РЕШЕНИЕ № 260219

 

гр. Бургас, 04.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4422/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът А.П.П., с настоящ и постоянен адрес ***, му дължи следните суми: 1628,75 лева – предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № …. год., за периода 05.12.2018-05.10.2020 год.; 554,51 лева – договорна лихва за периода 05.12.2018-01.12.2019 год., и 159,64 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018-01.06.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1628,75 лева, начиная от 02.06.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1043/03.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2612/2020 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Предмет на делото са и предявени в условие на евентуалност осъдителни искове за същите парични вземания.

Правните основания на предявените осъдителни искове са чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва само иска за договорна лихва, признава другите вземания; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, на 06.09.2018 год. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника А.П. е бил сключен Договор за потребителски кредит № …, за покупка на стоки с обща цена 1375 лева. С договора е закупена и услуга „Сигурност на плащанията“ – по групова застрахователна полица, с премия от 264 лева. Сборният размер по кредита – 1639 лева, следва да бъде върнат на 24 вноски, с падежи през периода 05.11.2018-05.10.2020 год., при договорна лихва от 31.13 % и ГПР от 35.98 %.

Ищецът твърди, че вземанията по договора за кредит са му били прехвърлени на основание рамков цесионен договор от 27.07.2017 год., изменен с допълнителни споразумения от 21.08.2017 год. и 11.06.2018 год. и Приложение № 1/13.05.2019 год.; съставени са и 2 писмени потвърждения – л. л. 24 и 25 по описа на делото. Уведомлението за цесията е изпратено до длъжника А.П. на настоящия му и постоянен адрес с две писма, като известията за доставянето им са върнати с отбелязване, че получателят се е преместил от адреса.

За заплащането на процесните суми, ведно с обезщетението за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 1043/03.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2612/2020 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за основателен. Представеният писмен договор за кредит, неоспорен по автентичност, ангажира имуществената сфера на ответника А.П. като длъжник за връщане на предоставената главница от 1639 лева – чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл., ЗПК. Процесният договор за кредит е действителен, сключен при спазване императивните изисквания на чл. 9 и сл., ЗПК, вкл. и по отношение максималния размер на уговорения ГПР – чл. 19, ал. 4, ЗПК. По делото не са представени доказателства от ответника, опровергаващи твърдения от ищеца отрицателен факт за липса на извършени погасителни плащания, на процесните вземания, поради което съдът намира исковете за доказани по основание и размер.

Съдът намира, че цесията, съгл. приложението към договора от 27.07.2017 год., е надлежно съобщена на ответника. По делото не се спори, че писменото уведомление до А.П. не е получено от него, но за такова надлежно уведомяване следва да бъде счетено връчването на исковата молба и приложенията към него по настоящото дело (така и Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., I ТО на ВКС; Определение № 802/28.10.2015 год. по т. д. № 186/2015 год. на І ТО на ВКС и Решение № 198/18.01.2019 год. по т. д. № 193/2018 год., I ТО на ВКС). Правно ирелевантен е фактът, че ответникът е представляван в процеса по реда на чл. 47, ал. 6, ГПК, в която хипотеза всички процесуални действия се считат за редовно извършени, без значение от вида на представителството. На следващо място, фактът, че ответникът не пребивава на заявените свои настоящ и постоянен адрес не може да влече неблагоприятни последици за кредитора-изправна страна по договора, като изключва възможността му да съобщи на контрахента си с неизвестно местонахождение за сключената цесия или за друг вид изменение на договора между страните.

Предвид факта, че крайният срок на договора е настъпил в хода на настоящото дело – 05.10.2020 год., този релевантен факт следва да бъде взет предвид от съда, на основание чл. 235, ал. 3, ГПК, без произнасяне по твърдението на ищеца за надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията (вж. т. 1. 2. от ТР 8/2017 от 02.04.2019 год. на ОСГТК на ВКС).

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата за договорна лихва – не е налице основание да се приеме, че тази сума представлява неустойка за забава. Дължимостта на възнаградителната лихва е уредена от законодателя в чл. 11, ал. 1, т. 9, ЗПК; в процесния договор няма данни, от които да се направи извод, че по съществото си това парично задължение представлява уговорено обезщетение по чл. 92 и чл. 84, ЗЗД.

Предвид уважаване на установителните искове, съдът намира, че не се е сбъднало условието, под което са предявените осъдителните претенции, т. е. те не следва да бъдат разгледани по същество.

Основателността на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски, направени в настоящия процес, в общ размер от 368,29 лева (118,29 лева – доплатена държавна такса, 150 лева – възнаграждение за представител на ответника, и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение).

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски от 96,86 лева, направени в заповедното производство (сбор от 46,86 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът А.П.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, следните суми: 1628,75 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ….. год., за периода 05.12.2018-05.10.2020 год.; 554,51 лева – договорна лихва за периода 05.12.2018-01.12.2019 год., и 159,64 лева – обезщетение за забава за периода 06.12.2018-01.06.2020 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1628,75 лева, начиная от 02.06.2020 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 1043/03.06.2020 год. по ч. гр. д. № 2612/2020 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 96,86 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 2612/2020 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, деловодни разноски в размер от 368,29 лева, направени по гр. д. № 4422/2020 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ