Решение по дело №118/2021 на Административен съд - Габрово

В случая от значение е първо да се установи дали давността по ЗТСУ е започнала да тече, а едва ако се установи това, може да се прави преценка дали е изтекла преди влизане в сила на ЗУТ, вкл. неговият §. 10 от ПЗР, цитиран по-горе. Тя започва да тече едва от момента, от който „правоимащият може да иска да бъде снабден с изпълнителен лист за дължимото му обезщетение“. За да стане това при обезщетение в натура – с отстъпване в право на собственост на обект, с който да стане това обезщетение, то обектът следва да е определен и да е имал оценка. Според нормата на чл. 98 от ЗТСУ /отм./, със заповедта за отчуждаване на имота се определят: оценката на имота; начинът, по който собственикът се обезщетява – с отстъпване на недвижим имот или с плащане в брой и недвижимият имот, вкл. правото на строеж, който се отстъпва като обезщетение /вид, местонахождение, размер, застроена площ, кубатура и др./, както и неговата оценка, ако се отнася до обект в построена по-рано сграда или друг наличен обект. В случая не е конкретизиран гараж, който се отстъпва като обезщетение за отчуждения имот на ищеца, находящ се в кв. 151, парцел втори по плана на гр. Габрово, зад ЖСК „****“ и „Ралица“, нито е посочена неговата цена, квадратура, кубатура и каквито и да било други конкретизиращи параметри, поради което отчуждителната процедура с обезщетението не е довършена и ищецът не е можел, вкл. и до момента, да се снабди с изпълнителен лист за конкретен обект, съответно – не е могла да започне да тече и давността по ЗТСУ. Съгласно чл. 99 от същия закон когато въз основа на влязлата в сила заповед за отчуждаване на имота правоимащите се обезщетяват с отстъпване на жилища или други обекти в новопостроена или новострояща се сграда, те се поканват със съобщение по реда на ГПК да изберат в едномесечен срок жилищата и другите обекти съобразно правата, които имат по този закон, но по делото не са налице твърдения и данни, че е осъществена и такава процедура, за да може все пак да се установи с какъв точно обект /кой гараж/ се обезщетява ищецът и каква е неговата стойност, за да може той да се снабди с ИЛ. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗТСУ /в сила до 1990 г./ органът по чл. 95 издава допълнителна заповед за конкретните обекти, включително принадлежащите им избени, тавански и други помещения, които се отстъпват като обезщетение, правото на строеж, тяхната цена и за прилагането на чл. 90, което също не е сторено. Такава допълнителна заповед, с леки промени и допълнения, се изисква от законодателя и с изменението на същата норма през 1990 г. Отчуждителната процедура в случая не е била завършена, тя не е завършена и към момента, след като не е конкретизиран обектът, с който се обезщетява ищецът и неговата цена – било в налична, било в предвидена и/или новострояща се сграда. Съответно той не би могъл да се снабди с ИЛ и да иска изпълнение по отношение на определен обект /гараж/ или изплащане на определена цена за него, след като такава не е била определена. При наличието на тези обстоятелства за него не би следвало да е започнал да тече давностният срок по чл. 137, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗТСУ.

Според чл. 103 от ЗТСУ собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95, но в случая това е невъзможно, т.к. няма такъв определен конкретен имот /обект/. В чл. 103, ал. 5 от този закон е предвидено, че органът по чл. 95 може до предаване на обекта да изменя влезлите в сила заповеди по чл. 98 и 100 по молба на правоимащите, когато се иска парично обезщетение вместо имотно, но такава процедура не е била осъществявана, поради което Община Габрово дължи на ищеца обезщетение в натура, именно чрез предоставяне на гараж на посоченото в последната Заповед № 1304 от 14.08.1986 г. място. Според чл. 108, ал. 1 и 2 от ЗТСУ след изтичане на сроковете за обезщетяване правоимащият може да поиска да бъде снабден с изпълнителен лист за размера на сумата, която му се дължи, въз основа на влязлата в сила оценка, но както е безспорно между страните, за отчуждения имот Г. е бил обезщетен частично, чрез предоставяне на апартамент в блок „****“, но не и чрез отстпъване на гараж, както също е било предвидено. При това положение не може да се установи каква е била стойността на гаража, след като не са правени и приемани оценки нито на отстъпеното жилище, нито на гаража. След изтеклия 16-годишен перид от отчуждаването до обезщетяването с апартамент, който включва и хиперинфлация от края на 90-те години и обезценяване на лева, не може и да се правят аналогиши с цената на отчуждения имот, определена през 1986 г., пазарната цена на апартамента през 2022 г. и пазарната цена на гараж с определеното местонахождение към настоящия момент. Приложен е Протокол от 17.06.1986 г. за оценка само на отчуждения имот, а предвидените за обезщетение такива не са оценени, нито има данни за тяхната стойност. В писмото си от 5.10.2021 г. ответникът прилага всички налични документи към преписката, изискани от съда с Определение № 904 от 28.09.2021 г., „вкл. документите, свързани с въпросното обезщетение“.

Съдът не споделя становището на ответника, изразено в отговора му от 29.10.2021г. /л.36 – 37/, че „срокът за изпълнение от страна на общината е 3-годишен от влизане в сила на заповедта за отчуждаване“. Това не е предвидено в ЗТСУ, нито в друг законов нормативен акт, който може да определя давностни срокове. Страната се е позовала на нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗТСУ и чл. 270, ал. 1 на ППЗТСУ, но тези норми признават единствено право на лицето да иска отмяна на заповедта за отчуждаване, ако не бъде изпълнена в този срок, но това не означава, че по аналогия следва да се счита и че с изтичането на този срок се погасява правото на лицето да търси обезщетение. Още повече че, както е и в случая, то не може да се снабди през този период с ИЛ поради липса на конкретизиран обект /гараж/ за обезщетение, нито е реализирана процедура и издавана заповед за замяната му с парично обезщетение, нито е правена оценка на такъв обект, за да се определи паричната равностойност на това обезщетение. Реалното частичното обезщетяване на ищеца с апартамент е станало едва през 2002 г. Но Г. не е бил и не е изцяло обезщетен и до момента. До този момент това е било невъзможно, т.к. жилищният блок, предвиден за целта, не е бил завършен. Към този момент е бил вече в сила ЗУТ, чийто §.10 от ПЗР предвижда изрично, че давност в случая не тече.

В крайна сметка изплащането на обезщетение за предвидения гараж е справедливо и законосъобразно решение, т.к. от ищеца е отчужден имот, за което именно органите на местно самоуправление и местна администрация са предвидили изрично обезщетение с апартамент и гараж, само общо описани като местонахождение, без посочена квадратури и стойности.

Видно от писмата на ответника до ищеца от 2020 – 2021 г. Община Габрово не може по обективни причини да обезщети Г., предоставяйки му реално гараж както в ЖСК „****“, който е вече частна собственист и гаражните клетки са закупени от сегашни собственици, така и в ЖСК „****“ и „***“, за които вещото лице сочи, че не е налице предлагане на свободни гаражи, а и няма данни да са налице такива - общинска собственост, които Община Габрово може да предостави в замяна на отчуждения имот на ищеца. Както бе посочено по-горе не са предприети действия по оценка на гаража, който следва да се предостави като обезщетение. По тези причини ищецът не може да се снабди с ИЛ, по силата на който да иска предаване владението на определен обект /гараж/ или изплащането на обезщетение директно на основание ЗТСУ или ЗУТ и горецитираните заповеди от 1986 г., на определена парична сума, посочена в актуална влязла в сила оценка. За него остава като възможност да търси под формата на обезщетение стойността на такъв обект, определена като реална пазарна стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Тази отговорност възниква при следните предпоставки: 1) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, които да са при или по повод изпълнение на административна дейност; 2) реално претърпяна вреда – имуществена или неимуществена; и 3) причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно визирани предпоставки следва да са налице кумулативно, като доказателствената тежест за установяването им носи ищцът, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В това си качество Г. навежда довода, че не е получил обезщетението, на което има право въз основа на започнала отчуждителна процедура. Като не изгражда и не му предоставя процесния гараж, общината осъществява продължаващо нарушение на тази разпоредба, нарушение, което е траело с години и което не е ясно кога ще бъде преустановено. То е налице и към настоящия момент, поради което давност за предявяването на настоящата искова молба не тече, т.к. за нарушения, осъществени чрез бездействие, давностният срок започва да тече от тяхното преустановяване. 

За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано от нормативен акт, а за да бъде едно действие незаконосъобразно трябва да е извършено в нарушение на материалните и процесуалните норми.

Допустимостта на иска се основава на твърдението за незаконосъобразни бездействия на ответника, които в съответствие с чл. 204, ал. 4 от АПК подлежат на преюдициален контрол в производството по искова за обезщетение. В настоящия случай искът е допустим, доколкото се твърди от ищeца едно продължително фактическо бездействие на компетентия административен орган да приключи отчуждителната процедура, съобразно законовите си правомощия, а именно да предостави на ищеца на определеното му имотно обезщетение.

В производството по обезщетение за вреди по ЗОДОВ и АПК, както и според правилата на общия исков процес, ищецът носи тежестта да докаже иска си по основание и размер. Доказването на основанието на иска се свежда до установяването на фактите, от които ищецът черпи съществуването на спорното право на обезщетение. Съдът намира, че обезщетяването на ищеца, изразяващо се в предоставянето му на гараж, който да замени отнетия му по реда на ЗТСУ имот, представлява фактическо действие на служители на общинската администрация, неосъществяването му е противоправно бездействие. Съгласно чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ собственикът на отчужден имот, когато е предвидено да получи имот като обезщетение, се счита за обезщетен след влизане в сила на заповедта за определяне на конкретния имот, който му се отстъпва, като от този момент той има право на добивите от имота и може да се разпорежда и относно начина на ползването му. Следователно заповедта по чл. 100 от ЗТСУ има значение за момента на приключване на отчуждителното производство с обезщетяване, но такава в случая не е издавана. Неправомерното бездействие на Община Габрово се изразява в непредоставянето на ищеца на дължимото му се обезщетение, определено по вид с издадените три заповеди от 1986 г. До настоящият момент ответникът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. от ЗТСУ а именно - да обезщети ищеца, с което е нарушил правото му, гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Този факт не се оспорва от ответника, а представените от него писмени доказателства не установяват да е налице изпълнение на задължението да се предостави гаража, като предвидено обезщетение. Не се твърди от Община Габрово на ищеца да е било изплатено парично обезщетение или да е предоставено друго имотно такова. Поради това фактът, че ответникът бездейства вече 35 години и до настоящия момент следва да сеприеме за безспорно установен по делото.

Отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обективна, т. е. държавата и общините отговарят за вредите, причинени от техни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че са съществуват обективни трудности за осигуряване на равностойно обезщетение в натура чрез предоставяне на предвидения обект. Необходимо и достатъчно е за настъпване на условието за уважаване на иска е, да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност или бездействие на административния орган.

С бездействието си, общината е лишила ищеца от възможността да използва жилището си, както и да използва определено му като обезщетение друго такова до 2002 г. /за което не е повдиган спор от негова страна/ и гараж до настоящия момент. Съгласно константната практика на ВКС, приложима в случая, вредата за собственика може да съставлява 1. Невъзможността от използване обекта на собственост или 2. Невъзможността да реализира една сигурна полза, изразяваща се в увеличение на имуществото си от ползите, който извлича от имота си, в резултата обективно съществуващи за това обстоятелства. Именно липсата на реално владение, учредено за ищеца от страна на ответника, е причинило вреда за него. Това бездействие по отношение на дори само един от компонентите на правото му на собственост — непрехвърленото владение върху процесния имот, е обусловило невъзможността да реализира и останалите два компонента от правото на собственост - ползването и разпореждането. И докато владението е право, необуславящо пряко имуществено облагодетелстване, то разпореждането и или ползването са компонентите от правото на собственост, непосредствено свързани с повишаване или ощетяване на личната имуществена правна сфера на субекта на правото.

Поради липсата на конкретно посочен в закон измерител на претърпяната имуществена вреда в случай, като този - от незавършена дълго време отчуждителна процедура, какъвто е конкретният случай, може да се приеме, че имуществена вреда слредва да се изчисли посредством установяване на усреднената пазарна стойност на обект от вида на този, който е следвало да му бъде предодставен към момента на завеждането на иска. Такъв размер на обезщетението замества справедливо неосъществената престация, която, видно от писмата на ответника до ищеца, не може да се осъществи по обективни причини – липса на обект в посоченото място, който да му бъде предоставен в собственист. При положение, че общината бе изпълнила задължението си, възникнало въз основа на горепосочените заповеди от 1986 г., то ищецът щеше да разполага реално с гараж на посоченото място, поради което справедливо е към днешно време той да получи цената му към настоящия момент, срещу която би могъл да закупи аналогичен обект на този, който ответникът му дължи.

„При тази безспорна фактическа установеност изводът на решаващия съд, че е налице продължаващо бездействие на общината за обезщетяване на правоимащия собственик, което бездействие е продължава и до момента, е правилен и обоснован. Общината не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. ЗТСУ (отм.) и § 9 от ПР на ЗУТ, с което е нарушила правото на ищеца, гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Задължението й да предостави на ищеца отстъпения като обезщетение апартамент не е отпаднало, но въпреки това, в недопустимо продължителен период, общината е възприела пасивно поведение, като не само е пренебрегван проблема, а дори в голям период от време самият обект е бил замразен, което от своя страна е довело до рушене и необходимост от амортизация на започнатия строеж.

Настоящата инстанция счита, че следва да се вземат предвид и постановените решения от Европейският съд по правата на човека по жалби срещу страната ни, касаещи аналогични случай. В т. 105 от решението по делото Кирилова и други срещу България (от 9 юни 2005 г.) Съдът изрично е посочил, че посегателството върху правата на жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение. В т. 108 от решението Съдът посочва по-специално, че необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави парично обезценяване. В т. 121 е приел „... че в случаи като настоящия общинските власти е следвало да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Поради това те са били длъжни да съдействат на жалбоподателите за намиране на подходящо разрешение на проблема и да предприемат действия, удовлетворяващи всички заинтересовани лица.“

Следователно, бездействието на общината да изпълни нормативно вмененото й задължение да предостави в обезщетение предвидения имот, е установено по безспорен и категоричен начин и това бездействие е незаконосъобразно. Безспорно е също, че за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на административния орган.“  - Решение № 13052 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2021 г., III о.

В случая ищецът Г. не е искал като обезщетение присъждане на лихви за тази изключително продължителна вреда /лишаването му от възможността да ползва такъв обект, да го управлява и да се разпорежда с него/, която е понесъл, нито неимуществени вреди, каквито най-вероятно също е понесъл. Затова и съдът намира за справедливо като размер на обезщетение да му бъде определен такъв, с помощта на който той би могъл към настоящия момент да закупи гараж, какъвто е следвало да му бъде предоставен преди 35 години на мястото, на което е било предвидено това с последната заповед № 1314 от 14.08.1986 г. на председателя на ИК при Община Габрово, като размерът е определен на база изготвено, прието и неоспорено заключение на вещото лице по оценителната експертиза.

Още с исковата молба ищецът е поискал и присъждане на сторените от него деловодни разноски, каквито му се дължат от Община Габрово и които се равняват на 800.00 лв. договорен заплатен адвокатски хонорар, 682.00 лв. заплатен хонорар за вещо лице и 10.00 лв. дължима и заплатена държавна такса на основание чл. 9а от ЗОДОВ. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.