Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,30.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 4460 по описа за 2019г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от Изп.***против Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***. Ищецът
твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен
труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че
с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ
от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с
изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази
сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана
лихва върху дължимата сума. В
заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи 1080,62
лева главница за ползвана но незаплатена топлоенергия за периода 01.09.2016г –
30.09.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 124,23 лева за
периода 02.11.2016г. – 08.11.2018г. Прави искане за допускане на експертиза със
задачи, посочени в исковата молба. В съдебно заседание ищцовото дружество
поддържа предявената искова молба. Представя доказателства относно
собствеността на имота.
Назначеният особен
представител оспорва предявените искове. Твърди, че по делото не са представени
доказателства, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия,
тъй като не е нито собственик, нито ползвател на топлоенергия. В съдебно
заседание не се явява и не изразява становище по събраните доказателства.
В изпълнение на възложената му доказателствена тежест,
ищецът е представил писмени доказателства относно собствеността на имота. От представената
от НАП В.***справка се установява, чуе ответникът е декларирал процесния
недвижим имот като свой собствен с декларация от 24.10.2001г. Препис от
декларацията е изпратена като доказателство от Община ***, като от същата се
установява, че е входирана с №3601/24.10.2002г. В декларацията е отразено, че
ползвател на имота е ***. От приложената справка от НБД се установява, че *** е
починала на 17.03.2003г., за което е издаден Акт за смърт № ***. С така
установеното кореспондира и приложеното от Община ***“ писмо, в което е
отразено, че процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.***с РЗП 90 кв.м., за
който ищцовото дружество претендира заплащане на ползвана незаплатена
топлоенергия е деклариран от ответника по реда на чл.27 ЗМДТ е негова
собственост. Представена е и извадка от кадастралния регистър, която също
кореспондира с останалите писмени доказателства.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в имота няма консумация на
топлоенергия от ИРУ, а само на топла вода, сградна инсталация и такса услуга
дялово разпределение. Видно от заключението, начислената дължима сума за
ползвана, но незаплатена топлоенергия е за сградна инсталация на стойност 493,51
лева, а за ползвана услуга БГВ – в размер на 566,07 лева. Дължимата за дялово
разпределение сума е в размер на 21,04 лева. Дължимата начислена за сградна
инсталация сума е изчислена съобразно обема на жилището, който от заключението
се установява, че е 190,86 куб.м.
При така представените от ищеца писмени доказателства,
неоспорени от страните, съдът приема за установено, че ответникът е собственик
на топлоснабден имот с абонатен номер 3753, в сграда в режим на етажна
собственост на адрес гр.***. Ответникът не е представил доказателства за
извършено плащане, каквато тежест съдът е указал в определението за насрочване.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че страните
са били в облигационни отношения, като през процесния период 01.09.2016г. до 30.09.2018г.
ищцовото дружество е продало на ответника топлоенергия на стойност 1080,62
лева. Тази сума не е заплатена на ищцовото дружество, поради което съдът
приема, че предявеният иск за главница е основателен изцяло до предявения
размер.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за лихва за
забава върху главницата от 1080,62 лева за периода 02.11.2016г. до 08.11.2018г.
е основателен и следва да бъде уважен изцяло до предявения размер – 124,23
лева.
При така
изложеното, съдът приема, че двата иска са доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 1080,62 лева,
представляваща доставена, но незаплатена топлоенергия за периода от 01.09.2016г. – 30.09.2018г., както и лихва за забава върху
главницата за периода 02.11.2016г. – 08.11.2018г. в размер на 124,23 лева.
Ищецът
претендира разноски в настоящето производство в размер на 150 лева за
юрк.възнаграждение, 120 лева за вещо лице, 314 лева за особен представител, 120
лева за експертиза, 15 лева за удостоверения и 75 лева за държавна такса. При
съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25 НЗПП съдът
счита, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение на ищеца в исковото
производство в размер на 100 лева за исковото производство. Така разноските на
ищеца в исковото производство са в размер на 744 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Т.Х.Т. с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 1080,62 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2018г., както и сумата от 124,23 лева лихва върху
главницата за периода 02.11.2016г. – 08.11.2018г., ведно законната лихва върху
главницата от 1080,62 лв., считано от 21.11.2018г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5255/22.11.2018г.
по ч.гр.дело № 8344/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Т.Х.Т. с
ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 744 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.Х.Т. с
ЕГН ********** *** заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, сумата
75 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 8344/2019г.
по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: