№ 3966
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20211100109641 по описа за 2021 година
Предявени са иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.558,
ал.5 от КЗ, както и иск чл.86 от ЗЗД;
Производството по делото е образувано по искова молба на И. Ж. Д. ЕГН:
**********, чрез пълномощника адв. П. К. –САК, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.558, ал.5 във връзка с чл. 557, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането и чл.86 от ЗЗД за осъждане на Г.ф. гр.София,
БУЛСТАТ **** да заплати сумата от 95 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
увреждания в следствие на ПТП настъпило на 28.03.2017г., причинено от
неизветстно МПС, напуснало местопроизшествието, ведно с лихва за забава върху
главницата считано от 31.07.2019г. – датата, на която ответникът е постановил
отказ до окончателното изплащане на задължението. Претендират се още
сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 28.03.2017г. около 07.30 - 08.00 ч., в гр.
София, ищцата се движела като пешеходец по ул. „Ворино“ в посока с
кръстовището с ул. „Дойран“. С достигането на кръстовището, същата имала
намерение да пресече ул. „Дойран“, за да достигне до тролейбусната спирка на
тролей №2 и №9, с посока от ж.к.“Борово“ към центъра. В района на
кръстовището с ул. “Ворино” ищцата била блъсната от неизвестен автомобил,
като е ударена с предната част на автомобила, в резултат на което е паднала на
земята.
След настъпването на ПТП, ищцата е отишла за преглед в УМБАЛСМ “Н.И.
Пирогов”, където е била прегледана и е изпратена за домашно лечение. По - късно
същият ден, И. Д. била приета по спешност във ВМА с тахиаритмия и с опасност
1
за живота, като само навременната намеса на лекарите предотвратила фатален
изход. Извършена била оперативна интервенция - срединна лапаротомия, при
която е установен масивен излив на кръв в коремната кухина с обем около 1500
мл. Установено било и частично разкъсване на напречното дебело черво с кървене
от артериални съдове. На 30.03.2017г. по витални индикации е извършена
повторна оперативна интервенция /релапаротомия/, при която е установено
разкъсване на опашката на панкреаса, както и хематом около лявата извивка на
дебелото черво, ангажиращ и съдовете на слезката. Извършена е резекция на
опашката на панкреаса и е взето решение за отстраняване на слезката.
Твърди се, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол № К -
185/28.03.2017г., образувано било ДП № 11095/2017г. по описа на сектор “РТП” –
Отдел Р”-СДВР, пр.пр. № 12146/2017г. по описа на СРП. С Постановление от
06.10.2017г. досъдебното производство е спряно с мотива, че извършителят на
деянието, за което е образувано, не е разкрит.
На 14.03.2019г. ищцата отправила претенция до ответника ГФ за изплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП причинено от
неизвестно МПС, като на 31.07.2019г. ответникът постановил отказ.
Изложени са твърдения, че ищцата в резултат на претърпяното ПТП е
преживяла множество травми, загубила един от органите си - слезка, което
променило драстично начина й на живот. Наведен е довод, че слезката /далака/
отговаря за имунната система в организма и макар и да е възможно човек да
живее с отстранена слезка, липсата на този орган води до редица неблагоприятни
последици. Ищцата била посъветвана да се ваксинира срещу всеки грип с
различните щамове, тъй като всеки един грип може да бъде опасен за здравето й, с
оглед увредената и имунна система. В началните дни от възстановяването си,
ищцата не е могла да става от леглото в период от повече от 45 дни, като за нея се
е грижела нейната майка, която й е помагала да се храни и обслужва. На ищцата
И. Д. е била назначена специална диета, като и до настоящия момент тя има
ограничение относно някои храни. Вследствие на това, ищцата загубила голяма
част от теглото си, не можела да вдига тежки и обемисти предмети.
Твърди се, че претърпяното ПТП е оказало влияние и на психиката на ищцата.
Същата изпитва страх, че никога няма да се възстанови напълно от причинените й
увреждания. Негативно влияние върху психиката и увереността на Д. оказва и
големият белег, останал след оперативната интервенция на същата, като тя се
чувства притеснена и засрамена от него, като опитва да го скрие по всевъзможни
начини. Страхувала се да излиза сама, тъй като се опасява от настъпване на ново
ПТП, което пречело на пълноценния й начин на живот.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК, изтичащ на 11.11.2021г. ответникът Г.ф.
не е депозирал писмен отговор.
След изтичане на преклузивниа едномесечен срок по чл.131 ГПК, на
17.11.2021г. по делото от ответника е депозирано изявление озаглавено „Отговор
на искова молба“. В него ГФ не оспорва, че пред него е образувана щета №
19210126 от 14.03.2019г., по която са изискани допълнителни доказателства,
които ищцата не е представила. Оспорва описания в исковата молба механизъм на
ПТП. Оспорва представения с исковата молба Констативен протокол в частта
2
„Обстоятелства и причини за ПТП“. Наведено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че същата е
предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място, без да
се съобрази с разстоянието до движещият се автомобил. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.Скачев
поддържа предявените искове.
В открито съдебно заседание ответникът Г.ф. чрез пълномощника си
юрк.Шишков оспорва исковете.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, след като обсъди направените от
страните доводи и прецени доводите и възраженията на страните събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
От приетия неоспорен констативен протокол за ПТП № К-185/28.03.2017г.
на СДВР отдел „ПП” и материалите от ДП № 11095/2017г. по описа на сектор
“РТП” -СДВР, пр.пр. № 12146/2017г. по описа на СРП, и приетото неоспорено
заключение на САТЕ с в.л. доц. А. П. А. се установява, следния механизъм на
ПТП:
На 28.03.2017г. в гр. София около 08.00ч. пешеходката И. Ж. Д. на 27 г. е
тръгнала от дома си на адрес гр.София, кв. „Белите брези“ , на ул. „Царево село“
№1, която е успоредна на ул. „Дойран“, северно от нея. Вървяла към ул.“Ворино“,
когато е достигнала до ул. „Ворино“ завила надясно по нея в посока към ул.
„Дойран“, като вървяла по десния тротоар. След около 155 м е достигнала
кръстовище на ул. „Ворино“ с ул. „Дойран“ с цел е да достигне до спирката за
МГТ на южния тротоар на ул. „Дойран“. Пешеходката е предприела пресичане на
платното за движение, при което е била ударена челно от неизвестен автомобил.
Водачът на автомобила е напуснал мястото на ПТП и е в неизвестност.
При настъпилото ПТП пострадала пешеходката И. Д. с работна диагноза –
политравма, контузия на корем и хематом. Кръвоизлив в корема и шок./ л.30 от
делото/ Според заключението на САТЕ предвид описаните травматични
увреждания скоростта на лекия автомобил не е била по ниска oт 30 км/ч. Вещото
лице доц. инж. А. обосновава, че при място на удара в лявата пътна лента за
движение в посока центъра на София и ограничена видимост на пешеходната, т.е.
ако пешеходната е пресякла насрещна колона, водачът на неизвестния
автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
3
предотврати ПТП, ако пешеходката е вървяла с бавен ход. Вещото лице е
определило мястото на удара на пешеходката по дължина на ул. Дойран и срещу
спирката за автобуси и тролейбуси, срещу западния тротоар на ул. Ворино, а по
широчина, в зависимост от посока и лентата, в която се е движил неизвестният
автомобил е на 5,25 м в дясно от левия бордюр или на 8,85 м в дясно от съшия,
считано в посока към центъра на София. Според заключението на САТЕ при
нормален ход на пешеходката ударът за водача на автомобила е предотвратим при
скорост на автомобила до 27 км/м.
В хода на разследването по ДП № 11095/2017г. по описа на сектор “РТП” -
СДВР, пр.пр. № 12146/2017г. по описа на СРП, било установено, наличието на
данни, че на 28.03.2017г. около 8,00ч., в гр.София на на ул. Дойран, в района на
кръстовището с ул.“Ворино“ при управление на МПС- лек автомоби, с
неустановена марка, модел и регистрационен номер нарушил правилата по ЗДвП
и по непредпазливост и причинил средни телесни повреди на И. Ж. Д. ЕГН:
********** – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и
загуба на слезка, представляващо тежка телесна повреда по смисъла на чл.128,
ал.2 НК, като след деянието деецът избягал от местопроизшествието –
престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, пр.1 вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1, пр.3
от НК.
Поради това, че в хода на разследването оперативно издирвателните
мероприятия не довели до разкриване на извършителя с влязло в сила
Постановление от 06.10.2017 год., СРП е спряла досъдебно производство №
11095/2017.г. на СРТП –ОР –СДВР, пр.пр. №12146/2017 г. на СРП водено срещу
“неизвестен извършител” за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2 НК вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като е разпоредила на СДВР продължаване издирването
на извършителя./л.20 от делото/
Видно от приетата Епикриза по ИЗ № 910849/ 2017г. на ВМА - Клиника
Коремна хирургия, И. Ж. Д. на 27 год. след претърпяно на 28.03.2017г. ПТП е
хоспитализирана в клиниката в периода от 28.03.2017г. – до 10.04.2017г. с
окончателна диагноза: Политравма. Шок хеморагикум. Контузио абдоминис.
Хемоперитонеум масива. Лезио травматика мезоколи трансверзи. Хематома
мезоколи трансверзи ет ретроперитонеи синистра. В епикризата са отразени две
операции под обща анестезия, както следва: на 28.03.2017г. и на 30.03.2017г.,
наложили се поради некротичен и хеморагичен панкреатит, кръвоизливи и
ензимна мастна некроза, фиброзно –гноен панкреатит ./л.10-л.12 от делото/
4
По делото са приети и Болнични листове издадени на ищцата И. Ж. Д. с № Е
**********; Е20178738840; Е 20170469972 с диагноза: Травма на панкреаса за периода
28.03.2017г. - 04.07.2017г., общо за период от 99 дни./л.13-л.15 от делото/
За устнановяване на вида и тежестта на причинените на ищцата Д.
травматични увреждания са приети медицински документи и е допусната и
изслушана съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещото лице д-р Ю. Г.
Й. със специалност хирургия.
От приетото неоспорено заключение на СМЕ се установява, че вследствие
на настъпилото на 28.03.2017г. ПТП ищцата И. Ж. Д. е получила следните
травматични увреждания: тежка коремна травма с травматична лезия (увреждане)
на напречната част от дебелото черво, кръвонасядане на чревния опорък на тази
част от червото и ретроперитонеално, съпроводени с излив на кръв (около
1500мл.) в коремната
кухина, което е довело до хеморагичен шок; Кръвонасядане на опоръка на
дебелото черво в областта на извивката на дебелото черво в областта на слезката,
разкъсване (3-4 см.) в областта на опашката на панкреаса (задстомашната жлеза) и
стеатонекрози, кървене от бурса оменталис (джоб на булото, дубликатура на
перитонеума) и посттравматичен панкреатит.
Вещото лице е обсъдило в СМЕ Епикриза от ИЗ №10849/28.03.17г. - 10.04.17г.
на Клиника Коремна хирургия - сектор 2 при ВМА МБАЛ София, според която
ищцата И. Д. на 27г. е постъпила в17:00ч. в шокова зала на болницата, след ПТП
настъпило преди обяд с лек автомобил като пешеходка. Обработвана в спешен
център на друга болница и насочена за домашно лечение. След колабиране към
16:00ч. е докарана от екип на ЦБМП-София в шокова зала на ВМА. След
извършени изследвания и консултации с терапевт и неврохирург И. Д. е
оперирана по спешност, като оперативната диагноза е: Политравма. Контузио
абдоминис. Хемоперитонеум масива. Лезио трауматика колонис трансверзи.
Хематома мезоколи трансверзи ет петроперитонеи синистра. Шок хеморагикум.
Според заключението на СМЕ, след операцията ищцата е настанена в КАРИЛ на
активна реанимационна терапия. На 30.03.2017г. е проведен клиничен консилиум,
поради спад на кръвните показатели и данни за руптура на панкреаса, като е взето
решение реоперация по витални показатели. Извършена била втора операция на
30.03.2017г.: Релапаротомия. Ревизио Оментектомия. Мобилизацио флексура
коли лиеналис. Лаваж. Дренаж №6, а оперативната диагноза е: Ст. пост
5
лапаротомиам про политравма. Руптура гландуле панкреатис. Стеатонекрозис.
Хематома ретроперитонеалис. Панкреатитис посттравматика. Сочи се, че след
оперативния период е протекъл сравнително гладко с медикаметозно лечение и
вливания. Ищцата е изписана на 10.04.2017г. с подобрение, даден съвет за ХДР,
сваляне на конците от оперативната рана и окончателна диагноза: Политравма.
Шок хеморагикум. абдоминис. Хемоперитонеум масива. Лезио
травматика.Руптура кауде гландуле панкреатис. Панкреатис постравматика.
Вещото лице д-Р Й. допълва, че ищцата е ползвала отпуск по болест от 99 дни с
диагноза: травма на панкреаса. Относно медико –биологичния характер на
получените травми, в заключението на СМЕ са обосновани следните изводи:
Масивният кръвоизлив в коремната кухина резултат на траматична увреда
на съдовете хранещи напречната част на дебелото черво реализира медико-
биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, защото при това състояние без своевременната и исококвалифицирана
медицинска помощ неминуемо би довело до смъртен изход.
Според вещото лице хирург увреждането на опашката на панкреаса
(задстомашната жлеза) развиващия се в последствие некротичен панкреатит,
реализират медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
В резултат на засягате на хранещи съдове на слезката (далака) при ищцата се е
наложило тя оперативно да бъде отстранена, което еализира медико-биологичния
признак загуба на слезка. Обоснован е извод, че получените увреждания са от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и могат да се
обяснят по време и начин с претърпяното на 28.03.2017г. ПТП, като между
получените травматични увреждания и настъпилото ПТП има пряка и
непрексъваща се причинна –следствена връзка.
При преценка поп реда на чл.202 ГПК, съдът възприема зключението на
приетата СМЕ с в.л. д-р Ю. Й., като обективно, компетентно и кореспондиращо на
писмените доказателства.
Разпитана в о.с.з. на 15.11.2022 г. свидетелка Д.В.Д. /33год., без дела и
родство със страните/ сочи, че са близки приятелки с ищцата. Знае за инцидент с
И. през 2017 г., при който тя се обадила, че е претърпяла ПТП с някакъв джип,
който я е блъснал странично. И. помолила свидетелката Д. за помощ. Свид. Д.
6
сочи, че отишла с такси при И. възможно най-бързо. Заварила я много отпаднала,
бледа и почти неадекватна да разговаря. И. губела сили и припаднала.
Свидетелката Д. звъннала на Бърза помощ и до 20 мин се отзоваха. С одеяло
пренесли И. до линейката. Свид. Д. сочи, че била с ищцата в линейката, която я
завела в болница ВМА. По спешност я приели в болницата и започнала операция.
Във ВМА ищцата И. претърпяла две операции, била в медикаментозна кома.
Около месец след като се прибрала в къщи свидетелката я посетила. И. била на
легло, много отпаднала и депресирана. Била драстично отслабнала около 8-10 кг.
Ищцата показала на свидетелката получения огромен белег след операциите.
Притеснявала се от него.
По делото е разпитана като свидетел М.Д./ 66 г. майка на ищцата/, която
сочи в показанията си, че след като разбрала за претъпяното от дъщеря и ПТП,
пристигнала на другия ден в гр.София, защото живее в гр. Девин. Заварила И. в
много тежко състояние, оперирана по спешност с кръвоизлив в дебелото черво.
Била в медикаментозна кома. На другия ден лекарите и казали, че втори път са
оперирали И., като са ú отстранили далака и част от панкреаса. Операцията била
много тежка, не давали надежда. Лекарите казали на свидетелката, че имунната
система на дъщеря и ще ú бъде срината, поради факта, че няма да има далак. И.
била десет дни в отделението по реанимация, в тежко състояние. Постепенно се
възстановила като я изписали. Свид. Д. останала да се грижи за дъщеря си, която
била много отслабнала, не можела да се храни. Дали им списък с храни, които
може да яде. Не можела сама да прави нищо. Месец и половина свидетелката се
грижила за дъщеря си в гр.София, а след това заминали за Девин, където минал
още месец и половина, за да се повъзстанови. Преживели голям стрес. И. страдала
от безсъние. И депресия. Не може да се храни нормално. Ако изпие по-голяма
чаша с вода ú ставало лошо. На И. сутрин ú се гадело, а имунитет и бил намален.
Показанията на свидетелките свидетелка Д.В.Д. и свидетелката М.Д., съдът
кредитира, вкл. и след преценка по реда на чл.172 ГПК, доколкото са
последователни, взаимно допълващи се, житейски логични и кореспондират на
приетото заключение на СМЕ.
По делото е безспорно, че по повод претъпяното ПТП и последвалите
вреди ищцата И. Ж. Д., чрез адв.П. К. е сезирала отвения Г.ф. с молба –претенция
вх.№ 24-01-177 от 14.03.2019г. на основание чл.519, т.1 от КЗ, за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 95 000лв., по
която е образувана щета № *********/2019г. /л.16-17 от делото/
С писмо с изх. №24-01-177 от 13.06.2019 г., ответния ГФ е отказал на
ищцата изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени и
7
имуществени вреди./л.99 от делото/ В писмото е цитирано Решение от 13.06.2019г.
на управителния съвет на ГФ за отказ за плащане на обезщетение.
Не се спори по делото, че от страна на ответника не е изплащано
обезщетение на ищеца.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявените искове е допустими, предвид подържаните твърдения, като
правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Предявения главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от
01.01.2016 г.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка, решаващият състав та
СГС намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане - неимуществени вреди
вследствие на телесно увреждане, причинено на територията на Република България от
МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство), както и причинно-следствената
връзка между деянието на напусналия водач и причинените на ищцата неимуществени
вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания.
По същество: С оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът
намира, че са доказани елементите от фактическия състав на на чл. 557, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането /аналогичен на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ/отм/ , а именно:
наличие на увреждане настъпило на територията на Република България,
причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство,
както и причинно-следствената връзка между деянието на напусналия водач и
причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие
получените травматични увреждания.
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват от
приетите неоспорени документи по ДП № 11095/2017г. по описа на сектор “РТП”
-СДВР, пр.пр. № 12146/2017г. по описа на СРП. Вещото лице по приетата САТЕ
констатира, че причина за произшествието са субективните действия на водача на
неустановения автомобил, който е имал въъзможност да спре преди мястото на
удара ида предотврати произшествието, ако пешеходката е вървяла ./Таблица №1
от САТЕ./
Настъпването на пътнотранспортното произшествие съдът приема за
установено от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, и
материалите от досъдебно производство №.№ 11095/2017г. по описа на СДВР .
8
Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се установяват от
писмените доказателства, като механизма не се оспорва от ответника. Установено
е, че причина за произшествието са субективните действия на водача на
неустановения автомобил и закъснялата му реакция да спре на пешеходна
пътека.
Събраните доказателства и заключението на СМЕ в съвкупност сочат на
извода, че травмите получени от ищцата И. Д. могат да се обяснят по време и
начин с претърпяното на 28.03.2017г. ПТП, като между получените травматични
увреждания и настъпилото ПТП има пряка и непрексъваща се причинна –
следствена връзка.
Поведението на водача на неустановеното МПС е противоправно, тъй като
разпоредбата чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“
След като по делото се установява, че в резултата на пътнотранспортно
произшествие предизвикано от противоправното поведение на неустановения
водач на неустановеното МПС ищцата е получила травматични увреждания,
които и причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието, ответникът
дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното исковете
са доказани по основание.
По делото се установи, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
След като по делото се установява, че в резултата на пътнотранспортно
произшествие предизвикано от противоправното поведение на неустановения
водач на неустановеното МПС ищцата е получила травматични увреждания,
които и причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието, ответникът
дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното исковете
са доказани по основание.
По делото се установи, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед изложеното осъдителния иск е доказан по основание.
По размера: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване
указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията. В случая следва
9
да се вземе предвид, че са причинени една тежка и две средни телесни повреди,
т.е. и че първата е довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, а вторите до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
При определянето му настоящият състав съобрази следните обстоятелства,
установени по делото от заключението на съдебномедицинската експертиза на
вещото лице д-р Ю. Й. и показанията на свидетелките Д. и Д.:
а/ брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – същата
е получила политравма - тежка коремна травма с увреждане на част от дебелото
черво, излив на кръв (около 1500мл.) в коремната кухина, което е довело до
хеморагичен шок; кръвонасядане на опоръка на дебелото черво, разкъсване (3-4
см.) в областта на опашката на панкреаса, загуба на далак /слезка/ и
посттравматичен панкреатит.
б /продължителността на лечебния периода /12 дни болнично лечение/ и
възстановителния период /около три месеца домашно-амбулаторно/ и временна
нетрудоспособност от 99 дни;
в/ обстоятелството, че болничното лечението е съпроводено с две
животоспасяващи опрации по витални показатели;
г/ интензитета на търпените болки и страдания – от заключението на СМЕ с
оглед характера и местоположението на травматичните увреди, проведеното
лечение и възрастта на ищцата, вещото лице е приело, че ищцата е загубила
органи - целия далак и част от панкреаса, изпитвала е болки и страдания;
д/ търпените неудобства и ограничения след инцидента – заради
претърепените увреждания, че ищцата е била на легло почти два месеца, със
спазване на задължителна диета и ХДР до живот, поради намаления имунител от
загубата на орган; /кредитираните показания на св.Д./
е/ младата възраст на ищцата към настъпване на инцидента /същата към
датата на ПТП е била на 27 години/;
ж/ обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие – 2017 г., намерили отражение и в нивата на
застрахователните лимити.
Безспорно в следствие на травматичните увреждания се е затруднило и
ежедневието на ищцата – имала е нужда от чужда помощ в обслужването си,
причинени са и значителни болки, загуба на тегло, изолация и депресия.
/показанията на свид.Д./.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 80 000лв. адекватно би обезщетила
10
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
За разликата от присъдения до целия предявен размер от 95 000 лв., прекия
иск за обезщетение на неимуществените вреди, следва да се отхвърли, като
неоснователен.
По възражението на ответника за съпричиняване на вредите:
В едномесечния срок по чл.131 ГПК, изтичащ на 11.11.2021г. ответникът
Г.ф. не е депозирал писмен отговор, поради което, съдът намира, че не дължи
обсъждане на възражение, което не е валидно въведено в исковия процес, в
предвидения в нормата на чл.131 вр. чл.133 ГПК преклузивен срок.
Относно искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в
чл. 558, ал.1, изр. 2, във връзка с чл. 497 КЗ, съобразно която лихвите за забава на
Гаранционния Фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ.
По силата на чл. 497, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
От ангажираните в процеса доказателства не се установи ответникът да е
изисквал от ищеца писмени доказателства по реда на чл. 106, ал.3 от КЗ, респ.
последният да не ги е представил.
Ето защо съдът намира, че с изтичането на тримесечния срок по чл. 496,
ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този момент дължи лихви. Ищецът
е сезирал ответника на 14.03.2019 г., следователно тримесечният срок е изтекъл на
14.06.2019 г. и считано от 15.06.2019 г. ответникът е изпаднал в забава.
В случая обаче, претенцията за лихва е считано от 31.07.2019г. /дата на
отказа на ГФ/, като с оглед диспозитивното начало акцесорна претенция за лихва
следва да бъде уважена от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на
главницата.
По разноските:
При този изход на процеса разноски се дължат и на двете страни.
11
Ищецът е направил разноски в размер на 5 800лв., от които 3800лв. платена
д.т., 1200лв. адвоктски хонорар, 800лв. за депозити за вещи лица.
От тази сума и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 4 884,22лв., съответна на
уважената част от иска /80 000 лв./
Ответникът е направил разноски в размер на 300 лв., определено по реда на
чл. 78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
От общата сума и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лв., съответно на отхвърлената част от иска /15 000 лв./
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.ф., БУЛСТАТ **** със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”****, да заплати на И. Ж. Д. ЕГН: **********, със съдебен адрес
гр.София, бул.****, офис №4, на основание чл.558, ал.5 във връзка с чл. 557, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането, сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева /,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, следствие на ПТП настъпило на
28.03.2017г., причинено от неизвестно МПС, напуснало местопроизшествието,
ведно с лихва за забава върху главницата считано от 31.07.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до
целия предявен размер от 95 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.ф., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”****, да
заплати на И. Ж. Д. ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 4
884,22лв. разноски по делото пред СГС, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА И. Ж. Д. ЕГН: **********, да заплати на Г.ф., със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.”****, сумата 50.00 лв. - съдебно - деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
12
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13