компетентният административен
орган е издал атакувания индивидуален административен акт на основание чл. 22
от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, като е посочил конкретната
фактическа обстановка и е формулирал фактическото основание, прието като
материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният административен акт е и материалноправно
законосъобразен. Разглеждайки спора по същество, съдът установи, че са налице
материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, доколкото е
осъществен фактическият състав за прилагане на процесната принудителна
административна мярка. В заповедта като правно основание за издаването ѝ
е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. Според нея, в
приложимата ѝ редакция (изм. ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.),
действаща към датата на издаване на ЗППАМ, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид принудителна
административна мярка може да бъде собственикът на управляваното превозно
средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато
автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При
тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да
установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия
собственик.
В случая е безспорно, че лекият автомобил * с рег.№ Х* е
собственост на Х.Д.Х.. Той не е адресат на съставения и цитиран в заповедта
АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на процесната
принудителна административна мярка, доколкото законът изисква самото нарушение (управление на МПС от неправоспособен водач) да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.
Принудителната административна мярка, съгласно чл. 22
от ЗАНН, се налага с цел да се предотврати или преустанови административно
нарушение и на вредните последици от административно нарушение. Или в случая
целта на приложената мярка е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде
преустановено административното нарушение - управлението на МПС от
неправоспособен водач, което би могло да причини вредоносен резултат. В този
смисъл липсата на вина на собственика на автомобила е ирелевантно за
прилагането на мярката обстоятелство.
За да съответства на целта на закона, един
административен акт, с който се налага принудителна административна мярка,
следва да отговаря на общата цел на принудителните административни мерки,
посочена в чл. 22 ЗАНН: за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, както и да съответства на специалната цел, посочена
в чл. 171 ЗДвП – „осигуряване на безопасността на движението по пътищата“.
Съдът, счита че процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона.
В настоящия случай, видно от законовите разпореждания, административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, поради което не му е
предоставена възможност да преценя дали да наложи принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че
обжалваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен административен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Разноски по делото не се претендират от ответника,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Х., ЕГН : **********,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1253-000828 от
23.11.2021 г., издадена от Ж. Х. Ж. - младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: