№ 139
гр. Каварна, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20243240100145 по описа за 2024 година
Производството е по чл.55, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с
чл.183 от ЗЗД.
Гражданско дело № 145/2024г. е образувано по искова молба с вх.
№954/19.03.2024г., подадена от Б. Е. А., ЕГН: ********** от гр.Каварна ул.
**** №21, чрез адвокат О. С.-ВАК, съдебен **** гр.Варна, бул. „****“ 48, ап.
30, срещу И. Г. О. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №****.
Предявен е иск за заплащане на сумата от 4658 лева, представляваща
стойността на закупена и недоставена част от оранжерия в размер на 340 кв.м.,
считано от 21.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В исковата си молба ищецът излага, че на 11.01.2024г. в сайта
„Holmes.bg"/"XoflMec.6r/ видял обява за продажба в УПИ с площ от 2000 кв.
м. в с. **** с разположена в парцела работеща оранжерия с площ от 900 кв. м.
Свързал се по телефона с ответницата И. Г. О., с която се уточнили, че тя като
собственик ще му продаде само оранжерията с площ от 900 кв. м. за сумата 12
400 лева, ведно с найлона за нея. Уговорили се, че на 17.01.2024 г. ищецът да й
предаде сумата 2000 лева капаро, а останалата част от 10 400 лева да заплати
1
на две вноски в рамките на една седмица, включително и найлона.
Ищецът посочва, че в изпълнение на този устен договор, на 17.01.2024 г.
пред дома на ответницата предал сумата 2000 лева като капаро, а ответницата
му издала разписка, като му предала и разписка от „Еконт" за получен от нея
найлон на 20.11.2023 г. На тази среща присъствали и двама свидетели. На
19.01.2024 г., отново пред дома на ответницата и в присъствието на същите
свидетели, ищецът предал на ответницата сумата 9000 лева и се договорили
последната част от 1400 лева да й бъдат изплатени на 21.01.2024 г., което той
сторил на същото място и при същите свидетели.
Твърди, че след получаването на цялата сума ответницата му разрешила
да отиде до с. **** и да демонтира оранжерията и да я прибере. Но не му дала
найлона, въпреки уговорката, че в цената е включен и той.
Ищецът организирал хора, които да му помогнат, отишли в селото и
започнали демонтажа. На място установили, че оранжерията не е 900 кв. м., а
560 кв. м. Обадил се на ответницата и тя му казала, че няма проблеми и ще му
достави липсващата част от 340 кв. м. в двудневен срок. Ищецът останал с
впечатление, че тя ще изпълни ангажимента си за доставка на липсващата
част, натоварил конструкцията и я монтирал в с. ****.
На 23.01.2024 г. потърсил ответницата по телефона, но тя не отговаряла.
Така продължило до 26.01.2024г., когато бил принуден да подаде нотариална
покана рег. № 262/24 г., Том 1, акт 12 на Нотариус ****, рег. № 538, чрез
неговия помощник нотариус **** И.а. На 31.01.2024 г. поканата била връчена
лично на ответницата, но не последвали никакви действия от нейна страна.
Моли съда, да осъди ответницата И. Г. О., с ЕГН: ********** от град
Каварна ул ."****" № 39, вход "Б", етаж 2, ап. № 11 да му заплати на Б. Е. А.,
сумата 4 658 лева, представляваща стойността на закупената и недоставена
част от оранжерия в размер на 340 кв. м., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на настоящата молба – 19.03.2024г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.
В о.с.з., ищецът редовно призован, явява се лично и се представлява от
адв.О. С., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез
адв.М.К. – ДАК.
2
Счита предявения иск за недопустим и неоснователен.
Посочва, че от 1990 г. ответницата и съпругът й /вече покойник от над 15
г./ се занимавали със земеделие. През 2000 г. съпругът й **** закупил от
физическо лице две оранжерии, с различна големина, доколкото тя знае
холандски, почти нови, в употреба от година. Същите били поставени в имота
им в с. **** и използвани по предназначение години наред за
зеленчукопроизводство. Тъй като била на години, ответницата решила да
продаде едната по-малка оранжерия на човек от гр. Каварна. Другата запазила
с намерение да продължи със сеенето. След голямата буря в района на
17.11.2023 г. всички найлони се накъсали и производството й било
компрометирано. Закупила след пет дена нов найлон за покриване на
оранжерията, евентуално напролет отново да я зареди. Твърди, че децата й
отдавна я убеждавали да спре да работи и да си гледа пенсията. На много хора,
почти на всичките си познати действително казвала, че е най - добре да
продаде имота в с.****, ако й предложат добра цена. Включително и на
племенницата си, която работила във фирма „****“ гр.Каварна, като твърди,
че самата тя никога не е писала обяви.
В началото на януари с нея се свързал ищеца. Разбрал, че продава имота,
че е отишъл да го види, и че проявява интерес да закупи оранжерията. Бил
много настоятелен, като няколко пъти инициирал срещи, за да се разберат.
Срещите били винаги в гр.Каварна. Никога не били ходили до с.**** заедно,
но той я уверил, че няколко пъти е ходил и гледал оранжерията и иска да я
закупи. В края на януари се уговорили и сключили устен договор за продажба
на вещта.
Ответницата твърди, че ищеца е платил договорената цена, след което е
демонтирал оранжерията и я изнесъл от нейния имот. Същата не е
присъствала, както се твърдяло в исковата молба.
Твърдението за „недоставена част от оранжерия“ било напълно
неоснователно. Страните нямали договор за доставка на оранжерия. Ищеца
закупил напълно сглобена и работеща до преди два месеца /преди бурята и
накъсването на найлона/ оранжерия и не е имало „части“ от оранжерия в
имота, който към настоящият момент бил празно дворно място с барака.
Счита предявения иск за неоснователен.
В о.с.з., ответницата редовно призована, не се явява, представлява се от
3
адв.М.К., която поддържа отговора, оспорва исковата молба и молли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Каварненският районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Така предявения
иск е допустим. Разгледан по същество същият е и основателен.
Не е спорно между страните, че между тях е сключен устен договор за
покупко-продажба на оранжерия. Спорно е обстоятелството, за каква
квадратура точно се отнася тази продажба, доколкото ищецът твърди, че е
закупил оранжерия в размер на 900 кв.м., а ответницата му е предоставила
такава от 560 кв.м. Към исковата молба ищецът е представил публикувана
обява от сайт за продажба на недвижими имоти „holmes.bg“, откъдето се
установява, че в действителност е с.**** на 5 км от гр.Каварна е обявен за
продажба парцел с площ от 2000 кв.м., като е посочено, че в парцела е
разположена работеща оранжерия с площ от 1000 кв.м., кладенец с
хидрофорна помпа за поливане, ток и вода с налични партиди. Посочено е, че
в парцела има барака и още една малка оранжерия.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е заплатил цялата сума по
сделката, т.е. сумата от 12 400 лева, като същите са били платени на три части
– 2000 лева капаро (за които е предоставена изходяща от ответницата
разписка) и останалата сума, веднъж 9000 лева и 1400 лева. По този въпрос
също не се спори от ответната страна.
Разпита на свидетелите С. К. А. и С. С. С. потвърждават, че закупената от
ищеца оранжерия не отговаряла на договорените кв.м., а била по-малко.
Според св.А., квадратурата била замерена и излизало 560 кв.м. Освен това
имало уговорка между страните, И. да даде закупения от нея найлон, но в
последствие отказала и започнала да заплашва ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. Видно от законовия текст в него са уредени три различни
специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от
източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна
система. При първия фактически състав се касае за получаване на
4
имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като
валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на
престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да
бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание
- в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1
ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между
обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав
на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
В настоящия случай се установи, че ответницата е получила цялата сума
по сделката в размер на 12 400 лева, но не е предоставила на ищеца цялата
договорената квадратура от оранжерията с наличния найлон в размар на 900
кв.м. След като сключения между Б. Е. А. и И. Г. О. договор за покупко-
продажба на оранжерия не е осъществен в цялост, а само частично, то
ответницата трябва да върне на ищеца заплатената в повече от ищеца, при
неосъществено основание сума в размер на 4 658 лева, заедно с поисканата
законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
19.03.2024г., до окончателното плащане. Предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
трябва да бъдат присъдени разноски, които съгласно приложен списък са в
общ размер на 1165,30 лева, от които 165,30 лева платена държавна такса и
1000 лева адвокатски хонорар.
Водим от горното, Каварненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. О. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №****, да
заплати на Б. Е. А., ЕГН: ********** от гр.Каварна ул. **** №21, сумата от
4 658,00 (четири хиляди шестстотин петдесет и осем) лева, представляваща
част от получена при неосъществено основание от ответницата сума, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
19.03.2024г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Г. О. с ЕГН ********** от гр.Каварна, ул.“****“, №****, да
заплати на Б. Е. А., ЕГН: ********** от гр.Каварна ул. **** №21, сумата от
5
1165,30 (хиляда сто шестдесет и пет лева и тридесет стотинки) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски по гр.д.№145/2024г. по описа на
КвРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
6