Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен 16.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ-ти гр.състав, в
публичното заседание на девети септември
през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря К.Т. като разгледа докладваното от
съдията Ширкова гр.дело № 909 по описа за 2015г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.439 ГПК с цена на иска 17336,73 лева.
Настоящото гражданско
дело е образувано по искова молба от Н.В.И.
с ЕГН ********** *** ****** против В.Т.М. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди в исковата
си молба, че с присъда № 217/11.03.2008г. по НОХД № 1593/2007г. по описа на РС ****
е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343 ал.1 НК и е осъден да
изтърпи наказание лишаване от свобода от три месеца с изпитателен срок от три
години. Със същата присъда е осъден да заплати на пострадалия от престъпление В.М.
обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди в размер на 6000
лева. Твърди, че деянието е извършено на 25.01.2007г., а присъдата е влязла в
законна сила на 07.11.2008г.
Ищецът твърди, че към
момента на възникналото ПТП е имал застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица № **********, със срок 18.01.2007г. – 17.01.2008г. на
собствения му лек автомобил „****
Ищецът твърди, че
застрахователят изплатил обезщетенията 20.11.2008г. както следва : 1198 лева за
разходи за лечение, 3500 лева обезщетение за неимуществени вреди, 1561,12 лева
за ремонт на превозното средство. Твърди, че въпреки, че застрахователят
изплатил дължимото обезщетение, на 28.01.2009г. ответникът е снабдил с
изпълнителен лист по делото и образувал изпълнително дело № 20138510400211 по
описа на ЧСИ **** на камарата на ЧСИ за цялата присъдена по наказателното дело
сума, която заедно с разноските и
законната лихва към 21.01.2013г. е в размер на 17336,73 лева (главница 2714,53
лева, законна лихва за периода 25.01.2007г. – 21.01.2013г. в размер на 2000,06
лева, главница в размер на 6000 лева, законна лихва в размер на 4420,79 лева за
периода от 25.01.2007г – 21.01.2013г., 200 лева присъдени разноски, 3 лева
разноски по изп.дело, 1998,35 лева такси по Тарифа към ЗЧСИ.
Ищецът твърди, че не
дължи тези суми, тъй като застрахователят е изплатил напълно дължимото
присъдено на пострадалия обезщетение. Отделно от това твърди, че не дължи и
таксите по тарифата към ЗЧСИ, тъй като дължимите за обезщетение суми са били
изплатени от застрахователя преди образуване на изпълнителното производство.
В заключение моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на
ответника сумата от 17336,73 лева, предмет на изпълнително дело №
20138510400211 по описа на ЧСИ **** на камарата на ЧСИ.
В представения по делото
писмен отговор, ответникът оспорва твърденията в исковата молба. Твърди, че
застрахователят му е изплатил сумата от 4332 лева, която е значително по-малко
от обезщетението за неимуществени вреди от настъпилото ПТП, лихви и разноски.
Твърди, че главницата по обезщетенията по НОХД № 832/2008г. на РС **** е в
размер на 6000 лева неимуществени вреди и 2714 лева за имуществени вреди.
Твърди, че е завел изпълнителни дела против ищеца за разликата между платената
от застрахователя сума и останалата част, присъдена му като обезщетение.
Като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна :
С присъда по НОХД №
1593/2007г. от 11.03.2008г., Н.В.И. е
осъден да заплати на В.Т.М. обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени
вреди в размер на 6000 лева. С решение от 19.06.2008г. присъдата в частта
относно гражданските искове е отменена и делото е върнато за ново разглеждане.
С присъда по НОХД № 832/2008г. от 23.10.2008г., в сила от 07.11.2008г. съдът
осъдил Н.В.И. да заплати на В.Т.М. сумата от 2714,53 лева обезщетение за
причинени имуществени вреди и 6000 лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди.
От представеното по
делото копие на изпълнително дело 20138510400211 на ЧСИ **** се установява, че
взискателят е подал молба за образуването му на 08.10.2012г. , с която е
приложил изпълнителен лист от 28.01.2009г. видно от приложеното копие на изпълнително дело, първото
действие на ЧСИ е от 07.01.2013г.
С изпълнителният лист
ответникът е претендирал заплащане от ищеца на сумата от 2714,53 лева
обезщетение за имуществени вреди и 6000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деянието –
25.01.2007г. до окончателното изплащане на сумата.
Видно от представената
по делото справка от 28.05.2015, на взискателя по делото е преведена общо сумата
от 4239,21 лева, като за такси е разпределена общо сумата от 997,55 лева.
Установява се, че Н.В.И.
е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ със ЗК „Български имоти“,
за което е представена по делото застрахователна полица № 04/57 0109268 от
17.01.2007г. със срок от 18.01.2007г. до 17.01.2008г.
Не се спори между
страните и се установява от представения по делото Протокол за ПТП, че
процесното произшествие е настъпило на 25.01.2007г. , поради което и с
изпълнителния лист законната лихва върху определените от съда обезщетения е
присъдена от датата на увреждането.
По делото са представени
два броя щета по същата застрахователна полица, от които се установява, че на
пострадалия при ПТП е определено обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди. Установява се, че по щета № **** на пострадалия В.М. е определено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 3500 лева, а от щета № **** му е определено
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1198 лева. Не се спори
между страните и се установява от представените по делото два броя разходно
касови ордери, че на пострадалия В.М. са изплатени процесните две суми,
определени от застрахователя.
По делото е представено
извлечение от оборотна ведомост, неоспорено от страните – л.184, от което се
установява, че на собственика на другото увредено при ПТП Мартин-Н ЕООД, по
щета № **** е изплатена сума в размер на 1561,12 лева за отремонтиране на
пострадалия автомобил.
По делото е назначена
експертиза, чието заключение е прието като компетентно и безпристрастно със
съгласие на страните. От заключението се установява, че същото е изготвено в
различни варианти. Вещото лице е изчислило дължимата по изпълнителния лист сума
в различни варианти.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя. Искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съдът према тази правна квалификация, тъй като ищецът се позовава на
недължимост на сумата, поради плащането и от застрахователя – събитие, настъпило
след приключване на съдебното производство. По своето естество искът по чл. 439
от ГПК е отрицателен установителен и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо
ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, т. е. фактите, които изключват, унищожават
или погасяват спорното право. Такива факти в настоящия случай са извършените
плащания от застрахователя на част от дължимата по изпълнителния лист сума.
Тези твърдения се доказа в хода на съдебното производство, където се установи
по безспорен и категоричен начин, че застрахователят е платил на ответника
сумата от 1198 лева за обезщетение на имуществени и 3500 лева за обезщетение на
неимуществени вреди.
Спорно по делото е дали към платените от
застрахователя суми следва да се присъедини сумата от 1561,12 лева, която
застрахователят е изплатил на пострадалия автомобил, чиито собственик не е бил
участник в наказателното производство.
От мотивите към
присъдата е видно, че съдът е присъдил обезщетение за причинени имуществени
вреди за лечение, за 6 броя болнични листове, за придвижване на увреденото МПС,
като в мотивите на присъдата не се сочи, че обезщетението за имуществени
вреди включва ремонт на пострадалия при ПТП лек автомобил ****. Неговият собственик
**** не е участвал в наказателното производство и подсъдимият не е бил осъден
да му заплаща обезщетение за имуществени вреди. Образуваната при застрахователя
щета № **** е за определяне на обезщетение за ремонтиране на МПС ****,
собственост на **** По същата щета застрахователят е изплатил обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1561,12
лева за ремонт на превозното средство, която сума няма връзка с присъденото на
пострадалия обезщетение за имуществени вреди в размер на 2714,53 лева и не е
включена в нея, поради което не следва се приспада от определената в
изпълнителния лист дължима сума.
Другият спорен въпрос е
дали делинквента дължи на пострадалия цялата присъдена в съдебния акт сума за
обезщетение или от нея следва да се приспадне платеното от застрахователя. По
този въпрос има практика на ВКС, според която отговорността на делинквента по чл.45 ЗЗД
обхваща поправяне на всички вреди, причинени на пострадалия, при наличието на
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Доброволното плащане на обезщетение
при упражнено пряко право погасява деликтното право, но само до размера на
обезщетените от застрахователя вреди, като увреденият няма право да претендира
същото обезщетение и от делинквента. Ако застрахователят не е обезщететил
вредите на пострадалия в действителния им размер, то правото на обезщетение
може да се упражни и срещу делинквента, какъвто е настоящия случай. Според същото решение (Р №147/22.01.2014г., Търговска колегия, І отделение, т.д.333/2012г.) пострадалият от непозволено
увреждане има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
делинквента и ако е постигнал спогодба по чл.365, ал.1 ЗЗД със застрахователя
на гражданската отговорност на делинквента и е получил плащане по договорено
крайно и окончателно обезщетение. В тази хипотеза отговорността на делинквента
спрямо пострадалия се ангажира за разликата между заплатеното от застрахователя
обезщетение и действителния размер на вредата. Следователно ищецът
дължи на ответника разликата между присъденото с влязлата в сила присъда
обезщетение и платеното от застрахователя.
По отношение направеното
възражение за давност, съдът счита, че същото е основателно. Видно от
представения препис от присъда, същата е влязла в сила на 07.11.2008г. Съдът
приема, че от тази дата започва да тече давността относно обезщетението, като
по отношение на законната лихва тази давност е тригодишна. Подаването на молба
за издаване на изпълнителния лист не прекъсва давността и от издаването на
изпълнителния лист не започва да тече давност. По молбата за образуване на
изпълнителното производство, изпълнително дело № 20138510400211/2013г. е
образувано на 07.01.2013г., когато съдия-изпълнителя е извършил първите
действия - направил е съответните справки и е изпратил до длъжника поканата за
доброволно изпълнение. Съдът счита, че едва тогава е прекъсната давността.
Следователно, законната лихва върху обезщетението взискателят може да
претендира за три години преди
образуване на изпълнителното производство – т.е. от 01.01.2010г. като за периода от датата на
увреждането – 25.01.2007г. до 01.01.2010г. законна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди не се дължи, тъй като правото да се
претендира такава е погасено по давност, а длъжникът се е позовал на изтекла
давност. В заключението си, в четвърти вариант, вещото лице е посочило, че като
се вземат предвид платените от застрахователя суми на ответника по делото, а
именно на 20.11.2008г. – 1198 лева, на 20.11.2008г. – 3500 лева, платените суми
по изп.дело 4239,31 лева и без да се вземат предвид платените на Мартин-Н
ЕООД на 20.11.2008г. 1561,12 лева, и като се съобрази изтеклият
давностен срок за лихвата за периода от 01.12.2008г. (присъдата е влязла в сила
на 07.11.2008г.) до 01.01.2010г. от 920,80 лева, размера на задължението към
06.01.2015г. на ищеца към ответника е главница в размер на 5250,07 лева и лихва
в размер на 269,09 лева, или общо задължението му е в размер на 5519,16 лева.
При така изложеното,
съдът счита, че задължението на ищеца не е в размер на 17336,73 лева, а в
посочения от вещото лице в експертизата размер 5519,16 лева. Предявеният иск за
недължимост на сумата от 17336,73 лева е основателен за размера от 5519,16 лева
до 17336,73 лева като за разликата до 5519,16 лева се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По делото страните са
представили списък на разноските. С оглед уважената и отхвърлената част на
предявения иск, разноските на ищеца са в размер на 1539,50 лева, а на ответника
366,10 лева. По компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 1173,40 лева.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, по отношение на В.Т.М. с
ЕГН ********** ***, че Н.В.И. с ЕГН **********
*** ****** не дължи на В.Т.М. с ЕГН ********** плащане на сумата 11817,57 лв.
към 06.01.2015г., като за разликата до предявения размер от 17336,73 лева
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Т.М. с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.И.
с ЕГН ********** *** ******, направените деловодни разноски в размер на 366,10
лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на трето лице ЗАД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП» гр.София.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: